и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка чл. 27, ал. 1 във вр. с чл. 38, т. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).
Образувано е по жалба на “. О. ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Б., общ. Б., обл. Б., ул. “. П. № 33, представлявано от управителя Д. С. Д. срещу Решение № РД-11-1120/ 19.08.2021 год. на заместник – министъра на И. и Р. на Управляващия О. на О. П. “. и К. 2. /ОПИК/ К. М. на И., с което е отказано да бъдат верифицирани разходи за възнаграждения в размер на 15 689. 68 лева, от които 12 551. 74 лева безвъзмездна финансова помощ, по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16RFOP002-2.024-1218-C01/ 11.09.2019 год. с бенефициер “. О. ЕИК ....
В жалбата се твърди, че административният О. при постановяване на обжалваното решение неправилно не е съобразил висящия К. момента на постановяването на решението правен спор относно отказа да бъдат верифицирани разходи в общ размер на 20 800 лева, от които 16 640 лева БФП по АДБФП № BG16RFOP002-2.024-1218-С01. Твърди се също така, че независимо от изхода на правния спор във връзка с Решение № РД-16-958/ 07.10.2020 год., процесния административен акт е незаконосъобразен, защото дори и да се приеме, че отказът, приет с Решение № РД-16-958/ 07.10.2020 год., е законосъобразен, Решение № РД-16-958/ 07.10.2020 год. е постановено в напреднал етап на проекта и поставя бенефициера в обективна невъзможност да изпълни нововъзникнали изисквания и следователно не е налице нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ и т. 14 от Условията за кандидатстване. Също така според жалбоподателя, обжалвания акт е постановен при неспазване на нормативно установените изисквания за неговото съдържание, при недоказване на посочените в същият твърдения и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В подкрепа на възраженията се сочат конкретни фактически и правни твърдения.
С жалбата се иска от съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразно оспореното Решение № РД-11-1120/ 19.08.2021 год. на заместник – министъра на И. и Р. на Управляващия О. на О. П. “. и К. 2. /ОПИК/ К. М. на И..
Оспорващото дружество, чрез процесуалния си представител по пълномощие, в съдебно заседание изразява становище, с което поддържа жалбата по изложените в същите правни доводи за незаконосъобразност на оспорения акт. Не ангажира нови доказателства. В проведеното открито съдебно заседание не поддържа искането формулирано в жалбата за спиране на производството по настоящето дело до приключване на адм. дело № 184 по описа на Административен съд – Б. за 2021 год.
Ответникът – Р. на Управляващия О. на О. П. “. и К. 2. г. К. Министерството на И., редовно и своевременно призован, не изпраща представител в съдебно заседание.
По делото са събрани писмени доказателства, въз основа на анализа на които, поотделно и в съвкупност, ведно с доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
„О.“ ООД е бенефициер по ОПИК 2. год. Между дружеството и М. на И. (МИ) е сключен Административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) № ВG16RFOP002-2.024/2019 год. за отпускане на финансова помощ по ОПИК 2. год. /л. 82 – 87 от делото/ По силата на договора, Ръководителя на УО се задължава да предостави на оспорващия безвъзмездна финансова помощ в максимален размер до 199 356. 80 лева по ОПИК 2. год., Приоритетна ос 2 „Предприемачество и капацитет за растеж на МСП“, Инвестиционен приоритет 2.1 „Достъп до финансиране в подкрепа на предприемачеството за изпълнение на проект с рег.№ ВG16RFOP002-2.024-1218 и наименование „Предприемачество и растеж в О. ООД“.
