И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.215, ал.1 от ЗУТ, във вр. чл.145 и следващите от АПК.
Образувано е по жалба на Д. Г. К. от гр. Б., ул. „Г. Д.“ № 21, с адрес за връчване на книжа и кореспонденция: гр. С., бул. „...., подадена Ч. А. Н. В., тел.: ...., с ел. поща: ...., против Мълчалив отказ на К. на О. Б. да се произнесе по Заявление вх. № 94-19-2632-(4) от 22.08.2022 г. за издаване на заповед по чл. 16 от ЗУТ.
В жалбата се твърди, че обжалваният мълчалив отказ е незаконосъобразен и се иска да бъде отменен и делото да се върне като преписка на К. на общината със задължителни указания за процедиране на преписката по искането на Д.К..
В съдебно заседание жалбата се поддържа от А.Н. В., който претендира и присъждане на направените разноски по делото.
Ответникът - Кметът на О. Б., Ч. процесуалния си представител А.Ив. Г., оспорва жалбата като процесуално недопустима и иска да бъде оставена без разглеждане и да бъде прекратено, тъй като не налице мълчалив отказ и няма бездействие от страна на административния орган. Алтернативно, оспорва жалбата като неоснователна и иска да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на направените разноски по делото.
В съдебното производство са събрани писмени доказателства.
Административен съд - Благоевград, след като обсъди приетите по делото писмени доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното:
Със Заявление вх.№ 94-19-2632-4/22.08.2022 г., подадено от Д. Г. К., до К. на О. Б., е поискано от К. на общината да издаде заповед по чл.16 от ЗУТ за имоти (описани в заявлението) с неприложена първа регулация по ПУП, с която да се установи правото на собственост на наследниците на Г. Т. К., върху ПИ , съставляващи УПИ ІХ-3355, 3456, 3503, в кв.307, съставляващ новообразуван ПИ с идентификатор 02696.501.9036 и да се установи правото на собственост на Д. Г. К. върху поземлен имот, съставляващ УПИ VІ-3289 в кв.307, съставляващ новообразуван ПИ с идентификатор 02696.501.9033 (л.18-22).
С Писмо изх.№ 94-19-2632-5/02.09.2022 г. Кметът на О. Б. е уведомил жалбоподателя Д. К., че във връзка с подадено от него Заявление вх.№ 94-19-2632-4/22.08.2022 г., с което е заявена претенция за извършване на действия в режим на съсобственост, следва да представи документ, удостоверяващ правото на представителна власт от името на заинтересованите страни (л.23).
В съпроводително писмо изх.№ 94-19-2632/13.09.2022 г. на секретаря на общ.Б. е посочено, че по данни на „Българско пощи“ ЕАД към момента преждепосоченото писмо и на гише за получаване от А. Н. В. (л.15).
В открито съдебно заседание, проведено на 22.11.2022 г. по настоящото дело А. Н. В. е заявил, че не е запознат с Писмо изх.№ 94-19-2632-5/02.09.2022 г. на К. на О. Б. (л.38).
До настоящия момент няма произнасяне от К. на О. Б. по Заявление вх.№ 94-19-2632-4/22.08.2022 г., подадено от Д. Г. К..
На 09.09.2022 г. Д.К. е подал жалба срещу мълчалив отказ на К. на О. Б. да се произнесе по подадено от К. заявление по реда на чл.152, ал.1 от АПК пред БлАС.
При така установената фактическа обстановка и съобразно служебна проверка за законосъобразността на оспорения мълчалив отказ при условията на чл.159 от АПК, чл.168 от АПК, във вр. с чл.146 от АПК, съдът прави следните прави изводи :
Жалбата е процесуално допустима, по мотивите на Определение № 2491/08.03.2023г., постановено по адм. дело № 2190/2023 г. по описа на ВАС – ІІ отделение, поради което неоснователни са твърденията на процесуалния представител на ответника за недопустимост на жалбата. Съобразно чл.235, ал.2 от АПК, определението на съда (в случая на ВАС) е окончателно и задължително за по-долния съд (БлАС).
