;и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /загл. изм. в сила от 01.07.2022г./.

Образувано е по жалба на “. П. с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление : гр. Г. Д., ул. “И. Д.“ № .., вх. А, представляван от Н. П., подадена Ч. проц. представител - А. П. А. В. - САК, със съдебен адрес : гр. С., ул. “Г. Щ. А.“ № .. /Интерюс, Адвокати/, против Решение № 01/312/02671/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция с изх. № 01-6500/8553/ 22.03.2022г. на И. Д. на Д. Ф. “., /ДФЗ/, издадено на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 във вр. чл. 16, ал. 2 и чл. 2 от Наредба № 29/ 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка “Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода /ПРСР/ 2007- 2013г. /Наредба № 29/ 2008г./ и чл. 70, ал. 1, т. 7 във вр. чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 и &4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, както и в изпълнение на влязло в сила Решение № 1312/ 14.07.2021г. постановено по адм. дело № 165/ 2021г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което на основание т. 30, т. 18 и чл. 3, ал. 1 от Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП /Правилата/ е определена окончателна финансова корекция в размер на 181 487. 62 лв. от предоставената финансова помощ по Договор № 01/312/02671/ 15.10.2014г. по мярка 312 от ПРСР 2007- 2013г.

В жалбата и в писмена защита са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение и на определената с него финансова корекция, по съображения за постановяването на акта при допуснати съществени нарушения на административно- производствените правила, в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Оспорващият поддържа, че е недопустимо и неправилно решението за налагане на финансова корекция да се сочи като издадено в изпълнение на влязло в сила Решение № 1312/ 14.07.2021г. постановено по адм. дело № 165/ 2021г. по описа на Административен съд - Благоевград, тъй като посоченото съдебно решение има само конститутивно /отменително/ действие по отношение на предходно издадения Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/, но не и установително действие между страните относно установените в това предходно съдебно производство факти и обстоятелства, както и относно правните и фактически основания за издаване на нов административен акт - решение за налагане на финансова корекция. Излагат се доводи за липса на нередност по смисъла на ЗУСЕСИФ /ЗУСЕФСУ/ и наличието на мотиви за всеки един от елементите от фактическия състав на нередност. Допуснатите при издаване на решението за финансова корекция /РФК/ съществени нарушения на административнопроизводствените правила се обосновава с твърдение, че актовете по прилагане на ЗПЗП не намират приложение по отношение на администрирането на нередност и извършване на финансови корекции, уредени в раздел I. от глава пета на ЗУСЕСИФ. Определеният размер на подлежащата на възстановяване сума бил немотивиран, като липсвал анализ на всяка характеристика на нарушението, последиците от същото и възможността тези последици да бъдат елиминирани в оставащите след проверката години от изпълнението на 10г. бизнесплан. Твърди се, че в РФК липсват мотиви какъв е характера на всяко от установените от ДФЗ нарушения. РФК било идентично по съдържание с предходно отменения АУПДВ, като промяната в заглавието на административния акт не можела да се приеме за провеждане на производство по реда на ЗУСЕСИФ. Обстоятелството, че в цитираното решение на административния съд показателите от бизнесплана се приравнявали на индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ не освобождавало административния орган да мотивира наличието на индикатори по смисъла на ЗУСЕСИФ, респ. неизпълнение на индикатори в конкретния случай. Доколкото финансовата корекция била определена въз основа на правилата в РФК липсвали конкретни мотиви дали се касае за нарушение на условие за допустимост, за нарушение на ангажимент или на друго задължение, съгласно легалните дефиниции на това понятие по смисъла на &1, т. 3, т. 4 и т. 5 от ДР на Правилата. Твърди се, че ползвателят не бил информиран в достатъчна степен за своите задължения във връзка с проекта и по- конкретно, че изпълнението на бизнесплана ще бъде проверявано въз основа на конкретни стойности на реализираните приходи от продажби на услуги за отделните години до изтичане на т. нар. “мониторингов период“. Сочи се, че бизнеспланът, неразделна част от проекта на оспорващия, съдържал предвиждания, в т.ч. за финансови и икономически показатели за период от 10 години. Съгласно Наредба № 29/ 2008г. тези показатели били прогнозни и очертавали само намерения и тенденции, а не представлявали поет твърд ангажимент. Твърди се, че приходите за една или повече години от изпълнението на бизнесплана, както и броя продадени нощувки не представлявали самостоятелен критерий за допустимост или оценка, поради което било неправилно твърдението на административния орган, че на базата на тези показатели, проектът на оспорващия е бил определен като допустим. Твърди се, че съгласно чл. 16, ал. 2 от Наредба № 29/ 2008г. бизнеспланът трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите на мярката за период от 10 години, а не за всяка година поотделно или за част от периода на реализация на бизнесплана. Нито в нормативната база, нито в договора било разписано условието или ангажимента за постигане на не по-малко от 50 % от прогнозните приходи, средноаритметично за определен проверяван период. Ето защо се сочи, че не са налице основанията за възстановяване на получената от “. П.“ безвъзмездна финансова помощ /БФП/, тъй като липсват неизпълнени нормативни или договорни задължения от страна на ползвателя след изплащане на финансовата помощ, като въпреки несъответствията при изпълнението на бизнесплана, е налице икономическа жизнеспособност на инвестицията по дефиницията на т. 6 от ДР на Наредба № 29/ 2008г.

В съдебно заседание, оспорващият, Ч. проц. си представител – А. В., поддържа депозираната жалба. Претендира разноски съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът - Изпълнителният Д. на Д. Ф. “., в писмен отговор и в съдебно заседание, Ч. проц. си представител - юрисконсулт Х., оспорва жалбата, като излага доводи, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - И. Д. на ДФЗ, при спазване на процесуалните правила и разпоредбите на материалния закон. Претендира присъждане на разноски за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. При условията на евентуалност, и в случай на уважаване на жалбата, прави възражение за прекомерност на претендираното от оспорващия адвокатско възнаграждение.

Административен съд - Благоевград, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното :

Между страните : ДФ “. и “. П. с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление : с. Л., общ. Х., обл. Благоевград, представлявано от Н. П., е сключен Договор № 01/312/02671/ 15.10.2014г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 “Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от ПРСР 2007- 2013г., подкрепена от Европейския земеделски Ф. за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/, като предмет на инвестицията е “Изграждане на къща за гости “Н.““ в с. Л., общ. Х., обл. Благоевград, като първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ е в размер на 181 487. 62 лева /чл. 2.1 от договора, л. 83- 91 от делото/. Към договора има сключени анекси касаещи одобрените инвестиционни проекти, приложени в табличен вид /л. 92– 104 от делото/.

Предмет на договора е предоставянето на ползвателя “. П. с ЕИК ...., на безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на Проект № 01/312/02671 от 20.05.2013г., съгласно заявлението за подпомагане за “Изграждане на къща за гости “Н.““ в УПИ IV-130, кв. 10 по плана на с. Л., общ. Хаджидимово, обл. Благоевград, съгласно предложения Бизнесплан /л. 47- 82 от делото/. Съгласно договора, ползвателят на помощта се задължава да извърши инвестицията, предмет на договора, в срок до 15.09.2015г. /т. 3.1 от договора/.

Първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ е в размер на 181 487. 62 лв. /т. 2.1 от договора/ и представлява 70 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на Проект № 01/312/02671 от 20.05.2013г., от които 80 % се осигуряват от Европейския съюз и 20 % от държавния бюджет на Република България /Таблица № 1 от Приложение № 1 към договора/.

С Писмо за оторизация на окончателно плащане РОТ № 01/312/02671/3/01N01 от 27.11. 2015г. /л. 112 и 113 от делото/, на е заплатена сумата от 181 487. 62 лв. С Уведомително писмо изх. № 01-6500/ 1388/ 22.01.2016г. /л. 114 от делото/ оспорващият е уведомен за изплащането на горната сума – окончателно плащане, съставляваща пълния размер на договорената финансова помощ.

