и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на В. А. Ц., с адрес: гр.С., ул.“П.“ № 72 против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № 22-0339-000129/07.06.2022 год., издадена от Н. на Районно управление (РУ) – С. К. Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на М.) гр.Б., с която на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – "прекратяване на регистрацията на МПС за срок от шест месеца, считано от 07.06.2022 год.". Навеждат се доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, с твърдения за немотивираност и неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че К. датата на констатиране на нарушението, водача не е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред, макар отнетото за друго нарушение, съответно по приложена ПАМ да не е върнато. В тази връзка се твърди, че К. момента на прилагане на процесната ПАМ, наложеното по-рано наказание „лишаване от право на управление на МПС“ е било изтърпяно. Иска се отмяна на заповедта. В съдебно заседание, жалбата се поддържа от оспорващия.
Ответника по жалбата Н. на РУ – С. К. ОД на М. гр.Б., в съдебно заседание не изпраща представител и не взема отношение по жалбата.
Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на оспорващия, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От събраните по делото писмени доказателства, безспорно се установява, следното:
С оспорената Заповед № 22-0339-000129/07.06.2022 год., Н. на РУ – С. К. ОД на М. гр.Б., е наложил на В. Ц. ПАМ “прекратяване на регистрацията“ на ППС лек автомобил, м.“...“ с транзитен № ... за срок от 6 (шест) месеца, считано от 07.06.2022 год. Заповедта е мотивирана с констатираното на 07.06.2022 год. нарушение по отношение на оспорващия, състоящо се в това, че на същата дата, около 11.30 часа на общински път № BLG1236 е управлявал собствения си лек автомобил, м.“...“, след като е лишен от право да управлява МПС по административен или съдебен ред. Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена на Ц. на 10.06.2022 год. и е обжалвана пред съда с жалба подадена по пощата на 13.06.2022 год. - в срок.
По делото е представен акт за установяване на административно нарушение серия бл.№ 300577/07.06.2022 год. – стр.68.
Видно от приложеното становище УРИ 339р-12372/17.06.2022 год. (стр.77), с Наказателно постановление (НП) № 20-1116-000696/05.06.2020 год. на Ц. е било наложено административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец. Свидетелството за управление на МПС е било отнето на 01.03.2022 год. К. датата на констатиране на нарушението свидетелството не е било върнато на оспорващия, тъй като същия има незаплатени глоби. В тази връзка на административния орган бяха дадени указания, да посочи доказателства, от които да е видно, че К. датата на издаване на оспорената заповед, Ц. е бил лишен от право за управлява МПС по съдебен или административен ред.
При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка съгласно чл.168 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК и чл.169 от АПК, съдът прави следните правни изводи:
Оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната от закона форма, поради което същата е валидна.
Със Заповед № 244з-735/14.03.2022 год. Директорът на ОД на М. – Б. е оправомощил лицата, компетентни да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, между които и Началниците на РУ на М. (т.1.6), поради което съдът приема, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган.
Съгласно цитираната от административния орган разпоредба на чл.171, т.2а, б.“а“ за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, К. която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Нормата е императивна, като не предоставя на компетентния орган право на преценка, а последният действа изцяло в условията на обвързана компетентност. При реализиране на фактите и обстоятелствата, представляващи основание за прилагане на мярката, същият орган е длъжен да издаде акт, с който да приложи предвидената в ЗДвП ПАМ. Единствено продължителността на срока на мярката се определя от органа в условията на оперативна самостоятелност в рамките на предвидените граници от шест месеца до една година.
В процесния случай е прието от административния орган, че на 07.06.2022 год., оспорващия е управлявал собствения си лек автомобил, като К. тази датата е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред.
Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. В конкретния казус органът е приел за осъществена една от хипотезите на чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП, прилагайки ПАМ по отношение собственик, който управлява моторно превозно средство, след като е лишено от това право.
Материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ в приложената от административния орган хипотеза на чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП е МПС да се управлява от лице което е лишено от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, като нарушението следва да бъде констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица. В случая необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката не се доказа.