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения :
Съгласно чл.16, ал.1 от ЗУТ, с подробен устройствен план за територии с неурегулирани поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа регулация по предходен устройствен план се определят необходимите площи за изграждане на обектите на зелената система, на социалната и на техническата инфраструктура – публична собственост. За осъществяване на тези предвиждания с влизането в сила на плана собствениците на недвижими имоти прехвърлят в полза на общината процентна част от площта на имотите си, определена с плана, но не повече от 25 на сто.
В конкретния случай, Д. Г. К. е подал пред К. на О. Б. Заявление вх.№ 94-19-2632-4/22.08.2022 г., с което е поискал кметът на общината да издаде заповед по чл.16 от ЗУТ за имоти (описани в заявлението) с неприложена първа регулация по ПУП, с която да се установи правото на собственост на наследниците на Георги Тодоров К., върху ПИ , съставляващи УПИ ІХ-3355, 3456, 3503, в кв.307, съставляващ новообразуван ПИ с идентификатор 02696.501.9036 и да се установи правото на собственост на Д. Г. К. върху поземлен имот, съставляващ УПИ VІ-3289 в кв.307, съставляващ новообразуван ПИ с идентификатор 02696.501.9033.
Съгласно практиката на ВАС и чл.215, ал.4 от ЗУТ, мълчаливите откази по ЗУТ подлежат на обжалване в 14-дневен срок, който срок е специален по отношение на едномесечния срок в общата разпоредба на чл.149, ал.2 от АПК. В случая, срокът за произнасяне по заявлението на К. от К. на общината изтича на 05.09.2022 г. – понеделник, присъствен ден. След като няма произнасяне от К. на общината до тази дата, то от следващия ден започва да тече 14-преклузивен срок за обжалване на мълчаливия отказ на К., който изтича на 19.09.2022 г. Няма спор между страните по делото, че кметът на общината не се е произнесъл по това заявление и до настоящия момент и е налице мълчалив отказ от негова страна.
Съгласно мотивите на Определение № 2491/08.03.2023г., постановено по адм. дело № 2190/2023 г. по описа на ВАС – ІІ отделение, не може да се приеме, че Писмо изх.№ 94-19-2632-5/02.09.2022 г. на К. на О. Б. представлява указания за отстраняване на нередовности в искането по смисъла на чл.30, ал.2 от АПК. Следователно, налице е правната фикция на мълчалив отказ по смисъла на чл.58 от АПК. Правната фикция на мълчаливият отказ представлява бездействие на административния орган, в случаите когато той има задължение да се произнесе по направено пред него искане. За да е налице правната фигура на мълчалив отказ, е необходимо органът да е компетентен да образува производство и да се произнесе с административен акт или да извърши конкретно действие, когато това е предвидено в специален закон. Константна е съдебната практика, че липсата на произнасяне от орган, който не е компетентен, не формира мълчалив отказ.
В правомощията на К. на общината е да се произнесе по поисканото от оспорващия изменение на устройствения план за процесния имот. Оспореният пред настоящата инстанция мълчалив отказ е от компетентен орган - съгласно чл.16, ал.6, изр.2 от ЗУТ, за всеки отделен урегулиран поземлен имот кметът на общината или упълномощено от него лице издава заповед с точно индивидуализиране на имота. Анализът на нормата налага извод, че тя изрично задължава административния орган да се произнесе с писмен акт, който следва да съдържа и конкретни мотиви. Тоест, липсата на мотиви към административния акт обуславя отмяната му като незаконосъобразен. Per argumentum a fortiori същото е приложимо и в разглежданата хипотеза, в която оспореният индивидуален административен акт е мълчалив отказ на ответника.
