за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 – чл. 161 от Д.осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Oбразувано e по жалба на „. Т. Е. с ЕИК..., със седалище и адрес на управление: гр.Б., ул."К. М." №8, В.А, А.18, представлявано от П. И. С., против Ревизионен акт № Р-*3517-091-001/13.05.2021 г., издаден от Т. П. Н. – орган, възложил ревизията, и Татяна И. Вучкова – ръководител на ревизията, мълчаливо потвърден от Д. на Д. "ОДОП"-С..
В жалбата се навеждат доводи, че РА е незаконосъобразен и необоснован, постановен при неизяснена фактическа обстановка. Твърди се, че органа не е събрал и анализирал обективно всички доказателства от значение за определянето на допълнителните задължения за корпоративен данък на дружеството. Иска се оспорваният Ревизионен акт да бъде отменен. В съдебно заседание, жалбата се поддържа от упълномощен адвокат. Претендират се направените по делото разноски по представен списък.
Ответникът – Директорът на Д. „. и Д.О. практика”, не изразява становище по жалбата.
Административен съд – Б., като съобрази доводите на страните, и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна :
Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №Р- *3517-020-001/ 12.06.2020г. /л.14/, връчена на управителя на дружеството на 27.07.2020г. /съгласно Протокол обр.Кд-73 №1742949/27.07.2020г.– л.60/, изменена със ЗВР №Р- *3517-020-002 / 21.10.2020г. /л.15/, издадени от Т. П. Н., на длъжност Началник на сектор „Ревизии“, Д. „Контрол“ при ТД на НАП – С., съгласно Заповед №РД-01-818/10.05.2019 г. на Д. на ТД на НАП С., е възложено извършването на ревизия на „. Т. ЕООД за определяне на задълженията за корпоративен данък за периодите от 01.01.2015 г. до 31.12.2017 г. Срокът за извършване на ревизията е до 23.12.2020 г.
Извършената ревизия е повторна, по реда на чл. 155, ал. 4 от ДОПК и е във връзка с Решение № 824/19.05.2020 г. на Д. на Д. „ОДОП“ – гр.С. /л.352-л.357/, с което са отменени определените с предходен РА №Р-*1222-091-001/07.01.2020г./л.277-л.284/, поправен с РА №П-*8391-003-001/06.03.2020г. /л.285-л.291/ задължения за посочените данъчни периоди и със задължителни указания за извършване на настоящата ревизия.
Изготвено е Искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № Р-*3517-040-001/06.07.2020 г. /л.47-48/, връчено лично на управителя П. И. Стойчева на 27.07.2020г., видно от Протокол обр.Кд-73 №1742949/27.07.2020г. /л.60/, като от ревизираното лице не са представени документи и обяснения.
С Протокол №1626825/30.10.2020г. /л.292-293/ са присъединени доказателствата, събрани при предходната ревизия на дружеството, приключила с РА №Р-*1222-091-001/07.01.2020г., поправен с РА №П-*8391-003-001/06.03.2020г. При ревизията е изготвено Искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № Р—*1222-040-001/27.03.2019г. /л.39/. Представено е писмено обяснение от И. Г. С. /л.62/ - пълномощник на „. Т. Е. в което същият посочва, че по сметка 492-1 „Разчети със собственици“ представляват средства, които са постъпили касово от собственика на капитала чрез него, в качеството му на пълномощник на ревизираното лице.
С Резолюция за извършване на проверка № П-*2533-0РП-001/ 12.08.2020 г., е възложено извършването насрещна проверка на основание чл. 45 от ДОПК на „.-..." ЕООД с ЕИК .... Проверката е приключила с ПИНП № № П-*2533-141-001/21.10.2020 г. /л.51-52/.
На „. ..." ЕООД е извършена ревизия за определяне на задължения по ЗКПО, за периода 20.03.2013г. – 31.12.2018г. Ревизията е приключила с РА №*1228-091-001/18.12.2019г., с който не са установени допълнителни задължения за корпоративен данък.
