и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на М. Т. Г. с адрес гр. Б. и Р. Т. Д. с адрес гр. Б. против:
1.Заповед №1318/09.10.2014г. на К. на О. Б., с която е одобрен ПУП:
І. Изменение на страничната регулационна линия между УПИ І и УПИ VІІ, кв.9 по плана на ІІІ-ти микрорайон на Б. с цел образуване на три нови УПИ – УПИ І, за имот с идентификатор 04279.610.261, УПИ VІІ, за имот с идентификатор 04279.610.380 и УПИ VІІІ, за имот с идентификатор 04279.610.261 по КК на Б..
ІІ. 1.Изменение на ПЗ на УПИ І и кв.9 по плана на ІІІ-ти микрорайон на Б. за изменение на устройствените показатели в съответствие с Общ устройствен план на О. Б. – ПЗ за УПИ І, кв.9 по плана на ІІІ-ти микрорайон на Б. – ново ниско застрояване с предназначение за „жилищно строителство и обществено обслужване“ и отпадане режима на съществуващите сгради; 2. ПЗ на УПИ VІІ и УПИ VІІІ, кв.9 по плана на ІІІ-ти микрорайон на Б. – ново ниско свързано застрояване на регулационната линия между УПИ VІІ и УПИ VІІІ, с предназначение за „жилищно строителство и обществено обслужване“ и отпадане режима на съществуващи сгради, при спазване устройствена зона „Ц“ с показатели Н до 10.00м.; макс. П застр. – 80%, макс. Стойност на Кинт – 3.0; П озел. (мин. озеленена площ) – 20%.
2. Заповед №1761/08.12.2014г. на К. на О. Б., с която е поправена Заповед №1318/09.10.2014г.. в частта й по т.ІІ.1, като вместо текста „отпадане режима на съществуващи сгради“ да се чете „като се запази режима на съществуващата сграда в частта, в частта, която е на законовите отстояния от съседни УПИ“.
В жалбата се твърди, че в УПИ І – 261, кв.9 по плана на Б. (който е предмет на одобрения ПУП) е построена сграда, която е незаконна и е на недопустимо намалено отстояние от страничната регулационна линия с оглед на което ПУП се явява одобрен в нарушение на чл.134, ал.4, т.1 от ЗУТ. Навеждат се и доводи за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗУТ. В съдебно заседание жалбата се поддържа. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът – К. на О. Б. чрез упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата като недопустима и моли съдът да прекрати производството по делото. Алтернативно излага доводи за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като извърши анализ и преценка на приетите по делото доказателства приема, че жалбата е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
Предмет на жалбата е заповед, с която е одобрен ПУП – ПРЗ, като е изменена страничната регулационна линия между УПИ І и УПИ VІІ, кв.9 по плана на ІІІ-ти микрорайон на Б. с цел образуване на три нови УПИ – УПИ І, за имот с идентификатор 04279.610.261, УПИ VІІ, за имот с идентификатор 04279.610.380 и УПИ VІІІ, за имот с идентификатор 04279.610.261 по КК на Б.; изменен е ПЗ на УПИ І и кв.9 по плана на ІІІ-ти микрорайон на Б. за изменение на устройствените показатели в съответствие с Общ устройствен план на О. Б. – ПЗ за УПИ І, кв.9 по плана на ІІІ-ти микрорайон на Б. – ново ниско застрояване с предназначение за „жилищно строителство и обществено обслужване“, като се запази режима на съществуващата сграда в частта, която е на законовите отстояния от съседни УПИ и ПЗ на УПИ VІІ и УПИ VІІІ, кв.9 по плана на ІІІ-ти микрорайон на Б. – ново ниско свързано застрояване на регулационната линия между УПИ VІІ и УПИ VІІІ, с предназначение за „жилищно строителство и обществено обслужване“ и отпадане режима на съществуващи сгради, при спазване устройствена зона „Ц“.
Съгласно чл.131, ал.1 от ЗУТ заинтересовани лица при съгласуване и одобряване на устройствени схеми и планове и техните изменения са собствениците и носителите на ограничени вещни права, според данните от имотния регистър, съответно според данните от разписния лист към кадастралния план, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. Чл. 131, ал.2 от ЗУТ регламентира 5 хипотези, в които е налице непосредствено засягане на недвижимите имоти от предвижданията на подробния устройствен план.
В конкретния случай оспорващите не са собственици или носители на вещни права върху имот, непосредствено засегнат от изменението. Това е така, тъй като собствения им имот с идентификатор 04279.610.258 по КК на Б. не е предмет на подробния устройствен план (чл.131, ал.2, т.1 ЗУТ).
