Оспорващият Д. Д. С. М. С. – редовно призован, не се явява. Представлява се от А. Б., редовно упълномощена от по-рано.

Ответникът Ф. С. на П. на Ю. „Н. Р. – Г. Б. – редовно призован, се представлява от юрисконсулт Б., редовно упълномощена от днес.

Заинтересованата страна Д. Д. И. Т. – редовно призована, явява се лично и с А. З., редовно упълномощена от по-рано.

СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.

Съдът, предвид редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА

На 13.11.2020 г. от ответника, чрез процесуалния представител М. Б., е постъпила молба, към която са представени документи по опис за приобщаването им като доказателства по делото.
На същата дата от заинтересованата страна Т. е постъпила молба, към която също са приложени документи по опис за приобщаването им като доказателства по делото.

А. З.: Уважаеми господин Председател, поддържам депозираната молба от 13.11.2020 г., ведно с доказателствата, приложени към същата. Не възразявам да се приемат като доказателства представените от административния орган писмени документи съгласно описа.

ЮРИСКОНСУЛТ Б.: Уважаеми господин Председател, да се приемат представените доказателства. Поддържам молбата. Представям документите, за които ни издадохте съдебно удостоверение – снабдихме се с тях, но с оглед възражение от А. Б., че документите се съхраняват в МОН на основание § 8 от ПЗР на Закона за развитие на академичния състав, направихме запитване до МОН къде се съхраняват документите за въпросния конкурс. От МОН ни отговориха, че те са предадени на Държавна агенция „Архиви“. Приложила съм писмата и отговорите от МОН и от Държавна агенция „Архиви”, които ни описват какво се съхранява при тях. С имейл поисках същите документи, рецензията и протоколите, които сме представили, но от архива ми отговориха, че ще се забавят, защото с оглед пандемията служителите работят по график и ще ми ги предоставят следващата седмица. В тази връзка моля да се отложи делото, за да представим въпросните документи.