За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ №Р-*3517-092-001/29.01.2021г. /л.19-27/, връчен на данъчно задълженото лице, по реда на чл.30, ал.6 от ДОПК, на 15.03.2021г. В Ревизионния доклад ревизиращия орган е отбелязал и за трите финансови години, че при ревизията са съпоставени данните от годишния финансов отчет и годишната оборотна ведомост, при което не са установени несъответствия. С молба В. № 53-00-2114≠1/ 30.03.2021г. /л.36/ ревизираното лице е поискало удължаване на срока за представяне на документи с 1 /един/ месец. С Уведомление за удължаване на срока за подаване на възражение срещу ревизионен доклад № Р- *3517-РУС-001/31.03.2021 г. /л.37/, връчено на 12.04.2021 г. /разписка на л.38/, искането е уважено и срокът е удължен -до 28.04.2021 г. В срока по чл.117, ал.5 от ДОПК не е подадено писмено възражение срещу издадения РД.
Ревизията приключва с РА № Р-*3517-091-001/13.05.2021 г. /л.9-13/, издаден от Т. Петрова Недялкова – орган, възложил ревизията, и Т. И. В.– ръководител на ревизията. РА е връчен по електронен път на 15.06.2021г. С издадения РА са установени задължения за корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ в общ размер на 20 484.27 лв. и лихви в размер на 6 492.37 лв., в резултат на корекция на счетоводния финансов резултат, в посока увеличение със сумите, които не са били отчетени като приход от дружеството през 2015г., 2016г. и 2017г. по сметка 492 „Разчети със собственици“, в общ размер на 224 500.00 лв.
Съгласно констатациите в РА основаната дейност на „. Т. ЕООД в ревизираните периоди е търговия на едро и дребно със санитарно-хигиенни материали - памперси, чаршафи, детски пелени, анатомични парчета, влажни кърпи, салфетки и др. Констатирано е, че за 2015 г. дружеството е подало Годишна данъчна декларация /ГДД/ с В. № 0100И0137902/17.03.2016 г. със деклариран счетоводен финансов резултат -счетоводна загуба в размер на 965.00 лв. и формиран данъчен финансов резултат -данъчна загуба в размер на 965.00 лв. За 2016 г. дружеството е подало ГДД с В. № 0100И0188346/23.03.2017 г. със счетоводен финансов резултат- счетоводна загуба в размер на 8 397.00 лв. и формиран данъчен финансов резултат- данъчна загуба в размер на 8 397.00 лв. За 2017 г. дружеството е подало ГДД с В. № 0100И248828/02.04.2018 г. и с В. № 0100И271897/01.10.2018 г. със счетоводен финансов резултат- счетоводна загуба в размер на 16 795.32 лв. и формиран данъчен финансов резултат- данъчна загуба в размер на 16 795.32 лв. За всяка от годините - 2015г., 2016г. и 2017 г. дружеството е декларирало годишен корпоративен данък в размер на 0.00 лв.
