и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.219, ал.1 от ЗУТ е
образувано по жалба на Г. Б. К. от гр.Р. срещу протокол от 08.03.2010г. на
комисия, назначена със заповед №РД-15-0074/04.02.2009г. на Кмета на О. Р. по чл.
210 от ЗУТ, с която е определено обезщетение за собствениците на ПИ 61813.93.6,
м.”Б.” по КК на гр.Р., за прокарване на временен път до ПИ 61813.93.1, м.”
К.” по КК на гр.Р..
С жалбата си К. е оспорил законосъобразността на протокола за определяне на
обезщетение с искане за отмяната му поради отсъствие на условията по чл.190, ал.1 от ЗУТ за прокарване на временен път и алтернативно за изменение на
определеното обезщетение по пазарни цени.
Ответникът не е изразил становище по жалбата.
От заинтересованите страни Г. С. и Г. Ц., чрез пълномощник, са изразили
съгласие за изменение на размера на определеното от комисията обезщетение.
В хода на производството са събрани писмени доказателства, изслушана е съдебно-техническа експертиза, чието заключение е приобщено към доказателствения материал по делото.
От анализа и оценката на доказателствата съдът прие следното:
Производството е започнало по заявление на Г. Ц. вх.№94-00-193/14.01.2010г. /л.
22/ за осигуряване на достъп до собствения му ПИ 61813.93.1, м.”К.”,
землището на гр.Р. – нот.акт №22/2006г. /л.23/, с приложено решение по адм.д.
№1155/2007г. на Административен съд – Б. за отмяна на ПУП-ПР за имота поради
липсата на предвиден достъп /л.27-32/.
Със заповед №РД-15-0074/04.02.2009г. Зам. кметът на О. Р., съгласно заповед №РД-15-0211/17.03.2008г. за упражняване правомощията на кмета по чл.190, ал.6 от ЗУТ /л.34-35/, е назначил комисия по чл.210, ал.1 от ЗУТ /л.33/.
О оспорения протокол назначената комисия е определила пазарна цена за вредите от прокарване на временен път до ПИ61813.93.1 през ПИ 61813.93.6 на площ от 162
К.м., в размер на 5 лв. месечно, като е предложила на кмета на общината да
издаде заповед по чл.190, ал.6 от ЗУТ.
С изпратените до заинтересованите страни – собственици на засегнатия ПИ
61813.93.1, съобщения /л.37-54/, са уведомени, че е започната процедура по чл.
190, ал.6 от ЗУТ, с приложен протокол на комисията от 08.03.2010г.
Съобщението до жалбоподателя Г. К. изх.№94-00-1055/10.03.2010г. /л.48/ е
връчено на 15.03.2010г. по пощата – обратна разписка /л.49/.
От заключението по съдебно-техническата експертиза се установява, че имот
61813.93.1 попада в територия с одобрен ПУП-ПР от 2007г., има режим на
застрояване, но не е урегулиран и е без достъп до улица. На място съществува
път до имота през имоти 61813.93.6 и 61813.93.12, който не е обозначен като път
в кадастралния план и в Картата на възстановената собственост – устния доклад
на експерта при изслушването му в съдебно заседание на 07.10.2010г. Вещото лице е изчислило месечното обезщетение за проектирания временен път през имот 61813.93.6 по пазарни цени в размер на 20 лв.
При тези данни съдът прие следното от правна страна:
Жалбата е подведомствена и подсъдна на сезирания съд съгласно чл.215, ал.1 вр. чл.210, ал.3 от ЗУТ и е процесуално допустима - постъпила е в срока по чл.215,
ал.4 вр. чл.210, ал.3 от ЗУТ /изчислен от съобщението за протокола на
15.03.2010г. до подаване на жалбата на 23.03.2010г./, от страна в
производството по чл.210 от ЗУТ – съсобственик на засегнатия имот и според
съдържанието на протокола, с правен интерес от търсената съдебна защита.
Разгледана по същество е основателна.
Определеното с протокола от 08.03.2010г. на комисията по чл.210 от ЗУТ
обезщетение, видно от самото му съдържание и изпратените съобщения до
заинтересованите собственици, е за осигуряване на временен достъп през имот
61813.93.6 и прокарване на временен път през него по реда на чл.190 вр. чл.191
от ЗУТ. В хипотезата на чл.190 от ЗУТ, изготвянето на оценката и определянето
на обезщетението от комисията по чл.210 от ЗУТ се предхожда от заповед на кмета на общината, издадена при спазване на изискванията по ал.1-5 на чл.190 от ЗУТ.
Едва след издаването на заповедта по ал.6, чл.190 от ЗУТ, с която се реши
нуждата от прокарване на временен път и определи и частта от имота, заета от
временния път, следва да се определи и обезщетение за вредите по реда на чл.210 от ЗУТ – чл.191 от ЗУТ. Условието е с оглед защитата на засегнатите собственици на поземления имот, зает за временен път, срещу заповедта на кмета по чл.190,
ал.6 от ЗУТ и спазването на изискванията по ал.1-5 за липса на друго техническо
решение и ограниченията по ал.3, изр.2, чл.190 от ЗУТ. В случая заповед по чл.
190, ал.6 от ЗУТ не е издадена, поради което и доколкото е основание за оценка
на вредите и определяне на обезщетение по чл.210 от ЗУТ, оспореният протокол
следва да бъде отменен поради неспазване на предписаната от ЗУТ процедура и
условия за издаването му.
Жалбоподателят няма искане за разноски и съдът не разисква тяхната дължимост.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, пр.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ протокол от 08.03.2010г. на комисията, назначена със заповед №РД-
15-0074/04.02.2009г. на Кмета на О. Р. по чл.210 от ЗУТ, с която е определено
обезщетение за собствениците на ПИ 61813.93.6, м.”Б.” по КК на гр.Р., за
прокарване на временен път до ПИ 61813.93.1, м.”К.” по КК на гр.Р..
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на РБългария в
14-дневен срок от съобщаването му на страните с връчване на преписи.

Административен съдия: /п/ Ваня Вълкадинова
Вярно с оригинала!
О.М.