Във връзка с искане за окончателно плащане - 4.3/ 12.04.2021 год. /л. 77 от делото/ е изготвен Финален финансов отчет. К. административната преписка е представен Контролен лист 7.47 за проверка на искане за окончателно плащане. /л. 69-74 от делото/ Въз основа на извършена документална проверка по искане за плащане и финален финансов отчет за периода 11.12.2020 г. - 11.03.2021 г., ръководителят на УО е установил, че бенефициерът отчита разходи за възнаграждения (вкл. здравни и осигурителни вноски за сметка на работодателя) на квалифициран персонал, необходим за реализиране на пазара на предприемачески идеи, в общ размер на 119 288. 96 лева. Приел е също така, че общо допустимите разходи по проекта с натрупване за периода на договора 11.09-2019 год. – 11.03.2021 год. са 222 888. 24 лева, с което на практика разходите за възнаграждения надвишават 50 % от общо допустимите разходи по проекта К. финален отчет. Във връзка с установеното при проверката на 4.12.2019 г., ръководителят на УО е изпратил искане за пояснения и допълнителни документи. Със същото във връзка с установеното при проверката, УО е предоставил възможност на бенефициера за пояснения и представяне на допълнителни документи, уведомявайки същевременно дружеството, че разходите следва да бъдат коригирани до допустимата стойност. /л. 76 от делото/ Искането е изпратено на бенефициера чрез система ИСУН 2020, с кореспонденция, с рег. № BG16RFOP002-2-024-1218-C01-М057 от 20.07.2021 год. Дружеството е депозирало пред УО писмено възражение на 27.07.2021 год. срещу намаляване на размера на допустимите разходи и безвъзмездна помощ по финалния финансов отчет. /л. 63 от делото/ С възражението, бенефициерът е оспорил констатациите на УО с аргумента, че неправилно и незаконосъобразно са отчетени разходите по раздел II „Разходи за материални активи“, бюджетен ред 2.1. „Компютър – 4 бр.“ на стойност 20 800. 00 лева (БФП – 14 560. 00 лева) съобразно отказа за верификация на посочената сума, което е довело до намаляване на размера на общо допустимите разходи по проекта и до извода за неизпълнение на т. 14.2 „Допустими разходи“ от Условията за кандидатстване по процедурата, преди приключване на висящия съдебен спор. Твърди се също така във възражението, че до приключване на съдебното производство по оспорване на Решение № РД-16-958/ 07.10.2020 год., с което органът е отказал да верифицира сумата от 20 800. 00 лева, стойността на допустимите разходи по проекта възлиза на 243 688. 24 лева, от които 119 288. 96 лева разходи за персонал, които не надвишават 50% от общите разходи по проекта.
С решение № РД-11-1120 от 19.08.2021 г. на ръководителя на УО по ОПИК, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ, е отказано верифицирането на разходи за възнаграждения в размер на 15 689. 68 лева, от които 12 551. 74 лева безвъзмездна финансова помощ, по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16RFOP002-2.024-1218-C01/ 11.09.2019 год. с бенефициер “. О. ЕИК .....
На 31.08.2021 год. е депозирана процесната жалба въз основа, на която е образувано настоящето производство, входирана с вх. № 26-0-55 по описа на М. на И..
В приложената по реда на чл. 152, ал. 2 от АПК административна преписка не са представени доказателства установяващи връчването на процесното решение на адресата, но съпоставяйки датата на издаване на оспореното решение – 19.08.2021 год. с датата на подаване на процесната жалба – 31.08.2021 год., обосновава извода, че последната е подадена в нормативно регламентирания и посочен от УО в решението 14-дневен срок, изтичащ на 02.09.2021 год. – четвъртък, работен ден.
По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се административната преписка по издаване на оспореното Решение вкл. Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с бенефициент, издадените Решения за отказ от верификация, съответното оспореното в настоящето производство Решение № РД-11-1120/ 19.08.2021 год. и Решение № РД-16-958/ 07.10.2020 год. Представено е и Решение № 1247 от 08.07.2021 год., постановено по адм. дело № 184 по описа на Административен съд- Б. за 2021 год. Видно от датата на решението, последното е постановено преди издаване на оспореното в настоящето производство Решение № РД-11-1120/ 19.08.2021 год., включително същото е предмет и на обсъждане от УО в решението по направено от бенефициера възражение, което води до извода, че на УО е било известно наличието на конкретния правен спор, включително и висящността му, както К. издаване на оспореното решение, така и К. настоящия момент. Последното като релевантен К. делото факт не се оспорва от ответника, заявил чрез процесуален представител по пълномощие с нарочна молба по настоящето дело от 12.11.2021 год. /л. 126 от делото/, че не се противопставя на искането на жалбоподателя за спиране на настоящето производство до приключване на адм. дело № 184 по описа на Административен съд – Б. за 2021 год.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице с правен интерес от оспорването, в законоустановения 14-дневен срок за обжалване и срещу акт за който е предвидено в чл. 27, ал. 1 във вр. с чл. 64, ал. 3 и ал. 4 от ЗУСЕСИФ, че подлежи на обжалване пред съд. С оспорения административния акт пряко са засегнати правата и законните интереси на жалбоподателя.