Установено е, че по сметка 492 „Разчети със собственици“ за 2015 г. е постъпила сума в размер на 1 500.00 лв., за 2016 г. е постъпила сума в размер на 5 000.00 лв. и за 2017 г. е постъпила сума в размер на 224 500.00 лв., които са осчетоводени, но не са отчетени от данъчно задълженото лице като приход през текущата година. Ревизиращият екип е приел, че тези суми представляват неотчетени приходи от продажби на стоки през ревизираните периоди, тъй като по отношение на тях не са представени доказателства от ревизираното лице, от които да е видно, че същите са постъпвали касово от собственика на капитала, чрез пълномощника И.Г. С.. С оглед на това е направен извод, че счетоводният финансов резултат на дружеството следва да се увеличи на основание чл. 78 от ЗКПО със сумата на приходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година, но не са отчетени от данъчно задълженото лице, както следва: за 2015 г. счетоводният финансов резултат следва да се увеличи със сумата в размер на 1 500.00 лв., за 2016 г. - счетоводният финансов резултат на дружеството следва да се увеличи със сумата в размер на 5 000.00 лв. и за 2017 г. - счетоводният финансов резултат на дружеството следва да се увеличи със сумата в размер на 224 500.00 лв. След извършената корекция за 2015 г. е определен за внасяне корпоративен данък - в размер на 53.50 лв. и е начислена лихва за просрочие в размер на 27.78 лв. За 2016 г. е установен данъчен финансов резултат- данъчна загуба в размер на 3 397.00 лв., при декларирана данъчна загуба в размер на 8 397.00 лв. За 2017 г. е установен данъчен финансов резултат- данъчна загуба в размер на 16 795.32 лв. и дължим корпоративен данък в размер на 20 430.77 лв., и е начислена лихва за просрочие в размер на 6 464.59 лв.
Ревизионният акт е оспорен по административен ред пред Д. на Д. "ОДОП"-гр. С. при ЦУ на НАП – С., с жалба В. № 53-06-5180/29.06.2021 г. /л.31-34/. В законно определения 60-дневен срок по чл.155, ал.1 от ДОПК, решаващият орган не се произнесъл с решение, поради което е налице ревизионен акт, който е потвърден мълчаливо /чл.156, ал.4 от ДОПК/ и който подлежи на обжалване пред съд.
По делото са представени Споразумение от 12.12.2017г. /л.301-302/, сключено между „. Т. ЕООД и „. ." Е. в което са описани преводи по дати и суми, които се отнасят за Договора за временна финансова помощ от 01.08.2017г. между двете дружества, преводни нареждания /л.303-349/ и потвърждения за получаване на суми по протокол №5/05.09.2013г. /л.395-л.414/ от И. С. като пълномощник на „...“ ООД.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е установило, че през ревизирания период основната дейност на дружеството е извършване на търговия на едро и дребно със санитарно- хигиенни стоки, която е организирана от две складови бази -гр.Пловдив и гр.Б.. Системата е организирана на база изискванията на Зсч. и НСС и осигурява необходимата информация за вярното и точно съставяне на Годишните счетоводните отчети и Данъчни декларации. За всяка стопанска операция е налице отразяване в първичен счетоводен документ. Проследими са всички аналитични и синтетични данни. Експерта е установил, че счетоводния резултат за 2015г. е загуба в размер на 965.00лева, който е деклариран в Годишната данъчна декларация В.№000И013790/21.03.2016г. Счетоводния резултат за 2016г. е загуба в размер на 8397.00лева, който е деклариран в Годишната данъчна декларация В.№0100И0188346/23.03.2017г. Счетоводния резултат за 2016г. е загуба в размер на 16795,32лева, който е деклариран в Годишната данъчна декларация В.№0100И0248828/02.04.2018г. Всички приходи са включени в регистрите на “Дневника на продажбите” и са декларирани по месечни периоди със Справките Декларации.Налице е съпоставимост между приходите и разходите.Получените приходи са резултат от доставените продадени стоки. Разходите са формирани от доставната цена на стоките и разходи за организиране на тяхната продажба/наеми,заплати/. Вещото лице Д. е установила, че дружеството е получило външно финансиране както следва за 2015г. -в размер на 1500.00лева, за 2016г.- в размер на 5000.00лева и за 2017г. в размер на 217 000.00 лева Сумите са осчетоводени със счетоводна справка като вноски от името на “...” чрез И. С.. Осчетоводени са като вноски на каса по дебита на сметка 501”Каса”на кредита на сметка 492”Разчети със собственици” по аналитична партида на “...” в месец декември 2015г., съответно в месец декември 2016г. и 24 броя вноски в периода от 31.01.2017г.до 30.11.2017г. Счетоводните операции, с които са осчетоводени сумите вярно и точно отразяват характера на тези стопански операции- временна финансова помощ. Необходимостта от външно финансиране е наложено основно за покриване на разходи за наеми на складовите помещения и заплати на персонала. От целия този ресурс дружеството за да финансира дейността си е ползвало за трите години само 43 500,00лева. Останалите 180 000.00лева,то е превеждало периодично по банковите сметки на „. ...“ЕООД на основание сключения между тях Договор за времена финансова помощ в размер на 180 000.00лева. Сумите в полза на „ ...“ЕООД са извършени чрез Нареждане за касов превод по банкова сметка.
