и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на А. А. П., от с. Г. Д., обл. Благоевградска, против Решение № 1040-01-27/24.01.2022 г. на Д. на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на Н.)-Б., с което е потвърдено Разпореждане № 011-00-1327-4/13.12.2021 г., издадено от упълномощено лице за Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на Н. - Б., с което на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54д, ал. 1, т. 1 от КСО, е прекратено изплащането на парично обезщетение за безработица, считано от 13.09.2021 г., и е по чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Твърди се в жалбата, че решението и потвърденото с него разпореждане е издадено при неправилно приложение на материалния закон. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощен адвокат. Претендират се разноски с представен списък по чл. 80 от ГПК.

Административният орган в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител излага доводи за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

От приложените към административната преписка писмени доказателства, безспорно се е установява следното:

От приетата административна преписка се установява, че на 14.10.2021 г. упълномощено лице за Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на Н. – Б. е издало Разпореждане № 011-00-1327-3, с което на основание чл.54ж, ал.1, във връзка с чл.54а, ал.1 и във вр. с чл.54в, ал.1 от КСО на А. П. е отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 74,29 лева дневно за период от една година, считано от 08.09.2021 г. до 07.09.2022 г.(л.24)

На 29.11.2021 г. от Дирекция „Инспекция по труда"-Б. е изпратено писмо изх. № 21080310, с което уведомили административния орган, че при проверка от служители на Дирекция „Инспекция по труда“-Б. на 13.09.2021 г. на „И. С."-с. Г. Д., управлявано и представлявано от И. А., жалбоподателката е заварена да работи при търговеца. Последната в попълнена декларация е посочила, че работи при „И. С." от три години в шивашкия му цех на длъжност „шивачка“. В хода на проверката е установено, че трудов договор не е сключван, както и че работодателят не е подал уведомление по реда на чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) за регистриране на трудов договор с А. П.. Органът е уведомен, че е издадено Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение с изх. № 21068040 от 20.09.2021 г. между „И. С." и оспорващото лице, считано от 13.09.2021 г., като на работодателя е дадено и предписание на основание чл.405а, ал.4 от КТ, да предложи на П. сключване на трудов договор (л.72).

Предвид данните от постановлението, органът е приел, че жалбоподателката е упражнявала трудова дейност по смисъла на чл.4 от КСО, считано от 13.09.2021 г., респективно настъпили са промени в обстоятелствата, имащи значение за изплащане на ПОБ, поради което с Разпореждане № 011-00-1327-4/13.12.2021 г.,на основание чл.54ж,ал.1,във връзка с чл.54д,ал.1,т.1 от КСО е прекратил изплащането на отпуснатото с Разпореждане № 011-00-1327-3 от 14.10.2021 г. ПОБ,считано от 13.09.2021 г.(л.12).

Разпореждането е обжалвано пред Д. на ТП на Н.-Б., който го е потвърдил, като е приел, че прекратяването на изплащането на ПОБ е съобразено със закона (л.5). Решението е съобщено на жалбоподателя с писмо с известие за доставяне на 26.01.2022 г.(л.7). На 09.02.2022 г. е депозирана жалба чрез административния орган, с вх.№ 1012-01-216, въз основа на която е образувано настоящото производство (л.2).

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице с правен интерес, срещу годен за обжалване административен акт и в законоустановения срок, поради което същата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Оспореното решение, постановено по реда и условията на чл.117 от КСО, представлява валиден административен акт, издаден от материално и териториално компетентен орган. Обективирано е в изискуемата писмена форма, като е подписано от издателя си и съдържа посочване на фактически и правни основания за издаването му, които си кореспондират.

Разпореждане № 011-00-1327-4 от 13.12.2021 г., с което е прекратено изплащането на отпуснатото с Разпореждане № 011-00-1327-3 от 14.10.2021 г. ПОБ, е издадено от упълномощено лице за ръководител на осигуряването за безработица при ТП на Н. - Б., при условията на делегирана компетентност, видно от Заповед № 1015-01-38/26.02.2021 г. на Д. на ТП на Н. – Б. (л.57), поради което противно на твърдяното в жалбата, потвърденото с обжалвания акт разпореждане е издадено от компетентен орган.

Спорният по делото въпрос е свързан с материалната законосъобразност на обжалваното решение.

Установява се от представената административна преписка, че с Разпореждане № 011-00-1327-3/14.10.2021 г. на А. П. е било отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 74,29 лева дневно за период от една година, считано от 08.09.2021 г. до 07.09.2022 г. (л.24). В същото време от приетото като доказателство по делото Постановление с изх. № 21068040 от 20.09.2021 г. е видно, че Дирекция „Инспекция по труда"-Б. е обявило съществуването на трудово правоотношение между „И. С." и оспорващото лице за извършване на работа на длъжността „шивач“ в цех, находящ се в с. Г. Д., считано от 13.09.2021 г., т.е. в периода на изплащане на парично обезщетение за безработица се оказва, че А. П. е започнала трудова дейност,за което е получавала възнаграждение и е подлежала на осигуряване. Това обстоятелство е едно от основанията по чл.54д, ал.1 от КСО за прекратяване изплащането на ПОБ – това по т. 1. Наличието на последното се установява по безспорен начин от цитираното по-горе постановление. Този акт не е оспорен и е влязъл в сила на 07.10.2021 г. Административният орган не е имал друга алтернатива, освен зачитане на материалната доказателствена сила на постановлението, като официален документ и прекратяване изплащането на ПОБ, считано от установеното от Дирекция „Инспекция по труда"-Б. начало на трудова дейност – 13.09.2021 г., поради което твърдението на оспорващото лица за необоснованост на разпореждането от 14.10.2021 г.се опровергава от доказателствата по делото и разпоредбата на чл.54д,ал.1,т.1 от КСО.

В настоящия случай, с оглед събраните в рамките на проведеното административно производство доказателства, съдът намира, че административният орган, в изпълнение на изискванията на чл.35 от АПК е изяснил в пълен обем фактите и обстоятелствата от значение за случая. Изпълнил е задължението си по чл.36, ал.1 от АПК да събере служебно всички доказателства, относими към конкретния случай, в резултат на което не е нарушил основен принцип в административното производство, залегнал в чл. 9, ал. 2 от АПК – да събере всички необходими доказателства, независимо дали има искане на страните за това.

От събраните по делото доказателства се установява тезата на административния орган, че към 13.09.2021 г. А. П. е осъществявала трудова дейност, респективно било е налице обстоятелството по чл. 54д, ал. 1, т. 1 от КСО за прекратяване изплащането на отпуснато й парично обезщетение за безработица. С оглед съответствието на обжалвания административен акт с материално правните норми, същият се явява и съответен на целта на закона. При липса на основания по чл. 146 от АПК, жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход на производството, основателна е претенцията на ответната страна за присъждане на направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за ПрП, вр. с чл. 24 от Наредбата за ПрП, същото следва да бъде определено в размер на 100 лева. Последната следва да бъде заплатена на Националния осигурителен институт, в чиято структура е включен административният орган – издател на оспорения акт.

Предвид изложеното и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, предл. 4 от АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. А. П., от с. Г. Д., обл. Благоевградска, против Решение № 1040-01-27/24.01.2022 г. на Д. на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на Н.)-Б., с което е потвърдено Разпореждане № 011-00-1327-4/13.12.2021 г., издадено от упълномощено лице за Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на Н. - Б., с което на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54д, ал. 1, т. 1 от КСО, е прекратено изплащането на парично обезщетение за безработица,считано от 13.09.2021 г.

ОСЪЖДА А. А. П., с ЕГН *, от с. Г. Д., обл. Благоевградска, да заплати на Национален осигурителен институт, с адрес: гр. София 1303, бул. “А. С.“ № **- **, сумата от 100 (сто лева), представляваща сторени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване,съгласно чл.119, вр. чл.117, ал.1,т.2,б. “б“ от КСО.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Димитър Узунов

Вярно с оригинала!
ЕК