и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.49, ал.2 от Закона за
кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ е образувано по жалба на Б. П. Н. от гр.С.
срещу Заповед №Рд-18-81/10.12.2009г. на И. Д. на А. по Г. К. и К., с която е
одобрена Кадастралната карта и кадастралните регистри за гр.Б., в частта
относно посочените в кадастралния регистър данни за собствениците на имот с
идентификатор 02676.501.1155 и сграда с идентификатор 02676.501.1155.1, за
очертанието на сграда с идентификатор 501.1155.1 и застроената й площ по
Кадастралната карта на гр.Б. /”поправка” на първоначалната жалба на л.49 и
устния доклад в съдебно заседание на 13.05.2010г./.
След частичното му прекратяване с протоколно определение от 15.07.2010г.,
производството е продължило по спора за данните за собствениците по
кадастралния регистър на имот с идентификатор 02676.501.1155 и сграда с
идентификатор 02676.501.1155.1.
Оспорващият е поддържал, че неправилно в регистъра са вписани като
съсобственици Т. Б. и Д. Б. при висящия спор за нищожност на сделката по
нот.акт №156/2003г. На основание нищожността на сделката по нат.акт №156/2003г.
и удостоверените с нот.акт №13/1966г. права е искането за вписване в регистрите
на жалбоподателя и Б. Н. като единствени съсобственици на имота и сградата.
Жалбата за отмяна на заповедта за одобряване на кадастралния регистър в частта
относно вписването на Т. Б. и Д. Б. като съсобственици е поддържана и в
заседанието по разглеждане и решаване на делото чрез пълномощник.
Ответникът, чрез процесуален представител, е оспорил жалбата, като е поддържал,
че при одобряване на картата и регистрите за спорните имот и сграда органът е
съобразил разпоредбите на чл.38, ал.1, т.2 и т.3 и чл.41 от ЗКИР.
Заинтересованата страна Д. Б. е оспорил допустимостта на жалбата с писмения
отговор по чл.163 от АПК. Поддържал е, че жалбоподателят няма право на жалба и
правен интерес от оспорването, тъй като не е собственик на имота. Помежду им е
висящ гражданскоправен спор за правото на собственост и разрешаването му от
настоящия съд по повод оспорването на жалбоподателя е недопустимо.
В хода на производството са събрани писмени доказателства и приобщено
заключение по назначена съдебно-техническа експертиза.
От техния анализ и оценка се установява следното:
Административното производството, завършило с издаване на частично оспорената
заповед, е открито със заповед №300-3-9/15.01.2004г. на И. Д. на А. по
кадастъра за създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри за землището
на гр.Б., обнародвана в ДВ, бр.12/13.02.2004г. /л.22-24/.
Изработените кадастрална карта и кадастрален регистър са приети от Службата по
Г. К. и К., като е дадена възможност на собствениците на имоти за възражения
чрез оповестяване със съобщение /л.27/ и публикация в ДВ, бр.№79/09.09.2008г.
/л.26/.
Постъпилото от жалбоподателя възражение вх.№99Б8596/08.10.2008г. /л.17/ е
разгледано и отхвърлено от назначената комисия по чл.47, ал.1 от ЗКИР в частта
относно заличаването на вписването на Т. и Д. Б. като собственици на част
от сграда 501.1155.1, съгласно нот.акт №156/2003г., и за вписване на
жалбоподателя и В. Н. като единствени собственици /протокол №9 на л.28-31/.
Имот с идентификатор 501.1155 е записан в кадастралния регистър на С. Н. за 1/2
ид.ч. от правото на собственост въз основа на нот.акт №13/1966г., и на Д. и
Т. Б. за по 1/4 ид.ч. от правото на собственост, въз основа на нот.акт №11/11.
04.2003г. /извлечение от кадастралния регистър на л.19/. За сграда с
идентификатор 501.1155.1 Т. и Д. Б. са вписани в регистъра като собственици
на самостоятелни обекти - жилища с идентификатори 501.1155.1.1 и 501.1155.1.4
/л.19 от делото/.
По разписния лист към плана на гр.Б. от 1990г. имот пл.№1155 е бил записан на
Б. Н. – 1/2 ид.ч., и на Д. и Т. Б. – 1/2 ид.ч. /на л.65/.
Жалбоподателят и В. Н. са наследници по закон на С. Н. /удостоверение на л.43/,
последната единствен наследник на К. В. /удостоверение на л.40/.
Приживе двете са признати за собственици на парцел І, кв.61, пл.№1150 по плана
на гр.Б., с къща – нот.акт №13/1966г. /л.38 от делото/, част от който
представлява парцел І, пл.№115. кв.61 по плана на гр.Б. от 1990г.
/удостоверение за идентичност на л.39/.