Тъй като „. Т. ЕООД е извършвала и вноски срещу издадени фактури за доставка на стоки, на 12.12.2017г. между двете дружества е подписано и споразумение в което са описани 48броя от преводите по дати и суми които се отнасят за Договора за временна финасова помощ. На експерта, и по делото са предоставени всички 48 броя преводни нареждания. Превежданите суми са осчетоводявани от „. ...”Е. като вземания по аналитична партида на „. ...”ЕООД. Като входящи и изходящи парични потоци тези суми са осчетоводени с правилните счетоводни статии и са завеждани в счетоводните регистри на сметките 501”Каса”, 503 Банка”, 492 “Разчети със собственици” и 498”Други дебитори”. Тяхното движение и изменение е посочено и в годишния отчет за паричните потоци. В Годишната данъчна декларация в част VI “взаимоотношения със свързани лица” сумите са декларирани на съответните редове на вземания и задължения от и към свързани лица. На 30.12.2017г. е подписан Договор за цесия между“. ...”ЕООД и “...”, с който Цедентът прехвърля свое вземане от 180 000.00лева от „. ...” на Цесионера”...”. В 2018г. Разчетите със собствениците са закрити и остатъка към 31.12.2018г. и към момента на проверката на Оборотните ведомости от експертизата 07.04.2022г. са нулеви. Счетоводните операции са за прихващане на вземания със задължения на основание Договор за цесия. На 31.12.017г. е подписано Споразумение за частично прихващане в размер на 180 000.00лева,за погасяване взаимните си насрещни вземания и задължения до този размер.
За счетоводното отразяване на това споразумение е взета счетоводна операция по Дебита на сметка 492 ”Разчети със собствениците” аналитична партида ... на Кредит сметка 498”Други дебитори” -по прехвърлената партида по договора за цесия. Остатъка по сметка 492 ”Разчети със собствениците” по партидата на “... към 31.12.2017г. е 43 500.00лева.
Вещото лице е извършило анализ на движение на стоките-доставки и продажби по отношение на данъчните периоди 2015г.,2016г. и 2017г. Установило е, че към 31.12.2015г. дружеството има несъбрани вземания в размер на 4936.80лева,които нарушават паричния баланс и са наложили финансирането от 1500.00лева за обслужване на неотложни плащания. По същия начин се е наложило финансирането от 5000.00лева за обслужване на неотложни плащания през 2016г. 37 000.00лева за 2018г. Според експертизата осчетоводените парични потоци за които има съответните договори, споразумения, касови и банкови операции не могат да се приемат за приходи от обичайната дейност -дружеството не е разполагало с дълготрайни и краткотрайни активи в тези големи размери, с които да реализира търговска дейност и да не отчете приходите.
В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че дружеството е получило външно финансиране в размер на 217 000.00 лв., а с ревизионния акт от органа е прието, че за 2017 г. дружеството е увеличило приходите с 224 500.00 лв., като разликата от 7500.00 лв. е с характер на лични вноски, внесени са като оборотни средства от собственика. В описанието на операцията е посочено „Вноска за ДДС“. Това са средства за захранване на дружеството за покриване на оборотни средства. Дадено е категорично становище, че външните финансирания са парични потоци, а не са приходи и не могат да участват при формиране на финансовия резултат.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице в срока по чл.156, ал.5 от ДОПК, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения :
Съгласно разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.