Относно компетентността на органа, издал оспореното решение:
Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от ЗЕСЕСИФ управляващия О. извършва авансови, междинни и окончателни плащания въз основа на искане от бенефициента. В разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗУСЕСИФ е регламентирано, че органи за управление и контрол на средствата от ЕСИФ са управляващите органи, сертифициращите органи и одитните органи, като съгласно ал. 5 на чл. 9 от ЗУСЕСИФ Р. на управляващия О. е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият О., или оправомощено от него лице. Функциите на У. О. на О. П. “. и К. 2., са предоставени на Главна дирекция "Европейски фондове за К. в М. на И., съгласно чл. 30, ал. 1, т. 2 от Устройствения правилник на Министерството на И..
В случая оспореният административен акт е издаден от компетентен О.. Главен директор на Дирекция „Европейски фондове за К. при М. на И. и Р. на УО на ОПИК 2014 – 2020, определен за Р. на УО на програмата със Заповед № РД-16-1182/05.08.2021 год. /стр. 100 от делото/ на Министъра на И..
При постановяването му е спазена процедурата по издаване на акта, определена в Раздел II на Глава V от ЗУСЕСИФ.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:
Производството за верификация на разходи е уредено в чл. 60 - чл. 68 ЗУСЕСИФ. Съгласно цитираните разпоредби междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта.
По правило допустими са разходите, които са реално извършени, надлежно документирани и съответстват на приложимото право – на Съюза и национално, на оперативната П., на условията за финансиране на проекта и сключения административен договор. Конкретните изисквания за допустимост на разходите са регламентирани в чл. 57 и чл. 58 от ЗУСЕСИФ. Липсата на която и да е от посочените предпоставки обосновава разхода като недопустим за верификация.
Съгласно приложената разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ, за да са допустими разходите, те следва да попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи. Безспорно Условията за кандидатстване по процесната процедура съставляват документ, попадащ в обхвата на чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. По делото не се спори, че Условията за кандидатстване в процедурата, утвърдени като част от документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ, са влезли в сила и са задължителни за кандидатите и за органа, ръководещ административното производство. В конкретния случай, от Условията за кандидатстване по процедура № BG16RFOP002-2.024 „Насърчаване на предприемачеството“, т. 14. 2, допустимите разходи за възнаграждения (вкл. здравни и осигурителни вноски за сметка на работодателя) на квалифициран персонал, необходим за реализиране на пазара на предприемачески идеи (продукти – стоки и/ или услуги) са допустими в размер до 50% от общо допустимите разходи по проекта. Действително с утвърдените Условия за кандидатстване е въведено изискването К. формуляра за кандидатстване кандидатът да приложи и декларация (попълнена по образец), че е запознат с тях. Безспорно е също така и обстоятелството, че бенефициерът е декларирал в приложената К. проектното приложение Декларация по Приложение Б К. Условията за кандидатстване, че е запознат с последните, като и с Условията за изпълнение и приложенията К. тях и е съгласен със задълженията, които произтичат от участието му по процедурата. Подписал е административният договор, след като е бил запознат с изискваният за допустимост на разходите, включително и тези за възнаграждения, като процент (до 50%) от общо допустимите разходи по проекта.
Взимайки предвид така изложената правна регламентация на приложимият в конкретния казус материално правен институт, при извършване на проверка относно спазване на нормативно установените изисквания за съдържанието на оспореното решение предвид направеното в тази насока от жалбоподателя възражение, съдът намира, че същите не са спазени.
