и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по жалба на А. С. М., с ЕГН *, от с.Б., общ.К. в качеството й на майка и законна представителка на Н. Н. В., с ЕГН *, против Решение № 27/24.10.2018 г. на К. на О. Б., с което на основание чл.118, ал.1 от КМЧП, е признато чуждестранно съдебно Решение по дело № FD17P00553 за установяване на бащинство, в конкретния случай на Върховен съд, Семейно подразделение, Лондон, Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, и признаване на промяна в Акт за раждане на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, като Н. Д. Г. бъде вписан като баща в Акт за раждане № 0340/21.06.2012 г. – Б., на Н. Н. В..
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон и противоречие на материалния закон. Иска се да бъде отменено оспореното решение.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от лично от оспорващата и от упълномощен адвокат, като се претендира и присъждане на направените разноски по делото.
Ответникът – Кметът на О. Б., Ч. упълномощен юрисконсулт, оспорва жалбата като неоснователна и иска БлАС да я отхвърли и да присъди юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, изплатено от оспорващата страна.Представя и писмена защита.
Заинтересованата страна Н. Д. Г., Ч. упълномощен адвокат, оспорва жалбата като неоснователна и иска да бъде отхвърлена. Представя и писмено становище.
В настоящото съдебно производство са събрани писмени доказателства.
Административен съд – Б., след като обсъди събраните доказателства по делото, доводите на страните и законовите изисквания за допустимост намира, че оспорването макар и направено в срока по чл.149, ал.1 от АПК е недопустимо за разглеждане по същество, поради което жалбата ще следва да се остави без разглеждане, а образуваното производство да се прекрати по следните съображения :
С Решение по дело № FD17P00553 за установяване на бащинство, в конкретния случай на Върховен съд, Семейно подразделение, Лондон, Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, е установено, че Н. Д. Г. е родител на Н. Н. В. (стр.10-14).
Тази промяна е била отразена и в Акт за раждане на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия (стр.15-18).
От Удостоверение за семейно положение, съпруга и деца, издадено на 12.10.2018 г. от Общинска администрация – Б., се установява, че Н. Д. Г. е неженен (стр.19).
От Удостоверение за семейно положение, съпруга и деца, издадено на 16.10.2018 г. от Общинска администрация – Б., се установява, че А. С. М. е омъжена, като неин съпруг е Е. Н.М., а Н. Н. В. и Д. Е. М. са нейни деца (стр.20).
От Акт за раждане № 0340/21.06.2012 г., издаден от О. Б., се установява, че Н. Н. В. е родена на 27.10.2011 г. във Великобритания, Г.Лондон, като нейна майка е А. С. М., а бащата е неизвестен (стр.21).
На 08.10.2018 г. Н. Д.Г. е подал молба с вх.№ ПР-0347-29 (стр.8) за признаване на съдебно решение по дело № FD17P00553 за установяване на бащинство, в конкретния случай на Върховен съд, Семейно подразделение, Лондон, Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия.
Към молбата е приложил : препис от съдебното решение; удостоверение, че това съдебно решение е влязло в сила и декларация по чл.117, т.3 и т.4 от КМЧП.
На 22.10.2018 г. А. С. М. е депозирала в О. Б., молба до К. на общината, с която е заявила, че има подадена жалба до Окръжна прокуратура – Г.Кюстендил, относно висящо дело за осиновяване и моли до приключване на това дело да не бъде издаван акт за раждане, поискан от Н. Д.Г. (стр.22).
По случая е било изготвено Становище от Отдел „Гражданско състояние и регистрация“ при О. Б. (стр.7).
С Решение № 27/24.10.2018 г. на К. на О. Б., с което на основание чл.118, ал.1 от КМЧП, е признато чуждестранно съдебно Решение по дело № FD17P00553 за установяване на бащинство, в конкретния случай на Върховен съд, Семейно подразделение, Лондон, Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, и признаване на промяна в Акт за раждане на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, като Н. Д. Г. бъде вписан като баща в Акт за раждане № 0340/21.06.2012 г. – Б., на Н. Н. В. (стр.5,6). На гърба на стр.6 е отбелязано, че А. М. е получила новия акт за раждане на дъщеря си на 29.10.2018 година.
На 30.10.2018 г. А. С. М. е подала жалба срещу преждепосоченото решение Ч. К. на общината до БлАС (клеймото в/у стр.3).
Като доказателства по делото са приети и : Жалба от В.М. – прокурор в Окръжна прокуратура – Г.Кюстендил, до Апелативен съд – Г.София, против Решение от 02.10.2018 г. по Г.д.№ 321/2018 г. на КнОС (стр.23); Уведомително писмо изх.№ 94-00-1208/29.10.2018 г. на К. на О. Б. до А. Ст. М., с което последната е уведомена, че са налице предпоставки да бъде признат Акт за раждане №225/11.10.2018 г., съгласно който Н. Г. е баща на Н. Н. В. (стр.24); копие от Решение № 2832/03.12.2018 г., постановено по Г.д.№ 5274/18 г., на САС, с което е потвърдено Решение № 208/02.10.2018 г., постановено по Г.д.№ 321/18 г. на Окръжен съд – Г.Кюстендил (стр.42-44)/невлязло в сила/.
При така установената фактическа обстановка настоящият С. състав прави следните правни изводи :
Признаването на чуждестранни съдебни решения по КМЧП се прилагат, когато това решение е извън обхвата на правото на Европейския съюз и не е в обхвата на друг международен източник. Признаването на чуждестранни съдебни решения по КМЧП се осъществява, без да е необходимо да има договор, или Р България да е в условия на фактическа взаимност с държавата, чието съдебно решение ще се признава у нас.