А. Б.: Уважаеми господин Председател, във връзка с представените от страна на ответника писмени доказателства, тъй като връчването им се извърши в днешното съдебно заседание, на основание чл. 63 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК моля да продължите срока за запознаване със същите и изразяване на становище по приемането им, включително за евентуалното им оспорване до датата на следващо съдебно заседание.
Що се отнася до писмените доказателства, които са представени от заинтересованата страна преди настоящото съдебно заседание, аз заявявам следното: Оспорвам изцяло твърденията, изложени в молба, подадена от заинтересованата страна Т.. Твърдя, че това са твърдения, които са свързани с опровергаване съдържанието на официален документ, какъвто е протоколът на научното жури, който обаче не е оспорен като доказателство по делото в рамките на преклузивните срокове след представянето му. Независимо от това и във В. с представените документи, заявявам, че всички разпечатки, които са извършени, в това число превод на приложно оптимизиране, страница, на която е изписано, че е четвърто разширено издание на ..., и следващата страница, започваща с наименование „Библиотека на Конгреса”, респективно страница, върху която в заглавната част има думата „библиотека каталог“, която разбира се е в рамките на две страници – различни, следващите т.нар. „Библиотека на Конгреса“, както и посочените преписи на файлове от цифрово хранилище, които са представени по няколко пъти като документи, аз твърдя, че нямат качеството на писмен документ по смисъла на ГПК. Не става ясно нито от какво са извадка, нито кое лице ги е съставило, нито в какво качество, поради което в случая не може да се извърши преценка нито на авторството на тези страници, нито пък на тяхната доказателствена стойност. Сходна е ситуацията и с преписи от файлове на цифрово хранилище, които са приложени след заявление на заинтересованата страна Т., и писмо от Ю. „Н. Р., които не мога да наименувам с оглед на факта, че върху тях няма никакви данни – нито за авторство, нито извадка от какво са, нито кой ги е съставил, поради което възразявам изцяло по приемането им като доказателства по делото. Твърдя, че от представените заглавни страници и респективно корици на книги, на първо място, не могат да се установят обстоятелства, свързани със съдържанието им, поради което твърдението на заинтересованата страна, че тези страници доказват наличие на идентичност на трудовете, представени във връзка с процедура за защита на академична степен „доцент“ и процесната по настоящото дело за професор, категорично не се установява. Отделно от това, тези страници са представени непреведени на български език и аз твърдя, че не разполагам със специални знания и не мога изобщо да се запозная със съдържанието им. Що се отнася до авторската справка за оригинални научни приноси, върху която отново е отразено, че е препис на файл от цифрово хранилище, твърдя, че същата не е представена в цялост, тъй като отново липсва стр. 8, за която от съдебната експертиза, изслушана в предходно съдебно заседание, се установи, че е била представена на ответника във връзка с процесния конкурс. Заявлението на практика е неподписано и в този смисъл също няма качеството на писмен документ, още повече че заявлението за участие в настоящия конкурс вече е представено от ответника като заверен препис, носещ съответните данни за авторство на документа. Не става ясно какво се установява с т.нар „участие в научно изследователски проекти”, за което е отразено, че е свалено от файл на цифрово хранилище. Твърдя, че в пълнота документът е представен ведно със заявленията за участие, които поискахме в първо съдебно заседание. По идентични съображения на изложените от мен, че нямат качеството на писмени доказателства, моля да отхвърлите искането за приобщаване като доказателства по делото на следните документи, представени на английски и в превод, а именно: Страница, която започва с „Попитай за издания на книгата – талон №[# 4976305]”, представена в общо три броя страници в превод на български език. Твърдя, че отново няма данни нито за авторство, нито за длъжност на лице, което го е съставило. Твърдя също така, че съдържанието е абсолютно невярно, доколкото се твърди идентичност на монографични трудове от лица, които не разполагат със специални знания да направят такава преценка, и тъй като въпросният превод без данни за авторство не носи подпис на доверителя ми, а и не представлява някакъв официален документ, изобщо – документ по смисъла на ГПК, тежестта да докаже съдържанието му е изцяло върху представилата го страна. Сходна е ситуацията и с документ, който започва в българския превод с „Попитай за издания на книгата” и изписано име „Томас Лудл“, по отношение на който документ също правя възраженията, които вече заявих. Считам, че с представените така наречени екрани от „springer.com“ не може да се установи съдържание на монографични трудове, тъй като представляват снимка на корицата на някаква книга, при това изключително неясна. Този вариант е представен в рамките на няколко различни варианта, като аз твърдя, че от публикации в интернет не може да се установява наличие на идентичност или разлика в съдържанието на въпросната книга, какъвто опит се прави от заинтересованата страна. Що се отнася до т.нар. „екрани“, които са представени в рамките на 9 страници, и за които се твърди, че са екрани от „springer“, аз твърдя, че е налице дописване на въпросния текст от неизвестно лице. Тези снимки не представляват писмени доказателства по смисъла на ГПК, не представляват разпечатка и на електронен документ, тъй като не става ясно кой е той и какво се цели да се установи, и твърдя, че отново от някакви публикации в някакви сайтове на заглавие на книга не може да се правят изводи за наличието на идентичност или липса на такава в съдържанието на определени книги. По вече изложените от мен съображения, считам, че не могат да се приемат като доказателства по делото и нотариално заверени преписи на снимки на корица на книга, ведно с първи страници още повече, че тези документи не са представени с превод на български език, което препятства всякаква възможност за запознаване с тях. Т.