и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 54,
ал. 2 от ЗКИР.
Образувано е по жалба на Л. Д. П. с постоянен адрес гр. Б., ул. „Ц. С. №65
против Заповед №РД-18-81/10.12.2009г. на Изпълнителния Д. на А. по Г. К. и К.,
с която е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на
гр. Б., област Б.. В съдебно заседание се уточнява, че се оспорва заповедта в
частта относно имот с идентификатор 02676.501.2090 и имот с идентификатор
02676.501.2082. Твърди се, че границата между двата имота е неправилно заснета.
Иска се отмяна на заповедта в оспорената част и границата между имотите да
бъде заснета така, както е на място и по плана от 1958г. В съдебно заседание
оспорващия поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата се представлява от адв. Х., която оспорва жалбата и
изразява мотивирано становище за нейната неоснователност.
Заинтересованите страни К. Л. Т., К. Д. Т. и М. Л. Т. не се явяват и не
изразяват становище по жалбата.
Административен съд – Б., след преценка на приетите по делото доказателства и
доводите на страните намира за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед №300-3-9/15.01.2004г. (изменена със Заповед №РД-16-12/02.02.2007г.)
е открито производство по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри
за землищата на град Б.. Заповедта е обнародвана в ДВ бр.12/13.02.2004г.
Кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти за землището
на гр. Б. са приети и на основание чл.46, ал.1 и 2 от ЗКИР е обнародвано
съобщение в ДВ бр. 79/09.09.2008г.
В законоустановения 30-дневен срок Л. П. е подал възражение по отношение на
границата между имот с идентификатор 02676.501.2082 и идентификатор
02676.501.2090. Възражението е разгледано от комисия, назначена със заповед на
Изпълнителния Д. на ИАГКК, която го е приела за неоснователно. Възражение е
подала и К. Л. Т., като възражението на същата относно границата между УПИ VІ и
УПИ VІІ е уважено.
Със Заповед №РД-18-81/10.12.2009г. на Изпълнителния Д. на А. по Г. К. и К. е
одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на гр. Б.,
област Б.. Заповедта е обнародвана в ДВ бр.3/12.01.2010г.
Със заповедта имот с идентификатор 02676.501.2090 е записан на името на
оспорващия. Имот с идентификатор 02676.501.2082 е са записан на името на
заинтересованата страна К. Т. и наследодателя на заинтересованите страни К. Т.
и М. Т..
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установи, че в
кадастралния и регулационен план от 1958г. процесните имоти са заснети с пл.
№1810 и 1811, за които са отредени съответно парцели VІ и VІІ. С регулационния
план парцел VІ-1810 е образуван от части от имот пл.№1810 и придаваеми части от
имот пл.№1811 и съществуващ общински път. Парцел VІІ-1811 е образуван от части
от имот пл.№1811 и придаваема част от имот пл.№1810. В следващия кадастрален
регулационен и застроителен план от 1977г. имоти пл.№1810 и пл.№1811 са заснети
като един имот – пл.№2080, за който са отредени парцели VІ-2082 и VІІ-2082,
като регулационната линия наподобява регулационната линия по плана от 1958г.,
но не е напълно идентична с нея. В последния кадастрален и регулационен план от
1990г. за имот пл.№2082 са отредени парцели VІ-2082 и VІ-2082, които са
идентични с тези от 1977г. В одобрената кадастрална карта границата между
двата имота е отразена по границата между УПИ VІ-2082 и УПИ VІІ-2082 по
регулационния план от 1977г. и 1990г. От огледа на място вещото лице е
установило, че границата между двата имота е материализирана с ограда, която в
една част е каменна и висока 1.00м., а в останалата част – от бетонови колове,
като границата на място съвпада с границата между парцели VІ и VІІ по
регулационния план от 1958г. За констатациите си вещото лице е изготвило
комбинирана скица. Заключението не е оспорено от страните по делото, като
съдът намира, че същото следва да се кредитира като обосновано, компетентно и в
съответствие със специалните знания на експерта.
При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168,
във връзка с чл.146 от АПК съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от страна имаща качеството на
заинтересувано лице, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – Изпълнителния Д. на А. по
Г. К. и К. – Б. Издадена е в изискваната от закона форма, спазени са
процесуалните разпоредби при издаването й. Заповедта е издадена и в
съответствие с материалния закон.
Кадастърът, съгласно чл. 1 ЗКИР, е съвкупността от основни данни за
местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, набирани,
представяни, поддържани в актуално състояние и съхранявани по установен от този
закон ред, а съгласно чл. 43, ал. 1, т. 5 вр. чл. 41, ал. 1 и чл. 38, ал. 1, т.
2 ЗКИР, кадастралната карта и кадастралният регистър за урегулираните поземлени
имоти се създават чрез обединяване на данни, които се съдържат в карти, планове
и друга документация, одобрени по реда на отменените ЗЕКРБ, ЗТСУ и др., или са
набрани чрез геодезически, фотограметрични и други измервания и изчисления,
като данните за собствениците и носителите на други вещни права се набират от
източниците по ал. 2 на същия член. Съдържанието, условията и редът за
създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри се
определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройство,
издадена на основание чл. 31 ЗКИР, като към датата на издаване на обжалваната
заповед е действа Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри (ДВ бр. 41/13.05.2005 г.).