Видно от разработения от търговеца бизнесплан, същият се е задължил да изгради къща за гости, разполагаща с 4 стаи, механа с кухня и сауна.

Вследствие извършена проверка на място от ДФЗ /заповед - л. 116 от делото/, резултатите от която са обективирани в Контролен лист от 28.06.2019г. /л. 118- 131 от делото/, както и въз основа на предоставени от търговеца допълнителни документи, е установено, че реализираните приходи за 2015г. са в размер на 0. 00 лв.; за 2016г. са в размер на 1 137. 61 лв.; за 2017г. са в размер на 2 678. 47 лв; за 2018г. са в размер на 3 973. 64 лв. и за 2019г. са в размер на 2 528. 00 лв. /посочените суми са без вкл. ДДС/. Контролният лист е предявен на упълномощено от търговеца лице и съответно подписан без възражения.

В резултат на проверката, с Писмо изх. № 01-6500/ 8553/ 28.10.2019г. /л. 160– 164 от делото/, ДФЗ е уведомил оспорващия , че е открито производство по издаване на АУПДВ и има право на писмени възражения по основателността и размера на публичното вземане, като при необходимост да приложи доказателства към тях. В цитираното писмо подробно са посочени данните по неизпълнението на бизнесплана. В срока, посочен в писмото, оспорващият е представил Писмено възражение /л. 165- 168 от делото/, без приложени към него документи.

След обсъждане на представеното възражение, Изпълнителният Д. на ДФЗ е издал Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01/312/02671/3/01/04/01, изх. № 01-6500/8553#2/ 19.10.2020г. /л. 170– 180 от делото/, с който на е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 181 487. 62 лв., представляваща окончателната подлежаща за възстановяване безвъзмездна финансова помощ.

“. П.“ е оспорил АУПДВ по съдебен ред, като по жалбата е било образувано адм. дело № 165/ 2021г. по описа на Административен съд - Благоевград, който с Решение № 1312/ 14.07.2021г. е отменил оспорения акт. Решението на първата инстанция е влязло в законна сила на 12.01.2022г. Съдът е приел, че АУПДВ е издаден след изменението на ЗПЗП /ДВ, бр. 51/ 2019г., в сила от 28.06.2019г./ и съответно при действието на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, който препраща към прилагане на правилата и предвидения ред в ЗУСЕСИФ, и именно по този процесуален ред, следва да бъде издаден подобен акт. Доколкото съгласно чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП /ДВ, бр. 51/ 2019г., в сила от 28.06.2019г./ дължимостта на подлежаща на възстановяване БФП поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1- 9 от ЗУСЕСИФ, същото следва да се установи с издаването на РФК по реда на чл. 73 от същия закон и предвид трайната съдебна практика, че непостигането на заложените в бизнесплана финансови показатели, представлява неизпълнение на одобрените индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, е направен извод, че дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, е следвало да се установи с издаването на РФК по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ, тъй като е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 от същия закон. Изложени са и мотиви за неприложимост на § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП /според който започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от ПРСР за периода 2007- 2013г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ПРСР за периода 2014- 2020г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг/, тъй като в случая от една страна мониторинговият период е изтекъл, а от друга е налице нова норма в специалния закон.

С Писмо изх. № 01-6500/8553/#13/ 09.02.2022г. на Заместник- И. Д. на ДФЗ - л. 224- 228 от делото, оспорващият е уведомен, че на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ и влязлото в сила Решение № 1312/ 14.07.2021г. постановено по адм. дело № 165/ 2021г. по описа на Административен съд - Благоевград, се открива производство по налагане на финансова корекция във връзка с констатациите, направени въз основа на извършената извънредна проверка след плащане в периода 25.06.2019г.– 28.06.2019г. и допълнителните административни проверки по изпълнението на Договор № 01/312/02671/ 15.10.2014г., за установено неспазване на договорни и нормативни задължения, а именно че : 1. реалното изпълнение на приходната част от одобрения към Договор № 01/312/02671/ 15.10.2014г., бизнесплан средноаритметично за всички /три/ пълни финансови години /2016г., 2017г. и 2018г./, е 2. 50 % от заложените приходи и 2. неизпълнение на заложени в бизнесплана параметри по отношение на устойчивата заетост : за проверения период е изчислено средноаритметично изпълнение за всички пълни финансови години /2016г., 2017г. и 2018г./, възлизащо на 38. 89 % - в представения и одобрен с договора за подпомагане бизнесплан е залегнало разкриване на 2 бр. работни места : 1 бр. административен и 1 бр. управленски персонал. В уведомителното писмо са посочени заложените в одобрения бизнесплан приходи от субсидираната дейност за всяка една от финансовите 2016г., 2017г. и 2018г., реализираните приходи за всяка една от тези години и % изпълнение на бизнесплана за всяка година. Посочено е и , че на основание на т.4.4,б.“б“ и т.8.1 от Договор № 01/ 312/02671/ 15.10.2014г., както и на основание чл. 46, ал. 1, ал. 2 от Наредба № 29/ 2008г. във връзка с неизпълнението на т.4.12 и т. 4.18 от същия договор и Правилата, на бенефициента следва да бъде наложена финансова санкция и издадено РФК. По съображения, че когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20 % от предвидените приходи съгласно одобрения бизнесплан, изчислени средноаритметично за същия период и това е продължило над една финансова година, е посочено, че се налага възстановяване на финансовата помощ в размер на 100 % от предоставената финансова помощ, като е прието, че подлежащата на възстановяване сума възлиза на 181 487. 62 лв., от получената субсидия. По съображения, основани на чл. 3, ал. 1 от Правилата /че размерът на подлежаща на възстановяване финансова помощ за всяко едно от допуснатите нарушения не се кумулира а се определя в размера на най- голямото от тях/, е посочено, че във връзка с констатираните нарушения, ДФЗ ще пристъпи към издаване на Решение за налагане на финансова корекция на “. П. в размер на 181 487. 62 лв. В съответствие с изискването по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, е предоставена възможност на оспорващия да изрази становище, съответно да направи възражения в двуседмичен срок.

В предоставения срок по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, с Възражение вх. № 01-6500/8553#15/ 07.03.2022г., бенефициентът е подал писмено възражение - л. 232- 236 по делото, с което по подробно изложени съображения, се оспорва наличието на основания за налагане на финансова корекция. Поддържа се, че при определяне на процента на изпълнение на заложения по проекта бизнесплан е следвало да се вземе предвид целия период на функциониране на изградената по проекта инвестиция, както и че заложените в бизнес- плана финансови стойности са прогнозни, като приходите не представляват самостоятелен критерий за допустимост и оценка. Сочи се, че липсва поет ангажимент за постигане на не по- малко от 50 % от прогнозните приходи за всяка отделна година от бизнесплана.