С чл.118 от КМЧП са регламентирани два вида признаване на чуждестранно съдебно решение : І – пряко признаване, без да е необходимо да се води съдебно производство, от съответния административен орган, пред който се представя – чл.118, ал.1 от КМЧП; и ІІ – непряко признаване по С. ред Ч. предявяване на установителен иск пред Софийския градски съд – чл.118, ал.2 от КМЧП.
Ако българският орган приеме, че не е налице някоя от предпоставките по чл.117 от КМЧП и откаже признаването на чуждестранното съдебно решение, то тогава заинтересованото лице може да иска признаване на чуждестранно съдебно решение по С. ред, като предяви установителен иск пред СГС, както повелява разпоредбата на чл.118, ал.2 от КМЧП.
При прякото признаване по чл.118, ал.1 от КМЧП органът, от който се иска това, след като извърши проверка за наличието на предпоставките на чл.117 от КМЧП, може да признае чуждестранното съдебно решение (да зачете правните му последици – СПН на установително решение или СПН и конститутивно действие на конститутивно решение) или да откаже признаването. Целта на признаването е чуждестранното съдебно решение да има в държавата – адресат на признаването, същото действие, което има в държавата по произход. Търсената правна защита е дадена и положителното решени на органа поражда действие за страните. В настоящия казус с положителното решение на К. на общ.Б. се приема, че баща на Н. Н. В. е Н. Д. Г..
Видно от Молба с вх.№ ПР-0347-29/08.10.2018 г., подадена от Н.Д.Г. до К. на О. Б., за признаване на съдебно решение по дело № FD17P00553 за установяване на бащинство, в конкретния случай на Върховен съд, Семейно подразделение, Г.Лондон, Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, е поискано от органа да предприеме процедура по промяна на акт за гражданско състояние – в акта за раждане на детето да се впише името на бащата на същото дете.
В конкретния случай обжалваното решение на К. на общ.Б. по заявлението на Н.Д.Г., въз основа на което ще се издаде акт за раждане на Н. Н. В. с ново съдържание (ако вече не е издаден), различен от вече издадения Акт за раждане № 0340/21.06.2012 г. от Общинска администрация - Б., ще доведе (или вече е довел) до извършване на промени, касаещи самия акт за раждане на Н. Н. В., или съответното длъжностно лице по чл.73 и сл. от ЗГР ще извърши (или вече е извършило) съответното отбелязване в акта за раждане на Н.Н.В..
Ето защо, отделното самостоятелно оспорване на Решение № 27/24.10.2018 г. на К. на О. Б. е недопустимо, тъй като на обжалване биха подлежали актът (респ. актовете) на длъжностното лице по гражданско състояние, с който (които) се допускат отбелязвания, допълнения и поправки на вече съставени актове за гражданско състояние.
За да възникне право на обжалване на процесния отказ, следва да се прецени дали искането е свързано с издаване на индивидуален административен акт (ИАА). Самото искане за признаване на чуждестранно съдебно решение не представлява искане за издаване на ИАА по смисъла на чл.21, ал.1 – ал.4 от АПК, поради което не може да се приеме, че оспореното решение е годен ИАА, върху който да се осъществи С. контрол за законосъобразност.
Освен това следва да се има предвид и това, че КМЧП не предвижда процедура по признаване на чуждестранно съдебно решение да бъде по реда на АПК, а и не препраща към него. Оттук може да се направи обоснован извод, че актът, в случая атакуваното решение на К. на общината, относно това дали са налице предпоставките на чл.117 от КМЧП за признаване на чуждестранно съдебно решение по чл.118, ал.1 от КМЧП, не подлежи на съдебно обжалване по реда на АПК.
В разпоредбата на чл.118, ал.2 от КМЧП е предвидено, че при спор относно условията за признаване на чуждестранно съдебно решение, може да се предяви установителен иск пред СГС, който ще бъде компетентният съд, съгласно чл.120, ал.1 от КМЧП, да прецени дали са налице условията за признаване на чуждестранното съдебно решение. Осъществяването на контрол за законосъобразност от административния съд в случая би довело до изземване на компетентността на гражданския съд за законосъобразната преценка дали са налице условията на чл.117 от КМЧП за признаване на чуждестранно съдебно решение, което е недопустимо.
По изложените съображения БлАС намира жалбата за процесуално недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено, като преди това се отмени протоколното определение от 22.01.2019 г., с което е даден ход на делото по същество.
С оглед изхода на делото, чл.143, ал.4 от АПК и това, че предмета нас пора не представлява фактическа и правна сложност, на ответника следва да бъдат присъдени разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв., съобразно чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, във вр. с чл.37 от ЗПрП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Предвид гореизложеното и на основание чл.159, т.1 от АПК и чл.143, ал.4 от АПК, Благоевградският административен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ протоколното определение от 22.01.2019 г., с което е даден ход на делото по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А. С. М., с ЕГН *, от с.Б., общ.К., в качеството й на майка и законна представителка на Н. Н. В., с ЕГН *, против Решение № 27/24.10.2018 г. на К. на О. Б..
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 867/2018 г. по описа на Административен съд – Б..
ОСЪЖДА А. С. М., с ЕГН *, от с.Б., общ.К., в качеството й на майка и законна представителка на Н. Н. В., да заплати на О. Б., сумата от 100.00 /сто/ лева – разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на Р България – Г.София, в 7-дневен срок от съобщаването му.


СЪДИЯ : /п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!
О.М.