По своята правна същност верификацията по чл. 62 от ЗУСЕСИФ представлява проверка на допустимостта на разходите, направени в изпълнение на административния договор за предоставяне на БФП. Предвид публичния характер на правоотношението и прякото и непосредствено засягане на бенефициента, направил искането за плащане по проекта, за отказа за верификация на заявените суми намират приложение общите разпоредби на АПК.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите основания за неговото издаване. Това са конкретните факти въз основа на които административният О. е приел, че са налице материалноправните предпоставки за упражняване на предоставената му от закона компетентност.
В случая от правна страна постановеното решение за отказ да бъдат верифицирани разходи в размер на 15 689. 68 лева, от които 12 551. 74 лева безвъзмездна финансова помощ, по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16RFOP002-2.024-1218-C01/ 11.09.2019 год. с бенефициер “. О. ЕИК ..., се основава на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ, регламентираща едно от изискуемите се общи условия за допустимост на разходите - разходите попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории "разходи".
За да се счита изпълнено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. първо от АПК, оспореното Решение № РД-11-1120/ 19.08.2021 год. на Ръководителя на УО на ОПИК, е следвало да съдържа описание на онези обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти за произнасянето на органа и които обосновават съдържанието на обективираното в акта волеизявление за отказ да бъдат верифицирани разходи в размер на 15 689. 68 лева, от които 12 551. 74 лева безвъзмездна финансова помощ, по процесния Административен договор, като недопустими - т. е да бъдат посочени фактите и обстоятелствата, сочещи, че тези разходи не са включени в документите по чл. 26, ал. 1 или в одобрения проект категории разходи. Обективираното в обстоятелствената част на оспорения акт като "мотиви", се свежда до възпроизвеждане на текста на изискването на т. 14. 2 от Условията за кандидатстване по процедура № BG16RFOP002-2.024 "Насърчаване на предприемачеството" по ОПИК 2., че „разходите за възнаграждения не могат да надвишават 50 % от общо допустимите разходи по проекта“ и констатацията, че "в тази връзка за недопустим за финансиране се счита размерът на разходите за възнаграждения, надвишаващ 50 % от общо допустимите разходи по проекта“. Очевидно изложеното не представлява мотивиране на фактически обстоятелства, обосноваващи недопустимост на разходи в хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ и не удовлетворява изискванията на закона за мотивировка на акта като единство от фактически и правни основания, даващи възможност на адресата да разбере волята на органа и да защити правата и интересите си, ако счита че са нарушени. Безспорно въпросните разходи за възнаграждения (вкл. здравни и осигурителни вноски за сметка на работодателя) на квалифицирания персонал, необходим за реализиране на пазара на предприемачески идеи са сред предвидените в документите по чл. 26, ал. 1 – Условията за кандидатстване по процесната процедура и в проектното предложение. В този смисъл за обосноваване недопустимостта на разходите за възнаграждения като неизпълняващи изискването на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ в контекста на разписаното в т. 14. 2 от Условията за кандидатстване, в оспорения акт е било необходимо да се посочат кои са приетите от Ръководителя на УО допустими разходи по проекта, като се изпишат конкретно, а не само в общ размер и съответно какъв е размера на направените разходи за възнаграждения и тяхното съотнасяне К. общо допустимите разходи по проекта. В случая това не е направено – от обстоятелствената част на обжалваното решение не е ясно и не може да се установи как са установени приетите като допустими разходи като величина, нито по какъв начин е изчислен и определен размера на допустимите разходи за възнаграждения в хипотезата на т. 14. 2 от Условията за кандидатстване, съответно как е формиран размера на приетите като недопустими разходи за възнаграждения, за които се отказва верификация – т. е липсват каквито и да е било фактически установявания и обективирана преценка за наличието на неподлежащ на верификация като недопустим разход в процесния размер. Лаконичната и бланкетна констатация, че недопустим за финансиране се счита размерът на разходите за възнаграждения, надвишаващ 50 % от общо допустимите разходи, без излагане на каквито и да е било конкретни, обосноваващи констатацията факти и без отнасянето на тази констатация К. конкретно направени и с посочен размер разходи по проекта при изпълнението на Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с бенефициент очевидно не изпълнява законовото изискване по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивираност на акта от фактическа страна от гледна точка на наличието на недопустим в хипотезата чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ разход и неговия размер, за който се следва постановяването на отказ да бъде верифициран.
