и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 147, ал. 3 от Данъчно – осигурителния процесуален кодек /ДОПК/ във вр. чл. 4, ал. 1 от Закона за местните Д. и такси /ЗМДТ/вр. чл. 157, ал. 4 от ДОПК и чл. 88, ал. 3 АПК.
Образувано е по жалба от “. А. ЕАД – с. Зелен дол, общ. Б. против Решение № P-DT 218/17.06.2019 г., издадено от Д. на Д. “. Д. и Т. П. О. Б., с което на основание чл. 147, ал. 1 от ДОПК е оставена без разглеждане жалба с Вх. № 70-00-452/11.06.2019 г., подадена от дружеството против АУЗД № DT000218/07.12.2018 г., като недопустима.
В жалбата се твърди, че оспорения по реда на чл. 107, ал. 4 вр. чл. 155 ДОПК административен акт не му е връчен, поради което за дружеството не е започнал да тече срока за обжалване на същия. Като е приел обратното, П. приложимост на чл. 32, ал. 6 вр. ал. 2 и ал. 4 ДОПК, органът е постановил неправилен административен акт, който моли да бъде отменен. Счита, че депозираната на 11.06.2019 г. жалба против АУЗД не е просрочена. С жалбата е предявено искане за спиране изпълнението на АУЗД, връчен му от съдия – изпълнител по образуваното изп. д. № 478/2019 г.
Ответникът – Д. на Д. “. Д. и Т. П. О. Б. П. представяне на административната преписка, изискана по реда на чл. 152 АПК не взема становище по нея.
Въз основа на представените доказателства, във връзка с доводите на страните съдът намира от фактическа страна следното:
Издаден е Акт за установяване на задължения по декларация № DT000218/07.12.2018 г. от орган по приходите – ст. инспектор "МДТ" в Д. “. Д. и Т. П. О. Б., с който са установени задължения и лихви за данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци в общ размер на 26 635,51 лв., дължими от жалбоподателя по подадена от него декларация по чл. 14 ЗМДТ. Акта е изпратен на адресата с 2 броя известия за доставяне - неполучени, с отбелязване, че пратката е непотърсена. Съставени са Протокол № 1/18.12.2018 г. и Протокол № 2/02.01.2019 г. от длъжностни лица в Д „МДТ“, удостоверяващи, че адресата не е намерен на адреса. Изготвено е съобщение по чл. 32, ал. 4 ДОПК, поставено на таблото за обявления на общинска администрация Б., свалено на 06.02.2019 г. и е качено на интернет страницата на общината. Приемайки, че е изчерпан реда за връчване на АУЗД и същият е влязъл в сила, с писмо Изх. № Из-00-1644/14.05.2019 г. събирането на установените с акта задължения е възложено на частен съдебен изпълнител. С жалба Вх. № 70-00-452/11.06.2019 г. „Т. А. ЕАД е обжалвал по реда на 107, ал. 4 вр. чл. 155 ДОПК акта за установяване на задължения по декларация. Приемайки, че жалбата е просрочена, поради което е недопустима за разглеждане, на основание чл. 147, ал. 1 ДОПК решаващият орган я е оставил без разглеждане. Решението е връчено с известие за доставяне на 26.06.2019 г. и е обжалвано пред съда с жалба Вх. № 70-00-512/03.07.2019 г.
П. така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата против Решение № P-DT 218/17.06.2019 г. на Д. на Д. “. Д. и Т. П. О. Б., като подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването и в установения 7 – мо дневен срок по чл. 147, ал. 3 ДОПК е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Оспореното решение е издадено от компетентен орган съобразно чл. 147, ал. 1 от ДОПК вр. чл. 159, ал. 2 вр. чл. 107, ал. 4 от ДОПК, вр. чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните Д. се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.
В разпоредбите на чл. 28 – чл. 32, Глава Шеста ДОПК, озаглавена "Съобщения", приложими в настоящото производство във връзка с препращащата норма на чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, са регламентирани правила за връчване на съобщения, касаещи актове, документи и книжа в производството по ДОПК. В разпоредбата на чл. 32 ДОПК, озаглавена "Връчване чрез прилагане към досието", са регламентирани особени правила за връчване на съобщения, касаещи актове, документи и книжа в производството по ДОПК. Касае се за извънреден способ, който се прилага в случаите, когато не е възможно да бъде извършено връчване по някой от редовните способи за връчване, и в частност, по реда на чл. 29, ал. 1 ДОПК на адреса за кореспонденция на субекта. Съгласно разпоредбата на последно посочения нормативен текст връчването на съобщенията в административното производство се извършва на адреса за кореспонденция на субекта, като от своя страна легално определение на адреса за кореспонденция се съдържа в разпоредбата на чл. 28 ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ДОПК - връчване чрез прилагане към досието се извършва в случаите, когато лицето, неговият представител или пълномощник, член на орган на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа, не е намерен на адреса за кореспонденция, след най-малко две посещения през 7 дни. Обстоятелствата по ал. 1 се удостоверяват с протокол за всяко посещение на адреса за кореспонденция - ал. 2 и П. изчерпателно разписана процедура по ал. 2 – ал. 7.
