и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 45, ал. 4 и ал. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/.
Образувано е по оспорване на Областния У. на О. с А. Ц. Б., обективирано в Заповед № ОА-АК-251 от 17.12.2020 г., на Решение № 372 по Протокол № 16 от заседание на О. С. – Б., проведено на 13.11.2020 г., с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, чл. 12, ал. 3 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ и чл. 15, ал. 2 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество /НРПУРОИ/, общинският С. е предоставил безвъзмездно за управление О. нежилищен имот, представляващ самостоятелно помещение на първи етаж в сграда /бивше училище/ с пл. № 124 по ЗРП на с. Мощанец с площ от 36.00 кв.м., публична общинска собственост съгласно Акт № 2238/11.01.2012 г., на Народно читалище „Европа - 2014“ – с. Мощанец, за срок от 5 /пет/ години и е упълномощил Кмета на Община Б. да сключи договор за безвъзмездно управление с читалището.
Оспорването на решението е обосновано с противоречие със закона – чл. 11 от ЗОбС. Твърди се в заповедта, че актът е и немотивиран и непълен, както и че липсват правни основания за приемането му. Навеждат се и доводи за съществени нарушения на административно-производствените правила при приемане на оспорения акт. Поради наличието на сочените отменителни основания /по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК/, се иска се отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.
Ответникът – О. С. – Б., чрез процесуалния си представител, с депозирано по делото писмено становище, излага доводи за правилност и законосъобразност на оспореното решение. Претендира отхвърляне на оспорването.
Заинтересованата страна – Народно читалище „Европа - 2014“ – с. Мощанец, община Б., редовно призована, не изпраща представител и не ангажира становище по оспорването.
В производството са събрани писмени доказателства, от чиито анализ и оценка, съдът приема следното за установено от фактическа страна:
С оспореното Решение № 372 по Протокол № 16 от заседание на О. С. – Б., проведено на 13.11.2020 г. /на л. 6 – л. 7 от делото/, на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, чл. 12, ал. 3 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ и чл. 15, ал. 2 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество /НРПУРОИ/, общинският С. е предоставил безвъзмездно за управление О. нежилищен имот, представляващ самостоятелно помещение на първи етаж в сграда /бивше училище/ с пл. № 124 по ЗРП на с. Мощанец с площ от 36.00 кв.м., публична общинска собственост съгласно Акт № 2238/11.01.2012 г., на Народно читалище „Европа 2014“ – с. Мощанец, за срок от 5 /пет/ години и е упълномощил Кмета на Община Б. да сключи договор за безвъзмездно управление с читалището.
Решението е прието с 31 гласа „за“, 0 „против“ и 0 „въздържали се“ от присъствалите на заседанието 31 О. съветници от общо 41 О. съветници.
Оспореното решение е върнато за ново обсъждане от Областния У. на О. Б. със Заповед № ОА-АК-232/25.11.2020 г. /на л. 19 – л. 20 от делото/ и в четиринадесетдневния срок, който е изтекъл на 11.12.2020 г. /известие-обратна разписка на л. 21 от делото/, актът не е преразгледан от общинския С..
Оспореното решение е прието по предложение на Заместник-кмета по икономика на Община Б. /на л. 8 от делото/ във връзка със искане от председателя на Народно читалище „Европа - 2014“ – с. Мощанец /на л. 9 от делото/.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Със Заповед № ОА-АК-251/17.12.2020 г., по която е образувано настоящото производство, Областният У. е упражнил правомощията си по чл. 32, ал. 2 от Закона за администрацията /ЗА/ за осъществяване по реда на чл. 45 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ на контрол за законосъобразност на актовете на О. С. - Б.. Оспорването на Решение № 372/13.11.2020 г. на О. С. – Б., е постъпило в 7-дневния срок по чл. 45, ал. 8 от ЗМСМА. В този смисъл и при липсата на процесуални пречки по чл. 159 от АПК, оспорването на решението е допустимо за разглеждане по същество.
Разгледано по същество, оспорването е и основателно, по следните съображения:
Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗМСМА, общинският С. е орган на местно самоуправление, който упражнява възложените му правомощия съобразно конституцията на Р България /КРБ/, Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, Закона за общинската собственост /ЗОС/ и други нормативни актове. В разпоредбата на чл. 21 от ЗМСМА са посочени основните правомощия на общинския С., които го определят като А. орган с административни правомощия по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, чиито актове могат да се обжалват пред съответния А. съд. Решенията му, взети на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА по правната си природа са административни актове по смисъла на чл. 21 от АПК и могат да бъдат оспорвани за законосъобразност като волеизявление на орган на местно самоуправление в изпълнение на законовоопределено правомощие.
Оспореното решение е прието от материално компетентен орган и с изискуемото мнозинство. О. С. – Б. се състои от 41 О. съветници и „за“ приемане на решението са гласували 31 съветници, чийто брой надвишава три четвърти от общия им брой.
Според съда, обаче, оспореният акт е незаконосъобразен, тъй като не е спазено изискването за форма на административния акт поради неизлагането на мотиви за приемането на решението, като е налице и противоречие с материалния закон. Съображения:
Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, общинският С. приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и определя конкретните правомощия на кмета на общината и кметовете на райони и кметства. При регламентацията на способите и начините за придобиване, управление и разпореждане със земя, общинска собственост, законодателят е взел предвид особеното обществено значение на общинската собственост.
Според чл. 12, ал. 3 от ЗОбС, имотите и вещите - общинска собственост, които не са необходими за нуждите на органите на общината или на юридически лица и звена на общинска бюджетна издръжка, могат да се предоставят безвъзмездно за управление на други юридически лица на бюджетна издръжка или на техни териториални структури.
