и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на А. Д. Д., от Г. Р., ул. „. Б. № **, обл. Благоевградска, със С. А. Б. ул. „Т. А. № ***, . -*, с която претендира от О.-Б. сумата от 11 400 лв., представляваща обезщетение по чл. 121, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. за времето, през което не е бил на служба поради прекратяването на служебното му правоотношение, по силата на което е заемал длъжността „Директор на дирекция „Устройство на територията“ за периода от 24.02.2020 г. до 24.08.2020 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от влизането в сила на Решение № 1805/25.10.2021 г., постановено от Административен съд-Б. – 08.04.2022 г., до окончателното изплащане на сумата и е по реда на чл.124, ал.1 от ЗДСл, във вр. с чл.145 и следващите от АПК .

Сочи се в исковата молба, че ищецът по силата на съществувало служебно правоотношение с О.-Б. е заемал длъжността „Директор на дирекция „Устройство на територията“, което със Заповед № 76-ЧР-Д/24.02.2020 г. на Кмета на О.-Б. е било прекратено. Сочи се, че с Решение № 1805/25.10.2021 г., постановено от Административен съд-Б. влязло в сила на 08.04.2022 г., актът за прекратяване на служебното му правоотношение е отменен. Твърди се, че след прекратяване на правоотношението ищецът не е работил по служебно или трудово правоотношение в периода от 24.02.2020 г. до 24.08.2020 г. Иска се ответникът да му заплати сумата от 11 400 лв., представляваща обезщетение по чл. 121, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Сочат се доказателства. Претендират се разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК в размер на 1010 лв. (л.81).

Ответникът – О.-Б. чрез процесуалния си представител юрисконсулт Спасова, изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от О. П.-Б. дава мотивирано заключение за основателност на предявения иск.

Административен съд – Б. след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Към месец 02.2020 г. между ищеца и О.-Б. е съществувало служебно правоотношение, по силата на което А. Д. е заемал длъжността „Директор на дирекция „Устройство на територията“, с ранг II-ри младши“. Със Заповед № 76-ЧР-Д/24.02.2020 г. на Кмета на О.-Б. служебното правоотношение на ищеца е било прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл. С Решение № 1805/25.10.2021 г., постановено от Административен съд-Б. влязло в сила на 08.04.2022 г., Заповед № 76-ЧР-Д/24.02.2020 г. на Кмета на О.-Б. е отменена, а ищецът възстановен на заемната длъжност. Основното трудово възнаграждение за длъжността „Директор на дирекция „Устройство на територията“ към 08.04.2022 г. е в размер на 1 900 лв. Между страните е безспорно, че след прекратяване на служебното правоотношение,Д. в периода от 24.02.2020 г. до 24.08.2020 г. не е работил по служебно или трудово правоотношение.

При така установената фактическа обстановка, съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, прави следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим, тъй като съобразно чл. 205 от АПК, искът е предявен срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Разгледана по същество исковата претенция е частично основателна по следните съображения:

Правното основание за претендираното обезщетение за незаконно уволнение е нормата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Държавният служител има право на обезщетение, ако заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена. В настоящия случай е налице влязло в сила съдебно решение, с което е отменена заповедта на Кмета на О.-Б. за прекратяване на служебното правоотношение с ищеца - Решение № 1805/25.10.2021 г., постановено от Административен съд-Б. влязло в сила на 08.04.2022 г.

Според чл. 104, ал.1 от ЗДСл., когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение.

В разглеждания случай, с Решение № 1805/25.10.2021 г.,постановено от Административен съд-Б. влязло в сила на 08.04.2022 г., заповедта за прекратяване на служебното правоотношение с ищеца, е отменена. Между страните е безспорно, че след прекратяване на служебното правоотношение, Д. в периода от 24.02.2020 г. до 24.08.2020 г.е останал без работа, както и че към датата на влизане в сила на цитирания по-горе С. акт, основното трудово възнаграждение за длъжността „Директор на дирекция „Устройство на територията“ е в размер на 1 900 лв. При тези доказателства съдът намира исковата претенция за доказана по основание и размер. На ищеца следва да се присъди сумата от 11 400 лв., представляващо обезщетение за времето, през което е останал без работа в резултат на незаконосъобразно прекратеното му служебно правоотношение, считано от 24.02.2020 г. до 24.08.2020 г., в размер на шест основни трудови възнаграждения за посочената длъжност.

По отношение на акцесорния иск за заплащане на дължими лихви, съдът излага следното:

Разпоредбата на чл.104, ал. 1 ЗДСл определя момента, към който се дължи обезщетението поради незаконно уволнение и това е моментът на признаването му за незаконно. Според Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на Върховния касационен съд по т. Г. д. № 3/2004 г. при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните – това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи – от момента на преустановяването им. Следователно началният момент на дължимост на законната лихва върху определеното обезщетение ще следва да е 08.04.2022 г. – датата на постановяване на решението на Върховния административен съд, с което е потвърдено решението на Административен съд-Б. с което е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Следователно искът се явява основателен и ще следва да се уважи.

От страна на ответника се прави възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за напълно основателно. Безспорно, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските, но в размер не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложима, във връзка с чл.1 44 от АПК, въвежда две кумулативно свързани предпоставки, а именно: адвокатското възнаграждение да е прекомерно (съобразно фактическата и правна сложност на спора) и насрещната страна да е направила възражение за прекомерност на претендираните разноски. Размерът следва да е справедлив, обоснован и съобразен с действителната правна и фактическа сложност на делото, както и да не бъде по-нисък от предвидения минимален такъв, определен в Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази връзка съдът намира, че несъмнено делото не е нито с голяма фактическа, нито с голяма правна сложност, а в проведеното единствено съдебно заседание, където се явява пълномощник, не се правят допълнителни доказателствени искания, нито се сочат други доказателства. Предвид това, настоящият С. състав намира, че следва да уважи като основателно възражението на ответника за прекомерност на договореното възнаграждение за адвокат в размер на 1000 лв. (л.71), като го намали до размер, ориентиран в минимално определения в разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразявайки материалния размер, формиран от исковата претенция (11 400 лв.), а именно – 652,80(шестстотин петдесет и два лв. и осемдесет ст.) лв. В тежест на ответника следва да се възложи сумата от 10 лв., представляваща държавна такса за производството, или общо 662,80 лв.

Водим от горното и на основание чл. 121, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 104, ал. 1 от ЗДСл., във вр. с чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. с чл. 144, ал. 1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА О.-Б. да заплати на А. Д. Д., от Г. Р., ул. „. Б. № **, обл. Благоевградска, сумата от 11 400 (единадесет хиляди и четиристотин) лв., представляваща обезщетение по чл. 121, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. за времето, през което не е бил на служба, поради прекратяването на служебното му правоотношение, по силата на което е заемал длъжността „Директор на дирекция „Устройство на територията““ за периода от 24.02.2020 г. до 24.08.2020 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 08.04.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА О.-Б. да заплати на А. Д. Д., от Г. Р., ул. „. Б. № **, обл. Б., направените по делото разноски в размер на 662,80 (шестстотин шестдесет и два лв. и осемдесет ст.) лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Димитър Узунов

Вярно с оригинала!
ЕК