С оспореното в настоящото съдебно производство Решение № 01/312/02671/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция с изх. № 01-6500/8553/ 22.03.2022г. на И. Д. на ДФЗ, на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 във вр. чл. 16, ал. 2 и чл. 2 от Наредба № 29/ 2008г. и чл. 70, ал. 1, т. 7 във вр. чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 и &4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, както и в изпълнение на влязло в сила Решение № 1312/ 14.07.2021г. постановено по адм. дело № 165/ 2021г. по описа на Административен съд – Благоевград, е определена на “. П., финансова корекция в размер на 181 487. 62 лв. от предоставената финансова помощ по Договор № 01/312/02671/ 15.10. 2014г. за отпускане на финансова помощ по Мярка 312 “Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от ПРСР 2007- 2013г. В обстоятелствената част на решението е възпроизведено съдържанието на уведомително писмо относно направените, въз основа на извършена извънредна проверка на място след плащане, в периода 25.06.2019г.– 28.06. 2019г. и допълнителни административни проверки, констатации за неспазени договорни и нормативни задължения, разгледано е, и е обсъдено, и подаденото от “. П.“ възражение, като същото е прието за неоснователно. Като резултат от това с акта е установено следното :

По т. I - в представения и одобрен с договора за подпомагане бизнесплан са залегнали финансови показатели, на базата на които проектът е определен като допустим, сключен е договор за подпомагане, и е изплатена субсидията по него. При проверката на място са представени документи за 3 /три/ пълни финансови години - 2016г., 2017г. и 2018г., както и за периода 01.01.2019г.- 31.05.2019г., и е установеното изпълнение на бизнесплана, средноаритметично за горепосочените три пълни финансови години, в размер на 2. 50 % от заложените приходи. За периода 01.01.2019г.- 31.05.2019г., резултатите от проверката на място не са взети предвид, при оценка на финансовите показатели, поради неизтичане на пълната финансова година. Прието е, че за трите пълни финансови години - 2016г., 2017г. и 2018г., реалното изпълнение на бизнесплана е 2. 50 %, което е под 20 % от заложените с бизнесплана приходи. Административният орган е приел, че е нарушена т. 30 от Приложение № 1 “Общи условия“ от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП /Правилата/, обвързано с възстановяване финансовата помощ в размер на 100 % от изплатената финансова помощ по договора - 181 487. 62 лв., при реални приходи под 20%, какъвто е настоящия случай.

По т. II – при извършената проверка на място е установено, че в представения и одобрен с договора за подпомагане бизнесплан е залегнало разкриване на 2 бр. работни места, както следва - 1 бр. административен и 1 бр. управленски персонал. За проверения период е изчислено средноаритметично изпълнение за всички пълни финансови години /2016г., 2017г. и 2018г./ възлизащо на 38. 89 %. За календарната и финансова 2016г. в одобрения бизнесплан е заложено да се подържа постоянна годишна заетост за общо 2 работни места. При извършени допълнителни административни проверки е установено, че от м. септември 2016г., бенефициентът подържа здравно и социално осигуряване за 1 заето лице, което представлява 83. 33 % неизпълнение, спрямо заложените в одобрения бизнес- план параметри по отношение на устойчива заетост. За календарната и финансова 2017г. в одобрения бизнесплан е заложено да се подържа постоянна годишна заетост за общо 2 работни места. При извършени допълнителни административни проверки е установено, че бенефициента поддържа 1 работно място, което представлява 50 % неизпълнение, спрямо заложените в одобрения бизнесплан параметри по отношение на устойчива заетост. За календарната и финансова 2018г. в одобрения бизнесплан е заложено да се подържа постоянна годишна заетост за общо 2 работни места. При извършени допълнителни административни проверки е установено, че бенефициента поддържа 1 работно място, което представлява 50 % неизпълнение спрямо заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост. Посоченото неизпълнение на заложените в одобрения бизнесплан параметри по отношение на устойчива заетост за период от 3 пълни финансови години, представлява нарушение на поетите ангажименти и фиксираните задължения на т.4.12 и т.4.18 от договора, във връзка с дадените определения в раздел IX “Други условия“, т.9.1, б. “г“ от същия договор и §1, т. 19 от ДР на Наредба № 29/ 2008г.

За констатираното неизпълнение, адм. орган е приел, че е нарушена т. 18 от Приложение 1 към раздел I “Общи положения“ от Правилата, обвързано с възстановяване на финансовата помощ в размер на 100 % от изплатената финансова помощ по договора - 181 487. 62 лв., защото неизпълнението е равно или по- голямо от 50 % спрямо заложените в одобрения бизнесплан параметри по отношение на устойчива заетост.

По т. I. – посочено, че на основание чл. 3, ал. 1 от Правилата, при установени повече от едно нарушения, размерът на подлежащата на възстановяване помощ не се кумулира, а се прилага най- голямата санкция, в случая 100 % от изплатената финансова помощ, в размер на 181 487. 62 лв., която и на основание чл. 75, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, е определена като подлежаща на доброволно плащане в 14- дневен срок от връчване на акта.

Решението е връчено на оспорващия на 20.04.2022г., видно от приложеното Известие за доставяне - л. 249 по делото, като жалбата срещу него е подадена директно в съда на 03.05.2022г.

По делото са представени и приети като доказателства и всички документи, съдържащи се в административната преписка по издаването на оспореното решение, вкл. е приобщено в цялост адм. дело № 165/ 2021г. по описа на Административен съд – Благоевград, в което предмет на спора е отменения АУПДВ.

В хода на настоящото съдебно производство е допусната и изслушана съдебно- икономическа експертиза, изготвена от вещото лице В. Н., заключението по която, е прието без възражения от страните, и което съдът възприема като компетентно, обективно и обосновано. Според вещото лице, приходите от подпомаганата дейност на оспорващия /нощувка в двойна стая; екскурзии до близки забележителности; екскурзии до Гърция/ са както следва : за финансовата 2016г. - в размер на 1 298. 10 лв. с ДДС /1 186. 02 лв. без ДДС/; за финансовата 2017г. - в размер на 2 982. 92 лв. с ДДС /2 731. 28 лв. без ДДС/; за финансовата 2018г. - в размер на 4354. 54 лв. с ДДС /3996. 80 лв. без ДДС/, като всички те са само от нощувки в двойна стая . При извършването на сравнителен анализ на обобщените данни, предоставени на експерта от счетоводството на оспорващия и от НАП, за периода от януари 2016г. до октомври 2019г. /вкл./, е констатирана положителна тенденция в осъществяването на търговската дейност на “. П.“ - броят на активните месеци и реализираните приходи се е увеличил значително, в сравнение с предходните години, но въпреки тази наблюдавана положителна тенденция, реализираните приходи, не могат да достигнат до заложените в бизнесплана. Реално установените приходи не съответстват на заложените на бизнесплана, като процентът на изпълнение в даден в табличен, и е както следва : за 2016г.- 1. 17 %; за 2017г.- 2. 60 %; за 2018г.- 3. 81 %, или за 2016г., 2017г. и 2018г., общо реализираните приходи са в размер на 7 914. 10 лв, което представлява средноаритметично 2. 54 % от заложените приходи в бизнесплана за трите години, които са в размер на 311 200 лв. Ако към проверяваните 2016г., 2017г., 2018г., се добави и 2019г. /периода до м. октомври вкл./ общо реализираните приходи са в размер на 15 378. 22 лв., което представлява изпълнение средноаритметично 3. 86 % от заложените приходи в бизнесплана за трите години пълни години и 2019г. /до м. октомври вкл./, които са в размер на 398 533. 33 лв. За периода 2016г.- 2019г., “. П.” е сключила 1 бр. трудов договор, за периода от 24.06.2019г. до 03.09.2019г., с основание “01”- т.е безсрочен трудов договор, с код НКПД /икономически код на длъжността /51621001 или “камериер/ камериерка”, с код по КИД (2008)-5510 или “хотели и подобни места за настаняване” с код по ЕКАТТЕ /или мясторабота - населено място за изпълнение на заеманата длъжност/ - 17395 - гр. Г. Д.. “. П.” подържа за проверявания период здравно и социално осигуряване на едно заето лице, което експерта, приема, че следва да е управителят, т.е. установяват се заложени параметри в бизнесплана : 2 бр. заети лица и установени реално заети лица - 1 бр., като средноаритметично, процентът на изпълнение на бизнесплана по отношение на заетите лица, е 38. 89 % или 61. 11 % неизпълнение на бизнесплана. За установените две нарушения - по т. 18 и т. 30 от Правилата, които не се кумулират, размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ е в рамер, на по 100 %, или сумата от 181 487. 62 лв. През периода януари- октомври /вкл./ 2019г., “. П.” е реализирала приходи в размер на 8 135. 90 лв. с ДДС /7 464. 12 лв. без ДДС/, които са от хотелско настаняване /нощувки/, а заложените приходи в бизнесплана, за същия период на 2019г., са в размер на 87 333. 33 лв., или процент на изпълнение на бизнес плана 8. 55 %. Вещото лице е посочило, че съгласно раздел VI “Показатели за оценка ефективността на инвестицията и финансовите показатели” от Инструкцията за попълване на бизнесплана към Наредба № 29/ 2008г., проектът се допуска за одобрение, ако PI >1, тъй като стойност на PI осигурява ефективността на инвестицията, като в настоящия случай, предвид данните за 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г., индексът на рентабилност /Р1/ е под 1, поради което проектът изобщо няма да бъде допуснат до одобрение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното от правна страна :