В случая от данните по делото се установява, че указаните процедурни правила на ДОПК са спазени. Органът по приходите е пристъпил към връчване на процесния акт за установяване на задължение по реда на чл. 32 ДОПК, чрез поставяне на съобщение до жалбоподателя по реда на чл. 32, ал. 4 от ДОПК на определеното за това място в О. Б., след изчерпване на реда за връчване на адреса за кореспонденция на субекта - адреса на управление на юридическото лице, съгласно чл. 28, ал. 1, т. 1 ДОПК с отбелязване от пощенския оператор, че пратката не е потърсена. Едва П. установената невъзможност за връчване по този ред - ненамиране на субекта на адреса за кореспонденция, след най - малко две посещения през 7 дни, органът е приложил особения ред за връчване по чл. 32 ДОПК. По делото са безспорни доказателства са изпълнение на законоворегламентираната процедура - две посещения на адреса за кореспонденция на жалбоподателя по чл. 28 ДОПК, през 7 дни, удостоверени с протоколи по чл. 50 от ДОПК, съставени по установените ред и форма за всяко посещение на адреса, съобразно изискването по чл. 32, ал. 2 ДОПК, П. които лицето, негов представител или пълномощник, член на орган на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа не са открити, нито са налице данни да е налице несъществуващ адрес за кореспонденция по смисъла на чл. 28 ДОПК. П. тези данни са налице предпоставките за прилагане особения ред за връчване по чл. 32 ДОПК. Неоснователно е възражението в жалбата, че протокола по чл. 50 ДОПК следва да бъде подписан от „незаинтересован свидетел“, който не трябва да е служител в администрацията. Законът не поставя такова изискване, а придава удостоверителна материална доказателствена сила на съставения по чл. 50, ал. 1 ДОПК протокол, който като официален документ се съставя от длъжностни лица.
Следователно в случая са налице всички елементи от фактическия състав на редовното връчване по чл. 32 ДОПК като действия на приходните органи, поради което възраженията за обратното са неоснователни.
В 14 дневния срок за оспорване на акта по чл. 107, ал. 4 ДОПК, изтекъл на 06.02.2019 г. - датата на сваляне на съобщението, жалба не е подадена. Като подадена на 11.06.2019 г. жалбата на “. А. ЕАД е просрочена, поради което законосъобразно на основание чл. 147, ал. 1 ДОПК е оставена без разглеждане. Това налага отхвърляне на жалбата срещу оспореното решение.
Относно искането за спиране изпълнението на Акт за установяване на задължения по декларация № АУЗД № DT000218/07.12.2018 г., издаден от орган по приходите в Д. “. Д. и Т. П. О. Б., съдът намира следното:
Спиране изпълнението на АУЗД е допустимо П. наличие на неприключило съдебно производство по арг. на чл. 157, ал. 1 от ДОПК П. оспорване на АУЗД. Към момента пред съда не е оспорен АУЗД, поради което не е налице възможност да се спре изпълнението му по арг. на чл. 157, ал. 2 от ДОПК. С настоящето определение, съдът се произнася по жалбата срещу решението на Д. на Д. “. Д. и Т. П. О. Б., с което е прекратено административното производство, т. е. не е налице неприключило съдебно производство по оспорване на АУЗД, до приключването на което съдът да има правна възможност да спре изпълнението на АУЗД. Следва изводът, че искането за спиране изпълнението на АУЗД е недопустимо, поради което следва да се остави без разглеждане.
Съгласно разпоредбата на § 2 от ДР на ДОПК, за неуредените с кодекса случаи се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК, а съгласно разпоредбата на чл. 88, ал. 3 от АПК, определението, с което съдът се произнася по жалба против акт на по-горестоящ административен орган, с който е оставил без разглеждане адресираната до него жалба е окончателно
Определението, в частта с която се оставя без разглеждане искането за спиране изпълнението на процесния АУЗД на основание чл. 157, ал. 4 ДОПК подлежи на обжалване пред ВАС.
Предвид изложеното и на основание чл. 147, ал. 3 ДОПК вр. чл. 4, ал. 1 ЗМДТ вр. чл. 157, ал. 4 ДОПК и чл. 88, ал. 3 АПК, Административен съд – Б.

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. ЕАД – с. Зелен дол, общ. Б. против Решение № P-DT 218/17.06.2019 г., издадено от Д. на Д. “. Д. и Т. П. О. Б..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането от „Т. А. ЕАД – с. Зелен дол, общ. Б. за спиране изпълнението на Акт за установяване на задължения по декларация № № DT000218/07.12.2018 г., издаден от орган по приходите - ст. инспектор в Д. “. Д. И Т. П. О. Б..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване, в частта с която жалбата е отхвърлена. В частта, с която е оставено без разглеждане искането за спиране изпълнението на АУЗД, определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.


С Ъ Д И Я : /п/ Илонка Рашкова

Вярно с оригинала!
Е.Ф.