и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред Административен съд – Б. е образувано по чл. 32, ал. 2 от
Закона за администрацията, във вр. с чл. 45, ал. 8 от ЗМСМА по искане на
Областния У. на О. Б..
С депозираната пред съда Заповед № ОА-АК-252/19.05.2012 г., в изпълнение на
правомощията си по чл. 31, ал.1 т. 5 от Закона за администрацията и на
основание чл. 32, ал. 2 ЗА, областният У. е упражнил контрол за
законосъобразност на Решение № 110 от Протокол № 8/02.05.2012 год. на О. С. Х.,
в частта му по т. 1.9., след разделянето им с разпореждане от 22.05.2012 г. на
Зам. председателя на АС – Б., с което е потвърдено Решение № 101 по Протокол № 7/ 30.03.2012 г.
В заповедта се релевират доводи за незаконосъобразност на оспореното решение поради нарушение на закона по подробно изложени съображения за нарушение на
разпоредбата на § 27, ал. 2 от ПЗР към ЗИД на Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ. Иска се
отмяната му.
Доводите изложени в жалбата се поддържат в хода по разглеждане на делото от
надлежно упълномощен юрисконсулт.
Ответникът по жалбата - О. С. Х. не взема становище по оспорването.
По делото е представена административната преписка със съдържащите се в нея документи, досежно взетото решение, приети като писмени доказателства.
Административен съд – Б. като обсъди заявените от О. У. на О. Б. доводи и въз
основа на събраните по делото доказателства намира за установено следното:
По предложение на кмета на общината, обективирано в Докладна записка вх. №
61-00-154/28.02.2012 г. ОбС - Х. е взел Решение № 101 по Протокол № 7/
30.03.2012 г. да бъде извършена продажба чрез публичен търг с явно наддаване на имот – частна общинска собственост, с издаден АОС, представляващ ливада с площ
3,891 дка, находяща се в м. “Борносузови блата”, съставляващ имот № 010037,
землището на с. Нова Ловча, общ. Х.. За всички имоти, съдържащи се в
предложението на кмета на общината е приета пазарна оценка на имота в общ
размер на 12 560,00 лв.
Липсват данни предложението на кмета да е обсъдено и прието от постоянните
комисии. Същото е прието на редовно заседание на О. С. – Х., проведено на
30.03.2012 г. с нужния кворум, като от поименното гласувалите 16 О. съветници,
при общ брой на същите 17, 14 са гласували “за”, против – 1 и въздържали се –
1.
Оспореното решение е получено в Областна администрация – Б., входирано с вх.
№ 10-11-9/10.04.2012 г., което със Заповед № ОА-АК-211/17.04.2012 г. на
Областния У. на основание чл. 45, ал. 6 от ЗМСМА е върнато за ново обсъждане
като незаконосъобразно, получено в О. С. на 20.04.2012 г. Върнатото за ново
обсъждане решение е потвърдено с Решение № 110 по Протокол № 8 от 02.05.2012 г.
с 13 гласа “За”, “против” – 0 и “въздържали се” – 2, получено в областна
администрация вх. № 10-11-11/11.05.2012 г. Със Заповед № ОА-АК-252/19.05.2012
г. Областният У. е оспорил неговата законосъобразност пред АС – Б..
Не е спорно по делото, че имота предмет на оспореното решение е земеделска
земя, останала след възстановяването на правата на собствениците и след влизане
в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и
възстановими стари реални граници е станал общинска собственост. По отношение
на него е проведена процедура по чл. 45в, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, видно от
приложената скица № К00299/06.07.2011 г. и е съставен Акт за частна общинска
собственост № 81/07.07.2011 год., надлежно вписан в СВ – РС Сандански, при АВп.
- София.
Предвид така установената фактическа обстановка и след служебна проверка на
основание чл. 168, във вр. с чл. 146 от АПК съдът намира от правна страна
следното:
Заповедта на областния У. е допустима, постановена в кръга на правомощията му
на основание чл. 32, ал. 2 ЗА, депозирана в АС – Б. в срока по чл. 149, ал. 1
от АПК, във вр. с чл. 45, ал. 8 ЗМСМА. Същата е издадена от компетентен орган,
при условията на заместване, видно от Заповед № ОА-РК-250/18.05.2012 г. и при
отсъствие на титуляра, удостоверено със Служебна бележка от 13.06.2012 г.