Настоящият съдебен състав счита, че издателят, съответно на ЗВР №Р- *3517-020-001/ 12.08.2020г., връчена на 27.07.2020г., изменена със ЗВР №Р- *3517-020-002/21.10.2020г., са издадени от компетентен орган да издава заповеди за възлагане на ревизии. Същите са издадени от Т.П. Н., на длъжност Началник на сектор „Ревизии“, Д. „Контрол“ при ТД на НАП – С., упълномощена със Заповед №РД-01-818/10.05.2019 г. на Д. на ТД на НАП С., е възложено извършването на ревизия на „. Т. ЕООД за определяне на задълженията за корпоративен данък по ЗКПО за периодите от 01.01.2015 г. до 31.12.2017 г.
Процесният ревизионен акт е издаден от компетентни органи по смисъла на чл.119, ал.2 от ДОПК - Т. П. Н., на длъжност Началник на сектор „Ревизии“, Д. „Контрол“ при ТД на НАП – С. – орган, възложил ревизията, и Т. И. В., на длъжност главен инспектор по приходите в Д. „Контрол" при ТД на НАП С. – ръководител на ревизията.
Оспореният РА е в предвидената от закона писмена форма, съгласно чл.120 от ДОПК, включително разпоредителната част в табличен вид, в която е определен размерът на обжалваните задължения. Видно от приложеното копие на процесния ревизионен акт, същият е подписан с електронен подпис. Във връзка с това и с оглед разпоредбата на чл.16, ал.1, т.1 от ЗЕДЕП, по делото са представени доказателства, че органите по приходите, подписали ревизионния акт, разполагат с удостоверение за квалифициран електронен подпис.
В случая основата за облагане с корпоративен данък по ЗКПО е определена по общия ред на закона. Съгласно чл. 78 ЗКПО, при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице. Когато впоследствие във връзка със стопанска операция по изречение първо бъдат отчетени счетоводни приходи и разходи, последните не се признават за данъчни цели.
В случая на основание чл.78 от ЗКПО е увеличен счетоводния финансов резултат със сумите отразени по кредита на. сметка 492 “Разчети със собственици” за 2015 г. - в размер на 1 500,00 лв. ; за 2016 г. - в размер на 5 000,00 лв. и за 2017 г. - в размер на 224 500,00 лв. Прието е, че не са налице доказателства, че отразените суми по кредита на сметка 492 „Разчети със собственици" са предоставени от „собственика на капитала". Ревизиращия орган е приел, че същите представляват неотчетени приходи от продажби на стоки за ревизираните периоди.
Както при първата ревизия, мотивите, въз основа на които са извършени корекции за всеки от ревизираните периоди, отново са формирани и изведени при неизяснена фактическа обстановка и липса на конкретни доказателства. Органите по приходите отново не са направили конкретни констатации кои стоки и в какво количество са били продадени, за бъдат генерирани входящите парични потоци в описаните по-горе размери. Липсва също така и обосновка завеждани ли са тези стоки в счетоводството на дружеството или не, как са изписвани, кога са получени и от кой доставчик, както и с какви укрити продажби са свързани - на дребно, извършени към населението и/или на едро към други юридически лица и на база какви доказателства — например данни, предоставени от трети лица и други контролни органи, проверки на място и т.н. Не са налице доказателства, от които да се установи или които да са индикация, че ревизираното лице действително е получавало приходи в процесния период, различни от декларираните от него.
Не са изпълнени дадените указания в отменителното Решение № 824/19.05.2020 г. на Д. на Д. „ОДОП“ – гр.С. -в случай, че доказателствата, събрани в хода на новата ревизия, водят до извод за укрити продажби следва ревизията да премине по реда на чл. 122 от ДОПК чрез връчване на уведомление и при спазване на всички останали процесуални изисквания.
