Normal;И за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по реда на чл.215 от ЗУТ, във вр. с чл.145 и следващите от АПК.
Образувано е по жалба на М. И. Б., с адрес : с.Г. Д., О. Р., област Б., ул.“Т.“ № *, срещу Писмо изх.№ 9400-858/ 16.03.2022 г. на К. на О. Р., с което е разпоредено на М. И. Б. в 30-дневен срок от получаване на писмото да премахне три постройки, находящи се в поземлен имот с идентификатор 16754.31.41 по одобрената със Заповед № РД-18-1329/ 24.07.2018 г. кадастрална карта и кадастрални регистри за село Г. Д., О. Р..
В жалбата се твърди, че оспореното писмо е незаконосъобразно поради издаването му от некомпетентен орган, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон – отменителни основания по чл. 146, т. 1, т. 3 и т. 4 от АПК. Иска се БлАС да отмени оспорения акт и да се присъдят на оспорващата страна направените разноски по делото.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощен адвокат, който ангажира доказателства и представя писмена защита.
Ответникът - Кметът на О. Р., чрез процесуалния си представител, изразява становище за недопустимост на жалбата, тъй като не е налице годен за обжалване административен акт, алтернативно – за неоснователност на жалбата и иска да бъде оставена без разглеждане, съответно – да бъде отхвърлена. Прави възражение за прекомерност на претендирания размер адвокатско възнаграждение. Претендира се и присъждане на направените разноски по делото. Представя писмено становище.
Административен съд - Б., след като обсъди събраните доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното :
Административното производство по обжалвания административен акт е образувано по искане № 9400-2472/28.08.2017 г. на Г.С. П. до К. на О. Р. и К. на село Г. Д., във връзка с незаконно изграден свинарник, находящ се в края на кв.44 (л.27).
С Писмо изх.№ 9400-2472/26.09.2017 г. (л.28), Кметът на О. Р. е уведомил П. за извършен от длъжностни лица при Общинска администрация - гр. Р., оглед на място в ПИ 031041 по КВС на село Г. Д., и по документи, при които е констатирано, че имотът е собственост на наследници на П.К.. Установено е, че в имота са построени едноетажна масивна сграда /свинарник/, с площ 40 кв.м. и паянтова селскостопанска постройка /плевня/, с площ от 16 кв.м. С писмото е посочено и че в архива на О. Р. се съхраняват документи за ПИ 031041 по КВС на село Г. Д..
С молба от 21.10.2021 г. (л.32), Г.П., в качеството му на Кмет на село Г. Д., е поискал от Началника на Регионална дирекция строителен контрол – Б., и от К. на О. Р. да бъде извършена проверка на животновъден обект, находящ се на територията на село Г. Д., имот № *1. В отговор изх. № РГ 1711-01-352/ 09.11.2021 г. (л.30), Началникът на РДНСК - Б., е уведомил инж. П. за това, че компетентен да извърши проверка по документи и на място е Кметът на О. Р..
По повод депозираната от К. на село Г. Д. молба, с писмо изх. № 2400-904 (1) от 26.01.2022г. (л.33), Кметът на О. Р. е уведомил инж. П. за това, че не са налице нови данни, различни от констатираните при извършена през 2017 г. проверка от длъжностни лица при ОбА - Р..
След преглед на събраната документация по случая Кметът на Р. е издал Писмо изх.№ 9400-858/16.03.2022 г., адресирано до жалбоподателката, с което е разпоредено на М. И. Б. в 30-дневен срок от получаване на писмото да премахне три постройки в поземлен имот с идентификатор 16754.31.41 по одобрената със Заповед № РД-18-1329/ 24.07.2018 г. кадастрална карта и кадастралните регистри за село Г. Д., О. Р. (л.7).
Писмото е било съобщено на М. Б. на 21.03.2022 г., видно от известие за доставяне на л.25.
На 01.04.2022 г. М. Б. е оспорила това писмо по реда на чл.152, ал.1 от АПК пред БлАС, видно от поставен от Общинска администрация - гр. Р., печат.
Като писмени доказателства по делото са приети : писмо вх. № 9400-858/16.03.2022 г. на О. Р. до М. Б.; нотариален акт № 179, том I, рег. № 1562, дело № 156/2020 г. на нотариус с рег. № 553 с район на действие Районен съд – Р.; молба-декларация от М. Б. от 14.02.2020 г. до нотариус М. К. с район на действие Районен съд – Р.; удостоверение изх. № РД-12-05-01-623/1/ от 19.05.2020 г., издадено от Общинска служба по земеделие – Р.; удостоверение изх. № 94М-00-49/24.04.2020 г., издадено от Областна администрация – Б., писмо вх. № 9400-858/16.03.2022 г. на О. Р. до М. Б., ведно с известие за доставяне ИД PS 2760 009MDR V и пощенски плик; искане от Г. П. вх.№ 9400-2472/28.08.2017 г. до К. на О. Р.; писмо изх.№ 9400-2472/26.09.2018 г. на О. Р. до Г. П., ведно с известие за доставяне ИД PS 2760 004VQO 9; писмо изх. № РГ1711-01-352/09.11.2021 г. на РДНСК – Б. до О. Р.; писмо вх.№ РГ1811-04-187 от 26.10.2021 г. от Кметство с. Г. Д. до РДНСК – Б.; писмо изх. № 2400-904/1/ от 26.01.2022 г. от О. Р. до РДНСК Б.; писмо изх. № 9400-2472 от 26.09.2021 г от О. Р. до Г.П. и Заповед № РД-15-1201/ 13.11.2019 г. на К. на О. Р..
