и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 55, ал. 5 от ЗМВР, във вр. с чл. 145 и сл от
АПК.
Образувано е по жалба от Г. Н. Н. от Б. против Разпореждане на полицейски
орган от 04.01.2011 г., издадено от Р. Х. на длъжност полицейски инспектор П.
І – во Р. на ОД М. – Б..
В жалбата по подробно изложени съображения се релевират доводи за
незаконосъобразност на оспореното Разпореждане като постановено в нарушение на
материалноправните разпоредби и несъобразяване с целта на закона. Твърди се
немотивираност на същото, тъй като предаването на владението не е ясно в
изпълнение на какви законово възложени функции е разпоредено, още повече, че
оспорващият не упражнява фактическа власт върху недвижимия имот. Отделно от
това поддържа, че предаване на владението следва да се извърши по реда на ГПК,
а не чрез оспореното разпореждане. Иска се отмяна на разпореждането с
произтичащите от това законни последици.
Изложените в жалбата доводи се поддържат от оспорващия, чрез надлежно
упълномощен адвокат.
Първият ответник не взема становище по жалбата.
Административният орган, издал оспореното разпореждане оспорва жалбата.
Представителят на О. П. – Б., конституирана като страна в процеса на основание
чл. 16, ал. 1, т. 3 от АПК, изразява мотивирано становище за основателност на
жалбата по отношение т. 1 от разпореждането и неоснователна по отношение на т.
2, постановена с оглед правомощията по чл. 53, т. 1 от ЗМВР.
По делото са събрани писмени доказателства.
Административен съд – Б., след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Административното производство по издаване на обжалвания акт е образувано по
жалба от собствениците на магазинно помещение, находящо се в гр. Б.,
до началника на Р. – Б. по която е образувана преписка вх. №
8204/29.12.2010 г. Жалбата е против “Д. Х” ООД, представлявано от
жалбоподателя Г. Н. и съдържа искане за съдействие за предаване на владението
върху отдадения под наем на ответника недвижим имот. В жалбата се твърди, че
наемното правоотношение е прекратено, но въпреки това Н. отказва да им предаде
владението, като самоволно е сменил бравата на обекта. Жалба със същото
съдържание е депозирана и в РП – Б..
Във връзка с подадената жалба ПИ Р. Х. е извършил проверка като е снел
обяснения от Н. и други лица и след като е приел, че смяната на патронника
вероятно е извършена от Н. е издал на 04.01.2011 г., на основание чл. 55 от
ЗМВР разпореждане, с което в т. 1 от него е наредил на Г. Н. Н. незабавно, след
подписване на разпореждането, да предаде владението на магазинното помещение,
находящо се в гр. Б., придобит по силата на нотариален
акт, издаден по реда на ЗВСВНОИ по ЗПИНМ, ЗТСУ и др., във връзка с прекратен но
31.12.2010 г. договор за наем, сключен на 02.08.2005 г. В т. 2 от същото е
наредил Н. да не се саморазправя със собствениците на имота, както и с техни
бъдещи наематели. В т. 3 и т. 4 е указано, че всички спорни въпроси следва да
се решават по установения в закона ред, както и че П. неизпълнение на
разпореждането Н. ще носи отговорност по реда на чл. 323 от НК.
От обясненията на полицейския орган, дадени в открито съдебно заседание е
видно, че своите фактически констатации същият е извършил въз основа на
представените му документи, П. отсъствие на влязъл в сила съдебен акт или друг
документ издаден от компетентен орган, който да разпорежда предаване на
владението.
Няма данни в преписката кога издаденото разпореждане е връчено на оспорващия,
който го е обжалвал пред АС – Б. с жалба вх. № 19/05.01.2011 г.
П. гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл. 168,
във връзка с чл. 146 и чл. 169 от АПК съдът намира от правна страна следното:
Жалбата като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима в
частта по т. 1 от разпореждането и недопустима в частта по т.т. 2, 3 и 4 поради
липса на предмЕ.
Разгледана по същество по т. 1 е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 55 от ЗМВР полицейските органи могат да издават
разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани,
когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции, като
разпорежданията, издадени в писмена форма, могат да се обжалват по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
Видно от данните по делото издателят на акта е полицейски орган, в
правомощията на когото е възложено опазването на обществения ред,
предотвратяването и разкриването на престъпления. В изпълнение на тези си
функции същият може да издава писмени разпореждания.