Оспорването, като заявено от активно легитимирано лице с правен интерес - адресат на оспореното Решение № 01/312/02671/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция с изх. № 01-6500/8553/ 22.03.2022г. издадено от Изпълнителен Д. на ДФЗ, в законово установения срок, и против административен акт, подлежащ на съдебно оспорване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

В чл. 69, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ, загл. изм. в сила от 01.07.2022г./, е предвидено, че управляващите органи провеждат процедури по администриране на нередности. Съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. В чл. 9, ал. 1 от ЗУСЕФСУ /в приложимата редакция/ е регламентирано, че органи за управление и контрол на средствата от ЕСИФ са управляващите органи, сертифициращите органи и одитните органи, като съгласно ал. 5 на чл. 9 от ЗУСЕФСУ ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или оправомощено от него лице. Съответно в § 4, ал. 1 от ДР на ЗУСЕФСУ /ред. ДВ, бр. 85/ 2017г./ е предвидено, че за Програмата за развитие на селските райони, функциите на органи за управление и контрол по този закон се изпълняват от Министерството на земеделието и храните и от Д. Ф. “..

Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП /ред., ДВ, бр. 51/ 2019г., в сила от 28.06. 2019г./, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1– 9 от ЗУСЕСИФ, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Изпълнителният Д. на ДФЗ издава решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел I. от ЗУСЕСИФ. Следователно оспореното решение за налагане на финансова корекция е издадено от материално компетентен орган - И. Д. на ДФЗ.

Оспореният акт е постановен в предвидената от закона форма и при спазване на нормативно установените изисквания за неговото съдържание. Посочено е както правното основание за издаване на оспореното решение и за упражненото административно правомощие по чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, така и възприетите от решаващия орган като релевантни факти и обстоятелства, обосноваващи наличието на законово регламентираната материалноправна предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ - неизпълнение на одобрени индикатори - неизпълнение на залегнали в одобрения с договора за подпомагане бизнесплан приходи от субсидираната дейност. В изпълнение на изискването по чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕФСУ /загл. изм., в сила от 01.07. 2022г./, са разгледани, обсъдени и подложени на преценка възраженията на “. П.“. Обосновано е и по какъв начин и на какво основание е определен размерът на следващата се финансова корекция за всеки неизпълнен одобрен индикатор и съответно размерът на наложената с оспореното решение финансова корекция. С оглед на това съдът приема, че е спазено както изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, така и изискването на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ за определяне на финансовата корекция по основание и размер с мотивирано решение.

Този извод не се променя от обстоятелството, че в оспореното решение са изложени, наред с относимите и мотиви /фактически и правни основания/, несъответни на упражненото правомощие по чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП. Действително в Наредба № 29/ 2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 “Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от ПРСР 2007- 2013г., издадена на основание § 35, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, се съдържа предвиден специален ред за контрол и изпълнение на дейностите по проекта, като са регламентирани и условията, при които ДФЗ може да иска връщане на вече изплатени суми - чл. 46 от Наредбата. Съгласно обаче приетото с влязло в сила Решение № 1312/ 14.07.2021г. постановено по адм. дело № 165/ 2021г. по описа на Административен съд - Благоевград /в изпълнение на което съдебно решение се сочи издадено решението за налагане на финансова корекция/, “§ 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 2/ 2018г., според който започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от ПРСР за периода 2007- 2013г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ПРСР за периода 2014- 2020г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг, не намира приложение в настоящия случай, защото от една страна мониторинговият период е изтекъл, а от друга е налице нова норма в специалния закон“. Неприложимостта на досегашния ред на предвиденото в наредбата по прилагането на ЗПЗП производство за възстановяване на безвъзмездна финансова помощ, обуславя извод за неприложимост на посочените в оспореното решение, като основания за издаването на акта, разпоредби на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 16, ал. 2 и чл. 2 на Наредба № 29/ 2008г. Доколкото обаче, както беше посочено, упражненото административно правомощие по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, е обосновано в необходимата и достатъчна степен и от фактическа, и от правна страна, от гледна точка наличието на материалноправната предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, съдът приема, че позоваването /в повече/ на неприложимите за случая разпоредби на 46, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 16, ал. 2 и чл. 2 на Наредба № 29/ 2008г. като основание за определяне на финансова корекция, не представлява съществено нарушение на законовите изисквания за съдържание на акта - това позоваване не води до липсата на изискуемата се връзка между посоченото фактическо основание за упражненото административно правомощие и неговата правна квалификация, по аргумент от чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ за определяне на финансова корекция.

Съдът приема, че оспореното решение е издадено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните :

Материалната законосъобразност на акта за определяне на финансова корекция се свързва с преценката налице ли са възприетите основания за извършването й, съответно правилно ли е определен размерът на финансовата корекция. Съгласно чл. 71, ал. 1 от ЗУСЕФСУ /в приложимата редакция/, с извършването на финансови корекции се отменя предоставената финансова подкрепа със средства от ЕСИФ или се намалява размерът на изразходваните средства – допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Основанията за извършване на финансова корекция нормативно са регламентирани в чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕФСУ /загл. изм., в сила от 01.07.2022г./, като съгласно чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, такова основание е и неизпълнение на одобрените индикатори. В закона не е установено съдържанието на понятието “одобрени индикатори“, но трайно изразено в съдебната практика е разбирането, че с характер на индикатори са показателите, Ч. които се измерва осъществяването на одобрения проект и постигането на целите на програмата.

В случая, с Договор № 01/312/02671/ 15.10.2014г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 от ПРСР 2007- 2013г., подкрепена от Европейския земеделски Ф. за развитие на селските райони, сключен на основание чл. 31, ал. 2 от Наредба № 29/ 2008г. на ползвателя “. П. е предоставена безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект № 01/312/02671/ 20.05.2013г.

Според чл. 2 от Наредба № 29/ 2008г., по мярка 312 от ПРСР 2007- 2013г. се подпомагат проекти, които допринасят за постигане целите на мярката, а именно : насърчаване на растежа и създаване на нови работни места в микропредприятия за неземеделски дейности в селските райони; насърчаване на предприемачеството в селските райони; насърчаване развитието на интегриран туризъм в селските райони.

Съгласно чл. 26, ал. 1 от Наредба № 29/ 2008г., кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда заявление за подпомагане по образец приложение № 5 и прилагат документите, указани в същото приложение, като с разпоредбата на чл. 16 от Наредба № 29/ 2008г. като един от задължително изискуемите се към заявлението документи, е предвиден изготвен от кандидата бизнесплан, който трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по чл. 2 от Наредбата. В § 1, т. 6 и т. 26 от ДР на Наредба № 29/ 2008г. е дадена легална дефиниция на понятията “икономическа жизнеспособност“ и “устойчива заетост“, а именно : генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнесплана и запазване на съществуващите работни места и/ или създаване на нови в него за периода на бизнесплана. Изготвения от кандидата бизнесплан трябва да е по образец – Приложение № 3, като съгласно този образец елементи от задължителното съдържание на бизнесплана са очаквания резултат след завършване на проекта /от гледна точка на създаването на устойчива заетост за периода на бизнесплана /Раздел І, т. 2/ и приходите от подпомаганата дейност /Раздел ІV, т. 1.1 и т.1.2/.

