и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Г. Х. Б. с адрес: Б., ул. „М. Б.“ № *, подадена Ч. адвокат Д. С. от Адвокатска колегия – Б., срещу Решение № 404/10.08.2022 г., постановено по н.а.х.д. № 264/2022 г. по описа на Районен съд – Б., в частта му, с която е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 21-1116-000604 от 17.08.2021 г. на Началника на Г. в ОД на М. – Б., С. “. П., в частта му, с която на касационния жалбоподател Г. Б., за административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. трето от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10.00 /десет/ лева /по т. 2 от НП/ и в частта му, с която на касационния жалбоподател, за административно нарушение по чл. 100, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 5 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50.00 /петдесет/ лева /по т. 3 от НП/.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. ал. 2 и ал. 3 от НПК вр. чл. 63в от ЗАНН. Оспорват се изводите на районния съд за доказаност и съставомерност на деянията, за които е ангажирана отговорността на касационния жалбоподател по т. 2 и т. 3 от наказателното постановление. Твърди се, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, останали неотчетени от първоинстанционния съд, тъй като процесното наказателно постановление не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Извън горното, в условията на алтернативност, се излагат доводи по приложението на чл. 28 от ЗАНН и определяне на деянията като маловажни по смисъла на посочената разпоредба. Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което наказателното постановление в частите му по т. 2 и т. 3 да бъде отменено, както и присъждане на направените в производството разноски.
В съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. С писмено становище, депозирано от адвокат С., се поддържа касационната жалба по изложените в същата съображения за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната му част и се претендира присъждане на направените в производството пред районния съд разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер, определен по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът по касационната жалба – Началникът на Г. в ОД на М. – Б., С. “. П., редовно призован, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по касационната жалба.
Представителят на О. П. – Б. изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Пледира първоинстанционното решение в обжалваната му част да бъде оставено в сила.
Административен съд - Б., в настоящия си състав, след като съобрази направените оплаквания и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното:
Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, за която решението в обжалваната му част е неблагоприятно, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна. Съображения:
С обжалваното решение Районен съд – Б. е отменил Наказателно постановление /НП/ № 21-1116-000604 от 17.08.2021 г. на Началника на Г. в С. “. П. при ОД на М. – Б., в частта му, с която на касационния жалбоподател Г. Б., за административно нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20.00 /двадесет/ лева /по т. 1 от НП/ и е потвърдил Наказателно постановление /НП/ № 21-1116-000604 от 17.08.2021 г. на Началника на Г. в ОД на М. – Б., С. “. П., в частта му, с която на Г. Б., за административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. трето от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10.00 /десет/ лева /по т. 2 от НП/ и в частта му, с която на касационния жалбоподател за административно нарушение по чл. 100, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 5 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50.00 /петдесет/ лева /по т. 3 от НП/.
За да отмени наказателното постановление в частта му на наложеното на касационния жалбоподател наказание на основание чл. 185 от ЗДвП, районният съд е приел, че Б. не е собственик на МПС, което е управлявал, поради което за същия не е възникнало задължението по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП за представяне на автомобила на технически преглед, респ. незаконосъобразно е ангажирана административно-наказателната му отговорност с издаденото наказателно постановление в тази му част. По отношение на нарушенията по т. 2 и т. 3 от наказателното постановление, съдът е приел, че същите са извършени, безспорно доказани от обективна и субективна страна и са квалифицирани правилно от административно-наказващия орган, като съответни по вид и размер на установеното противоправно поведение на нарушителя, са и наложените наказания на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. трето от ЗДвП и чл. 179, ал. 5 от ЗДвП, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство. По изложените съображения, съдът е достигнал до извода, че административно-наказателната отговорност на дееца е ангажирана законосъобразно за нарушенията по чл. 100, ал. 1, т. 2 и чл. 100, ал. 3 от ЗДвП, поради което е потвърдил наказателното постановление в тези му части.
Решението, в частта му, с която е отменено наказателното постановление, в частта му на наложеното наказание на основание чл. 185 от ЗДвП /по т. 1/, не е обжалвано, същото е влязло в законна сила и поради това не е предмет на касационна проверка.
Решението в частта му, с която е потвърдено наказателното постановление, в частта му на наложените наказания на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. трето от ЗДвП и чл. 179, ал. 5 от ЗДвП /по т. 2 и т. 3/, е постановено при правилно тълкуване и приложение на материалния закон. В съответствие със събраните по делото доказателства, са изводите на районния съд за доказаност, съставомерност и правилна квалификация на деянията. Направените в акта констатации не са опровергани от доказателствата по делото.
Безспорно е установено от съда авторството на деянията, както и вината на жалбоподателя. Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, водач на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява, и за тегленото от него ремарке. В настоящия случай, касационният жалбоподател Г. Б. е санкциониран именно за това, че на 20.07.2021 г., в 10.50 часа, в Б., по ул. „И.М.“, в посока от бензиностанция „Петрол“ К. кръстовище, образувано с ул. „А.Ф.Х.“, срещу Осми корпус на ЮЗУ „Неофит Рилски“, е управлявал поверения му лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № *, без да носи свидетелство за регистрация на МПС. В тази връзка следва да се отбележи, че с касационната жалба това нарушение се оспорва с твърдението, че свидетелството за регистрация на МПС е представено на контролните органи при извършената проверка, което се опровергава от показанията на разпитаните по делото свидетели на административно-наказващия орган. Възприетата от наказващия орган фактическа обстановка, отразена в обжалваното наказателно постановление, е установена безпротиворечиво от първоинстанционния съд. От обективна страна поведението на жалбоподателя осъществява признаците на визираното в правната норма нарушение. От субективна страна деянието е виновно извършено, доколкото жалбоподателят като правоспособен водач на моторно превозно средство, е съзнавал задължението си да носи свидетелството за регистрация на управляваното от него МПС и да го представи при поискване от контролните органи, което в случая не е сторено.