нар. „информация от Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ съдържа принципни становища относно промени в кодове и номера, като твърдя, че въпросната библиотека не разполага с всички издания на трудовете на доверителя ми, поради което няма как да удостоверява наличието или липсата на идентичност в съдържанието им и в този смисъл твърдя, че отразеното в т. 3, 4 и 5, а именно, че отделните публикации са абсолютно идентични, е невярно. Касае се за едно обикновено писмо, което няма качеството на официален документ, но ако счетете, че са налице предпоставки по смисъла на чл. 193 ГПК, моля да откриете производство по оспорване на писмото в тази му чаС. Същото не носи подпис на оспорващия, поради което тежестта да докаже съдържанието му е на другата страна, която го представя. Абсолютно неясно е за мен какво се цели да се установи в представена разпечатка или снимка, която е на последна страница от папката, представена от заинтересованата страна. Това дори не знам как да го наименовам – някаква снимка от нещо, което дори не е представено в препис на български език. В този смисъл категорично възразявам срещу приемането на тази въпросна страница. Що се отнася до диска, твърдя, че за да може същият да се коментира, следва съдът да осигури техническа възможност за преглед на съдържанието му в днешното съдебно заседание или в друго такова. Информацията, която се намира на въпросния диск, не представлява електронен документ по смисъла на ГПК, тъй като не носи данни за авторство. На следващо място, този диск съдържа свалени данни незнайно откъде, които не са част от преписката, която е била обект на внимание на научното жури, което единствено е компетентно да извърши преценка и на монографичните трудове, и на допустимостта на кандидатите за участие в процедурата. С оглед на това твърдя, че представеното съдържание не става ясно откъде е снето, на практика е непълно, неточно и невярно по своето естество и не следва да се приема като доказателство по делото. Ответникът по наше искане е ангажирал доказателства, които счита, че са необходими за установяване на спазване на всички процедури и изисквания във връзка с провеждане на процесния конкурс и този диск не съдържа информация, която да е част от тази процедура. Във връзка с представените от тази страна писмени доказателства, както и за установяване на твърденията ни, че доверителят ми има няколко различни публикации и монографични трудове, с които е участвал и въз основа на които същият е приет за допустим за участие в процедурата, представям и моля да приемете като доказателства по делото копия на договори и съответно кореспонденция във връзка с публикуване на първия монографичен труд на доверителя ми, а именно Академично издателство „Клувър“, ведно с превод на съдържанието на този труд, както и копие от корицата на въпросното първо издание, отново с превод на български език. Същевременно във връзка с твърденията ни, за което беше поискана и експертиза, която установява, че от страна на заинтересованата страна след предаване на рецензиите и становищата е извършена промяна в съдържанието на академична справка, с която участва в конкурса, представям преглед на академичните длъжности и дисертации, представляващи извадка от регистъра на академичните длъжности и дисертации на НАЦИД, от която е видно, че публикуваният брой точки в същия за заинтересованата страна Т. е различен от броя точки, с които същата е участвала в конкурса като тази промяна е настъпила именно след предаване на рецензиите и становищата за всички участници в този конкурс. Отделно от това, за установяване на твърдението ни, че монографичните трудове и публикации, с които заинтересованата страна Т. е участвала в процесния конкурс, не отговарят на изискванията на закона, във връзка с рецензентите, аз представям извадка от библиографската база данни „Cobiss.bg“, от които е видно, че именно трудът, с който Д. Т. е участвала в конкурса, е с научен редактор нейният съпруг Г. Т., което води до конфликт на интереси и неизпълнение на изискванията на специалния закон в тази насока.
Считам искането на ответника за снабдяване от архива с документи за неотносимо към предмета на спора, тъй като дали и къде се съхраняват някакви документи, на практика няма отношение към този конкурс, който е предмет на настоящото дело. В тази връзка отново искам да обърна внимание на факта, че нито ответникът, нито заинтересованата страна оспорват протокола на научното жури, с който всички участници в конкурса са допуснати до участие поради посоченото в протокола от 10.09.2019 г., че същите отговарят на законовите изисквания за допускане до участие. Този документ представлява официален документ и при липса на оспорване на този факт и на доказателствената му стойност по реда на чл. 193 ГПК, събирането на доказателства за неговото оспорване и опровергаване на съдържанието му на практика е недопустимо. Ето защо моля да отхвърлите направеното искане. Считам, че нито страните, нито съдът разполагат със специални знания, за да извършват преценка дали монографични трудове, които са използвани в конкурси за доцент или такива за професор, са идентични, а и представянето на отделни извадки, касаещи заглавия, на практика не би доказало тяхното съдържание. В този смисъл твърдя, че дали една библиотека разполага с всички издания на един автор, или не, не означава, че съответният автор не е изготвял монографични трудове или други публикации, които да използва. По тези съображения моля да отхвърлите направеното искане.
Други доказателствени искания на този етап нямам.

