и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 248, ал. 3 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК.
Образувано е по частна жалба на процесуалния представител на И. А. по Г. – С. против Определение № 5918/09.12.2015 г. на РС – Разлог, постановено по а. д. № 14/2013 г. по описа на съда.
В жалбата се поддържат доводи за материална незаконосъобразност на съдебния акт, предвид липсата на доказателства, че ответникът е направил присъдените му разноски. Иска неговата отмяна.
Ответникът – О. Д. „Земеделие“ – Б. не взема становище по жалбата.
Останалите заинтересовани страни не вземат становище по жалбата.
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в предвидения в чл. 248, ал. 3 ГПК преклузивен срок.
Разгледана по същество е неоснователна.
С Определение № 5918/09.12.2015 г. на РРС, постановено по адм. дело № 14/2013 г. по описа на съда, в производство по чл. 248, ал. 1 ГПК съдът е отхвърлил искането на ИАГ – С. за изменение на Определение № 522/02.02.2015 г., с което ИАГ е осъдена да заплати по сметка на ОД „Земеделие“ – Б. сумата 350,00 лв. разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Съдът е приел, че искането е допустимо, но неоснователно с оглед разпоредбата на чл. 81 ГПК, съгласно която във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася по искането за разноски. Доколкото с Решение № 2504/19.06.2014 г., по адм. д. № 14/2013 г. по описа на съда, жалбата на ИАГ – С. е отхвърлена като неоснователна, то на основание чл. 143, ал. 3 АПК разноски се дължат, предвид заявяването им в срок.
Определението е правилно.
Видно от данните по делото адм. д. № 14/2013 г. по описа на РРС е образувано по жалба от ИАГ – С. против Заповед № РД – 08 - 166 от 19.05.2012 г. на Директора на О. Д. „.- Б. за одобряване на Протоколно решение № 8 от 17.05.2012г. на Комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ за О. Я.. С Решение № 2504/19.06.2014 г., постановено по делото съдът е отхвърли жалбата като неоснователна, но е пропуснал да се произнесе по претендираните от ответника разноски в размер на 350,00 лв., заявени в с. з., проведено на 21.01.2014 г. По подадена на 23.07.2014 г. молба от ОД „Земеделие“ – Б. за допълване на съдебния акт в частта за разноските, с Определение № 522/02.02.2015 г. районният съд е допълнил съдебното решение и е осъдил жалбоподателя да заплати направените разноски. В изпълнение указанията на касационната инстанция да разгледа искането за отмяна на съдебното решение в частта за разноските, като искане за тяхното изменение с Определение № 5918/09.12.2015 г. съдът го е отхвърлил като неоснователно.
С Решение № 1814/24.11.205 г. на БлАС, постановено по КАХД № 700/2015 г., образувано по касационна жалба от ИАГ – С. против Решение № 2504/19.06.2014 г. на РРС, постановено по а. д. № 14/2013 г. по описа на съда, съдът е оставил в сила обжалвания съдебен акт.
Видно от съдържанието на разпоредбата на чл. 143 от АПК, правилата за дължимост на разноски са обусловени от резултата при оспорването. Първите две алинеи определят обема, вида на разноските, кой ги дължи и откъде се изпълнява задължението (от бюджета на органа), когато съдът уважи оспорването на административния акт или органът оттегли оспорения акт. Следващите две алинеи (ал. 3 и 4) съдържат правилата относно задължението за разноски в тежест на оспорващия в хипотезата на отхвърляне на жалбата или оттеглянето й спрямо лицата, за които актът е благоприятен, както и спрямо другата страна. Макар и да не е споменато изрично, право на разноски има и административният орган, като ответник по оспорването, което се е оказало неоснователно.
В чл. 32, т. 3 от ГПК е посочено кои са представителите по пълномощие, като един от възможните представители освен адвоката се явява юрисконсултът или друг служител с юридическо образование, чийто правен статут е равнопоставен с този на адвоката. Същественото изискване относно процесуалния представител е да се намира в служебни (трудови) правоотношения с представлявания, респективно учреждението, където е ситуиран административният орган - издател на оспорения административен акт, и да е изрично упълномощен да осъществява процесуалното представителство в процеса. Отговорността за разноски е гражданско-облигационно правоотношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено в него. Прилагайки субсидиарно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, съдът присъжда адвокатско възнаграждение не в полза на юрисконсулта, а в полза на юридическото лице, което е защитавано от него. В този смисъл е Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд.
Следователно правото на юрисконсултско възнаграждение произтича от нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК и не е необходимо да са представени доказателства за направени разходи, както неоснователно се поддържа възражение в частната жалба. Досежно неговия размер, доколкото не е разписан в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, то следва да се присъди в минимален размер или претендирания такъв при отсъствие на възражение за прекомерност.
По изложените съображения за неоснователност на частната жалба същата следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл. 235 АПК, Административен съд - Б.

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 5918/09.12.2015 г. на РС – Разлог, постановено по а. д. № 14/2013 г. по описа на съда.
Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Серафимка Мадолева

ЧЛЕНОВЕ: /п/ Ваня Вълкадинова

/п/ Илонка Рашкова

Вярно с оригинала!
Г.Б.