Съдебната теория и практика константно приемат, че неизлагането на мотиви в административния акт е винаги съществен порок и абсолютно основание за неговата отмяна, защото лишава страната от ефективна защита, като препятства съдебния контрол за материална законосъобразност на акта. Този контрол обхваща преценката дали са налице установените от административния О. релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/, доколко същите се субсумират в правно основание за упражняване на предоставена от закона материална компетентност и респ. дали се следват разпоредените правни последици. Следователно предмет на съдебната проверка е не дали изобщо са налице някакви фактически и правни основания за издаването на акт със съдържание на разпоредените правни последици, идентични с тези на оспорения акт, а налице ли са посочените в обжалвания акт фактически обстоятелства и съответстват ли на юридическите факти, визирани в хипотезата на сочената от органа правна норма. В случая липсват формулирани и конкретно посочени факти, които да бъдат преценявани дали се субсумират в хипотезите на някоя от приложените от органа правни норми, като е недопустимо съдът да извлича по тълкувателен път съдържанието на фактическите основания за упражненото административно правомощие, съотв. предполагаемата воля на органа за това кои фактически обстоятелства са обусловили квалифицирането на разходите като недопустими и как е определен размера на приетите за недопустими разходи.
Действително, съгласно разрешението, дадено с ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК, няма пречка мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ постановяването на акта, както и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед на предстоящото издаване на административния акт или да са изложени допълнително, когато с това се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране. В случая обаче мотивите за издаването на Решение № РД-11-1120/ 19.08.2021 год. на заместник – министъра на И. и Р. на Управляващия О. на О. П. “. и К. 2. К. М. на И. и за постановения отказ да бъдат верифицирани разходи за възнаграждения в размер на 15 689. 68 лева, от които 12 551. 74 лева безвъзмездна финансова помощ, по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16RFOP002-2.024-1218-C01/ 11.09.2019 год. с бенефициер “. О. ЕИК ..., не могат да бъдат изведени от съдържащите се в приложената административна преписка документи. Видно от обстоятелствената част на решението, ръководителят на УО, е препратил К. направените от него констатации в изпратено до бенефициера искане за пояснения и допълнителни документи представено с административната преписка. От него е видно, че единственият мотив във връзка с недопустимост за финансиране на разходи за възнаграждения е посочен в описание на изисканите документи/пояснения, където само е цитирано изискването на т.14.2 от Условията за кандидатстване по процесната П. и е посочената сумата от 15 689. 68 лева, от които 12 551. 74 лева безвъзмездна финансова помощ, и правните основания така, както са изписани и в издадения административен акт. Конкретни фактически установявания на органа и съответните на тях правни изводи не са изложени нито в посоченото искане, нито в оспорения акт.
Допуснатото нарушение на императивното изискване по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за посочване на фактическа обосновка за възприетото административно решение въз основа на извършена от компетентния О. мотивирана преценка на релевантните факти и обстоятелства и тяхната правна квалификация, от гледна точка наличието на неподлежащ на верификация като недопустим разход в посоченият размер, представлява съществен порок във формата на административния акт и абсолютно основание за неговата отмяна, по аргумент от разпоредбата на чл. 146, т. 2 от АПК.