В разпоредбите на чл. 122 от ДОПК и следващи е указан редът, по който следва да се извърши ревизионното производство. В съответствие с тях органът по приходите е следвало да връчи Уведомление по чл. 124, ал. I от ДОПК и да даде срок на лицето за представяне на доказателства. Разпоредбата на чл. 122 от ДОПК регламентира издаването на ревизионен акт при особени случаи, като осигурява на органа по приходите правна възможност при наличие на определени обстоятелства и спазвайки определени законови изисквания да определи данъчна основа за облагане, към която да бъде приложена данъчната ставка, регламентирана със съответния материален данъчен закон. Производството по чл. 122 от ДОПК се извършва при наличие на някое от обстоятелствата, визирани в ал. 1 от разпоредбата, а съгласно чл. 122, ал. 2, т. 1-16 от ДОПК, основата за облагане с данъци се определя след задължителен анализ на всяко от относимите към съответното лице обстоятелства. Изискването на процесуалния закон е да бъдат взети предвид онези от тях, които биха дали възможност на ревизиращия орган да определи облагаемата основа по възможно най-достоверния начин. Касае се за възможност да бъде извършено облагане тогава, когато необходимите за установяването на данъчните задължения данни, с оглед изискванията на ЗКПО, не са налице поради липсата на ангажирани доказателства за произхода на входящи парични потоци, по които юридическото лице е получател и, с които същото се е разпореждало. За обезпечаването на възможността за данъчно облагане по аналог, именно с цел да бъде преодоляна фактическата невъзможност за обективно, въз основа на писмени доказателства, установяване на данъчни задължения, са създадени специални процесуални правила /чл. 122, чл. 123 и чл. 124 от ДОПК/. В тежест на органите по приходите е да установят в хода на ревизията обективното наличие на особен случай, да обосноват този извод и да го подкрепят със съответните доказателства, приемайки че е оправдано да се премине към установяване на задължения за облагане с данък по специалния ред. За да е възможно констатациите на РА да се ползват с материална доказателствена сила /до доказване на противното/, нормата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК изисква наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 да е подкрепено от събраните доказателства.
Това е правилният подход, доколкото се касае за облагане на укрити приходи, за които липсва счетоводна отчетност или представената такава не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане /чл. 122, ал. 1 т, 2, т. 4 и т. 5 от ДОПК/. В настоящото ревизионно производство обаче този ред не е приложен, а облагането е отново е извършено по материалния закон.
В случая с оглед на приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза съдът намира за недоказани мотивите на ревизиращия екип, че отразените суми по кредита на сметка 492 „Разчети със собственици" не са предоставени от „собственика на капитала", а същите представляват неотчетени приходи от продажби на стоки за ревизираните периоди. Съгласно СЧЕ дружеството е получило външно финансиране както следва за 2015г. -в размер на 1500.00лева, за 2016г.- в размер на 5000.00лева и за 2017г. в размер на 217 000.00 лева и 7 500лв. лични вноски, като сумите са осчетоводени със счетоводна справка като вноски от името на “...” чрез И. С.. Осчетоводени са като вноски на каса по дебита на сметка 501”Каса”на кредита на сметка 492 ”Разчети със собственици” по аналитична партида на “...” в месец декември 2015г., съответно в месец декември 2016г. и 24 броя вноски в периода от 31.01.2017г.до 30.11.2017г. Необходимостта от външно финансиране е наложено основно за покриване на разходи за наеми на складовите помещения и заплати на персонала. От целия този ресурс дружеството за да финансира дейността си е ползвало за трите години само 43 500,00лева. Останалите 180 000.00лева, то е превеждало периодично по банковите сметки на „. ...