Безспорно се доказа в хода на производството и нарушението по т. 3 от НП, доколкото при проверката е установено, че в долния ляв ъгъл на предното стъкло на управляваното от Б. МПС, липсва залепен валиден стикер на знак за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 3 от ЗДвП, отговорността за неизпълнението на това задължение, е за водача на автомобила, който може и да не е собственик на въпросното МПС, както е в настоящия случай. За да бъде ангажирана отговорността на определен правен субект за неизпълнение на това задължение, е необходимо същият да има качеството на „водач“ по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП и като такъв, преди да поеме управлението на МПС, да се увери, че са изпълнени всички законови изисквания, в това число налице ли е валиден стикер, удостоверяващ сключването на застраховката и залепен ли е същият на правилното място. В конкретния случай, от събраните в проведеното пред районния съд съдебно следствие, гласни доказателства, се установява, че касационният жалбоподател не е изпълнил това свое задължение като водач на МПС, поради което законосъобразно с издаденото наказателно постановление е ангажирана отговорността му за нарушение на чл. 100, ал. 3 от ЗДвП.
Предвид изложеното по-горе, се налага изводът, че от събраните по делото доказателства безпротиворечиво се установяват авторството на нарушенията и тяхната съставомерност, а същите са правилно квалифицирани, като съответни на правната им квалификация са и приложените санкционни разпоредби.
Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи за несъответствие на процесното наказателно постановление с разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, спазени са формата, реда и сроковете при издаването му, като същото, съответствайки в пълна степен на императивните изисквания на чл. 57 от ЗАНН, съдържа: име и длъжност на лицето, което го е издало; дата на издаването и номер на постановлението; дата на акта, въз основа на който се издава и име, длъжност и местослужене на актосъставителя; индивидуализация на нарушителя; достатъчно подробно описание на нарушенията, правна квалификация на същите; дата и място на извършването им и обстоятелствата, при които са извършени. Съдържащото се в него фактическо описание на нарушенията е достатъчно, пълно и конкретно и позволява индивидуализацията им като административни нарушения по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и чл. 100, ал. 3 от ЗДвП. От друга страна, налице е пълно фактическо и правно единство между АУАН и НП, досежно описанието на нарушенията и фактите по тяхното извършване, по идентичен начин възпроизведени в съдържанието на двата акта.
Съдът не констатира наличието на основания и предпоставки за освобождаване на касационния жалбоподател от административно-наказателна отговорност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, в каквато насока са изложени доводи в касационната жалба. Нарушенията по чл. 100, ал. 1, т. 2 и чл. 100, ал. 3 от ЗДвП не се характеризират с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на неизпълнение на задължения от съответния вид. Анализът на засегнатите обществени отношения, целите на ЗДвП, тежестта на извършените нарушения, с оглед обстоятелствата, при които същите са били извършени, прави изключено определянето на нарушенията като маловажни.
Ето защо, като е потвърдил процесното НП, Районен съд – Б. е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При касационната проверка на същото по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав не констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК.
Претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за касационната инстанция, е неоснователна не само с оглед изхода от спора, но и предвид липсата на доказателства, че такива действително са направени.
По отношение на направеното с писменото становище от процесуалния представител на касационния жалбоподател, искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в пълен размер, претендиран на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, съдът намира за нужно да отбележи следното:
С обжалваното решение районният съд е присъдил в полза на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 75.00 лева, определен на основание чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - пропорционално на отменената, съответно потвърдената част на наказателното постановление.
В конкретния случай, обаче, липсват основания за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските не само предвид резултата от инстанционната проверка, но и с оглед обстоятелството, че искането за изменение е преклудирано, тъй като е следвало да бъде заявено в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. Писменото становище, с което е направено искането за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските /ако се приеме, че е налице такова искане/, е депозирано преди откритото съдебно заседание по делото, проведено на 11.11.2022 г., т.е. след като вече е бил изтекъл срокът за обжалване на решението на районния съд.

Воден от гореизложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 404/10.08.2022 г., постановено по н.а.х.д. № 264/2022 г. по описа на Районен съд – Б., в частта му, с която е потвърдено Наказателно постановление № 21-1116-000604 от 17.08.2021 г. на Началника на Г. в ОД на М. – Б., С. “. П., в частта му, с която на Г. Х. Б. с адрес: Б., ул. „М. Б.“ № *, за административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. трето от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10.00 /десет/ лева /по т. 2 от НП/ и в частта му, с която за административно нарушение по чл. 100, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 5 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50.00 /петдесет/ лева /по т. 3 от НП/.

Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Саша Алексова ЧЛЕНОВЕ: /п/ Иван Петков
/п/ Тодор Тодоров

Вярно с оригинала!
КТ