и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Р. А. Я., ЕГН *, с адрес: с. Б., общ. Р., ул. „“ № , подадена чрез пълномощника й А. С. П., с адрес: гр. Р., ул. „...“, против Отказ на началник на С. ПП при ОД на М. – Б., обективиран в писмо с рег. № 111600-6523/15.04.2022 г.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения отказ. Сочи се, че в случая се иска отписването на жалбоподателя като собственик на МПС на основание Закона за собствеността, а не дерегистрация на МПС, какъвто извод административният орган неправилно е направил в оспореното писмо. По поддържаните в жалбата аргументи се иска отмяна отказа, както и административния орган да бъде задължен да извърши заявената административна услуга. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от надлежно упълномощен адвокат.
Ответникът – Началникът на С. „. П. при ОД на М. - Б., не изпраща представител в съдебно заседание. В депозирано по делото писмено становище, жалбата се оспорва като неоснователна.
Административен съд – Б., след като взе предвид становището на страните и извърши анализ на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Със заявление с вх. № 111600-5123/25.03.2022 г., по описа на С. „. П. при ОД на М. – Б., Р. А. Я. е сезирала дирекцията с искане да бъде отписана като собственик на МПС – мотоциклет, с рег. № ...., марка „...“, поради направен от същата отказ от право на собственост. К. заявлението е приложена декларация за отказ от право на собственост с нотариално заверен подпис от 10.03.2022 г.
С процесното писмо с рег. № 111600-6523/15.04.2022 г. на Н. на С. „. П. при ОД на М. – Б., Я. е уведомена, че за извършване на административната услуга „прекратяване на регистрацията“ на МПС, е необходимо да се яви лично или Ч. упълномощен представител в С. „. П. при ОД на М. – Б., да попълни нарочно заявление, К. което се представят СРМПС част I и II, както и регистрационните табели на МПС.
Недоволна от констатациите в цитираното по-горе писмо, Я. е оспорила обективирания в същото отказ с жалба, подадена Ч. Н. на С. „. П. при ОД на М. – Б. до АС – Б., депозирана на 05.05.2022 г.
При така установената фактическа обстановка и в рамките на съдебната проверка съобразно чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК, съдът приема от правна страна следното:
Административен съд – Б. намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна (собственик на МПС, чийто собственик претендира да бъде заличен като такъв), при наличие на правен интерес от оспорването, и в законоустановения срок по чл. 140, ал. 1 от АПК, доколкото в процесния случай на оспорващия не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, респективно в тази хипотеза, по аргумент на посочената разпоредба, срокът за обжалване се удължава на два месеца.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Аргументи:
Според чл. 140 и 142 от ЗДвП и чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ регистърът на пътните превозни средства се води и поддържа от М. Ч. съответните звена „. П., а редът за това е регламентиран в Наредба № I-45 от 24.03.2000 година за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Следователно в случая собственикът на МПС е сезирал компетентния орган, респективно отказа е сторен от такъв - Н. на С. „. П. при ОД на М. – Б..
Отказът от право на собственост е изрично волеизявление на носителя на това право, с което той недвусмислено изразява желанието си да прекрати владението, ползването и разпореждането с индивидуално определена вещ. Правната регламентация на този институт се съдържа в чл. 99-100 и чл. 112, б. „в“ от Закона за собствеността. Поначало всеки може да се откаже от своята собственост и този отказ не е скрепен от закона с изискване за форма. Доколкото, обаче, прехвърлянето на право на собственост върху моторни превозни средства изисква писмена форма /чл. 144, ал. 1 от Закона за движението по пътищата/, а на регистрирани автомобили – писмен договор с нотариална заверка на подписите на страните, то отказът от право върху такива вещи също следва да бъде обективиран писмено, респективно в писмена форма с нотариална заверка на подписите.
Съгласно чл. 99 от ЗСоб., правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него. В конкретния случай е налице отказ от правото на собственост, за което има безспорно писмено доказателство, а и този въпрос не е спорен между страните. Отказът от право на собственост е едностранно правно действие на собственика, което по правило не се нуждае от получаване или приемане. Вещните права са абсолютни, субективни права, имащи действие по отношение на всички лица, съответно всички лица са длъжни да се съобразяват с ефекта от отказа от право на собственост, а именно отказалото се лице вече не е собственик на вещата.
