и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по реда на чл.63, ал.1, изр.2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Б. Т. П. от гр. С., ж.к. “С.” Б.*, .*, А.** против Решение № 1452/ 04.07.2016 г., постановено по н.а.х.д. № 257 по описа на Районен съд – С. за 2016 г., с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 15–0339–001111/ 03.08.2015 г. на Началника на РУ – С. към ОД на М. – Б..
В касационната жалба са развити доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение. Твърди се, че П. издаване на процесното наказателно постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, които не са отчетени от районния съд. Оспорват се фактическите констатации в акта за установяване на административно нарушение и НП, както и изводите на съда за безспорна доказаност и правилна квалификация на нарушенията. По поддържаните с жалбата доводи се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което НП да бъде отменено.
Ответникът – РУ – С. към ОД на М. – Б., не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът от О. П. – Б. изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба, а решението на районния съд, като правилно и законосъобразно счита, че следва да бъде оставено в сила.
Административен съд – Б., след анализ и оценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства във връзка с доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С атакуваното решение, предмет на касационната проверка, Районен съд – С. е потвърдил Наказателно постановление № 15–0339–001111/ 03.08.2015 г. на Началника на РУ – С. към ОД на М. – Б., с което на касационния жалбоподател Б. Т. П., за нарушение на чл.105, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.185 от същия закон е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20,00 лева (по т.1 от НП); за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10,00 лева (по т.2 от НП) и за нарушение на чл.98, ал.1, т.2 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.9, пр.1 от същия закон е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50,00 лева (по т.3 от НП), като на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 год. на М., на водача са отнети общо 6 контролни точки.
За да постанови този резултат съдът е приел за безспорно установено от фактическа страна, че на 08.07.2015 г., около 20,13 ч. в гр. С., на ул. „В. К.”, в района срещу Районен съд – С., П. е паркирал собствения си лек автомобил марка „Ауди А8” с рег. № ****** на втори ред, успоредно на първия, вследствие на което е създал опасност и пречка за участниците в движението, в резултат на което е било реализирано ПТП – в автомобила се блъснал велосипедист. Свидетелите Г. и К. – длъжностни лица П. РУ – С. извършили проверка на водача на лекия автомобил, от която се установило, че П. не носи контролен талон към СУ на МПС, а видимостта през предните странични стъкла била ограничена, чрез поставено фолио. Районният съд е приел за виновно извършени, безспорно доказани и правилно квалифицирани административните нарушения, вменени на касационния жалбоподател. Обосновал е извод за правилно приложение на санкционните разпоредби П. определяне на съответните наказания по вид и размер. Приел е още, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са се отразили на правото на защита на дееца.
Решението е постановено в съответствие с материалния закон.
Мотивите на първоинстанционния съд за безспорна доказаност на нарушенията, за правилната им квалификация, както и за липсата на процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство кореспондират на установената правилно фактическа обстановка и се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция. Районният съд е извършил прецизен анализ на събраните по надлежния ред гласни и писмени доказателства и подробно е обсъдил всяко едно от визираните в НП нарушения, поради което е излишно мотивите му да бъдат повтаряни и от касационната инстанция. Предвид наведените с касационната жалбата доводи обаче, е необходимо да бъде добавено следното:
Не се споделя направеното с жалбата оплакване, че фактическото описание на нарушенията по т.1 и т.3 от НП не покрива поставеното от закона изискване за пълно фактическо описание. Описанието на нарушението по т.1 от НП е достатъчно, пълно и конкретно и позволява индивидуализация му като административно нарушение по чл.105, ал.1 от ЗДвП, доколкото в обстоятелствената част на АУАН и НП е посочено, че предните странични стъкла на паркираният от П. автомобил са били затъмнени, като по този начин е ограничена видимостта през тях. Това обстоятелство се установява по безспорен начин и от разпита на свидетелите Г. и К.. Съгласно цитираната по–горе разпоредба се забранява ограничаване на видимостта през челното стъкло и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им, от което следва, че налице пълно тъждество между фактическото описание на нарушението и правната му квалификация. Изложеното важи в пълна степен и по отношение на нарушението по т.3 от НП. От събраните по делото доказателства се установява, че процесното МПС е било паркирано по начин, по който създава затруднения за другите участници в движението – обстоятелство, което длъжностните лица П. РУ – С. са възприели лично и непосредствено. Фактът, че вследствие на неправилното паркиране от страна на П. е реализирано и ПТП потвърждава изложените в АУАН и НП констатации. От изложеното следва, че вменените на П. нарушения са описани коректно и правилно квалифицирани, като нарушителя не е препятстван да разбере за какво е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Правилно в случая са приложени и санкционните разпоредби, а наложените наказания са в законоустановения вид и размер.
Ето защо като е потвърдил наказателното постановление, районният съд е постановил валидно допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. П. касационната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, съдът не констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд– Б.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1452/ 04.07.2016 г., постановено по н.а.х.д. № 257 по описа на Районен съд – С. за 2016 г.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Марияна Мицева
ЧЛЕНОВЕ:1. /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева
2. /п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!
ЕК