Разгледана по същество е основателна.
Оспорения административен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл. 21,
ал. 1, т. 8 от ЗМСМА орган в предвидената за това форма и с изискуемото се от
закона мнозинство, поради което е валиден акт. От общия брой съветници в О. С.
Х. – 17 бр., решението е взето с гласовете на 13 от тях, гласували “за”, от
присъствалите на заседанието 15, поради което същото е взето съобразно
изискванията по чл. 27, ал. 2 и 3 и чл. 45, ал. 10 от ЗМСМА за кворум и
мнозинство, с изразен поименен вот съобразно чл. 27, ал. 4 от ЗМСМА и при
съставен по чл. 29 от закона протокол.
Същото обаче е взето в нарушение на административно производствените правила и
е немотивирано.
Съгласно § 27, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62 от 2010 год.)
неприключилите производства по обезщетяване със земеделски земи от общинския
поземлен фонд се приключват по досегашния ред, а съгласно ал. 2 общинските
съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд при наличие на едно от
следните условия: 1. установяване на границите на земеделските имоти, за които
е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото
на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални
граници; 2. изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост; 3.
обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена.
Следователно условие за разпореждане със земи от общинския поземлен фонд, в
това число и земи по чл.19, ал.1, изр. 2 от ЗСПЗЗ (какъвто е имота предмет на
решението) е производствата за обезщетяване по чл. 10б от ЗСПЗЗ да са
приключили. По делото не се представиха доказателства и не се твърди Общинският
С. или общинската администрация да са изискали данни за образуваните и
приключили производства за обезщетяване по чл. 10б от ЗСПЗЗ, както и данни за
образувани производства за възстановяване на собственост по чл. 45ж от ППЗСПЗЗ,
във вр. § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ преди вземане на оспореното решение
за продажба на земеделската земя. Т.е. решението е взето в противоречие с
изискването на § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. Макар законът да не
установява изрична забрана за разпореждане със земеделска земя по чл. 19, ал.1
изречение второ от ЗСПЗЗ, разпореждането ще е законосъобразно само, ако не
съществуват претенции за възстановяване на земеделска земя или за обезщетяване
с такава.
Разпоредбата на § 27 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ цели защита на интересите на
собствениците на земи, които не подлежат на възстановяване и следва да бъдат
обезщетени, или за които производствата по възстановяване не са приключили. При
съблюдаване на изискванията на цитираната разпоредба, решението на О. С. гр. Х.
за разпореждане със земеделски земи по чл.19 от ЗСПЗЗ е следвало да бъде взето
само при наличие на безспорни данни за отсъствие на реституционни претенции,
каквито данни в случая не са изследвани. При тяхното отсъствие не може да се
приеме, че изискванията на § 27 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ са спазени.
Представеното с преписката Удостоверение изх. № РД-05-204/27.04.2012 г. от
Общинска служба “Земеделие” установява, че процесният имот е общинска
собственост, но не установява релевантни за приложението на § 27 от ПЗР ЗИД
ЗСПП факти – приключили реституционни производства по реда на ЗСПЗЗ, както
правилно е приел Областният У.. Не е годно доказателство за отсъствието на
реституционни претенции и Удостоверение изх. № 08-15-588/28.02.2012 г. на
общинска администрация Х., доколкото същата не е компетентна да ги удовлетвори,
тъй като исканията не се предявяват пред нея.
Изложеното по-горе безспорно сочи, че оспореното решение е взето в нарушение
на материалноправните разпоредби и административно производствените правила,
поради което следва да се отмени.
Разноски не се претендират, поради което съдът не дължи произнасяне по тяхното
присъждане.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. второ, във вр. с ал. 1 от
АПК, Административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 110 от Протокол № 8/02.05.2012 год. на О. С. Х., в частта му
по т. 1.9 за продажба чрез публичен търг с явно наддаване на имот – частна
общинска собственост, представляващ ливада с площ 3,891 дка, находяща се в м.
“Борносузови блата”, съставляващ имот № 010037, землището на с. Нова Ловча,
общ. Х..
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд – София в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.



АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Илонка Рашкова
Вярно с оригинала!
Г.Б.