През 2003г. В. Н. е продал на Д. и Т. Б. 1/2 ид.ч. от УПИ І-115. кв.61,
ведно със самостоятелно жилище в изградената в имота двуетажна жилищна сграда –
нот.акт №156/11.04.2003г. /л.12 от делото/.
Между жалбоподателя и заинтересованите страни Д. и Т. Б. е висящ спор за
собствеността и владението на 1/2 ид.ч. от УПИ І-115. кв.61 по плана на гр.Б.
от 1990г., и намиращите се в него Хаджи В. къща, масивна сграда и по-
малка сграда, който е отхвърлен с решение по гр.д№650/2009г. на Районен съд –
гр.Гоце Делчев /л.72 и л.129 от делото/.
Установено е също, че образуваното по искова молба на Б. Н. срещу
заинтересованите страни Д. и Т. Б. производство по гр.д.№363/2008г. на
Районен съд –гр.Разлог за обявяване на нищожност на сделката за покупко-
продажба по нот.акт №156/2003г. и за отмяна на нот.акт №156/2003г., е
прекратено с влязло в сила определение №2748/11.11.2008г. /л.76/, потвърдено с
определение №1410/27.07.2009г. по ч.гр.д.№258/2009г. на Окръжен съд – Б. /л.
78/, за което не е допуснато касационно обжалване с определение на Върховен
касационен съд по ч.гр.д.№621/2009г. /л.80 от делото/.
Повторно образуваното производство по предявен с искова молба на Б. Н. иск за
обявяване нищожността на сделката по нот.акт №156/2003г. и за отмяната на
нотариалния акт, е прекратено с определение №670/17.02.2010г. по гр.д.
№113/2010г. на Районен съд – гр.Разлог.
Изводите на експерта по назначената съдебно-техническа експертиза по
поставените от съда въпроси за съответствието на очертанията на сграда с
идентификатор 1155.1 по КК с тези по действащия план на гр.Б. от 1990г. и
допустимите отклонения при заснемането на вдлъбнатини и издадени части, и
действителната й застроена площ, са относими към спора по частично оттеглената
жалба за очертанията на сградата и застроената й площ по кадастралната карта,
поради което и след прекратяването на съдебното производство в тази му част,
съдът не ги обсъжда при разрешаването на спора за данните за собствениците в
кадастралния регистър.
Останалите писмени доказателства – протоколи, жалби с поправки и уточнения /л.
115-л.133/, не удостоверяват факти с правно значение за спорните по делото
въпроси и съдът не ги обсъжда при постановяване на решението си.
При приетите за установени факти и чл.168, ал.1 от АПК съдът прие следното от
правна страна:
Жалбата в разглежданата й част – по спора за данните за собствениците в
кадастралния регистър за имот 501.1155 и сграда 501.1155.1, е постъпила на
26.01.2010г. - в 30-дневния срок по чл.49, ал.2 от ЗКИР от обнародването на
заповедта по чл.49, ал.1 от ЗКИР / ДВ, бр.№3/12.01.2010г. /л.9/, за която
съдебният контрол е изрично предвиден способ за защита /чл.49, ал.2 ЗКИР/.
Подадена е собственик и заинтересовано от оспорването лице по смисъла на ЗКИР
/§1, т.13 от ДР на ЗКИР/, поради което и липсата на други процесуални пречки от
категорията на абсолютните, е допустима за разглеждане по същество.
По компетентността на издалият заповедта орган – И. Д. на АГКК, страните не
спорят и произтича пряко от закона – чл.49, ал.1 от ЗКИР.
Заповедта е издадена при спазване на предписания от закона ред по чл.35 - чл.49
ЗКИР. Производството е открито със заповед на И. Д. на АК, обнародвана в ДВ, с
обявени график на дейностите и указания до собствениците на недвижимите имоти
за задълженията им да означат границите на поземлените имоти и да предоставят
актовете, удостоверяващи правата им върху имотите. В изпълнение на изискванията
на чл.45 ЗКИР изработените кадастрална карта и кадастрален регистър са приети
от службата по Г. К. и К., като е дадена възможност на собствениците на имоти
за възражения. Подаденото от Н. възражение е разгледано от комисията по чл.47,
ал.1 от ЗКИР и отхвърлено с мотивирано решение по чл.48, ал.1 от закона.
Процедурата по създаването на кадастралната карта и кадастралните регистри,
регламентирана в разпоредбите на гл.V на ЗКИР, установява императивни правила,
подлежащи на съблюдаване както от административния орган, така и от
собствениците на поземлените имоти. Съгласно разпоредбата на чл.41, ал.1 от
ЗКИР, кадастралната карта и кадастралните регистри се създават чрез обединяване
на данни, които се съдържат в карти, планове, регистри и друга документация,
одобрени по реда на отменения ЗЕКНРБ, ЗТСУ, ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ или са набрани чрез
геодезически, фотограметрични и други измервания и изчисления. Данните за
собствениците и носителите на други вещни права, както и за актовете, от които
те черпят правата си се набират от регистрите към картите и плановете,
представените актове, регистрите на общинската и областната администрация и се
уточняват въз основа на представените от службата по вписванията предварителни
имотни партиди – чл.41, ал.2 от ЗКИР, като в кадастралния регистър на
недвижимите имоти не се посочват данни за собствениците и носителите на други
вещни права, както и за актовете, от които те черпят правата си, когато такива
не бъдат установени по реда на ал. 2.
