Производството е реда на чл. 145 и сл. във връзка с чл.104 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)
Образувано е по жалба на С. М. Т. от гр. Б., ул. „Х. С.“№ * против Заповед № 824/27.05.2021 г. на Г. А. на О. Б., с която на основание чл. 99, т. 2 и т. 5 от АПК е отменено Удостоверение за търпимост № 44/31.08.2020г. на главен А. на О. Б., оправомощен със Заповед №277-ЧР/12.06.2020г. на главен А. на О. Б.. В жалбата се релевирани доводи, че заповедта е постановена в нарушение на административнопроизводствените правила, поради което се претендира за отмяната й.
В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и с процесуалния й представител адв.Х., която както в съдебно заседание, така и в представено по делото писмено становище подържа съображенията изложени в жалбата като твърди, че заповедта е издадена в отсъствие на материалноправните предпоставки на чл.99, т. 2 от АПК. Релевира доводи, че предвидената по плана на О. Б. улица не е реализирана, собственика на имот пл. № 192, кв. 14, по плана на с. Л., общ. Б. не е обезщетен за частите предвидени да се включат е нея, поради което на основание § 1, ал. 1 от Преходните разпоредби /ПР/ на Закона за изменение и допълнение /ЗИД/ на Закона за устройство на територията /ЗУТ/ извършеният строеж е търпим до реализирането на предвидената в ПУП улица. Моли оспорения административен акт да се отмени, като се присъдят и направените по делото разноски съобразно приложения списък.
Ответната страна - главният А. на О. Б., в съдебно заседание и в представено по делото писмено становище чрез процесуалния си представител гл. юрк. Я. счита жалбата за неоснователна, като счита, че процесната заповед е издадена законосъобразно при спазване на процедурата по чл. 99 и сл. от АПК. Алтернативно на основание чл. 177, ал. 2 от АПК моли да бъде обявена нищожността на процесното удостоверение за търпимост във връзка с влязло в сила решение № 12634/187.10.2018г. по адм.дело № 3522/2018г. на ВАС, с което е оставено в сила решение № 1955/06.12.2017 г. по адм. дело № 623/2017 г. на Административен съд – Б.. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:
Административното производство по издаване на удостоверение за търпимост е започнало въз основа на Заявление с вх. № АП-0117-72/21.08.2020г. от М. С. К. до Г. А. на О. Б., с искане за издаване на удостоверение за търпимост на строеж:допълващо застрояване „Лятна кухня“, изграден в поземлен имот с пл.№192, кв. 14 по плана на с. Л., общ. Б..
С Удостоверение за търпимост № 44/31.08.2020г. главният А. на О. Б., е удостоверил, че строеж – „Лятна кухня“, в поземлен имот с пл. № 192, кв. 14 по плана на с. Л., О. Б., предвид разпоредбата на §16, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ е търпим до реализиране предвижданията на подробния устройствен план.
Във връзка с протоколно определение от 23.03.2021 г. по адм. дело № 727/2019г. на Административен съд – Б., входирано в О. Б. с писмо с вх. №11-00-302/30.03.2021г., за изразяване на становище относно законосъобразността на удостоверение за търпимост № 44/31.08.2020г. на главен А. на О. Б., и предвид факта посочен в цитираното писмо, че за извършен незаконен строеж в УПИ VIII- пл.№192, кв. 14 по плана на с. Л., общ. Б. представляващ: допълващо застрояване – „Лятна кухня“ е издадена заповед № 400/08.04.2019 г. на кмета на О. Б. за нейното събаряне, административното производство по издаване на удостоверение за търпимост № 44/ 31.08.21020г. на главен А. на О. Б. е възобновено.
С писмо с изх. № 11-00-302/28.04.2021 г. на Г. А. на О. Б., С. М. Т. в качеството й на настойник на М. С. К. е уведомена за образуваното административно производство по чл. 99 от АПК. С писмо с рег.№ В-00-19/14.05.2021г. от С. М. Т. е депозирано възражение до Г. А. на О. Б..
Към административната преписка е приложено и Становище с изх. № 29/02.04.2021г. на арх. П. Г. определена за главен А. на О. Б., съгласно Заповед № 143-ЧР/11.03.2021г. на арх. Л. О. – главен А. на О. Б. за неприложимост в случая на разпоредбата на § 16 от ПР на ЗУТ за строеж: Допълващо застрояване –„лятна кухня“, изграден в поземлен имот с пл. № 192, кв. 14 по плана на с. Л., общ. Б..
При извършената проверка от административния орган е установено, че е налице влязъл в сила Отказ за узаконяване № 149/17.12.2014 г. на Г. А. на О. Б., издаден по реда на § 127, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ на горепосочения строеж. С решение № 12634/18.10.2018г. по адм.дело № 3522/2018г. на ВАС, Отказът за узаконяване е оставен в сила. Като мотиви в обжалваната заповед за отмяна на удостоверението за търпимост органът се е позовал на разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК, съгласно която актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни.
Със Заповед № 824/24.05.2021 г. главният А. на О. Б. е оттеглил издаденото Удостоверение за търпимост № 44/31.08.2020 г., издадено от Г. А. на общината.
Заповедта е била съобщена на заинтересованото лице С. М. Т. на 01.06.2021 г., видно от известие за доставяне от същата дата (стр.18).
Недоволна от тази заповед, С. Т. я е оспорила пред Административен съд - Б. на 14.06.2021 г., видно от клеймото върху жалбата (стр.1).
По делото е допусната и съдебно – техничека експертиза, като заключението по нея е прието от страните по делото. От същата безспорно се установява, че не са проведени отчуждителни мероприятия за реализиране на улица по плана на с. Л., одобрен през 1987 г.
По делото служебно от административния съд е изискана и представена справка по адм. дело № 727/2019 г. по описа на Административен съд – Б., с предмет на обжалване Заповед № 400/08.04.2019 г. на кмета на О. Б., от която е видно е, че същото е спряно до приключване на производството по настоящото дело.
При така установената фактическа обстановка и съобразно чл.159 от АПК, чл.168, ал.1 от АПК, във вр. с чл.146 от АПК, административният съд прави следните правни изводи :
Жалбата на С. Т. е процесуално допустима – подадена в срок от надлежна страна, адресат на оспорения административен акт, който е неблагоприятен, като този индивидуален административен акт подлежи на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд – Б..
Разгледана по същество, жалбата е и основателна по следните съображения :

