и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на М. М. С. с ЕГН * и адрес :гр. Б., ж.к „А.м.“ № *. В.В, .5, А.* против Решение № 1040-01-459/01.11.2021г. на Д. на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - /ТП на Н./ - гр. Б., с което на основание чл.55 от АПК във вр. чл. 117, ал. 3 от КСО, е възобновено производството по жалба с В. № 1012-01-1076/04.10.2021г. от М. М. С. срещу разпореждане № 011-00-1012-3/15.09.2021г. издадено от упълномощено лице за ръководител на осигуряването за безработица при ТП на Н. – Б., с което е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 10.07.2021г. до 09.11.2021г. в размер на 12.00 лева дневно и същото е потвърдено.
В жалбата не се съдържат конкретни оплаквания за незаконосъобразност на оспореното решение. Излагат се факти за липсата на осигурителния й период за 2018г. в осигурителната история в Испания, считано от м.07.2016г. до м.08.2021г. Твърди, че за периода от 13.03.2018г. до 13.06.2018г. е била на работа, като след прекратяване на заетостта й е била на борсата в Испания, считано от 20.06.2018г. до 19.10.2018г. Но през м. 09.2018г. е прекъснала борсата, след което е продължила за периода от 10.06.2019г. до 17.07.2019г. Ето защо счита, че пропускането на осигурителния период за 2018г. е довело до объркване на началната дата на осигурителния й период в Испания. С оглед на така изложеното, се желае отмяна на обжалваното решение на Д. на ТП на Н. – Б. и потвърденото с него разпореждане, и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне.
Ответникът – Д. на ТП на Н. – Б., чрез процесуалния си представител - юрк. М., оспорва изцяло жалбата. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде потвърден атакувания административен акт, и да бъде присъдено в полза на Н. юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт, във връзка с правомощията си по чл. 168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното :
Оспорващата е подала заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, чрез Д. на ТП на Н. – Б. с рег. № 011-00-1012/19.07.2021г., като декларира упражняване на трудова дейност в друга държава – Испания за периода от 10.03.2021г. до 09.07.2021г. (л. 50 от делото). Във връзка с декларираното обстоятелство – упражняване на трудова дейност в друга държава, оспорващата е подала в ТП на Н. заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава - членка на ЕС с В. № 011-00-1012-1/22.07.2021г. (л. 46 от делото), декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на члeн 65(2) от Регламент (ЕО) № 883/2004г., като е приложила и документи, издадени от Испания.
С разпореждане № 011-00-1012-1/22.07.2021г. на упълномощено лице за ръководител на осигуряването за безработица е спряно образуваното производство по отпускане на парично обезщетение на оспорващата до издаване на съответните надлежни документи за осигурителен стаж и доход от компетентната осигурителна институция на Испания (л. 44 от делото).
Чрез „Електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС“ е изискано издаване на СЕД U017 и СЕД U004 от компетентната институция на Испания за декларирания период и доход на лицето.
На 06.09.2021г. в ТП на Н. – Б. са получени СЕД U017 и СЕД U004, издадени от компетентните институции на Испания. Видно от данните в получения СЕД U017, съдържащ осигурителната история на лицето, компетентната институция на Испания е удостоверила осигурителни периоди за времето от 22.03.2019г. да 04.06.2019г., от 16.09.2019г. до 04.10.2019г., от 22.02.2020г. до 05.06.2020г., от 15.09.2020г. до 12.10.2020г и от 10.03.2021г. до 09.07.2021г. Посочена е и причината за прекратяване на заетостта „уволнение от работа“. В т.8 на СЕД U017 е посочен период на обезщетение за безработица в Испания от 10.06.2019г. до 17.07.2019г. В СЕД U004 е потвърден доход за периода от 10.03.2021г. до 09.07.2021г. в размер на 45,87 евро на ден.
С разпореждане 011-00-1012-2 от 08.09.2021г. административният орган, на основание чл. 55 от АПК, е възобновил производството по отпускане на паричното обезщетение за безработица (л. 39 от делото).
С разпореждане 011-00-1012-3 от 15.09.2021г. на упълномощено лице за Ръководител за осигуряването за безработица, на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 4 от КСО, на М. С. е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 10.07.2021г. до 09.11.2021г. в размер на 12.00 лв. дневно (л. 38 от делото). Това разпореждане, след съобщаването му, е обжалвано от адресата, с жалба В. № 1012-01-1076/04.10.2021г., подадена до ответника, към която оспорващата С. е представила документи на испански език. С Решение № 1040-01-437/13.10.2021г. на Д. на ТП на Н. – Б., на основание чл. 54, ал.1, т.5 от АПК производството е спряно и чрез „Електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС“ с H001 – Уведомление/искане за предоставяне на информация е изискано уточняване на началната дата, от която на оспорващата С. е отпуснато парично обезщетение за безработица в Испания, през периода м.07.2016г. до м.08.2021г.
На 25.10.2021г. чрез „Електронен обмен на социално осигурителна информация между „България и ЕС“ са получени СЕД H002 и СЕД U002, издадени от компетентната институция на Испания, в койот е потвърден периода, за който на оспорващата С. е отпуснато парично обезщетение за безработица, а именно от 10.06.2019г. до 17.07.2019г.
С Решение № 1040-01-459/01.11.2021г. на Д. на ТП на Н. – Б. на основание чл. 55 от АПК във вр. чл. 117, ал.2 от КСО производството по жалба с В. 1012-01-1076/04.10.2021 г. от М. М. С. срещу Разпореждане № 011-00-1012-3/15.09.2021г., издадено от упълномощено лице за Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на Н. – Б., с което на оспорващата е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 10.07.2021г. до 09.11.2021г. в размер на 12.00 лева дневно е възобновено и разпореждането е потвърдено. В мотивите на решението са цитирани разпоредбите на чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 4 от КСО, като е прието, че заявлението за отпускане на обезщетение за безработица е подадено в тригодишен срок от последното подадено заявление за упражняване на това право. Решението е връчено на оспорващата, на 15.11.2021г. Срещу него е депозирана жалбата до съда, подадена чрез административния орган, на 19.11.2021г.