От приетото заключение на вещото лице арх. Р. се установи, че с оспорената заповед не е предвидено свързано застрояване между собствения на оспорващите УПИ и имотите предмет на заповедта (виж разпита на в.л. в с.з. от 29.04.2015г.), поради което имота на оспорващите не е съседен имот на имотите, предмет на плана, за които да е одобрено свързано застрояване (чл.131, ал.2, т.2 ЗУТ).
Няма спор, че имот с идентификатор 04279.610.258 по КК на Б. не е непосредствено засегнат от изменението и по смисъла на чл.131, ал.2, т.5 ЗУТ.
Спорно е дали оспорващите са заинтересовани лица в качеството им на собственици на съседен имот при допуснати намалени разстояния - чл.131, ал.2, т.3 ЗУТ и дали е налице и хипотезата на чл.131, ал.2, т.4 ЗУТ, а именно с оспорения план променя ли се предназначението на имота, предмет на ПУП, който се явява съседен на имота на оспорващите.
От приетите два броя съдебно-технически експертизи се установи, че с процесния ПУП не са допуснати намалени разстояния. На първо място това не е изрично упоменато в одобрения ПУП. От друга страна, от заключението на вещото лице Р. се установява , че според графичната част на ПУП (л. 87), одобрен с процесните заповеди, задължителната линия на застрояване към УПИ ІІ-257, 258 е разположена на 3 м от страничната регулационна линия, което е в съответствие с изискването на чл. 31, ал. 1, т.1 от ЗУТ, определящ нормативите на разстоянията на сградите на основното застрояване при одобрено ниско жилищно застрояване. Отново според вещото лице Р. отразеното разстояние на геодезическото заснемане (л. 200 от делото) до границата с УПИ ІІ-257, 258 от 2,77 м. е измерено до външния ръб на конструктивните елементи на съществуваща надстройка – външни колони, а не до основната сграда, където разстоянието от основното застрояване е 3 м, а конструктивните елементи за надстройката излизат пред линията на застрояване, съобразно чл. 87, ал. 1, т. 2 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ. Тази констатация се потвърждава и от вещото лице инж. П., съгласно което съществуващата жилищна сграда в УПИ І-261 е на отстояние от 3 м и 3,04 м от регулационната линия с УПИ ІІ-257, 258, а пристройката към дъното на УПИ е на отстояние от 1,76 м и 1,80 м от регулационната линия с УПИ ІІ-257, 258, в която пристройка, обаче, с оспорения ПУП се предвижда да се запази само в частта й, която е разположена на законовите отстояния от 3 м от съседния УПИ ІІ-257, 258.
С оспорената заповед не се променя и предназначението на имота, предмет на ПУП, който е съседен на имота на жалбоподателите. Това се установява, както от текстовата част на заповедта, съгласно която застрояването в съседния УПИ І остава средно (Н до 10м) с предназначение за „жилищно строителство и обществено обслужване“, така и от заключението на вещото лице Р., съгласно което с оспорения ПУП не се променя предназначението на имота, предмет на плана (виж разпита на в.л. в с.з.) и от заключението на в.л. П., съгласно което действащия ПУП (одобрен със Заповед №2673/08.12.2008г. на К. на О. Б.) за УПИ І предвижда средно жилищно застрояване, което се запазва с процесното изменение. Промяната на устройствената зона от „Жс“ в устройствена зона „Ц“ не води до извод за промяна предназначението на имота, доколкото отреждането за жилищно строителство и обществено обслужване и предвиденото по действащия ПЗ средно жилищно застрояване се запазват, а устройствената зона „Ц“ е определена с Общия устройствен план на Б..
Предвид изложеното, съдът намира, че в настоящия случай жалбоподателите не се явяват заинтересовани страни на основанията, предвидени в чл. 131, ал. 1 и 2 от ЗУТ, поради което подадената жалба следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното и на основание чл.159, т.4 от АПК, Административен съд - Б.

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 03.06.2015г. в частта, с която е даден ход на делото по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗЛЕЖДАНЕ жалбата на М. Т. Г. с адрес гр. Б. и Р. Т. Д. с адрес гр. Б.против Заповед №1318/09.10.2014г. на К. на О. Б., поправена със Заповед №1761/08.12.2014г. на К. на О. Б..
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по адм. дело №13 по описа на Административен съд – Б. за 2015 год.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.



СЪДИЯ:/п/ Мария Тодорова

Вярно с оригинала!
Е.Ф.