Съгласно т.4.12 от сключения Договор № 01/312/02671/ 15.10.2014г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 от ПРСР за периода 2007- 2013г., ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор, в съответствие с одобрения проект и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи, като според т. 4.18 от договора ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. Съответно съгласно т. 9.1, б. “г“ от договора, “одобрен проект“ е подаденото от ползвателя на етапа на кандидатстването и одобрено от Фонда заявление за подпомагане заедно с всички изискуеми се, съгласно Наредба № 29/ 2008г. документи /включително и представения от ползвателя и одобрен от Фонда бизнесплан/, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от ползвателя и допустими за финансиране по мярка 312.

В този смисъл, изпълнението на задълженията на ползвателя по т. 4.12 /да извърши изцяло одобрената инвестиция в съответствие с одобрения проект/ и по т. 4.18 от договора /да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора/, се свързва и с изпълнението на заложените в представения от кандидата и одобрен от ДФЗ бизнесплан показатели /индикатори/, вкл. относно размера на приходите от подпомаганата дейност и спазване на посочените параметри по отношение на устойчивата заетост.

В случая, в приложения към заявлението за подпомагане и представляващ част от одобрения от ДФЗ проект, изготвен от ползвателя бизнесплан, в Раздел ІV “Финансово-икономически статус – приходи и разходи“, т. 1 “Приходи“, подточка 1.1. “Приходи от дейността“, Таблица 2 “Производствена и търговска програма“ са посочени по години очакваните приходи от туристически услуги : нощувки за всяка от десетте пълни години /1 600 бр. нощувки х 26. 00 лв. /за първата година/ и х 28. 00 лв. /от втората до десетата година/, или 41 600 лв. годишно за първата година, и по 44 800. 00 лв. годишно /от втората до десетата година/; екскурзии до близки забележителности - 600 бр. нощувки х 30. 00 лв., или 18 000. 00 лв. годишно; екскурзии до Гърция - 600 бр. нощувки х 70. 00 лв., или 42 000. 00 лв. годишно. В Таблица за одобрените разходи по проекта, неразделна част от Приложение № 1, пък са посочени изрично и изчерпателно броя на заетите лица, които следва да поддържа , през целия 10г. период на изпълнение на проекта, разходите за възнаграждение и осигуровки, които се субсидират по проекта и стойността им, съответно с които до изтичане на срока на договора, следва да се запазят в стопанството. Заложените в бизнесплана показатели относно приходите от подпомаганата дейност и относно параметрите по отношение на устойчивата заетост /поддържане на определен брой работни места/, се използват за изчисляване на рентабилността и ефективността на инвестицията и имат характер на индикатори, т.е. нещо, Ч. което се измерва осъществяването на одобрения проект и постигането на целите на програмата. Още повече, че в самата Програма за развитие на селските райони за периода 2007г.– 2013г., посочените показатели се приемат за индикатори във връзка с отчитане постигането на целите на мярка 312. Съответно, реализирането на по- ниски от заложените в плана приходи от дейността, респ. неизпълнението на ангажимента за поддържане на определен брой работни места, засягат условията за изпълнение на инвестицията, въз основа на които проектът е бил оценен като допустим за подпомагане, защото именно с оглед на заложените в бизнесплана прогнозни приходи от дейността, поетия ангажимент за поддържане на работни места, за запазване на субсидирани активи, проектът е бил определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и е изплатена субсидията по него. Ето защо безпротиворечиво и константно в съдебната практика се приема, че заложените в бизнесплана показатели са индикатори за изпълнение на одобрения проект, като неизпълнението на показателите, обуславящи предоставянето на безвъзмездната финансова помощ по мерки от ПРСР /вкл. непостигането на заложените в одобрения, като част проекта бизнесплан показатели, относно приходите от подпомаганата дейност и поддържането на определен брой работни места/, представлява неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ /загл. изм., в сила от 01.07.2022г./ и съответно съставлява основание за извършване на финансова корекция.

В случая от доказателствата по делото се установява, че въз основа на извършена от органите на ДФЗ извънредна проверка на място, след плащане, в периода 25.06.2019г.- 28.06.2019г. по проект № 01/312/02671 и допълнителни административни проверки, е констатирано, че реалното изпълнение на одобрения с Договор № 01/312/02671/ 15.10. 2014г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 от ПРСР 2007– 2013г. бизнесплан, средноаритметично за 3 пълни финансови години - 2016г., 2017г. и 2018г., е в размер на 2. 50 % от заложените приходи. Посочените констатации на органите на ДФЗ се потвърждават в хода на съдебното производство и от заключението на изслушаната и неоспорена от страните съдебно- икономическа експертиза, по която вещото лице дава на съда категорични изводи, че установените приходи от дейността на , не съответстват на заложените по бизнесплана, като процентът на изпълнение е : за 2016г.- 1. 17 %; за 2017г.- 2. 60 %; за 2018г.- 3. 81 %, или за 2016г., 2017г. и 2018г., общо реализираните приходи са в размер на 7 914. 10 лв, което представлява средноаритметично 2. 54 % от заложените приходи в бизнесплана за същите три години, които са в размер на 311 200 лв.

Следователно по делото се явява безспорно установено и доказано, че ползвателят на помощта по процесния договор за отпускане на финансова помощ по мярка 312 от ПРСР 2007– 2013г. – “. П. не е постигнал заложените в одобрения, като част от проекта бизнесплан показатели, относно приходите от подпомаганата дейност, което представлява “неизпълнение на одобрени индикатори“, субсумиращо се в законово регламентираната материалноправна предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ за определяне на финансова корекция и съставлява “нередност“ за която следва да му бъде определена финансова корекция.

Според легалната дефиниция на чл. 2, т.36 от Регламент /ЕС/ 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г., “нередност” означава всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономическия оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза Ч. начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Следователно, фактическият състав за “нередност“ включва следните кумулативни елементи : действие или бездействие на икономически оператор; което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, и има или би имало за последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза. В конкретния случай е безспорно, че “. П. има качеството на “икономически оператор“ по смисъла на чл. 2, т. 37 от Регламент № 1303; нарушението произтича от бездействие на бенефициента- неизпълнение на договорните и нормативни задължения за реализиране на определен процент приходи от субсидираната дейност за три пълни финансови години съобразно посоченото в бизнесплана, т.е. налице е и причинно- следствена връзка между поведението на оспорващия и извършеното нарушение; с бездействието си, бенефициентът нарушава конкретни норми на националното законодателство, изрично посочени в оспореното решение; нарушението има финансово отражение. Съгласно разпоредбата на чл. 2, т. 36 от Регламент /ЕС/ № 1303, нередността е нарушение на разпоредба на националното право или правото на ЕС, което има или би могло да има за последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Европейския съюз, т. е. дефиницията за нередност, приета в Регламент № 1303, изисква само потенциална възможност да бъде нанесена вреда на бюджета на Съюза. Тази теза се подкрепя и от трайната практика на Съда на Европейския съюз /СЕС/, който приема, че няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение на нарушението, след като определени получени средства не са разходвани по предназначението им, съответно не са изпълнени поети ангажименти, неразривно свързани с получаването на безвъзмездна финаснова помощ от фондовете на ЕС, доколкото наличието на посочените факти, не може да изключи принципната възможност нарушението да има отражение върху бюджета на съответния Ф.. Тези нарушения обуславят потенциалната вреда на бюджета на ЕС съобразно определението за нередност.