Не е спорно по делото, че с влязло в сила НП № 20-1116-000696/05.06.2020 год. на Ц. е наложено административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец. Свидетелството за управление на МПС е иззето на 01.03.2022 год.
СУМПС фактически се изземва при установяване на нарушението, превантивно свидетелството се отнема от водача на МПС на основание на наложената ПАМ до влизане в сила на издаденото НП, но за не повече от 18 месеца, като след влизане в сила на наказателното постановление (което е в рамките на тези 18 месеца), отнемането на свидетелството продължава във връзка с изпълнението вече на наложеното наказание - лишаване от право на правоуправление. Крайният момент, до който отнемането може да продължи по аргумент от разпоредбите на чл. 24 Наредба I-157/01.10.2002 год. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредбата) е изтичане срока на наложеното наказание, в случай, че наказателното постановление влезе в сила в рамките на 18-месечния срок от отнемането или изтичането на 18-месечния срок от отнемането, ако в рамките на този срок НП не влезе в сила. Следователно, под израза "до решаване на въпроса за отговорността му", употребен в чл. 171, ал. 1, т. 1, б."б" от ЗДвП законодателят е имал предвид до влизане в сила на НП, с което е наложено наказанието или отмяната на НП с влязло в сила съдебно решение. В случая с влязлото в сила НП № 20-1116-000696/05.06.2020 год. на оспорващия е било наложено административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец.
Съгласно чл. 190, ал. 2 от ЗДвП наказанието "лишаване от право да се управлява моторно превозно средство" тече от датата на изземване на свидетелството за управление. Т.е., изчисляването на срока на изтърпяване на наказанието започва от датата на изземване на свидетелството, в случая от 01.03.2022 год. и изтича на 01.04.2022 год. Нарушението за което е приложена процесната ПАМ е извършено на 07.06.2022 год., т.е. след като вече е било изтекло наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец на водача Ц..
Редът за издаване и отнемане на свидетелствата за управление на МПС са регламентирани в Наредба № I-157/01.10.2002 год. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина. В чл. 20 от Наредбата е предвидено, че отнемане на свидетелства за управление на МПС се извършва въз основа на: 1. влезли в сила наказателни постановления, решения или присъди, с които е наложено наказание "лишаване от право да се управлява МПС"; 2. наложена принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС. Датата, месецът и годината на отнемане на свидетелството за управление, както и неговият номер се отбелязват върху документа, послужил за отнемането, и се съхраняват и на магнитен носител на информация - чл. 21 от наредбата. От изложеното се налага извода, че К. датата на извършване на проверката от контролните органи – 07.06.2022 год. водачът Ц. не е бил лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, тъй като наложеното му с НП № 20-1116-000696/05.06.2020 год. наказание лишаване от право да се управлява МПС за срок от един месец е изтекло (изтърпяно) на 01.04.2022 год., доколкото СУМПС е иззето от контролните органи 01.03.2022 год. Наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец започва да тече от момента на изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство, както беше казано и по-горе. Следователно, К. момента на издаване на процесната заповед за прилагане на ПАМ не са били налице кумулативно всички материално правните предпоставки за това по чл. чл. 171, т. 2а б. "а" от ЗДвП.
К. момента на извършване на проверката от контролните органи – 07.06.2022 год. – 11.30 часа оспорващия е бил с временно отнето СУМПС (видно от писмо рег.№ 111600-13631/05.08.2022 год. – на стр.142, свидетелството не е върнато, след изтърпяване на наказанието, поради неплатени глоби), но не е бил лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред. В тази връзка и въпреки изричните указания на съда не се представиха доказателства, за наличието на издадено и влязло в сила наказателно постановление или присъда, с което да е било наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ К. датата на констатиране на нарушението – 07.06.2022 год., в каквато хипотеза е била приложена процесната ПАМ.
Изложеното показва, че оспореният административен акт е валиден, но издаден в нарушение на материалния закон, поради което и ще следва да се отмени.
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0339-000129/07.06.2022 год., издадена от Н. на Районно управление – С. К. Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи гр.Б..
Решението е окончателно.


СЪДИЯ: /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева

Вярно с оригинала!
М.К.