На следващо място, съдът приема за основателно и възражението на жалбоподателя, че при издаване на оспореното Решение № РД-11-1120/ 19.08.2021 год., УО не е съобразил висящия К. момента на постановяването на решението правен спор относно отказа да бъдат верифицирани разходи в общ размер на 20 800 лева, от които 16 640 лева БФП по АДБФП № BG16RFOP002-2.024-1218-С01, постановен с Решение № РД-16-958/ 07.10.2020 год. Действително, според съда при извършването на преценка по допустимостта на общо извършените в периода на изпълнение на договора разходи, като реално извършени, надлежно документирани и съответстващи на приложимото право – на Съюза и национално, на оперативната П., на условията за финансиране на проекта и сключения административен договор, УО при формиране на извода за размера на отчетените от бенефициера такива за възнаграждения (вкл. здравни и осигурителни вноски за сметка на работодателя) на квалифициран персонал, необходим за реализиране на пазара на предприемачески идеи, следва да се вземат предвид и отчетените разходи в предходни периоди. Последното е необходимо с оглед извършване на преценка дали на практика общо направените разходи за възнаграждения по проекта с натрупване за периода на договора 11.09-2019 год. – 11.03.2021 год. надвишават или не надвишават 50 % от общо допустимите разходи по проекта К. финалния отчет. Именно поради тази причина според съда, УО е следвало да съобрази факта на наличие на висящ правен спор по предходен отказ за верифициране на същите по вид разходи за възнаграждения (вкл. здравни и осигурителни вноски за сметка на работодателя) на квалифициран персонал, като едва след решаването на спора по същество с влязъл в сила съдебен акт следва да се прецени, дали бенефициера отговаря на условията за допустимост на въпросните разходи по т. 14.2 от Условията за кандидатстване. Последното като релевантен за настоящия спор факт касае правилното прилагане на материалноправните норми от страна на издателя на акта.
Следвайки направените с жалбата възражения по законосъобразността на оспореното решение, по твърдението, че Решение № РД-16-958/ 07.10.2020 год. е постановено в напреднал етап на проекта и поставя бенефициера в обективна невъзможност да изпълни ново възникнали изисквания, поради което не е налице нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ и т. 14 от Условията за кандидатстване съдът намира за необходимо да отбележи, че законосъобразността на Решение № РД-16-958/ 07.10.2020 год. не е предмет на обследване в настоящето производство. Същото е предмет на обжалване по адм. дело № 184 по описа на Административен съд – Б. за 2021 год., който както бе посочено по-горе не е приключило с влязъл в сила съдебен акт, поради което и съдът по настоящето производство не дължи произнасяне.
С оглед изложеното, съдът намира жалбата за основателна, поради което оспореното Решение № РД-11-1120/ 19.08.2021 год. на заместник – министъра на И. и Р. на Управляващия О. на О. П. “. и К. 2. К. М. на И., с което на дружеството-жалбоподател е отказано да бъдат верифицирани разходи за възнаграждения в размер на 15 689. 68 лева, от които 12 551. 74 лева безвъзмездна финансова помощ, по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16RFOP002-2.024-1218-C01/ 11.09.2019 год. с бенефициер “. О. ЕИК ..., следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Предвид изхода от спора и направеното в тази посока искане, на оспорващия следва да се присъдят сторените от него в производството разноски. По делото са ангажирани доказателства установяващи сторени такива в общ размер на 3 125. 52 лева, от които: 125. 52 лева – внесена държавна такса и 3 000. 00 лева заплатено адвокатско възнаграждението какъвто е размера на претендираните с представения списък на разноските.
По направеното възражение на ответната страна за прекомерност на възнаграждението на адвоката на жалбоподателят, съдът намира същото за основателно. Взимайки предвид размера на материалния интерес обоснован от размера на отказаната сума за верификация, то на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, договореното и изплатено възнаграждение в размер на 3 000. 00 лева се явява прекомерно. Размерът на минимално дължимото адвокатско възнаграждение съгласно цитираната норма е 906. 55 лева. В конкретният случай, съдът вземайки предвид степента на фактическата и правна сложност на процесният казус, включително и участието на процесуалният пълномощник в процеса, в частност изготвяне на жалба и процесуално представителство в съдебно заседание счита, че следва да бъде признато, съответно присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1 200. 00 лева.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № РД-11-1120/ 19.08.2021 год. на Заместник–министъра на И. и Р. на Управляващия О. на О. П. “. и К. 2. К. М. на И..
ОСЪЖДА Министерството на И. да заплати на “. О. ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Б., общ. Б., обл. Б., ул. “. П. № 33, представлявано от управителя Д. С. Д., сумата от 1 325. 52 /хиляда, триста двадесет и пет лева и 52 ст./ лева, представляваща направени в производството разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му.

Административен съдия: /п/ Димитър Думбанов

Вярно с оригинала!
Е.Ф.