Макар и да не е спорно по делото, че с получената финансова подкрепа, оспорващият е реализирал поетия ангажимент – изградил е “Къща за гости ““Н.“, закупил е необходимото оборудване и обзавеждане, като инвестицията е функционираща и към момента, след като бенефициентът не е постигнал заложените в одобрения проект показатели за приходи, непостигнати в цялост се явяват и целите на програмата, подкрепена от Европейския земеделски Ф. за развитие на селските райони, респ. целите на подпомагането по Мярка 312. А съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, безвъзмездната финансова помощ се предоставя за проекти, с които се постигат целите на програмите по чл. 3, ал. 2, при условията, определени в тях. Изпълнението на целите, поставени в Регламент № 1698/2005г. и национално дефинирани в Наредба № 29/ 2008г. задължително следва да става при спазване на общия принцип в чл. 4, § 8 от Регламент № 1303/ 2013г. - добро финансово управление в съответствие с чл. 30 Регламент /ЕС, ЕВРАТОМ/ № 966/ 2012г. /отм./, съответно чл. 33 от Регламент № 2018/1046 /Финансов регламент/, и прогласените принципи на икономичност, ефективност и ефикасност. Ето защо при предоставяне на безвъзмездната финансова помощ по реда на Наредба № 29/ 2008г. показателите в бизнесплана, в частта му за приходите от подпомаганата дейност, и в частта за поддържане на определен брой работни места, са индикатори за постигането на целите на мярка 312 от ПРСР 2007- 2013г., като неизпълнението на посочените индикатори обосновава извод, че не са постигнати целите на мярката, посочени в чл. 2 от Наредба № 29/ 2008г., както и че са нарушени принципите на добро финансово управление и по- специално посочения по-горе принцип на ефективност при разходване на бюджетните средства на Съюза.

Във връзка с изложените в жалбата и в представеното по делото писмено становище съображения на проц. представител на оспорващия, че въпреки несъответствията при изпълнението на бизнесплана, е налице икономическа жизнеспособност на инвестицията по дефиницията на т. 6 от ДР на Наредба № 29/ 2008г., следва да се отбележи следното. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Наредба № 29/ 2008г., решението за одобряване на заявлението за подпомагане се взема въз основа на съответствието на заявлението с : 1. целите, дейностите и изискванията, определени с Наредбата и 2. критериите за оценка, посочени в приложение № 6. Следователно проектът се одобрява при точно определени параметри – инвестиционно намерение, което включва структура, стойност, източници на финансиране, място на извършване на инвестицията, и от друга страна - анализ на заложените приходи и разходи след реализация на инвестиционния проект. Одобряването на кандидата за предоставянето на помощта в определен размер, несъмнено е обвързано с доказана жизнеспособност на инвестицията, вкл. от гл. т. на реализирането на заложените в бизнесплана приходи от подпомаганата дейност за постигане целите на мярката. След като изготвянето на бизнесплана и предвидените в него стойности на планираните от кандидата приходи, Ч. които обосновава и доказва жизнеспособността на инвестицията, е основание да бъде одобрен проектът му за финансиране, достигането на заложените показатели в одобрения като част от проекта бизнесплан, вкл. относно приходите от субсидираната дейност, са релевантни за преценката на изпълнението на одобрените индикатори, относими за постигане на целите на мярка 312 от ПРСР за периода 2007– 2013г. Действително от доказателствата по делото се установява, че заявената инвестиция е изпълнена “Къща за гости ““Н.“ е изградена, закупено е за нея необходимото оборудване и обзавеждане, функционира по предназначение, като през целия период от израждането й, има реализирани нощувки и съответни приходи, като в процентно отношение изпълнението на бизнесплана от гл. т. приходи от подпомогнатата дейност /нощувки/, всяка следваща година да се увеличава т.е. налице е нарастващо изпълнение на заложените приходи от дейността. Но при условие, че изпълнението за повече от три финансови години е по- малко от 20 % от заложените приходи, не може да се приеме, че се касае за несъществени несъответствия при изпълнението на бизнесплана, които да не се отразяват на икономическа жизнеспособност на инвестицията по дефиницията на т. 6 от ДР на Наредба № 29/ 2008г., като една от целите на мярка 312 от ПРСР 2007– 2013г.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона, решаващият административен орган е приел, че непостигането на заложените показатели в одобрения като част от проекта бизнесплан, относно приходите от подпомаганата дейност, респ. поддържането на определен брой работни места, представлява неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ /ЗУСЕФСУ/, като основание за определяне на финансова корекция. Вещото лице е посочило, че съгласно раздел VI “Показатели за оценка ефективността на инвестицията и финансовите показатели” от Инструкцията за попълване на бизнесплана към Наредба № 29/ 2008г., проектът се допуска за одобрение, ако PI >1, тъй като стойност на PI осигурява ефективността на инвестицията, като в настоящия случай, предвид данните за 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г., индексът на рентабилност /Р1/ е под 1, поради което проектът /ако понастоящем се оценява/ изобщо няма да бъде допуснат до одобрение. Нещо повече – тезата на оспорващия , че е възможно занапред, до изтичане на 10г. период от сключване на договора, съобразно бизнесплана, да се подобрят значително показателите му, освен че е хипотетична и абстрактна, почива на евентуално предположение, което е бъдещо и доста несигурно събитие, особено на настоящия етап, в условията на отминаваща пандемична обстановка и световна икономическа криза, а и както се посочи е ирелевантно за съставомерността на вменените с оспорения акт нарушения.

Съгласно чл. 56, § 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета, когато нередности или небрежност са открити при дейностите или програмите за развитие на селските райони, държавите членки извършват финансовите корекции, като изцяло или частично отменят съответното финансиране от Съюза. Според т. 42 от решение на СЕС от 8 май 2019г. по дело С-580/17, когато инвестиционен проект е одобрен и съфинансиран от ЕЗФРСР за програмен период 2007- 2013г., и възстановяването на неправомерно платените суми по този проект се извършва след приключването на посочения програмен период, т.е. след 01.01.2014г., правното основание за възстановяването трябва да е чл. 56 от Регламент № 1306/ 2013 като пряко приложим. Член 58, § 1 от Регламент № 1306/ 2013 задължава държавите членки да приемат всички необходими законови, подзаконови и административни разпоредби и вземат всички необходими мерки с оглед осигуряването на ефективна защита на финансовите интереси на Съюза, вкл. да възстановят неправомерните плащания. На основание и по силата на законовата делегация по чл. 27, ал. 9 от ЗПЗП, от ДФЗ- РА са приети Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП от ПРСР 2007– 2013г. Без особено правно значение е обстоятелството, че Правилата са обн., ДВ, бр. 69/ 30.08.2019г., и са в сила от същата дата, а извънредната проверка на мястото в стопанството на оспорващия е извършена по- рано, в периода 25.06.2019г.- 28.06.2019г. И това е така, доколкото релевантно е наличието /влизането в сила/ на цитираните Правила, към момента на откриване на процесното административно производство - Писмо – л. 224- 228 от делото, от 09.02.2022г., респ. към датата на издаване на оспорения акт – 22.03.2022г., а не и в предходен момент. Посочените Правила представляват вътрешен нормативен акт, който установява правилата за определяне на размера на оттеглянията на помощта в случаите по чл. 63, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 при неизпълнение на критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство, приети в изпълнение на член 35, параграф 2 от Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014. Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 3, Правилата се прилагат в случаи на нарушения, установени от ДФЗ- РА, или друг оправомощен да извършва контрол орган, произтичащи от установени неспазвания на критерии за допустимост или нарушения на ангажименти или други задължения, поети от ползвателите на безвъзмездна финансова помощ по мерките от ПРСР 2007- 2013г., произтичащи от предоставена безвъзмездна финансова помощ, като размерите на подлежащата на възстановяване финансова помощ за видовете нарушения, допуснати от страна на ползвателите по мерките от ПРСР 2007- 2013г., са посочени в приложението към Правилата. Съгласно т. 30 от Приложение към раздел I “Общи положения“ от Правилата, когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20 % от предвидените приходи съгласно одобрения бизнесплан, изчислени средноаритметично за същия период, и това е продължило над една финансова година, размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ е 100 % от предоставената такава. В тази насока е и най- новата практика на Върховния административен съд по подобни казуси – напр. Решение № 9560/ 27.10.2022г. пост. по адм. д. № 6784/ 2022г. по описа на ВАС, IV отд., Решение № 9637/ 31.10.2022г. пост. по адм. д. № 3921/ 2022г. по описа на ВАС, IV отд. и др.

