и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на К. Х. П. от гр.Б., ж.к “А. м.”, Б. срещу Заповед №
357/12.04.2011г. на К. на О. Б., с която е наредено премахване на поставеният
до фасадата на жилищната сграда вентилатор, дървената облицовка към него с
размери ширина 0.80 м, дължина 0.50м/0.32м/ и височина 2.74 м и монтирана
въздухопроводна тръба с дължина 10.30м за отвеждане на замърсения въздух от
заведението под настилката на ул.”. І”.
Навеждат се доводи за нарушение на административнопроизводствените правила и на
материалния закон при издаване на оспорения акт. В съдебно заседание
процесуалният представител на оспорващата поддържа жалбата, като освен
посочените в жалбата нарушения на процесуалните правила посочва и нарушение на императивното правило на чл.196, ал.2 от ЗУТ за изслушване на заинтересованите лица от комисията по чл.196, ал.1 от ЗУТ, назначена от К. на общината. Иска се
отмяна на оспорената заповед.
Ответникът К. на О. Б. не изразява становище по жалбата.
Заинтересованата страна М. К. не се явява и не изразява становище по жалбата.
От приложените към административната преписка, допълнително събраните и
приобщени по делото писмени доказателства безспорно се установява следното:
По повод писмо на Сектор Б. РДНСК Югозападен район относно поставено съоръжение до южната фасада към партерния етаж на масивна сграда с идентификатор 04279.632.119.1 по КК на Б. е издадена Заповед № 59/18.03.2011г. от К. на О.
Б., с която е назначил комисия, която да извърши проверка на място на
31.03.2011 година в 11.00 часа. От административната преписка се установява, че
заинтересованите страни са уведомени по пощата за издадената Заповед №
59/18.03.2011г. на К. на О. Б., но в преписката не се съдържат данни за
изпратена и получена покана за изслушването им на 31.03.2011 година от
назначената комисия.
В изпълнение Заповед №59 на К. на О. Б. комисията е извършила проверка на
31.03.2011 година, обективирана в Констативен протокол. При проверката е
установено, че собственик на поземлен имот с идентификатор № 04279.613.192 по
плана на ЦГЧ гр.Б. е О. Б.. Собственик на обект “К.-а.-С. к.”,
находящ се на първи етаж от жилищна сграда с №04279.613.199.1 е К. Х. П., а на
жилище, находящо се на втори етаж в жилищна сграда с №04279.613.200.1 е М. С.
К..
Констатирано е, че до югоизточната фасада на жилищна сграда №04279.613.199.1 в близост до входната врата на заведението, върху терен общинска собственост е
поставено вентилаторно съоръжение с въздухопроводна тръба за отвеждане на
замърсения въздух от заведението. Съоръжението е защитено посредством дървена облицовка с форма на колона, като извеждащата тръба е вкопана под настилката на
ул.”. І” и е извадена към река Б.. Установеното на място е извършено и се
използва от К. П. без сключен договор за прокопаване през общинския имот.
Комисията е предложила на К. на О. Б. да издаде заповед по чл.195, ал.5 и ал.6
от ЗУТ, с която да задължи К. П. да премахне поставеният вентилатор и дървена
облицовка към него, както и монтираната въздухопроводна тръба, което е в
интерес на сигурността, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и
спокойствието на гражданите. В т.ІV от констативният протокол е отразено, че
заинтересованите страни са присъствали, като са отразени становищата им. Въз
основа на констативния протокол е издадена оспорената заповед.
При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168,
във връзка с чл.146 и 169 от АПК съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспореният административен акт е постановен при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. При издаването му не е спазена процедурата, предвидена с разпоредбата на чл. 196 от ЗУТ. Съгласно чл.196, ал.1 от ЗУТ
състоянието на обектите и необходимите ремонтни и възстановителни дейности се установяват с протокол от комисия, назначена от К. на общината. В настоящия
случай се установи, че К. на общината е назначил комисия, която да установи
състоянието на обекта, описан в жалбата. Приложен е констативен протокол за
извършена проверка от служители на общината, на които им е възложено да
установят състоянието на обекта с изрична заповед на К..
Съобразно чл. 196, ал. 2 от ЗУТ, комисията освен, че събира всички необходими
данни за вида и състоянието на строежа тя е длъжна да изслуша заинтересованите лица. В конкретния случай, липсват данни заинтересуваните лица, включително и
оспорващата да са поканени за изслушване, поради което само това обстоятелство е достатъчно основание, за да се приеме, че процесната заповед е
незаконосъобразна. Това е така, защото изпълнението на тази процедура гарантира защитата на правата на заинтересуваните страни и издаването на административния акт, който следва да бъде съобразен със закона.
Предвид твърдението на жалбоподателката, че не е изслушана от комисията, съдът намира, че представените по делото 2 бр. обратни разписки /л.11/ не водят до обратния извод. С посочените обратни разписки заинтересованите страни, в т. ч. и жалбоподателката са уведомени и им е изпратена Заповед № 59/18.03.2011 г. на К. на О. Б. за назначаване на комисия, но от съдържанието на писмото, изпратено с посочените обратни разписки не следва изводът, че това е покана за
изслушване. Такава покана не се съдържа и в самата заповед.
В тежест на административния орган е да установи изпълнението на законовите
изисквания при издаването му. От съдържащите се по делото документи,
представляващи цялата административна преписка по издаване на оспорената
заповед се установяват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на оспорената заповед.
С оглед разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК О. Б. ще следва да заплати на
оспорващите сторените по делото разноски в размер на 400.00 лева заплатено от
оспорващата адвокатско възнаграждение /договор за правна защита и съдействие-л.24/и 10.00 лева – държавна такса.
Съгласно разпоредбата на чл.215, ал.7 от ЗУТ/ДВ бр.87 от 2010г./ Решенията на
първоинстанционния съд по жалби или протести срещу индивидуални административни актове по този закон са окончателни с изключение на решенията по жалби или
протести срещу индивидуални административни актове за одобряване на подробни устройствени планове, на комплексни проекти за инвестиционна инициатива и на
заповедите за премахване на незаконни строежи от първа до пета категория
включително. Настоящето решение не попада в посочените изключения, поради което е окончателно и не подлежи на обжалване.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на К. Х. П. от гр.Б., ж.к “А. м.”, Б. срещу Заповед №
357/12.04.2011г. на К. на О. Б..
ОСЪЖДА О. Б. да заплати на К. Х. П. от гр.Б., ж.к “А. м.”, Б. сторените по
делото разноски в размер на 410 (четиристотин и десет) лева.
Решението не подлежи на обжалване.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Василка Шаламанова

Вярно с оригинала!
О.М.