В случая, при вписване на данните за собствениците и актовете, от които черпят
правата си върху имот 501.1155 и жилища в сграда 501.1155.1.1,
административният орган се е позовал на документите за собственост на
жалбоподателя – нот.акт №13/1966г., и на заинтересованите страни Д. и Т. Б.
– нот.акт №156/2003г., който е официален документ с обвързваща материална
доказателствена сила. В съответствие с удостоверените с нотариалните актове на
страните права от по 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху ПИ 501.115. и
предходното му отразяване в плана от 1990г. - чл.41, ал.2, т.1 и т.2 от ЗКИР,
са и посочените в кадастралния регистър данни за собствениците на имота.
Възникналият спор за действителността на сделката по нот.акт №156/2003г. не
може да бъде разрешен от административния орган и съда в рамките на
производството по одобряване и оспорване на кадастралната карта и кадастралните
регистри. Органите на А. по кадастъра не могат при изготвянето на кадастрална
карта да решават спорове за материално право, възникнали по отношение на
конкретен имот - те са длъжни да отразят в кадастралната карта едно фактическо
положение, като нанесат в нея онези имоти, които вече са нанесени в действащия
К. и/или техните граници са обозначени от собствениците при липса на такъв спор.
Относно искането за вписване в кадастралния регистър на Б. Н. като съсобственик
с В. Н. на сграда с идентификатор 501.1155.1, жалбоподателят не е представил
документ, удостоверяващ правото му на собственост. Съгласно чл.38, ал.1, т.3 от
ЗКИР, собственикът или носителят на друго вещо право е длъжен да представи на
служител от службата по кадастъра или на лицето, определено със заповедта по чл.
35, ал.2 от ЗКИР, при поискване акт, удостоверяващ правата му върху имота,
както и да представи други данни съгласно наредбата по чл.31. Такова задължение
произтича и от чл.41 на от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието,
създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.
Жалбоподателят обосновава претенциите си за единствени съсобственици с В. Н. на
сграда с идентификатор 501.1155.1 въз основа на нот.акт №13/1966г., с който
общата им наследодателка и наследник на К. В. - С. Н., е призната
за собственик на дворно място с къща – парцел І, пл.№115. в който сградата не е
индивидуализирана. Искането на жалбоподателя да бъде посочен в регистъра като
единствен собственик с В. Н. на сградата по приращение заобикаля исковия ред за
признаване на спорното право за собственост. До съдебното му признаване, за
което е образувано и висящо производство по предвен от жалбоподателя иск по чл.
108 от Закона за собствеността, не са налице основания за промяна на данните в
кадастралния регистър. След реализирането на претендираните от жалбоподателят
права по общия исков ред, при позитивен за него резултат, същият може да се
поиска изменение на кадастралната карта и регистри по реда на чл.53, ал.2 от
ЗКИР. От друга страна, основание за записването на заинтересованите страни Т. и
Д. Б. като собственици на самостоятелни жилища в сграда 501.1155.1 е нот.
акт №156/2003г. - чл.41, ал.2, т.2 от ЗКИР, поради което оспорването и в тази
част е неоснователно.
Към периода на процедиране на административната преписка, споровете за
собствеността на трите сгради в имота и за нищожност на сделката по нот.акт
№156/2003г. – основание за записване на имот 501.1155 и самостоятелни обекти в
сграда 501.1155.1 като собствени в съответните идеални части на Т. и Д. Б.,
не са били разрешени, предвид което, в съответствие със закона – чл.41, ал.2, т.
1 и т.2 и ал.4 от ЗКИР, са посочените в кадастралния регистър данни за
собствениците и жалбата следва да се отхвърли.
По изложените съображения и на основание чл.172, ал.2, пр.последно от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователна, жалбата на Б. П. Н., с адрес гр.С., ж.к.”Л.”,
Б. В. .14, А., срещу Заповед №РД-18-81/10.12.2009г. на И. Д. на А. по Г. К. и
К., с която е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за
землището на гр.Б., в частта относно посочените в кадастралния регистър данни
за собствениците на имот с идентификатор 02676.501.1155 и сграда с
идентификатор 02676.501.1155.1.
Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд на РБългария в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Административен съдия:\п\ Ваня Вълкадинова
Вярно с оргинала !
РС.