Разпоредбите на гл. V от ЗКИР установяват императивни правила, подлежащи на
съблюдаване, както от административния орган, така и от собствениците на
поземлените имоти, които са длъжни да осигурят свободен достъп в имотите, да
означат на свои разноски с регламентирани трайни знаци границите на имота в
съответствие с акта, установяващ правото на собственост или друго вещно право и
да опазват знаците от унищожаване, да представят при поискване акт за
собственост, да опазват поставените в имота геодезични знаци. (чл. 38, ал. 1,
т. 1 ЗКИР). Въз основа на тези данни за поземлените имоти, предоставени от и
със съдействието на собствениците, административният орган установява и
определя границите на имотите съобразно изискванията на чл. 43, ал. 1, т. 5 от
ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането
на кадастралната карта и кадастралните регистри, а именно: по чл. 43, ал. 1, т.
5 ЗКИР от означеното на място състояние в съответствие с актовете по чл. 38,
ал. 1, т. 3, от работните материали, изработени по време на определяне на
границите, от изображението върху одобрена кадастрална карта, от планове и
карти, посочени в чл. 41, ал. 1, т. 1. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от
Наредбата визира приоритетно данните от: т. 1 - означеното по реда на чл. 36,
ал. 1 и чл. 38 ал. 1; т. 2 ЗКИР местоположение върху терена или от посочените
от собствениците гранични точки; т.2 - съществуващите на място материализирани
граници, когато не са означени, или посочени по реда на т. 1; т. 3 -
кадастралните планове, одобрени по реда на отменения ЗЕКНРБ, или отменения
ЗТСУ, § 40 от ПРЗ на ЗИДЗКИР, и от карти, създадени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ;
т. 4 - регулационните планове, одобрени по реда на отменения ЗТСУ - за имотите
с приложена регулация, границите на които не са материализирани и т. 5 - карти,
планове или друга документация, предоставени по реда на чл. 36 от ведомства,
областни и общински администрации, юридически лица и други.
Приоритетното подреждане на критериите по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г.
означава, че преди всичко границите на имотите се определят съобразно
установените от собствениците, по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗКИР граници,
а ако такива липсват, следва да се съобразят съществуващите на място
материализирани граници и доколкото същите съответстват на действителните права
на собствениците, съгласно титула им за собственост. Ако и такива граници
липсват, органът следва да ползува предходния действащия кадастрален или
регулационен план. В случая този ред за определяне на границата между
процесните имоти не е спазен.
Ответникът по жалбата незаконосъобразно е определил границата между двата
имота, като я е съобразил единствено с регулационната граница по предходния
регулационен план. Установяването на границите на поземлени имоти по
регулационни планове е едва по т. 4 на чл. 14, ал. 1 от Наредбата, която
съгласно възприетия от законодателя принцип на приоритетност при установяване
на границите следва да бъде приложена в случаите, когато липсват предпоставките
по предходните точки.
В случая границата между имоти с идентификатори 02676.501.2090 и 02676.501.2082
следва да бъде е съобразена с по критерия на т.1 и т. 2, ал. 1, чл. 14 от
Наредба №3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и
кадастралните регистри, а именно – с означеното по реда на чл. 36, ал. 1 и чл.
38 ал. 1, т. 2 ЗКИР местоположение върху терена или от посочените от
собствениците гранични точки и съществуващата на място материализирана граница.
Означеното на място и материализираната граница са в съответствие и с
документите за собственост на страните. Представените по делото нотариални
актове са съставени при действието на регулационния план от 1958г., когато е
действал ЗПИНМ, чийто чл. 39, ал. 3 изрично указва, че собствеността на
придадените по дворищнорегулационния план недвижими имоти към имоти на други
лица се придобива по силата на самия закон. Тоест, дворищнорегулационният план
е имал непосредствено вещноправно действие досежно придадените към парцели
части от имоти и с влизането му в сила собствеността върху същите се е
придобивала от собственика на парцела към който се придават. Поради това
издадените нотариални актове удостоверяват собствеността върху двата имота по
регулационните граници на VІ-1810 и УПИ VІІ-1811, одобрени с плана от 1958г.
След като изпълнените от собственика на място граници на имота съответстват на
действителните му права по документите му за собственост се ползват с
приоритетите, предвидени в нормата на т. 1 на чл. 14, ал.1 от Наредба № 3/2005
година. Като не е отразил границата между имоти с идентификатори 02676.501.2090
и 02676.501.2082 в съответствие тези граници и с материализираната на място
граница, която съвпада с регулационната граница по плана от 1958г.,
Изпълнителния Д. на А. по Г. К. и К. е допуснал нарушение на материалния закон.
По изложените съображения, съдът намира жалбата за основателна, поради което
заповедта следва да се отмени в оспорената част.
Водим от горното и на основание чл.173, ал.2 от АПК вр.с чл.172, ал.2, изр.2 от
АПК, съдът

Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ Заповед №РД-18-81/10.12.2009г. на Изпълнителния Д. на А. по Г. К. и К.,
с която е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на
гр. Б., област Б., в частта относно границата меджу имот с идентификатор
02676.501.2090 и имот с идентификатор 02676.501.2082.
ИЗПРАЩА преписката на Изпълнителния Д. на А. по Г. К. и К. за заснемане на
имотната граница съобразно мотивите в настоящето решение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.




СЪДИЯ:/п/ Мария Тодорова
Вярно с оригинала!
Е.Ф.