Безспорно е по делото, че между собствениците на търговското помещение и
настоящият жалбоподател е имало валидно сключен договор за наем. Претенцията за
предаване владението на вещта същите заявяват на основание прекратено наемно
правоотношение. Действителността, съществуването и прекратяването на наемното
правоотношение, като гражданско такова са уредени в чл. 228 – 239 ЗЗД и не е от
компетентността на полицейските органи да вземат становище по него. Предвид
гражданскоправния характер на същото страните следва да установят претенциите
си по общия исков ред, доколкото е налице спор досежно облигационните
задължения, възникнали въз основа на юридически факт. Правата и задълженията на
страните по наемния договор следва да бъдат установени с влязъл в сила съдебен
акт, какъвто в настоящия случай няма. Отделно от това не е ясно на кого следва
да бъде предадено владението. Няма и подлежащо на изпълнение постановление на
прокурор, с което на основание чл. 145 от ЗСВ да е разпоредено извършване на
определени действия от полицейския орган. Задължение на полицейския орган по
ЗМВР е да организира и осъществява опазването на обществения ред и
предотвратява, разкрива и разследва престъпления, но не и да осъществява намеса
в граждански правоотношения. В настоящия случай полицейският орган не е посочил
изрично с оглед на кое свое правомощие е издал разпореждането, нито друго
основание за това, но предвид липсата на правомощие същият да правораздава, то
той не е материално компетентен за първи път да установява подлежащо на
изпълнение задължение, което е от изключителната компетентност на съда. Като
постановено П. липса на материална компетентност разпореждането за предаването
на владението на наетата вещ е нищожен административен акт, чиято нищожност
следва да бъде прогласена.
Жалбата в частта по т.т. 2, 3 и 4 от разпореждането е недопустима, тъй като е
подадена срещу акт, който няма белезите на индивидуален административен акт в
хипотезата на чл. 21 от АПК.
Предмет на оспорване в посочените точки е разпореждане на полицейски орган, с
което е разпоредено на Г. Н. да не се саморазправя, спорните въпроси да бъдат
решавани по установения в закона ред, както и разяснения за наказателна
отговорност по чл. 323 от НК.
Въпреки, че по отношение на тях като правното основание за издаването им е
посочена разпоредбата на чл. 55 от ЗМВР, същите имат белезите на такива,
издадени на основание чл. 56 ЗМВР. По своята правна природа те представляват
предупреждение към лице, за което се предполага, че ще извърши престъпление или
нарушение на обществения ред, т.е. независимо от това, че е именовано
разпореждане, по същността си то представлява протокол за предупреждение по чл.
56 от ЗМВР. Протокола по чл. 56 от ЗМР се издава в изпълнение на задължението
на полицейския орган да отправи предупреждение към физическото лице, за което
има информация, че може да извърши престъпление или нарушение и се подписва от
полицейския орган, предупреденото лице и свидетел. Обжалвания протокол не носи
белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, поради
което не подлежи на обжалване по реда на чл. 145 и сл. АПК.
По изложените съображения жалбата в тази й част поради липса на предмет следва
да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено. Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 1 и чл. 159, т. 1 от АПК,
Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Разпореждане на полицейски орган от 04.01.2011 г.,
издадено от Р. Х. на длъжност полицейски инспектор П. І – во Р. на ОД М. – Б.
в частта по т. 1, с което е наредено на Г. Н. Н. незабавно, след подписване на
разпореждането, да предаде владението на магазинното помещение, находящо се в
гр. Б.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Г. Н. Н. от Б. против Разпореждане на
полицейски орган от 04.01.2011 г., издадено от Р. Х. на длъжност полицейски
инспектор П. І – во Р. на ОД М. – Б. в частта по т. т. 2, 3 и 4.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 7/2011 по описа на Административен съд
– Б. в частта по т. т. 2, 3 и 4 от Разпореждане на полицейски орган от
04.01.2011 г., издадено от Р. Х. на длъжност полицейски инспектор П. І – во Р.
на ОД М. – Б..
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, а в частта, с която производството по делото е
прекратено, с частна жалба в 7-мо дневен срок от съобщаването му, чрез връчване
на препис от акта.


АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Илонка Рашкова
Вярно с оригинала!
Г.Б.