А. З.: Уважаеми господин Председател, жалбоподателят се опитва да докаже, че с представените от него документи в процедурата за заемане съответно „професор“ е покривал всички изисквания. На практика с научен труд, с който е участвал в процедурата по доцент, той участва и в процедурата по професор. Всички тези документи, които ние представяме, доказват именно този безспорен факт. След последното съдебно заседание доверителката ми е направила запитване до Ю. „Н. Р., където се съхраняват документите, монографиите, с които той е кандидатствал, направила е запитване до издателство „Springer“, където е налице официална кореспонденция със служителите на „Springer” по електронната поща, в това число и с главния юрист на „Springer“, който заявява в електронната кореспонденция, която сме превели при заклет преводач, че всичко е качено на електронните сайтове и е общодостъпно за всеки един човек по света. С оглед установяване, че е налице едно единствено издание от 2001 г., с което издание жалбоподателят кандидатства и в процедурата за доцент, и в процедурата за професор, направих лично запитване до Националната библиотека и до Националната агенция за ISBN, където обясняват, че не се съдържа и няма книга, съответно издание с ISBN, който е посочен от самия жалбоподател. Във всички документи, с които той кандидатства, посочва книга, монография със съответен уникален номер ISBN, който се установява, че не съществува и че няма такова издание. В тази насока поддържам всички доказателствени искания. Подробно сме обяснили в т. 1 до т. 8 какво представляват и за какво ги представяме. Това че жалбоподателят и съответно процесуалният представител не желаят и не подкрепят тяхната теза, не означава, че те не представляват съответни доказателства и не доказват именно тези наши твърдения, които са и факти.
По отношение представените в днешното съдебно заседание разпечатки – аналогично, аз мога да заявя, че не представляват документи, не носят авторство, че ги оспорвам по реда ГПК и т.н., но нека да погледнем какви са фактите. В крайна сметка доверителката ми има научен труд от 2019 г., като рецензентите са двама, а не само нейният съпруг. Той не е рецензент. На следващо място, представен е документ в превод от английски, който превод е извършен от самия жалбоподател. Оспорваме това, недопустимо е самият жалбоподател да си извършва превод и да го представя в съда.
По отношение всички изложени доводи, че не се знае какво представляват документите, че не ставало ясно – всички документи са представени от Ю. въз основа на запитване на доверителката ми и носят подпис на Ю.. Представени са от самия жалбоподател в Ю., там се съхраняват и от там са ни предоставени заверени копия и преписи, в който вид ги представяме на съда.
По отношение на представените документи от страна на юриск. Б. – не възразявам да се приемат. На практика се представят протокол и рецензия, които вече се съдържат в кориците на делото, но с отметка, че подписът е заличен. Считам за неоснователно да се изискват наново или да се дава процесуална възможност да се представят същите документи, но от Държавен архив, т.е. документите, които вече са представени на практика, от Държавен архив ще бъдат същите, с изключение евентуално на подписите, които в представените документи са заличени на основание регламентите, които са посочени.
С оглед изложените твърдения в днешното съдебно заседание и предходните съдебни заседания, че жалбоподателят едва ли не има няколко научни трудове, няколко издания, и относно тези оспорвания и отговора на Изпълнителната агенция за ISBN към Националната библиотека, правя искане за допускане и назначаване на съдебна експертиза, изпълнима от вещото лице – специалист по библиотечно дело, като вещото лице, след като се запознае с материалите по делото, направи съответните справки в Националната библиотека, ако е необходимо в Библиотеката на Конгреса, където се твърди от жалбоподателя, че се съхранява четвъртото му издание, направи съответните запитвания и справки в издателство „Springer“, на съответните официални сайтове, включително и документите, които се съхраняват в Ю. „Н. Р., да отговори на следните въпроси:
1. Колко издания има научният труд „....”?
2. От кои издателства е издаден този научен труд?
3. Има ли издания 2016 г. – така, както е посочено в документите при кандидатстването от страна на жалбоподателя?
С оглед тези оспорвания от страна на жалбоподателя и нашите твърдения, че това е истината – че има едно единствено издание от 2001 г. на този научен труд, държим на допускането и назначаването на тази експертиза.
Що се касае до изложеното в днешното съдебно заседание, че не е оспорвано решението на научното жури – има няколко решения на научното жури. Първото е за допустимостта, но има и решение на комисията по допустимост, което бе цитирано в днешното съдебно заседание, което едва ли не е оспорвано. Мога да твърдя по съвсем аналогичен начин – защо жалбоподателят не е атакувал тези решения нито на научното жури, нито по допустимостта, а атакува едва решението на факултетния съвет. Но това вече е въпрос по същество.
Във връзка с представеното в днешното съдебно заседание извлечение от „Cobiss“, моля да ми бъде дадена процесуална възможност да представя копие от самия научен труд от 2019 г., от където ще стане ясно кой е рецензент. Тази информация не е пълна, качена е в масива, но действително не съдържа пълната информация. За сведение на съда сме направили нотариална заверка на единствения научен труд на жалбоподателя, който научен труд нося в оригинал, взет от библиотеката на Ю. „Н. Р.” и ще бъде върнат там, но няма, след запитване и проверка, нито в Националната библиотека, нито в Библиотеката на Конгреса на Щатите друг научен труд, издание от 2016 г. с друг ISBN. Представен е договор на английски език, чийто превод на български език е извършен от самия жалбоподател, но от 2000 г. Да, ние не спорим – жалбоподателят има научен труд от 2001 г., но с този научен труд той участва в процедурата за доцент и се твърди, че има друг научен труд от 2016 г., друго издание, което не е така, за процедурата по професор. В тази насока моля да уважите искането ни за допускане на съдебна експертиза.
Заявявам, че ще се възползваме от оспореното писмо като доказателство.