Предмет на оспорване пред Административен съд – Б. е Заповед № 824/27.05.2021г. на Г. А. на О. Б., с която се отменя удостоверение за търпимост № 44/31.08.2020г. на главен А. на О. Б., оправомощен със заповед № 277-ЧР/12.06.2020г. на главен А. на О. Б.., на основание чл. 99, т.2 и т. 5 от АПК.
Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.
Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.
Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.
Оспорения административен акт е издаден от надлежен орган-Г. А. на общината в рамките на неговата компетентност и при спазване на визираната в закона процедура, но е постановен в противоречие с материалноправните норми, което е основание за отмяната му по чл.146, ал.1, т.4 АПК.
Обжалвана заповед е издадена на основание чл.99, т.2 и т. 5 АПК, т.е. при възобновяване на производството по издаване на административен акт.
По силата на чл.99, т.2 АПК влязъл в сила индивидуален административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство, а по т. 5 от същата разпоредба когато същият административен орган по същия въпрос и на същото основание е издал по отношение на същите лица друг влязъл в сила административен акт, който му противоречи.
В настоящия случай Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – Г. А. на О. Б., предвид §16, ал.1, изр.2 от ПР на ЗУТ, във вр. с чл.145, ал.1 от ЗУТ. В хипотезите на чл.99, т.1-7 от АПК са предвидени основанията, при наличието на които влязъл в сила ИАА или ОАА, който не е оспорен пред съда, може да бъде отменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред – от органа, който го е издал. В случая главният А. на общината е издал процесната заповед по реда на чл.99, ал.1, т. 2 и т. 5 от АПК. Удостоверението по §16 от ПР на ЗУТ е позитивен акт, който не подлежи на обжалване пред съда от лицето, в чиято полза е издаден, а и не подлежи на оспорване и от всяко друго лице, тъй като не се засяга чужда правна сфера. Отмяната на удостоверението по реда на чл.99 и сл. от АПК е в правомощията на Г. А. на общината, като негов издател, поради което неоснователно е оплакването на оспорващата страна за нищожност на заповедта. Спазена е и предвидената от закона писмена форма.
При издаването на процесния административен акт са допуснати съществени нарушения на материално правните норми – самостоятелно отменително основание по чл.146, т.4 от АПК.
Според чл.102, ал.2 АПК възобновяване на производство по чл.99, т.2-7 АПК може да се направи в тримесечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна или изменение на административния акт, но не по-късно от една година от възникване на основанието, а когато възникването на основанието предхожда издаването на административния акт, началният момент на срока за възобновяване е влизането в сила на акта.
Издаването на оспорения административен акт на 27.05.2021г., т.е. след изтичане на тримесечния срок.
Новото обстоятелство по т. 2 от чл. 99 АПК, на което административният орган се е позовал в мотивите на процесната заповед, е Отказ за узаконяване № 149/17.12.2014г. на Г. А. на О. Б., е издаден преди удостоверението за търпимост. Т.е. преклузивния срок за възобновяване на административното прозводство по чл.102, ал.2 от АПК започва да тече от влизане в сила на акта, предмет на възобновяването. Удостоверението за търпимост е издадено на 31.08.2020г., не се спори, че е връчено на оспорващата, не е оспорено по съдебен ред и е влязло в сила. Следователно, атакуваната заповед е издадена след изтичане на тримесечния срок по чл.102, ал.2 АПК на 27.05.2021г., поради което е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Наведените от процесуалния представител на ответника доводи за нищожност на удостоверението за търпимост, поради противоречието му с влязло в сила съдебно решение са ирелевантни. Предмет на разглеждане в производството е заповед на Г. А., издадено при условията и реда на чл.99 от АПК. В това производство е недопустимо да се извърши инцидентен контрол по валидност на отменения административен акт – удостоверение за търпимост. Следва да се посочи за пълнота в тази връзка, че издаденото удостоверение за търпимост не е и не може да бъде пречка за развитие на производство по чл.225а от ЗУТ за премахване на незаконен строеж.
Предвид изхода на делото и направеното искане ответната страна, на основание чл.143, ал.1 АПК, дължи да заплати на жалбоподателката направените по делото разноски в размер на 900 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат, съгласно представен по делото Договор за правна услуга от 12.01.2022г. и приложен списък на разноските на л. 116 и л. 117 от делото.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, пр.2 от АПК и чл.143, ал.1, т. 4 от АПК, Административен съд - Б.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед № 824/27.05.2021 г. на Г. А. на О. Б..

ОСЪЖДА О. Б. да заплати на С. М. Т., с адрес: гр. Б., ул. „Х. С.“ №*, сумата от 900 /деветстотин/ лева – направени разноски по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.


СЪДИЯ: /п/ Тодор Тодоров
Вярно с оригинала!
С.В.