Производството по делото е образувано по жалба на А. Т. П. от гр. С. против
писмо № 24-00-931/29.10.2008 год.издадено от К. на О. С..
Сочи се в жалбата, че отказа е незаконосъобразен по смисъла на чл. 146 АПК,
издаден при липса на фактически и правни основания и несъобразен с писмените
доказателства по образуваното административно производство за въвеждане в
информационната система на отдел “Местни данъци и такси”. Твърди се в жалбата,
че е подадена данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ, която е отказана да му бъде
приета. Излагат се доводи в тази насока. Иска се съдът да отмени отказа.
В с. з. жалбоподателя редовно призован не се явява и не взема становище по
жалбата.
Ответника по жалбата редовно призован не се явява и не взема становище по
жалбата.
По делото са представени доказателства.
С декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти
заведена под вх. № 991/19.06.2008 год. жалбоподателя е декларирал придобиване
на недвижим имот – сграда в гр. С. находяща се на ул. “Струма, № 7, . 1 , като
е посочил че за този имот няма подадена друга декларация от съсобственик и като
начин за придобиване е посочил давностно владение, без да сочи вид на документа
за собственост. Посочил е още, че това представлява жилище, придобито през 1991
год. . посочил е, че двамата със съпругата му притежават по 1/2 идеална част.
Към декларацията е приложил скица на имота № 295/01.08 2003 год. заверена от О.
С.. С писмо № 92-00-655/11.08.2008 год. на жалбоподателя е отговорено , че
данъчната декларация е заведена под № 991/19.06.2008 год., а от представената
скица като собственици на имота са посочени : А. Т. , Борислав Джолев, Темелко
Андонов Димитров, Герасим Ат. Димитров и Чудомир Гер. Димитров. Фамилията П. не
фигурира в нея. Изискано му е да представи скица в която фигурира и той и
нотариален акт за собственост на декларираното жилище. С писмо №
92-00-655/20.08.12008 год. жалбоподателя е уведомил отдел местни данъци и такси
по коя процедура се извършва декларирането на имота, както и, че чл. 18 от ЗМДТ
изисква да се изискат от жалбоподателя на декларацията само допълнителни данни
за характеристиката на декларирания имот. Това, че в издадената от О. С. скица
не фигурира името П. е техническа грешка. С писмо № 92-00-655/25.06.2008 год.
К. на О. Благоевград е отговорил на жалбоподателя, че следва да представи в 7мо
дневен срок нотариален акт за собственост на декларираното жилище съгласно чл.
18, ал. 1 от ЗМДТ, за да бъде въведена декларацията в информационната система.
Отново с писмо № 92-00-655/4//01.20.2008 год. К. е уведомил жалбоподателя, че
представената от него скица е невалидна, по силата на писмо №
08-00-373/19.09.2008 год. на главния архитект на О. С. и отново го е приканил
да представи нот. акт за собственост. Към делото е приложен нот. акт за
собственост № 19, дело № 303/1001 год. от който е видно, че А. Т. П. е
собственик на ½ ид.идеална част от п. № ІІ, кв. 38, целия от 712 кв. м. . От
този нот.акт се установява, че Темелко Андонов Димитров е собственик на първия
етаж построен в имота по б.”А”.