По делото е представено от процесуалния представител на ответника, получен на 21.12.2021г. чрез „Електронен обмен на социално осигурителна информация между „България и ЕС“ СЕД U017, издаден от компетентната институция на Испания, в който са посочени два отделни периода на отпуснато парично обезщетение за безработица на оспорващата С., а именно от 20.06.2018г. до 11.09.2018г. и от 10.06.2019г. до 17.07.2019г.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок, от страна, участник в административното производство, пряко засегната от оспореното решение. Това прави съдебното производство процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, но по съображения различни от изложените в нея.
Оспореното решение № 1040-01-459 от 01.11.2021 г. на Д. на ТП на Н. – Б., е индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган и е изготвен в предвидената от закона писмена форма. При постановяването му обаче е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и нарушение нормите на материалния закон. Това е така, поради следното :
Съгласно чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК "Административният орган спира производството: "при наличието на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване; в тези случаи спирането се постановява след представяне на удостоверение за наличие на образувано производство, издадено от органа, пред който то е образувано".
Под "административно производство" по смисъла на АПК се има предвид производство по издаване на административен акт. Процесуалните действия за събиране на доказателства с цел изясняване на всички факти от значение за случая и издаването на законосъобразен административен акт не представлява отделно и самостоятелно административно производство в хипотезата на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК.
На основание чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" от КСО за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица, се обжалва пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. В правомощията на ръководителя на ТП на Н., съгласно чл. 117, ал. 3, изр. 2 от КСО, е да реши въпроса по същество или да отмени разпореждането и да върне преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането.
Разглежданият случай попада във втората хипотеза, в която ръководителят на ТП на Н. е следвало да прецени, че не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на законосъобразно разпореждане. В случая от материалите по преписката както и от съдържанието на оспореното решение се установява, че във връзка с представени от оспорващата допълнителни документи от ръководител на ТП на Н., чрез „Електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС“ с H001 - Уведомление/искане за предоставяне на информация, е изискано уточняване на началната дата, от която на лицето е отпуснато парично обезщетение за безработица в Испания през периода от м.07.2016г. до м.08.2021г. Следователно, след като ръководителят на ТП на Н. е приел, че за правилното решение на спора, е необходима допълнителна информация, но същата не може приключи в едномесечния срок за произнасяне с решение, съгласно чл. 117, ал.3, изр.1 от КСО, ръководителят на ТП на Н. е следвало да отмени разпореждането и в съответствие с правомощието му по чл. 117, ал. 3, изр. 2 от КСО да върне преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган за изясняване на спорното обстоятелство. Нещо повече, от доказателствата по делото се установява, че след постановяване на решението на 21.12.2021г. чрез „Електронен обмен на социално осигурителна информация между „България и ЕС“ е получен СЕД U017, издаден от компетентната институция на Испания, в който са посочени два отделни периода на отпуснато парично обезщетение за безработица на оспорващата С., а именно от 20.06.2018г. до 11.09.2018г. и от 10.06.2019г. до 17.07.2019г., но не е посочено втория период продължение ли е на първия. Независимо от това е следвало да се изиска повторна информация от компетентните институция на Испания с изясняване на това обстоятелство, което е от съществено значение за правилното определяне на начална дата, от която та лицето е отпуснато парично обезщетение за безработица в Испания. От оспорващата е представено извлечение от банкова сметка, което е на испански език, поради което не може да бъде кредитирано то съда, но същото следва да бъде съобразено от административния орган.
Като не са били изяснени спорните обстоятелства, ответният орган е нарушил материалния закон, тъй като се е произнесъл по същество, вместо да върне преписката за ново разглеждане на компетентния орган, а постановеният от него акт е в несъответствие и с нормативната цел, поради което следва да бъде отменен. Разрешаването на релевирания въпрос обаче, е от изключителната компетентност на осигурителния орган, което налага, при условията на чл. 173, ал. 2 АПК, делото да му бъде изпратено като преписка за ново произнасяне по Заявление рег. № 011—00-1012/19.07.2021г., съгласно с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 пр. 2, във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, Административният съд Б.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на М. М. С. Решение № 1040-01-459/01.11.2021г. на Д. на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - /ТП на Н./ - гр. Б..

ИЗПРАЩА преписката за ново произнасяне по Заявление рег. № 011-00-1012/19.07.2021г. от административния орган, съгласно с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 119 вр. чл. 117, ал. 1, т. 2, б. “б“ от КСО.

СЪДИЯ : /п/ Румяна Митева-Насева

Вярно с оригинала!
С.В.