В случая, в съответствие и при прилагането т. 30 от Приложение към раздел I “Общи положения“ от Правилата, с оспореното решение, по т. I, е определена финансова корекция в размер на 100 % за неспазване на заложени в одобрения бизнесплан параметри по отношение на реализираните приходи от подпомаганата дейност, които са под 20 % от заложените в одобрения бизнесплан приходи. С оглед на което, съдът приема, че правилно е определен и размера на следващата се финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ.

Съответствието на оспорения административен акт с материалния закон, в частта по т. 1 от РФК, в посочения смисъл, определя и съответствието му с целта на закона – защита на финансовите интереси на Съюза (член 58, § 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013), поради което отсъства основание за отмяната му и по чл. 146, т. 5 от АПК. Не е налице и нарушение на принципа на пропорционалността по чл. 6 от АПК, доколкото както беше посочено, определеният размер на финансовата корекция, отчита както степента на изпълнение на заложените в бизнесплана показатели, така и продължителността на неизпълнението.

Съдът не констатира и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при образуването и провеждането на административното производство, приключило с издаването на оспореното РФК. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП /ДВ, бр. 51/ 2019г., в сила от 28.06.2019г./, дължимостта на подлежаща на възстановяване БФП поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1– 9 от ЗУСЕСИФ, се установява с издаването на РФК по реда на чл. 73 от същия закон. С оглед приетото с влязло в сила Решение № 1312/ 14.07.2021г. постановено по адм. дело № 165/ 2021г. по описа на Административен съд - Благоевград - че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ в случая е следвало да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ, тъй като заложените в бизнесплана показатели са индикатори за изпълнение на одобрения проект и непостигането им се субсумира в материалноправното основание по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ - неизпълнение на одобрени индикатори, въз основа на констатациите от извършена проверка на място след плащане, в периода от 25.06.2019г.- 28.06.2019г. по проект № 01/312/02671 и извършените допълнителни административни проверки от ДФЗ– РА за изпълнението на одобрения проект от ползвателя по мярка 312 от ПРСР 2007– 2013г., е образувано и проведено производство по реда на ЗУСЕСИФ. В съответствие с изискването на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, преди издаване на решението за определяне на финансова корекция, бенефициентът е запознат с констатациите на ДФЗ относно установените нарушения и предлаганите финансови корекции, като на ползвателя е предоставена възможност за писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция, което право е упражнено от оспорващия. Противно на поддържаното от оспорващия, няма процесуална пречка, констатациите от извършената проверка на място през 2019г. и от извършените допълнителни административни проверки от ДФЗ– РА, които констатации са били основание за образуване и провеждане на административното производство по издаването на отменения АУПДВ, да бъдат възприети и като основание за проведеното производство по реда на ЗУСЕСИФ и съответно за обосноваване наличието на основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ за определяне на финансова корекция.

Нещо повече – именно въз основа на извършената на място проверка по проект № 01/312/02671 и направените от контролните органи на ДФЗ– РА констатации за неизпълнение на договорни и нормативни задължения от страна на бенефициента, е установена нередност на ползвателя на помощта – “. П. след плащане, засягаща ЕЗФРСР/НБ, ПРСР 2017– 2013г., мярка 312 “Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от ПРСР 2007- 2013г. Извършената нередност се свързва с констатацията, че реалното изпълнение на приходната част от одобрения към договора бизнесплан, средно за три пълни финансови години /2016г., 2017г. и 2018г/ е 2. 50 % от заложените приходи /според ответника, а според вещото лице – 2. 54 %/. Тази нередност, съгласно чл. 56, § 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013, представлява основание за извършване на финансова корекция Ч. частична или цялостна отмяна на предоставената финансова подкрепа със средства от ЕЗФРСР по приложимия процесуален ред – в случая по реда на ЗУСЕСИФ. По принцип, съдът споделя становището на оспорващия, че доколкото към момента на образуването и провеждането на административното производство по реда на ЗУСЕСИФ, са изтекли допълнителни три години /след проверените 2016г., 2017г. и 2018г./ от изпълнението на бизнесплана, е възможно да е настъпила промяна в процентното изпълнение на показателите, която да обоснове различен извод относно икономическата жизнеспособност на проекта. В случая обаче, не е било необходимо извършването на нова проверка, като при всички положения, липсата й не може да бъде определена като съществено процесуално нарушение. Съгласно правната теория и константната съдебна практика съществено е това нарушение, което е повлияло или би могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е такова нарушение, недопускането на което, е могло да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос – каквито и да са били икономическите резултати – приходи на “. П.“ за 2019г., 2020г. и 2021г., те не могат да заличат с обратна сила неизпълнението на заложените в бизнеспана приходи на дружеството за 2016г., 2017г. и 2018г., на основата на които, е издадено РФК.

Не се споделят и доводите, че показателите за икономическа жизнеспособност на проекта са прогнозни финансови показатели, тъй като съгласно т.4.18 от сключения между страните договор за отпускане на финансова помощ по мярка 312, ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключването на договора. Следователно изпълнението на заложените в бизнесплана показатели може и следва да се преценява само в рамките на предвидения 5- год. срок от сключването на договора, в който срок бенефициентът има задължението да спазва одобрения проект и съответно да изпълнява всички други ангажименти, за които е извършено плащане на безвъзмездната финансова помощ.

Относно възражението на оспорващия, че след изтичането на мониторинговия период по проекта, за който е сключен Договор № 01/312/02671/ 15.10.2014г., е преклудирана възможността на органа да образува предвидените в националното законодателство административни производства за възстановяване на изплатена финансова помощ, съдът приема следното.

Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности /Регламент № 2988/95/, е основният в правото на Съюза, който определя общи правила, отнасящи се до единните проверки и до административните мерки и санкции, касаещи нередностите по отношение на правото на Общността, като в този смисъл именно в него са регламентирани правилата, свързани с института на давността по отношение на процедурите за налагане на административни мерки и административни санкции за нередности по см. на чл. 1 от Регламент № 2988/95. Разпоредбата на чл. 3, § 1, ал. 1 от Регламент № 2988/95 въвежда общо правило за давност, приложимо в разглежданата област на регулиране, определяйки срока за давност за процедурите на четири години от момента, в който нередността е извършена. В случай на продължаваща или повторно извършена нередност, срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. Именно в рамките на този четиригодишен срок от извършване на нередността компетентният орган може да определи финансова корекция. Регламентът определя също, че в случай на многогодишна програма срокът за давност във всеки случай продължава, докато програмата изрично не бъде прекратена, като в тази хипотеза е приложимо приетото в Решение на СЕС от 15 юни 2017г. по дело С-436/2015 относно понятието “многогодишна програма“, момента на нейното прекратяване и изтичането на давностния срок в подобни случаи. Съгласно чл. 3, § 1, ал. 3 от Регламента, срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността. Срокът за давност започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва.

В конкретния случай на първо място е налице “продължаваща нередност“ по смисъла на чл. 3, § 1, ал. 2 от Регламент № 2988/95 /неизпълнение на одобрени индикатори за финансовите 2016г., 2017г. и 2018г./, като давностният срок следва да започне да тече от 01.01.2019г. Административното производство за извършване на финансова корекция следва да се счита за образувано на 09.02.2022г. с изпратеното на бенефициента уведомително писмо по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, т. е. в рамките на давностния срок чл. 3, § 1, ал. 1 от Регламент № 2988/95, като образуването на това производство, представлява предприето от компетентния орган действие по чл. 3, § 1, ал. 3 от Регламента, прекъсващо давностния срок. Следователно към датата на издаване на решението по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ за определяне по основание и размер на извършваната финансова корекция - 22.03.2022г., предвиденият давностен срок по смисъла на чл. 3, § 1, ал. 1 от Регламент № 2988/ 95, обективно не е изтекъл. Освен това, Програмата за развитие на селските райони за периода 2007- 2013г. е част от многогодишна програма за подпомагане развитието на различните региони в държавите- членки на ЕС, Ч. предоставянето на средства от Европейския земеделски Ф. за развитие на селските райони в рамките на прилаганата в ЕС Обща селскостопанска политика, при прилагане на общовалидните разпоредби, съдържащи се в Регламент № 1303/ 2013 на Европейския парламент и на Съвета. С оглед на което, и при прилагането на чл. 3, § 1, ал. 2, изр. второ от Регламент № 2988/ 95, доколкото не е прекратена многогодишната програма, в рамките и по повод на която е сключен Договор № 01/312/02671/ 15.10.2014г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 от ПРСР 2007- 2013г., подкрепена от Европейския земеделски Ф. за развитие на селските райони, предвиденият срок за давност в чл. 3, § 1, ал. 1 от Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, се явява продължен и съответно не е изтекъл. Следователно не е погасено и правото на ДФЗ нито за извършване на проверки, нито за образуване на производство за администриране на нередности и за налагане на финансови корекции.