След преценка на доказателствата и разменената кореспонденция между О. С. и
жалбоподателя К. на О. С. е отказал да въведе данъчната декларация в
информационната система, поради липса на документ за собственост върху
декларирания имот. Изложил е мотиви, че за същия имот има подадена данъчна
декларация от Темелко Андонов Димитров, който се е легитимирал като собственик
по силата на нот. акт № 191 дело № 30381991 год. Скицата, която е представил
като документ за собственост е обявена за невалидна. Жалбоподателя е подал
данъчна декларация за облагане с данък за собственост върху ½ от парцела върху
който е построена жилищната сграда.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Подаването на данъчна декларация е нормативно установено задължение за данъчно
задължените лица. Данъчно задължените субекти подават данъчна декларация по
реда на чл. 14 ЗМДТ, за да може да бъде определена основата за данъчно
облагане, както и следващия се от нея размерна подлежащия за внасяне данък
Разпоредбата на чл.11, ал. 1 от ЗМДТ свързва възникването на данъчното
задължение за плащане данък върху недвижимите имоти с момента на възникване на
правото на собственост от подалия декларация по чл. 14 от ЗМДТ. В тази връзка
законодателя е предвидил в чл. 14, ал. 1 от закона двумесечен срок , в който
лицата придобили определен недвижим имот, да уведомят за това обстоятелство
общината по местонахождението на недвижимия имот . Това става с подаването на
данъчна декларация. Чл. 18, ал. 1 от ЗМДТ задължава служителят на общинската
администрация да проверява подадената декларация., като може да иска
допълнителни данни за облагаемия имот, да сверява данните от декларацията със
счетоводните книги, планове , скици и документи въз основа на които имотът се
притежава или се ползва .Ако намери същите за редовни той определя дължимия
данък съгласно разпоредбата на чл. 19 от ЗМДТ. Това ще рече, че на основание на
попълнената данъчна декларация собственикът се облага с годишен данък върху
недвижимия имот, който е декларирал, че притежава. Притежаването на недвижимия
имот лицето следва да докаже със съответен документ легитимиращ го като
собственик или носител на ограничено вещно право. Именно документа
удостоверяващ неговата собственост му придава качеството на данъчно задължено
лице по смисъла на чл. 11 от ЗМДТ.
В конкретния случай жалбоподателя се легитимира като собственик на основание на
давностно владение, без да сочи вида на документа за собственост. Съгласно чл.
77 от ЗС давността е начин за придобиване на собственост, но тя следва да бъде
облечена в съответен документ – нот. Акт.Към декларацията жалбоподателя е
приложил скица на имота. Но скицата не е документ , с който се доказва правото
на собственост. Тя е документ, чрез който може да се сверят данните от
декларацията по отношение на квадратура , съседи на имота, но не и документ
легитимиращ декларатора като собственик и по този начин да му придаде
качеството на данъчно задължено лице. Към делото има приложен и нот. Акт № 19,
т. ІІ, дело № 303/1991 год. от който е видно, че собственик на първия етаж е
Темелко Андонов Димитров. За този имот в отказа се сочи, че е подадена
данъчна декларация именно от Димитров. А жалбоподателя е декларирал собственост
на ½ ид. част от собствеността върху парцела по силата на нот.акт № 19 с
данъчна декларация № 10621830.03.1998 год. Макар и непредставени по делото
съдът приема, че те съществуват тъй като тези факти посочени в писмото отказ не
са оспорени от жалбоподателя. Това, че чрез давност не може жалбоподателя да се
легитимира като собственик на имот е и обстоятелството, че не може да се
определи и началния момент от който тече срока в който той следва да подаде
данъчната декларация. В таблица № 3 , той сочи, че е придобил собствеността
върху етажа през 1991 год. , което ще рече че е пропуснат и срока за подаване
на декларацията по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите
имоти. В представената скица № 994/01.09.2008 год. жалбоподателя не е вписан
като собственик на 1-я етаж от жилищната сграда, а са отразени фактите по нот.
Акт № 19. Скицата за която жалбоподателя претендира, че е собственик №
295/16.04.1997 год. е обявена от гл. архитект на О. С. за невалидна, тъй като в
нея не е цитиран документ за собственост, а и жалбоподателя не фигурира там
като такъв.
С оглед на това съдът, счита, че отказа е законосъобразен , тъй като
представените от жалбоподателя доказателства не го легитимират като собственик
на декларирания от него жилищен имот. От представената скица, също не се
установява, че той е собственик на жилищния етаж. Напротив от нея се
установява, че собственик на жилищния етаж е друг.Липсата на съответните
доказателства , не прави жалбоподателя данъчно задължено лице по смисъла на чл.
11 от ЗМДТ.
Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

Отхвърля жалбата на А. Т. П. от гр. С., ул. “. № 7 против писмо изх. №
24-00-931(1) / 29.10.2008 год. на К. на О. С..
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщението на страните
пред ВАС на РБ София.

Административен съдия: