Оспорващият П. П. Р. П. – П. – редовно призован, явява се лично П. И..
Ответникът З.-К. на О. П. – редовно призован, се представлява от юрисконсулт З., с пълномощно по делото.

Заинтересованите страни П.Д. Я., Е.П.П., Г.П.Я. и С.А.П. – редовно призовани, не се явяват. Представляват се от А. В., с пълномощно по делото.

СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че липсват процесуални пречки за разглеждане на делото, предвид редовното призоваване на страните, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА

Протеста на П. П. Р. П. – П. против Разрешение за строеж № 136/16.06.1994 г. , издадено от З.-К. на О. П..

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин Председател, поддържам подадения протест. Няма да соча доказателства. Да се приеме представената преписка от административния орган.

ЮРИСКОНСУЛТ З.: Уважаеми господин Председател, така подаденият протест е неоснователен и недоказан.
Да се приемат като доказателства по делото, представените от административния орган документи, представляващи административната преписка по издаване на оспореното разрешение за строеж.
В днешното съдебно заседание представям и моля да бъдат приети като доказателства по делото Заповед № 780/31.07.1992 г., с която К. на О. П. делегира правомощията по ЗТСУ (отменен) на Зам.-К. си по „ТСУ и С“ на О. П.; Разрешително за ползване № 8/26.01.1995 г. за въвеждане в експлоатация на строеж: „Ресторант Рубин“, част от който е и атакуваното разрешение за строеж, както и Заповед № 290/07.04.1994 г. на К. на О. П. за назначаване на Държавна приемателна комисия.

А. В.: Уважаеми господин Председател, протестът е неоснователен и моля да бъде оставен без уважение.
Моля да се приемат представените с административната преписка писмени доказателства.
Не възразявам да се приемат и писмените доказателства, представени в днешното съдебно заседание от страна на ответника. Същите са относими. Нямам доказателствени искания.

ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам да се приемат, представените документи от процесуалния представител на ответника.

Съдът намира, че следва да бъдат приети като доказателства по делото, представените от административния орган документи, представляващи административната преписка по издаване на оспореното разрешение за строеж, както и представените документи в днешното съдебно заседание от процесуалния представител на ответника, тъй като са допустими, относими и необходими за изясняването на спора.
Предвид липсата на доказателствени искания от страните, следва да бъде даден ход на делото по същество.
Воден от гореизложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените от административния орган документи, представляващи административната преписка по издаване на оспореното разрешение за строеж, а именно: Разрешение за строеж № 136/16.06.1994 г. , издадено от З.-К. на О. П.; приходна квитанция № 0566719/13.05.1994 г.; Протокол № 136/16.06.1994 г. за определяне на строителна линия и ниво; виза за проектиране; Договор от 13.05.1994 г., сключен между кметство - П. и ЕФ „Златната рамка“; Заповед № 419/03.05.1994 г. на К. на О. П.; Договор от 26.05.1994 г., сключен между „Рубин“ и „Макенджиев“; Работен проект, част „Архитектура“ на обект: „Зимна градина на ресторант „Рубин““ – 8 листа; Работен проект, част ЕЛ на временен обект към ресторант „Рубин“ – 5 листа; Работен проект, част ОВ на обект: „Остъкляване на сенник пред ресторант „Рубин““ – 8 листа, както и представените в днешното съдебно заседание от процесуалния представител на ответника, а именно: Заповед № 780/31.07.1992 г., с която К. на О. П. делегира правомощията по ЗТСУ (отменен) на Зам.-К. си по „ТСУ и С“ на О. П.; Разрешително за ползване № 8/26.01.1995 г. за въвеждане в експлоатация на строеж: „Ресторант Рубин“, част от който е и атакуваното разрешение за строеж, както и Заповед № 290/07.04.1994 г. на К. на О. П. за назначаване на Държавна приемателна комисия.

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин Председател, Разрешение за строеж № 136/16.06.1994 г. , издадено от З.-К. на О. П. е нищожен.
Изводите се правят от липсата на компетентност по отношение на органа, който го е издал. В административната преписка до настоящото съдебно заседание не бяха представени доказателства, които да сочат, че органът, който е издал тази заповед, е компетентен.
В тази насока следва да се обърне внимание на следното:
Съгласно редакцията на чл. 224 от ППЗТСУ, отменен с ДВ, брой № 62/1973 г., към 1992 г. разрешенията за строеж са издавани от органите на народните съвети по писмено искане от инвеститора, въз основа на предварително одобрени проекти, съставляващи неразделна част от разрешението за строеж, съгласно чл. 226, ал. 2 от ППЗТСУ – отменен. Считаме, че към настоящия казус този нормативен акт е факт.
Устройството на народните съвети към онзи момент е бил уреден със Закона за народните съвети, който е отменен в ДВ бр. 77/22.09.1991 г. С приемането на ЗМСМА, който е в сила от 17.09.1991 г. е отменен Законът за народните съвети, но едва с последващо изменение в ДВ, бр.2/1996 г. с постановление на Министерски съвет № 247/21.12.1995 г. за изменение и допълнение на ППЗТСУ, §62 определя навсякъде в правилника Службата П. Общинските съответно П. кметството или службата П. Народния съвет да се заменят с Техническа служба на общината.
В последствие през 1998 г. е променена нормативната база и е предвидено това правомощие да се осъществява от главния архитект на общината или от упълномощено от него длъжностно лице.
Предвид разпоредбата на чл. 224 от ППЗТСУ строежите на държавна кооперация обществен и организации и граждани се извършва въз основа на издадено разрешение от органите на народните съвети. През периода 1973-1996 г. тя остава непроменена, като законодателят не е бил определил конкретен орган. П. това положение прокуратурата счита и намира за правилно прилагането на чл. 6, ал. 4 от Закона за административното производство, отменен с ДВ, бр.30/11.04.2006 г. в сила от 12.07.2006 г., в редакцията според която, когато нормативен акт не определя органа, който да издаде административния акт по въпроси от компетентността на органи на общината, административния акт се издава от К. на общината, а в случаите на чл. 46, л. 2 от ЗМСМА от К. на населеното място.
Следователно оспореното разрешение за строеж е издадено от некомпетентен орган. В днешното съдебно заседание се представи заповед от 31.07.1992 г., по силата на която е бил упълномощен З.-кмет „ТСУ“ – П. и дали е същото лице, което е било към 1994 г. е трудно да се прецени към настоящия момент. Не се представиха доказателства, които да сочат, че към 1994 г. тази заповед, с която е упълномощен въобще З.-К. по ТСУ, а не конкретното лице, което изпълнява тази длъжност, не сочи, че същият има необходимата компетентност да подписва и издава съответните строителни разрешения.
Ето защо считам, че този административен акт е издаден от некомпетентен административен орган и моля да го отмените.

ЮРИСКОНСУЛТ З.: Уважаеми господин Председател, моля да постановите съдебен акт, с който да отхвърлите протеста на Р. П. – П. като неоснователен.
В конкретния случай Разрешение за строеж № 136/16.06.1994 г. на З.-К. на О. П. е издадено от компетентен орган, в рамките на предоставените му по делегация правомощия, съобразно неговата териториална компетентност, видно от Заповед № 780/31.07.1992 г. на К. на О. П.. Със същата са делегирани правомощия по ЗТСУ на З.-К. по ТСУ на О. П., който към онзи момент е инж. Георги Делев.
Преценката дали един административен акт е нищожен се свежда до съответствието на акта с действащата към датата на неговото издаване правна норма. В тази връзка възражението в протеста на Р. П. – П., че атакуваното разрешение на строеж, издадено от З.-К. на общината е некомпетентен, позовавайки се на разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗТСУ е неоснователно.
Тази норма се появява в правния мир през 1998 г., обнародвана в ДВ, брой № 79. Видно от датата на издаване на разрешението за строеж е 16.06.1994 г., когато тази правна норма не е действала.
Единствената разпоредба, действаща към датата на издаването на разрешението за строеж, която сочи кой е органът, компетентен да издаде разрешение за строеж, а именно разпоредбата на чл. 224 от ППЗТСУ (отменен), че това са органите на народните съвети. Тази разпоредба действа в периода от 1973 г. до 1996 г. и остава непроменена. В този период законодателят не е определил конкретен орган, който да издава разрешения за строеж. Ето защо в случая се явява приложима разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от ЗАП (отменен), действаща към датата на издаване на атакуваното разрешение за строеж. Съгласно нея, когато в самата правна норма не е определен органът, който да издава административните актове, това е кметът на съответната О..
Твърдим, че атакуваното разрешение за строеж не съдържа пороци, които да правят същото нищожно.
Представям писмени бележки.
Претендирам юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

А. В.: Уважаеми господин Председател, присъединявам се към казаното от представителя на ответника, като считам, че съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 2 от ППЗТСУ, действащ към момента на издаване на оспореното разрешение за строеж, не могат да бъдат оспорвани или да бъде изисквано прогласяване нищожността на актове за строежи, за които са изтекли две или повече години от приемането им или въвеждането им в експлоатация.
Считам, че само на това основание следва да бъде отхвърлен протеста на Р. П. - П..

Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе със съдебен акт в законоустановения едномесечен срок.

Протоколът се написа в съдебно заседание, което приключи в 11:24 часа.


АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Иван Шекерлийски


СЕКРЕТАР: /п/ Катя Тренева

Вярно с оригинала!
КТ