При така установената фактическа обстановка и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168 от АПК, във вр. с чл.146 от АПК и чл.169 от АПК, настоящият съдебен състав на БлАС прави следните правни изводи :
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока по чл.149, ал.1 от АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност пред БлАС индивидуален административен акт. Неоснователен е доводът на процесуалния представител на ответника, че жалбата е недопустима, тъй като обжалваното писмо не е ИАА по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, поради което не подлежи на съдебен контрол. За да се прецени дали един акт е ИАА, по смисъла на чл. 24, ал. 1-4 от АПК, или не, от значение е какво е волеизявлението на административния орган, а не наименованието на същия.
В настоящия случай, с обжалваното писмо е разпоредено премахване на незаконни строежи от оспорващата страна и поради това е налице административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, тъй като се засягат права и интереси на жалбоподателката Б.. Ето защо неоснователни са твръденията на ответника, че оспореното писмо не е ИАА, а е част от производството по издаване на административен акт.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения :
Обжалваното писмо е издадено от компетентен орган по смисъла на чл.225а, ал.1 от ЗУТ – от Иван Гюров – заместник кмет по икономически и правни въпроси при общ.Р., надлежно оправомощен със Заповед № РД-15-1201/13.11.2019 г. на К. на О. Р.(стр.49), който има правомощия да премахва незаконни строежи от ІV до VІ категория, находящи се на територията на О. Р..
Атакуваният индивидуален административен акт е в предвидената от закона писмена форма и е валиден.
Оспореният ИАА е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, всеки административен акт следва да съдържа фактическите и правните основания за неговото издаване. Фактическите основания са конкретните факти, въз основа на които административният орган е приел, че са налице материалноправните предпоставки за упражняване на предоставената му от закона компетентност. За да се счита изпълнено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, обжалваното писмо следва да съдържа описание на онези обстоятелства, които имат значение за релевантните юридически факти и обосновават наличието на законово регламентираните предпоставки за издаването на заповедта за премахване.
В конкретния случай, изложеното в писмото не съдържа посочването на съответните фактически обстоятелства и не удовлетворява изискванията на закона за мотивировка на акта като единство от фактически и правни основания, даващи възможност на адресата да разбере волята на органа и да защити правата и интересите си, ако счита, че са нарушени. Не са изложени мотиви по отношение местонахождението на постройките, видът на земята в която се намират същите, както и категорията на земята, което от друга страна е от значение, за да се определи нужни ли са одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж. Липсва посочване и на обстоятелството, че една от постройките не се използва за живеене, а се използва за отглеждане на животни и съхранение на селскостопански инвентар, багаж и за битови нужди, свързани с отглеждане на животните. Не са изложени и никакви данни за останалите две постройки. Мотиви в тази насока не могат да бъдат изведени и от съставени констативни актове, доколкото такива, в нарушение на чл. 225а, ал.2 от ЗУТ, не са съставяни.
В тази връзка, съдът намира, че изложената в обстоятелствената част на оспореното писмо фактическа обстановка, не съдържа релевантните фактически установявания – категория на строежа, период на извършването му и т.н., което води до нарушаване на императивното изискване за съдържанието на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и е основание за неговата отмяна съгласно чл. 146, т. 2 от АПК.
На следващо място, както вече бе споменато, административният орган не е провел и разписаната в чл.225а от ЗУТ процедура – не е съставен констативен акт за премахване на процесния строеж, като изисква нормата на чл.225а, ал.2 от ЗУТ, който да бъде връчен на адресата на акта, за да може същият да направи възражения и да представи доказателства в 7-дневен срок от връчването на констативния акт. Ето защо може да се направи обоснован извод, че в настоящия случай на жалбоподателката Б. е било нарушено правото на защита, което е достатъчно основание за отмяната на обжалвания ИАА, без да се налага обсъждане на другите доводи на страните по делото.
По изложените съображения съдът намира, че оспореният административен акт е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила – самостоятелно отменително основание по чл.146, т.3 от АПК, поради което и същият ще следва да се отмени, като незаконосъобразен, а другите доводи на страните не е необходимо да бъдат обсъждани.
С оглед изхода на спора, на оспорващата се следват сторените от нея, по делото разноски в претендирания размер от 1000.00 лв. за адвокатско възнаграждение, която сума е заплатена изцяло и в брой, видно от представения договор (л. 47) за правна защита и съдействие, както и 10.00 лева - внесена държавна такса. За неоснователно съдът намира направеното от ответника възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, на претендираното от оспорващия адвокатско възнаграждение в размер на 1000.00 лева. Същото незначително надхвърля минималния предвиден размер по чл. 8, ал. 2, т. 1, пр. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 900.00 лв., освен това, с оглед конкретната фактическа и правна сложност на делото, обуславят липса на извод за прекомерност на претендирания размер на адвокатското възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, пр.2 от АПК и чл.143, ал.1 от АПК, Б.ският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Писмо изх.№ 9400-858/ 16.03.2022 г. на К. на О. Р., с което е разпоредено на М. И. Б. в 30-дневен срок от получаване на писмото да премахне три постройки, находящи се в поземлен имот с идентификатор 16754.31.41 по одобрената със Заповед № РД-18-1329/ 24.07.2018г. кадастрална карта и кадастрални регистри за село Г. Д., О. Р..

ОСЪЖДА О. Р. да заплати на М. И. Б., с ЕГН *, с адрес: с.Г. Д., О. Р., област Б., ул.“Т.“ № *, сумата от 1010.00 /хиляда и десет/ лева, представляваща сторени по делото разноски.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Р България – гр.София, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.


С Ъ Д И Я : /п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!
КТ