и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Д. „. по Т. – Б., подадена чрез старши юрисконсулт Е. П., против Решение № 1/04.01.2022 г., постановено по н.а.х.д. № 511/2021 г. по описа на Районен съд – Г. Д., с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 01-002063/12.08.2021 г. на Директора на Д. „. по Т. /Д“ИП“/ - Б..
В касационната жалба се навеждат доводи за постановяване на обжалваното решение при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон. Твърди се, че към датата на извършване на проверката по работни места в стопанисвания от ответното дружество шивашки цех – 27.03.2021 г. и към момента на проверката по документи – 26.04.2021 г., от страна на работодателя „. ЕООД не е било въведено сумирано изчисляване на работното време, тъй като Заповед № 01/04.01.2021 г. и Правилника за вътрешния трудов ред на „. ЕООД са представени едва в хода на съдебното производство по обжалване на процесното наказателно постановление. В съдебно заседание, касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касационния жалбоподател, който излага допълнителни доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение с аргумента, че районният съд не е взел под внимание и не е анализирал в цялост събраните по делото доказателства, а правните му изводи са формирани единствено въз основа на представената за целите на обжалването Заповед № 01/04.01.2021 г., с която е въведено сумирано изчисляване на работното време. По изложените съображения се претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което процесното наказателно постановление да бъде потвърдено, алтернативно - отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – „. Е. представлявано от управителя инж. К. Х., чрез процесуалния си представител – адв. К., оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Подробни съображения за незаконосъобразност на процесното НП излага в представен по делото отговор на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.
Представителят на О. П. – Б. изразява мотивирано становище за основателност на касационната жалба, като счита, че обжалваното решение е немотивирано и поради това същото следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Г. Д..
Административен съд – Б. намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от лице, участник в първоинстанционното производство, за което обжалваното решение е неблагоприятно.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна:
С обжалваното решение Районен съд – Г. Д. е отменил Наказателно постановление /НП/ № 01-002063/12.08.2021 г. на Директора на Д. „. по Т. /Д“ИП“/ - Б., с което на „. ЕООД с ЕИК 101004020, със седалище и адрес на управление: с. К., общ. С., област Б., представлявано от управителя инж. К. Х., за нарушение на чл. 146, ал. 2, т. 3 от Кодекса на труда /КТ/, на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500.00 лева.
За да постанови този резултат районният съд е приел въз основа на представените по делото писмени доказателства - Заповед № 1/04.01.2021 г., Правилник за вътрешния трудов ред в „. Е. списък на работниците, удостоверили с подпис, че са запознати с Правилника, че дружеството е въвело сумирано отчитане на работното време за периода 01.01.2021 г. до 30.04.2021 г. и отчитането на положения от работниците/служителите извънреден труд следва да се извърши в края на периода, поради което незаконосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на дружеството – ответник по касационната жалба.
Настоящият състав на касационната инстанция намира, че решението на районния съд е правилно като краен резултат, със следните аргументи:
В хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които не са били отчетени от районния съд при постановяване на обжалваното решение, изразяващи от една страна, в противоречие между фактическото описание на нарушението и дадената му правна квалификация, а от друга – в разминаване между посочената като нарушена правна норма в АУАН и тази, посочена в НП.
В обстоятелствената част на наказателното постановление се сочи, че „. Е. в качеството му на работодател по смисъла на §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ, е извършил нарушение на трудовото законодателство, като на 03.03.2021 г. е разпоредил полагане на извънреден труд, с продължителност 8 часа, от 08:00 ч. до 17:00 ч. от работещите в експлоатираният от дружеството обект – шивашки цех, находящ се в с. К., общ. С., посочени в поименен списък, приложен към Заповед № 11/02.03.2021 г. на управителя, с което е надвишил с 2 часа допустимата продължителност на положения извънреден труд от един работник или служител през една календарна седмица, а именно – 6 часа. Така описаното деяние обаче е квалифицирано като нарушение на чл. 146, ал. 2, т. 3 от КТ, която разпоредба към момента на установяване на нарушението – 27.03.2021 г., а така също и към момента на съставянето на АУАН – 12.05.2021 г. и издаване на НП – 12.08.2021 г., не съдържа точка 3. С ДВ, бр. 107/2020 г., в сила от 01.01.2021 г. е създадена нова ал. 2 на чл. 146, а посочената за нарушена правна норма - ал. 2 на чл. 146, е станала ал. 3. Разпоредбата на чл. 146, ал. 3 /предишна ал.2/, т. 3 от КТ предвижда, че продължителността на извънредния труд не може да надвишава 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през 2 последователни работни седмици. В същото време отговорността на дружеството-ответник е ангажирана за превишаване на определената в т. 2 продължителност на извънредния труд „през 1 календарна седмица“. Очевидно е допуснатото при издаване на НП противоречие между фактическото описание на нарушението и правната му квалификация. Налице е и разминаване между посочената като нарушена правна норма в АУАН и тази, посочена в НП. В АУАН като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 146, ал. 3, т. 2 от Кодекса на труда, а в НП като нарушена е посочената нормата на чл. 146, ал. 2, т. 3 от КТ. Пълното фактическо и правно единство на административното обвинение е абсолютна предпоставка за законосъобразност на административно-наказателното производство. По този начин на лицето, срещу което е образувано производството, се гарантира възможността да възприеме в какво нарушение е обвинен, а оттам и адекватно да реализира защитата си. По аргумент на обратното, липсата на такова тъждество винаги представлява съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава правото му на защита и представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
Ето защо, като е отменил санкционния акт, макар и по други съображения, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. При касационната проверка на същия по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция в пълния им и доказан размер от 600.00 лева. Разноските, съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК, следва да бъдат възложени в тежест на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по Т. ИА /“ГИТ“/, която е юридическото лице на бюджетна издръжка /второстепенен разпоредител с бюджетни средства/, в чиято структура е включен административният орган – издател на санкционния акт. С оглед на изложеното ИА “ГИТ“ следва да бъде осъдена да заплати на „. Е. разноски по делото, съобразно поисканото и представения списък по чл. 80 от ГПК, в размер на 600.00 лева за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Б.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1/04.01.2022 г., постановено по н.а.х.д. № 511/2021 г. по описа на Районен съд – Г. Д..
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция “Главна инспекция по Т., с адрес : гр. С., бул. “К. Ал. Д.“ № *, да заплати на „. ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. К., общ. С., област Б., представлявано от управителя инж. К. Х., сумата от 600.00 /шестстотин/ лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ваня Вълкадинова
ЧЛЕНОВЕ: /п/ Иван Петков
/п/ Тодор Тодоров
Вярно с оригинала!
С.В.