ЮРИСКОНСУЛТ Б.: Не възразявам да се уважат доказателствените искания на двете страни. Моля да ни се предостави възможност да представим документите от Държавен архив с оглед сравнение съдържанието на рецензиите и протокола, защото става въпрос именно за тази монография, за която се спори дали е била оценявана в конкурса за доцент и дали е същата с тази, с която жалбоподателят участва за професор.

А. Б.: Уважаеми господин Председател, считам за неоснователни възраженията, касаещи лицето, извършило превод на представените в днешното съдебно заседание документи, тъй като ГПК изрично дава възможност документи на чужд език да се представят на български език в препис, който може да бъде изготвен от страната, която го представя. Що се отнася до искането за допускане и назначаване на съдебна експертиза, моля да имате предвид още веднъж следното: Наличието или липсата на идентичност в съдържанието на монографични трудове не може да се установи чрез елементарно сравняване на номера. Твърдя, че Националната библиотека не разполага с всички монографии, които доверителят ми е издал, поради което те няма как да удостоверяват дали е еднакво съдържанието им. Съдържанието на монографични трудове не би могло да се установи и от рецензии на някакви лица в други процедури, доколкото в същите рецензии не се възпроизвежда пълният текст на тези монографични трудове. В този смисъл и това искане се явява на практика недопустимо по начина, по който е заявено за установяване на посочените обстоятелства.
Не на последно място, на оспорване не подлежат междинните актове в конкурса, а подлежи крайният акт, с който се обявява за спечелил определено лице от участниците. В случая възраженията ни касаят оспорване на документ, а не на решение на комисия, каквито доводи се изложиха в днешното съдебно заседание. Ето защо и при липса на оспорване на този документ, установяващ допустимост на всички кандидати, е недопустимо събирането на доказателства за евентуалното му опровергаване и за разлика от документите, които се оспорваха и които са частни такива по своето естество, протоколът на комисията за допустимост представлява официален документ, тъй като е издаден от съответните лица в кръга на службата им като назначени членове в комисия, които следва да извършат преценка за допустимост на кандидатите за участие. Ето защо и като официален документ при липса на оспорване той се ползва с абсолютна доказателствена сила и е недопустимо последващото му опровергаване.