Спорът между страните е сведен до това дали отказът от правото на собственост върху процесното МПС, направен по реда чл. 99 от ЗС с нотариално заверена декларация, има като правна последица непосредствено възникване на задължение за компетентната администрация, водеща и поддържаща регистъра на ППС, да заличи /отпише/ отказалия се собственик като титуляр на правото на собственост върху МПС, единствено на това основание.
В настоящия случай, искането на оспорващия да бъде отписан като собственик на МПС в съответния регистър се обуславя само от прекратяването на собствеността, но това не е достатъчно. Необходимо е от собственика да бъдат предприети и изпълнени посочените в Наредба № І-45/24.03.2000 г. административни задължения, свързани с дерегистрация на МПС. Дерегистрацията не настъпва служебно само с едностранния акт на жалбоподателя по чл. 99 ЗС, а е свързана с изискването от него да бъдат спазени задълженията му по ЗДвП относно отчета и контрола върху МПС.
Законодателят е предвидил специален ред за прекратяване на регистрацията на МПС, съгласно който освен заявление за прекратяване на регистрация, собственикът е длъжен да представи пред административния орган документите на автомобила, регистрационните табели, както и други документи, описани изчерпателно в ЗДвП и Наредба № І-45 от 2000 година, в зависимост от основанието на което се иска прекратяване на регистрацията. В тази връзка административният орган от системата на М. следва да установи, че МПС – обект на искането, действително ще спре да се движи по пътищата на страната и че бившият вече собственик няма да извършва сделки с превозното средство поради направения отказ от право на собственост. Предвидената в ЗДвП и Наредба № І-45 от 2000 година процедура не представлява намеса в правото на собственост, тъй като собственикът на регистрирано и пуснато в движение МПС става част от широка съвкупност от правоотношения, възникващи във връзка с цялостната регламентация на реда и условията за движение по пътищата. Макар преустановяването на тези правоотношения да е едностранен акт, по волята на собственика, то същият следва да даде ясни доказателства на компетентните органи, че същите, по неговата воля, са десезирани занапред да упражняват контролно-надзорните си правомощия и задължения по отношение на статута и изискванията К. процесното МПС, каквато е целта на коментираната по-горе процедура по заявяване на промяна в обстоятелствата относно собствеността, респ. дерегистрация на МПС. Отказ от собственост е абсолютно право, но не и самоволно действие. За да настъпи ефект от него и по отношение на държавата, с оглед обекта на собственост, законодателят е въвел конкретни изисквания, чието неспазване не може да породи целения правен ефект. Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства единствено и само в хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, която в случая не е налице. Едва когато МПС, собственост само на едно лице, отказало се от правото на собственост върху конкретното МПС, бъде дерегистрирано и свалено от отчет от регистъра, воден от М., ще бъде осъществен целеният фактически състав.
В процесния казус жалбоподателят не е изпълнил законовите изисквания. В този смисъл органът нито може да установи на какво основание следва да бъде прекратена регистрацията, нито, че въпросното ППС е регистрирано в друга държава или действително ще престане да се движи по пътищата. В такава хипотеза органът не разполага с правомощие да постанови друго освен отказ.
По изложените съображения съдът намира, че оспореното писмо с рег. № 111600-6523/15.04.2022 г. на Н. на С. „. П. при ОД на М. – Б., обективиращо отказ за заличаване на собственика на МПС с рег. № ..., марка ..., модел ...., поискано със заявление вх. № 111600-5123/25.03.2022 г., е издадено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на административно-производствените правила и материалноправните разпоредби, както и в съответствие с целта на закона, което обуславя крайния извод за неговата законосъобразност. При това положение, депозираната срещу същия жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Воден от гореизложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Б.
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. А. Я., ЕГН *, с адрес: с. Б., общ. Р., ул. „...“ № ..., подадена чрез пълномощника й А. С. П., с адрес: гр. Р., ул. „...., против Отказ на началник на С. ПП при ОД на М. – Б., обективиран в писмо с рег. № 111600-6523/15.04.2022 г.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14 -дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Тодор Тодоров
Вярно с оригинала!
ВА