По т. II – С представения и одобрен с договора за подпомагане бизнесплан е предвидено разкриване на 2 бр. работни места, както следва - 1 бр. административен и 1 бр. управленски персонал. За проверения период е изчислено средноаритметично изпълнение за всички пълни финансови години /2016г., 2017г. и 2018г./ възлизащо на 38. 89 %. За календарната и финансова 2016г. в одобрения бизнесплан е заложено да се подържа постоянна годишна заетост за общо 2 бр. работни места. При извършени допълнителни административни проверки е установено, че от м. септември 2016г., бенефициентът подържа здравно и социално осигуряване за 1 бр. заето лице, което представлява 83. 33 % неизпълнение, спрямо заложените в одобрения бизнесплан параметри по отношение на устойчива заетост. За календарната и финансова 2017г. в одобрения бизнесплан е заложено да се поддържа постоянна годишна заетост за общо 2 бр. работни места. При извършени допълнителни административни проверки е установено, че бенефициента поддържа 1 бр. работно място, което представлява 50 % неизпълнение, спрямо заложените в одобрения бизнесплан параметри по отношение на устойчива заетост. За календарната и финансова 2018г. в одобрения бизнесплан е заложено да се подържа постоянна годишна заетост за общо 2 бр. работни места. При извършени допълнителни административни проверки е установено, че бенефициента поддържа 1 бр. работно място, което представлява 50 % неизпълнение спрямо заложените в одобрения бизнесплан параметри по отношение на устойчива заетост. Посоченото неизпълнение на заложените в одобрения бизнесплан параметри по отношение на устойчива заетост за период от 3 пълни финансови години, е квалифицирано от ответника като нарушение на поетите ангажименти и фиксираните задължения на т.4.12 и т.4.18 от договора, във връзка с дадените определения в раздел IX “Други условия“, т.9.1, б. “г“ от същия договор и §1, т. 19 от ДР на Наредба № 29/ 2008г. За същото той е приел, че е нарушена т. 18 от Приложение 1 към раздел I “Общи положения“ от Правилата, обвързано с възстановяване на финансовата помощ в размер на 100 % от изплатената финансова помощ по договора - 181 487. 62 лв., защото неизпълнението е равно или по- голямо от 50 % спрямо заложените в одобрения бизнесплан параметри по отношение на устойчива заетост.

Относно нарушението по т. II от акта, следва да се приеме, че са налице изложени достатъчно ясни и разбираеми мотиви /фактически и правни основания/ за налагането на корекцията, които водят до ангажиране на отговорността на бенефициента, защото цитираните по- горе правни основания /т.4.12 и т.4.18 от договора/ действително изискват от него да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора, вкл. да поддържа определен брой работни места. Съдът счита в случая, че и в тази си част, актът е постановен в съответствие с приложимите материалноправни норми.

От неоспореното от страните заключение на вещото лице В. Н. по изслушаната съдебно- икономическа експертиза се установява, че за периода 2016г.- 2019г., “. П.” е сключила 1 бр. трудов договор, за периода от 24.06.2019г. до 03.09.2019г., с основание “01”- т.е безсрочен трудов договор, с код НКПД /икономически код на длъжността /51621001 или “камериер/ камериерка”, с код по КИД (2008)-5510 или “хотели и подобни места за настаняване” с код по ЕКАТТЕ /или месторабота - населено място за изпълнение на заеманата длъжност/ - 17395 - гр. Г. Д.. “. П.” е поддържала за проверявания период здравно и социално осигуряване само за едно заето лице, което е управителят /законният представител на /, т.е. установяват се заложени параметри в бизнесплана 2 бр. заети лица, при наличието на реално заети - 1 бр., като средноаритметично, процентът на изпълнение на бизнесплана по отношение на заетите лица, при това положение е 38. 89 %, или 61. 11 % неизпълнение на бизнесплана за процесния период. Следователно, като е приел, с оглед посоченото, за нарушена т. 18 от Приложение 1 към раздел I “Общи положения“ от Правилата, което е обвързано с възстановяване на финансовата помощ в размер на 100 % от изплатената финансова помощ по договора - 181 487. 62 лв., защото неизпълнението е равно или по- голямо от 50 % спрямо заложените в одобрения бизнесплан параметри по отношение на устойчива заетост, ответникът е постановил, в посочената част, акт в пълно съответствие с приложимия материален закон и с целта на закона.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Правилата, когато при осъществяване на контрол относно спазване на критериите за допустимост, ангажименти или други задължения от страна на ползвателите на финансова помощ, бъдат установени повече от едно нарушение при изпълнението на един и същ договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, по който е подадена заявка за плащане след 01.01.2015г., размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ, за всяко едно от допуснатите нарушения не се кумулира. В тези случаи, най- големият определен размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ се приема като показателен за вземането на решение относно окончателния размер на дължимата от ползвателя финансова помощ, т.е. като е определил в Таблица ІІІ, най- голямата измежду определените по т. І и т. ІІ суми /в случая те са еднакви/, на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, в размер на 181 487. 62 лв., адм. орган е приложил правилно, и в тази част материалния закон.

С оглед на гореизложеното, оспореното Решение № 01/312/02671/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция с изх. № 01-6500/8553/ 22.03.2022г. на И. Д. на ДФЗ, като издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, при спазване на административнопроизводствените правила, и съобразено с целта на закона, е законосъобразно, а подадената срещу него жалба се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, на ответника се следват сторените от него разноски, в общ размер на 712. 00 лв. от които - 512. 00 лв.- възнаграждение на вещото лице /депозит – 300. 00 лв. + доплащане – 212. 00 лв./, и юрисконсултско възнаграждение, в размер на 200. 00 лв., дължимо на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 24, изр. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ вр. чл. 144 от АПК, с оглед поисканото, и конкретната правна и фактическа сложност на делото, които на основание § 1, т. 6 от ДР на АПК, ще следва да се възложат в тежест на юридическото лице – ДФЗ- РА, чийто орган е издал оспорения адм. акт.

Водим от горното, и на основание чл. 172, ал. 2, пр. посл. от АПК, Административен съд – Благоевград,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ подадената жалба от “. П. с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление : гр. Г. Д., ул. “И. Д.“ №..., вх. А, представляван от Н. П., Ч. проц. представител - А. П. А. В. - САК, със съдебен адрес : гр. С., ул. “Г. Щ. А.“ № ... /И., Адвокати/, против Решение № 01/312/02671/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция с изх. № 01-6500/8553/ 22.03.2022г. на И. Д. на Д. Ф. “. .

ОСЪЖДА “. П. с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление : гр. Г. Д., ул. “И. Д.“ № ..., вх. А, представляван от Н. П. да заплати на Д. Ф. “., с адрес : гр. С., бул. “Ц. Б. ІІІ“ № ... , сумата от 712. 00 лв. /седемстотин и дванадесет лева/, представляваща сторени по делото разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

Административен съдия : /п/ Иван Петков

Вярно с оригинала!

ВУ