Видно от разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество /НРПУРОИ/, същата е със съдържание, идентично с това на горецитирания текст на чл. 12, ал. 3 от ЗОбС – „имотите и вещите-общинска собственост, които не са необходими за нуждите на органите на общината или на юридическите лица и звена на общинска бюджетна издръжка, могат да се предоставят безвъзмездно за управление на други юридически лица и звена на бюджетна издръжка или на техни териториални структури с решение на общинския С.“.
Горепосочените две нормативни разпоредби са цитирани като правни основания за приемане на оспореното решение. Същите, обаче, са неотносими към конкретния случай, тъй като уреждат случаите на предоставяне безвъзмездно за управление на имоти и вещи – общинска собственост, на други юридически лица и звена на бюджетна издръжка или на техни териториални структури. В настоящата хипотеза, Народно читалище „Европа - 2014“, не е юридическо лице/звено на бюджетна издръжка. Същото е юридическо лице с нестопанска цел и съгласно чл. 21 от Закона за народните читалища /ЗНЧ/, набира средства от следните източници: 1. членски внос; 2. културно-просветна и информационна дейност; 3. субсидия от държавния и общинските бюджети; 4. наеми от движимо и недвижимо имущество; 5. дарения и завещания; 6. други приходи. Т.е. независимо, че читалището получава субсидии от държавния и общинските бюджети, то не е юридическо лице/звено на бюджетна издръжка по смисъла на чл. 12, ал. 3 от ЗОбС, респ. 15, ал. 2 от НРПУРОИ.
С оглед изложеното, съдът приема, че в оспореното решение не са посочени правни основания за приемането му, доколкото посочените такива са неотносими в конкретната хипотеза. Също така, не са изложени и никакви фактически основания в самото решение.
Съгласно чл. 59, ал. 1 от АПК, административният акт трябва да бъде издаден в установената форма, като неспазването й представлява основание за отмяна на административния акт по чл. 146, т. 2 от АПК. Когато административният акт се издава в писмена форма, той трябва да съдържа изчерпателно посочените реквизити в чл. 59, ал. 2 от АПК. Мотивите - фактическите и правните основания за издаване на акта, са задължителен реквизит на писмената форма на индивидуалния А. акт. Липсата на мотиви в акта представлява нарушаване на изискването за форма. Съдебната практика категорично приема, че неизлагането на мотиви е достатъчно основание за отмяна на административния акт като незаконосъобразен. Мотивите съдържат обосноваването на акта, съображенията, които са ръководили органа да издаде дадения правен акт и то в този му вид и съдържание. Мотивирането на административния акт има предназначение да представи подхода към въпроса и начина на разсъждение на административния орган за неговото решаване, да посочи какви фактически констатации прави органът и как прилага към тях правната норма, да посочи нормативната основа за издаването на конкретния акт със съответното съдържание, както и да изложи преценката и изводите относно доказателствата и цялата фактическа страна на въпроса, да създаде възможност за проконтролиране на дейността му по издаване на акта, както за заинтересованите лица, така и за органите, упражняващи контрол върху администрацията. Мотивите представят обяснението на съответния орган за конкретното му волеизявление, обективирано в акта. Поради това те трябва да бъдат достатъчно конкретни, да съдържат конкретни съображения, за да изразяват становището на органа по въпроса, който се решава с административния акт. Съдебната практика приема, че се касае за липса на мотиви, не само, когато в акта не са изложени никакви съображения, но и когато такива съображения са от много общ характер или органът е изложил само правни основания без фактически обстоятелства и без да изложи конкретни съображения. Мотивирането на административните актове се дължи във всички случаи и неизлагането на мотиви води до отмяната им само на това основание. Действително съгласно разрешението, дадено с ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК, няма пречка мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ постановяването на акта. В случая, обаче, тези мотиви /особено правните основания/ не могат да бъдат изведени от предложението на заместник-кмета по икономика на общината за приемане на оспореното решение, тъй като в предложението са посочени същите разпоредби /цитирани по-горе/, които са неприложими в конкретния случай. И докато, относно фактическите основания, би могло да се приеме, че се съдържат в отделен документ, предхождащ издаването на акта, то относно правните основания, решението е напълно немотивирано, респ. прието при липса на мотиви.
С оглед изложеното, оспореното Решение № 372 по Протокол № 16 от заседание на О. С. – Б., проведено на 13.11.2020 г., следва да бъде отменено, а предвид изхода от спора О. С. – Б. следва да бъде осъден да заплати на Областна администрация – Б., сумата от 100.00 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК, А. съд – Б.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 372 по Протокол № 16 от заседание на О. С. – Б., проведено на 13.11.2020 г., с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, чл. 12, ал. 3 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ и чл. 15, ал. 2 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество /НРПУРОИ/, общинският С. е предоставил безвъзмездно за управление О. нежилищен имот, представляващ самостоятелно помещение на първи етаж в сграда /бивше училище/ с пл. № 124 по ЗРП на с. Мощанец с площ от 36.00 кв.м., публична общинска собственост съгласно Акт № 2238/11.01.2012 г., на Народно читалище „Европа - 2014“ – с. Мощанец, за срок от 5 /пет/ години и е упълномощил Кмета на Община Б. да сключи договор за безвъзмездно управление с читалището.

ОСЪЖДА О. С. – Б. да заплати на Областна администрация на О. с А. Ц. Б., представлявана от Областния У., сумата от 100.00 /сто/ лева - разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Върховния А. съд в 14-дневен срок от съобщаването му чрез връчването на преписи.

А. СЪДИЯ: /п/ Саша Алексова

Вярно с оригинала!

Е.Ф.