Съдът намира, че следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото представените от заинтересованата страна Д. Т. документи по опис с депозираната на 13.11.2020 г. молба, включително писмо от Зам.-директора на Дирекция „Създаване на информационни ресурси“ до Директора на Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, вх. № РД-28-1428/12.11.2020 г. Относно доводите на оспорващата страна за доказателствената стойност на представените документи съдът ще изрази съображения при обсъждането на спора по същество.
Представеният диск не следва да бъде приет като доказателство по делото, тъй като не представлява писмен документ по смисъла на ГПК.
Следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото и представените от ответника документи, приложени към молба от 13.11.2020 г. по опис, както и представените от жалбоподателя в днешното съдебно заседание документи.
На основание чл. 63 ГПК следва да бъде удължен срокът по евентуалното оспорване на писмените доказателства, представени от ответника, до края на следващото съдебно заседание.
Съдът намира доказателственото искане на заинтересованата страна по допускане и назначаване на съдебно-техническа експертиза за относимо и допустимо, поради което следва да бъде уважено.
Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с писмена молба от заинтересованата страна Д. Т. на 13.11.2020 г. документи по опис, включително писмо от Зам.-директора на Дирекция „Създаване на информационни ресурси“ до Директора на Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, вх. № РД-28-1428/12.11.2020 г.

НЕ ПРИЕМА като доказателство по делото представения от заинтересованата страна диск с надпис „Материали от ЦХ на Ю. „Н. Р. на Д.-Д. С.“.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от ответника документи, приложени към молба от 13.11.2020 г. по опис.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените в днешното съдебно заседание от жалбоподателя документи, а именно: авторски договор, сключен на 16 февруари 2000 г. между С. М. С. и Академично издателство „Клувър“; писмо от Академично издателство „Клувър“ до проф. С. М. С. от дата 24 април 2000 г. относно „...: Теория и методи.“; копие от корица на „.... Теория и методи.“ на С. М. С. – Академично издателство „Клувър“; преглед на академични длъжности и дисертации от Регистъра на академични длъжности и дисертации на НАЦИД към 02.11.2020 г.; извлечение от Cobiss – ползваемост на дигитални образователни ресурси от 30.10.2020 г.

УДЪЛЖАВА срока по евентуалното оспорване на писмените доказателства, представени от ответника, до края на следващото съдебно заседание.

ДОПУСКА и НАЗНАЧАВА изготвянето на съдебно-техническа експертиза, изпълнима от вещо лице – специалист по библиотечно дело, който, след като се запознае с материалите по делото, направи съответните справки в Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, ако е необходимо – в Библиотеката на Конгреса, извърши съответните запитвания и справки в издателство „Springer“, на съответните официални сайтове, включително и документите, които се съхраняват в Ю. „Н. Р., да отговори на формулираните от заинтересованата страна въпроси, а именно:
1. Колко издания има научният труд „....”?
2. От кои издателства е издаден този научен труд?
3. Има ли издания 2016 г. – така, както е посочено в документите при кандидатстването от страна на жалбоподателя?

ОПРЕДЕЛЯ депозит на вещото лице в размер на 500,00 (петстотин) лв., вносим от заинтересованата страна по сметка на Административен съд – Б. в 7-дневен срок, считан от днес.

Вещото лице ще бъде определено в закрито заседание.

Съдът, като взе предвид, че жалбоподателят оспорва съдържанието на писмо от Зам.-директора на Дирекция „Създаване на информационни ресурси“ до Директора на Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, вх. № РД-28-1428/12.11.2020 г. в частта относно т. 3, 4 и 5, като съобрази становището на заинтересованата страна, че ще се ползва от доказателствената стойност на писмения документ, и разпоредбата на чл. 193, ал. 1 ГПК,

О П Р Е Д Е Л И:

ОТКРИВА производство по оспорване съдържанието на писмо от Зам.-директора на Дирекция „Създаване на информационни ресурси“ до Директора на Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, вх. № РД-28-1428/12.11.2020 г. в частта относно т. 3, 4 и 5.

УКАЗВА на заинтересованата страна доказателствената тежест по чл. 193, ал. 3 ГПК.

СТРАНИТЕ (поотделно): На този етап нямаме други искания.

За събиране на допуснатите доказателства, съдът,

О П Р Е Д Е Л И:

ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 27.01.2021 г. от 13:30 часа, за която дата страните уведомени.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да сочат доказателства.

Протоколът се написа в съдебно заседание, което приключи в 14:39 часа.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Димитър Узунов


СЕКРЕТАР: /п/ Венцислава Ангелова

Вярно с оригинала!
ВА