и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл. 145 и следващите от Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на Н. К. У., с ЕГН *, с адрес : гр. С., обл. Благоевград, ул. ... против Заповед за задържане на лице рег. № 339зз-300/ 25.08.2018г. издадена от Г. К. Г. - младши П. И. П. РУ - гр. С., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 7 от ЗМВР, е разпоредено задържането му, за срок от 24 часа.

В жалбата се излагат съображения, че заповедта е незаконосъобразна, издадена в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като не са посочени фактическите и правните основания за издаването й. Прави се искане обжалваната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна.

В съдебно заседание, оспорващият, чрез проц. си представител – адв. Ел. П., поддържа жалбата, като доразвива подробно доводите си, и в представени по делото писмени бележки.

Ответникът по жалбата – П. орган – Г. К. Г. - младши П. И. П. РУ - гр. С. не изразява становище по заявеното оспорване.

Административен съд – Благоевград, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното :

С оспорената заповед, оспорващият е бил задържан на 25.08.2018г. в 15. 30 ч., и освободен на 26.08.2016г. в 15. 20 ч. В заповедта е посочено, че същата се издава, на основание чл. 72, ал. 1, т. 7 от ЗМВР – в други случаи, определени със закон, във връзка с депозирана жалба вх. № 339000-7066/ 25.08.2018г. по описа на РУ – С. /л. 22 от делото/.

Цитираната в заповедта жалба - вх. № 339000-7066/ 25.08.2018г. по описа на РУ – С. е приложена по административната преписка, и видно от нея, лицето Л. Г. Н., от гр. С., е подала същата против съседа си – оспорващият Н. У., заради това, че на 24.08.2018г. около 20. 00 ч., П. възникнал между тях скандал на двора, е била обиждана и удряна в областта на десния бъбрек от У., като са приложени и съответните медицински документи за последвалите проведени медицински прегледи, обяснения по случая от двамата участници в скандала, докладна записка и 2 бр. Протоколи за предупреждение по чл. 65 от ЗМВР, връчени на У. и Н. /л. 26- 40 от делото/.

Приложени са по делото и Протокол за личен обиск на лице, Декларация /Приложение № 1 към чл. 15, ал. 2 от Инструкция № 8121з-78/ 2015г. и Разписка за върнати вещи на задържано лице /л. 23- 25 от делото/.

П. така установената фактическа обстановка, и на основание чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК, съдът намира от правна страна следното :

Жалбата като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване административен акт, е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган, съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗМВР - П. орган - Г. К. Г. - младши П. И. П. РУ - гр. С.. Компетентността на полицейския орган произтича пряко от разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР съгласно която : “полицейските органи могат да задържат лице, П. наличие на предпоставките посочени в чл. 72, ал. 1, т. 1 - т. 7 от ЗМВР, като в случая задържането е постановеното по чл. 72, ал. 1, т. 7 от ЗМВР.

Обжалваната заповед обаче е незаконосъобразна, постановена П. неспазване на установената форма, в противоречие с материалния закон, и с целта на закона.

