и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.49,ал.2 от Закона за кадастъра и имотния
регистър /ЗКИР/ във вр. с чл. 149 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на А. Д. Т. от гр.Г. Д., ул.”Г. Д.” №., вх. Ж, .5, А.
срещу Заповед №РД-18-71/02.10.2009г. на И. Д. на АГКК –гр.С., с която на
основание чл.49,ал.1 от ЗКИР е одобрена кадастрална карта и кадастрални
регистри за землището на гр.Г. Д., област Благоевград.
Навеждат се доводи за незаконосъобразност на административният акт, в подкрепа на които за изложени аргументи. Твърди се, че неправилно хранителен магазин на Б.”Г. Д.” №22А с площ 25кв.м., в кадастралния регистър не е записан на името на оспорващия. Иска се отмяна на заповедта в обжалваната част и магазина да се признае за собственост на оспорващия и се запише на негово име в кадастралния регистър, за да може да се осъществи процедурата по узаконяване.
Ответникът И. Д. на АГКК-гр.С. оспорва жалбата, като изразява становище за
недопустимост, респективно неоснователност на същата.
Заинтересованата страна О. Г. Д. не изпраща представител и не взима становище по жалбата.
Жалбата е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното дело да се прекрати по следните съображения:
Жалбоподателят твърди, че е собственик на сградата с идентификатор
17395.501.3367.2, представляваща хранителен магазин. Същевременно по делото са събрани доказателства, от които е видно, че съобразно сключен договор от
26.10.1995г. за отдаване под наем на терени, собственост на О. Г. Д. на
наемателя А. Т. е предоставено за срок от 8 години на терен с площ 25 кв.м.,
намиращ се на ул.”Г. Д.” №22 за построяване на павилион за продажба на
хранителни стоки. В съдебно заседание оспорващия признава, че вместо разрешения сглобяем павилион е изградил незаконна масивна сграда, за която в момента тече процедура по узаконяването й, за което му е необходимо скица от кадастъра.
Видно от кадастрален регистър на недвижимите имоти сградата, предмет на
жалбата е с неустановен собственик. Собственик на имота, върху който е
построена сградата с идентификатор 17395.501.3367 е О. Г. Д..Оспорената заповед е издадена на основание чл.49,ал.1 от ЗКИР. Съгласно чл.49,ал.4 от ЗКИР
заповедите могат се обжалват от собствениците и носителите на ограничени вещни права върху недвижими имоти и съседните на тях, които са в обхвата на
кадастралната карта.
Право на жалба срещу заповедта имат лицата, чиито права и интереси са засегнати от последната. Съгласно чл. 41, ал. 2, т. 2 от ЗКИР данните за собствениците и носителите на други вещни права, както и за актовете, от които те черпят правата си, се набират от представените актове по чл. 38, ал. 1, т. 3, съгласно който собственикът, съответно носителят на друго вещно право, е длъжен да представи на служител от службата по кадастъра при поискване акт, удостоверяващ правата му върху имота, както и да му предостави други данни съгласно наредбата по чл. 31 ЗКИР. Такива документи не са представени пред административния орган.
С оглед изявлението на оспорващия в съдебно заседание се установява, че вместо разрешения сглобяем павилион е изградена масивна сграда без необходимите строителни книжа и Т. не разполага с Акт за узаконяване на негово име. Същия се легитимира като наемател на общински терен, върху който е изградил сглобяем павилион, който е преместваем обект съгласно приложимата норма на чл.120, ал.5 от ЗТСУ /отм./. Оспорващия не се легитимира с договор за прехвърляне правото на строеж или за покупко-продажба на отредения общински терен, съгласно §50а, ал.7 от ПЗР към ЗИД на ЗСТУ /отм./. Едва след надлежното установяване на правото на собственост с надлежен документ съобразно разпоредбата на чл.38,ал.1,т.3 от ЗКИР върху процесния имот, Т. би могъл да поиска изменение на КР и попълването му и да защити правата си, а не обратното. Не се спори, че се създава нова Кадастрална карта и че общинската и областната администрация на практика може да събира информация както от собственици, така и от лица, които не притежават такава, но тази информация, по смисъла на ЗКИР и Наредба № 3 следва да е във връзка със собствеността на нанасяните имоти, а не с цел установяването й и то в административно производство. Затова с оглед разпоредбата на чл. 49, ал. 4 ЗКИР, настоящия състав приема, че Т. не е от кръга на заинтересуваните собственици, активно легитимирани да обжалват процесната заповед. Същият не е доказал правния си интерес, по отношение на него към настоящия момент не е налице титул за собственост върху процесния имот съобразно разпоредбата на чл.38,ал.1,т.3 от ЗКИР. Претендираното от него право на собственост следва да бъде установено в друго производство.
Жалбата е процесуално недопустима,като подадена от лице без правен интерес, поради факта, че не попада в кръга от заинтересовани лица по чл.49,ал.4 от ЗКИР, активно легитимирани да оспорват процесната заповед. Активната
процесуална легитимация е абсолютна предпоставка за разглеждане на жалбата по същество. При липсата й, жалбата се оставя без разглеждане, а образуваното
производство подлежи на прекратяване.
Водим от горното и на основание чл.159, т. 4 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 13.05.2010г., с което е даден ход на делото по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А. Д. Т. от гр.Г. Д., ул.”Г. Д.” №., вх. Ж, .5, А. срещу Заповед №РД-18-71/02.10.2009г. на И. Д. на АГКК –гр.С..
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№ 1071 по описа на Административен съд гр.Благоевград за 2009 год.
Определението може да се обжалва в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.


СЪДИЯ: /п/ Марияна Мицева

Вярно с оригинала!
ЕК