“ЕООД на основание сключения между тях Договор за времена финансова помощ в размер на 180 000.00лева. Тъй като „. Т. ЕООД е извършвала и вноски срещу издадени фактури за доставка на стоки, на 12.12.2017г. между двете дружества е подписано и споразумение в което са описани 48 броя от преводите по дати и суми които се отнасят за Договора за временна финасова помощ. В съдебното производство бяха предоставени 48 броя преводни нареждания, непредставени пред органа. Превежданите суми са осчетоводявани от „. ..”Е. като вземания по аналитична партида на „. ...”ЕООД. Като входящи и изходящи парични потоци тези суми са осчетоводени с правилните счетоводни статии и са завеждани в счетоводните регистри на сметките 501”Каса”, 503 Банка”, 492 “Разчети със собственици” и 498”Други дебитори”. Тяхното движение и изменение е посочено и в годишния отчет за паричните потоци. В Годишната данъчна декларация в част VI “взаимоотношения със свързани лица” сумите са декларирани на съответните редове на вземания и задължения от и към свързани лица. На 30.12.2017г. е подписан Договор за цесия между“. ...”ЕООД и “..”, с който Цедентът прехвърля свое вземане от 180 000.00лева от „. ...” на Цесионера”...”. В 2018г. Разчетите със собствениците са закрити и остатъка към 31.12.2018г. и към момента на проверката на Оборотните ведомости от експертизата 07.04.2022г. са нулеви. Счетоводните операции са за прихващане на вземания със задължения на основание Договор за цесия. На 31.12.017г. е подписано Споразумение за частично прихващане в размер на 180 000лева за погасяване взаимните си насрещни вземания и задължения до този размер.
Според експертизата осчетоводените парични потоци за които има съответните договори, споразумения, касови и банкови операции не могат да се приемат за приходи от обичайната дейност -дружеството не е разполагало с дълготрайни и краткотрайни активи в тези големи размери, с които да реализира търговска дейност и да не отчете приходите. Дадено е категорично становище от вещото лице, че външните финансирания са парични потоци, а не са приходи и не могат да участват при формиране на финансовия резултат.
В този смисъл неправилно с РА е увеличен финансовият резултат на жалбоподателя, на основание чл. 78 от ЗКПО, с неотчетен приход в размер на 1 500.00 лв. за 2015 г., 5 000.00 лв. за 2016г. и на 224 500,00 лв. за 2017г., поради неотчетени приходи от продажби на стоки за ревизираните периоди. В разглеждания случай не бе доказано от приходната администрация, чиято е доказателствената тежест, наличието на реално получен приход от продажби. От доказателствата, приети по делото, не се установи наличието на реално осъществени продажби, поради което е недоказано възникване на данъчно събитие, което да обуслови задължение на дружеството да отчете приход от стопанска дейност, респ. да представлява основание за преобразуване на финансовия му резултат по реда на чл. 78 ЗКПО.
Затова изводът на настоящия състав е, че ревизионният акт е издаден в нарушение на материалния закон, поради което е незаконосъобразен и следва на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК да бъде отменен.
С оглед изхода на делото и заявеното от жалбоподателя искане за присъждане на направените по делото и претендирани съдебни разноски, такива следва да се присъдят в размер общо на 590 лева, от които 50 лева държавна такса и 540 лв. възнаграждение за вещо лице. Доказателства за други разноски не са представени.
Водим от гореизложеното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК и чл.161, ал.1 от ДОПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-*3517-091-001/13.05.2021 г., издаден от Т. П. Н. – орган, възложил ревизията, и Т.И. В. – ръководител на ревизията, мълчаливо потвърден от Д. на Д. "ОДОП"-С..

ОСЪЖДА Д. „. и Д.О. П. гр.С. при Централно управление на Национална агенция за приходите, да заплати на „. Т. Е. с ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.Б., ул."К. М." №8, В.А, А.18, представлявано от П. И. С., направените по делото разноски в размер на 590.00 (петстотин и деветдесет) лева

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.



СЪДИЯ: /п/ Марияна Мицева

Вярно с оригинала!
М.К.