Следва да се отбележи, че предвид характера на индивидуалните административни актове по ЗУТ е недопустимо компетентните органи да бездействат и да не се произнасят мотивирано в определените от закона срокове. Липсата на изричен акт е пречка, съдът да провери били ли са налице или не материалните предпоставки за разглеждане на преждепосоченото заявление на жалбоподателя. Спецификата на производствата по ЗУТ е съобразена от законодателя, който е задължил административните органи, прилагащи същия закон да се произнасят винаги мотивирано. Не спазването на това изискване в производствата по ЗУТ, винаги е основание за отмяна на мълчаливия отказ, като постановен при особено съществен порок на административно производствените правила. Мълчаливия отказ е институт – правна фикция, която е въведена от законодателя в полза на заявителите в административното производство, които да се защитят срещу липсата на изричен административен акт от една страна, а от друга този институт слага край на производствата пред администрацията и пренася спора в съда или пред по-горестоящия административен орган, с цел разрешаване на въпроса за основателността на предявеното искане. В случаите на мълчалив отказ, формиран по ЗУТ, въпросът за основателността на предявеното искане не може да бъде разрешен от съда, поради естеството на акта. Ето защо, преписката следва да бъде върната с указания за задължително мотивирано изрично произнасяне от страна на ответника – от К. на О. Б..
В разглеждания случай аргументи за наличие на пропуски в представената от заявителя документация са изложени в становище на процесуалния представител на ответника в откритото съдебно заседание на 18.04.2023 г., но съдът намира за недопустимо мотиви към административен акт, дори и ако същият представлява мълчалив отказ, да се излагат за първи път едва в хода на съдебното му оспорване. Дори и същите да са основателни, това не е в състояние да санира констатирания съществен порок на административния акт, респективно – да обоснове извод за неговата законосъобразност. Съдебната практика и по този въпрос е константна. Предвид горните съображения конкретните доводи, изложени в посоченото становище на процесуалния представител на ответника, не следва да бъдат обсъждани в мотивите към настоящото решение.
Ако ответникът е констатирал непълноти или пропуски в представената от заявителя документация, то е следвало в образуваното административно производство, на основание чл.30, ал.2 от АПК, на заявителя да се дадат конкретни указания и да му се предостави срок, в който те да бъдат изпълнени, и едновременно с това да бъде предупредят за негативните правни последици, които биха настъпили за него при неизпълнение на указанията. В разглеждания случай това не е сторено и се явява съществено нарушение на процесуалните правила, което е друго, самостоятелно основание за отмяна на мълчаливия отказ като незаконосъобразен.
С оглед разпоредбата на чл.173, ал.2 от АПК, при отмяна на административен акт (в случая обективиран в мълчалив отказ), когато естеството на въпроса не позволява решаването му от съда, преписката следва да се изпрати на административния орган за произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, изложени в мотивите на настоящото съдебно решение.
С оглед изхода на спора и чл.143, ал.1 от АПК, претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателна. Предвид изложеното, О. Б., в качеството й на юридическо лице, следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сторените разноски по представения списък, който съдът намира за доказан в общ размер на 1010.00 (хиляда и десет) лева, от които : 10.00 лв. – внесена държавна такса за образуване на делото; и 1000.00 лв.- изплатено адвокатско възнаграждение от жалбоподателя на А.К., съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК (л.58) и договор за правна защита и съдействие, сключен на 22.08.2022 г. между Д.Г.К. и А. Н.Л.В. (л.59).
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, пр.2 от АПК, във вр. с чл.173, ал.2 от АПК, във вр. с чл.143, ал.1 от АПК, Благоевградският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Д. Г. К. от гр. Б., ул. „Г. Д.“ № 21, с адрес за връчване на книжа и кореспонденция: гр. С., бул. „..., подадена Ч. А. Н. В., тел.: ..., с ел. поща:..., Мълчалив отказ на К. на О. Б. да се произнесе по Заявление вх. № 94-19-2632-(4) от 22.08.2022 г. за издаване на заповед по чл.16 от ЗУТ, подадено от Д.Г.К..
ИЗПРАЩА преписката по Заявление вх.№ 94-19-2632-4/22.08.2022 г., подадено от Д. Г. К., гр. Б., ул. „Г. Д.“ № 21, на К. на О. Б. за произнасяне при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на настоящия съдебния акт.
ОСЪЖДА О. Б. да заплати на Д. Г. К. от гр. Б., ул. „Г. Д.“ № 21, сумата от 1010.00 (хиляда и десет) лева – направени разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Р България – гр.София, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.


СЪДИЯ : /п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!
М.К.