Оспорената заповед е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 7 от ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба полицейските органи могат да задържат лица в други случаи, определени със закон. Ето защо във всеки случай на позоваване на чл. 72, ал. 1, т. 7 от ЗМВР, административният орган следва да посочи и конкретната разпоредба на “другия закон“, който предвижда П. настъпването на определени обстоятелства, задържането на дадено лице. Непосочването на този “друг закон“, към който препраща т. 7, дава основание да се счита, че заповедта не съдържа правното основание за нейното издаване. Член 59, ал. 2 от АПК дефинира задължителното съдържание на административния акт, когато той се издава в писмена форма. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, този акт, в частност заповедта задържане на лице, следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването. Същото предвижда и разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, съгласно която в писмената заповед за задържане на лице се посочват фактическите и правните основания за задържането. Тълкуван във връзка с текста на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, текстът на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР води на извод, че задължително съдържание на всяка заповед за задържане на лице е посочването на правното и фактическо основание за издаването й. Само посочването на т. 7 от чл. 72, ал. 1 от ЗМВР не може да бъде правно основание, тъй като не е посочена нормата към която този текст препраща, за да се извърши преценка налице ли е определена хипотеза и респ. дали заповедта е материално законосъобразна. Липсата на правно основание в обжалваната заповед възпрепятства упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на процесната заповед, тъй като съдебният акт не може да се базира на предположения, а на конкретно установени факти и обстоятелства. Немотивирането на административен акт съставлява съществено нарушение на закона и е основание за отмяната на такъв акт, в който смисъл е и ТР № 4/ 22.04.2004г. на ВАС по д. № ТР-4/ 2002г., ОС на съдиите. В този смисъл са основателни доводите в жалбата, че процесната заповед не отговаря на изискването за форма на административния акт, процесуално незаконосъобразна е, и не позволява ефективна проверка на материалната си законосъобразност и подлежи на отмяна, само на това основание.

Недопустимо е, с оглед посоченото правно основание, като фактическо такова да се сочи “депозирана жалба“. От една страна изобщо в оспорения акт не се сочи какъв е предмета на жалбата и какви оплаквания, за какви посегателства касае тя, и обуславят ли същите задържане на лицето, срещу което е подадена жалбата. Тук следва да се посочи, че по действащата правна уредба няма закон или какъвто и да е друг нормативен акт, който да предвижда задължително задържане на лицето срещу което е подадена жалба за срок от 24 часа. Възможно е издателят на заповедта /това може само да се предполага, предвид посочената липса на мотиви в нея/ да е преценил че в депозираната жалба се съдържат данни за извършено спрямо подателката Л. Н. престъпление от страна на У. /напр. нанесена телесна повреда/. Ако това е така, задържането на оспорващия, е следвало да стане на друго правно основание - чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, който предвижда, че П. орган има право да задържи лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В настоящия случай обаче полицейският орган не е издал оспорената заповед на това правно основание, нито е посочил такова фактическо основание.

И на последно място заповедта е издадена в противоречие с целта на закона. Съгласно чл. 30, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията на Република България всеки има право на лична свобода и неприкосновеност, като само в изрично посочените от закона неотложни случаи компетентните държавни органи могат да задържат гражданин, за което незабавно уведомяват органите на съдебната власт. В настоящия случай не се установяват факти и обстоятелства, които да са нормативно предвидени като основание за задържане. Още повече, че в казуса се установява, че междусъседския конфликт между Н. и У., е приключил още на 24.08.2018г. в 20. 40 ч., т. е. в деня, предхождащ издаване на оспорената заповед, когато П. служители са посетили подадения сигнал на място, и са съставили Протоколи за предупреждение и на двамата участници в спора. Ако нещо е налагало задържането на У., с оглед постигане на целите по ЗМВР, същото е могло да се състои и още в момента на посещението на полицейските служители. Задържането му, ден след прекратяване на конфликта, не може да се възприеме нито като логично, нито като насочено към постигането на целите на задържанията по ЗМВР, а поради това същото се явява форма на прекомерна упражнена принуда, която не е била необходима, и е в противоречие с принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК.

Предвид изложеното, съдът намира че обжалваният индивидуален административен акт е издаден П. неспазване на установената форма, П. неправилно прилагане на материалния закон и несъобразяване с целта на закона, и поради това следва да бъде отменен.

Искане за присъждане на разноски до преклузивния момент - приключване на устните състезания не е направено от оспорващия, поради което и съдът не се произнася по дължимостта им.

Водим от горното, и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, Административен съд – Благоевград,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег. № 339зз-300/ 25.08.2018г. издадена от Г. К. Г. - младши П. И. П. РУ - гр. С.

Решението може да се обжалва от страните в 14- дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : /п/ Иван Петков

Вярно с оригинала!

Г.Б.