И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Б. К. М., с [ЕГН], от [населено място], [улица], обл.Б., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 21-0266-000305/06.12.2021 г., издадена от В. Х. Ф. – Началник група към ОД на МВР – Благоевград, РУ Гоце Делчев, с която на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, е наложена ПАМ – „временно отнемане на СУМПС на водача М. до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, за отнемане на СУМПС“.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на административния акт. Твърди се, че не са налице законовите предпоставки да налагане на ПАМ, който е и немотивиран. Иска се отмяна на оспорената заповед. Жалбата се поддържа с писмено становище, депозирано от процесуалния представител на жалбоподателя.Представени са и писмени бележки от адв.Т. – Р.
Ответникът по жалбата – В. Х. Ф. на длъжност Началник група в Районно управление – Г. Д. към ОД на МВР – Благоевград, не се явява и не се представлява в съдебно заседание, и не изразява становище по жалбата.
По делото са събрани писмени доказателства.
БлАС след преценка на събраните доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 05.12.2021 г., И. С. Л. – мл. автоконтрольор към ОД на МВР – Благоевград, РУ – Гоце Делчев, съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, серия GA, № 470560/05.12.2021 г. /на л. 6 от делото/ срещу оспорващия за това, че на същата дата, около 05.35 часа, в [населено място], по [улица], е управлявал товарен автомобил „Ленд Ровер Дискавъри“ с рег. № [рег. номер], собственост на Г. М. Т., и след отправена покана по надлежния ред да бъде тестван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № 0077, отказал да бъде тестван. Издаден е бил талон за медицинско изследване № 140638, който жалбоподателя отказал да получи. Отказът на жалбоподателя да получи талона за медицинско изследване е удостоверен с подписа на един свидетел - И. Д. Щ.. При проверката било установено също така, че Б. М. не носи СУМПС и контролен талон към него, както и СРМПС Част II.
Въз основа на установеното, актосъставителят приел, че с деянията си Б. М. е нарушил разпоредбите на чл. 174, ал. 3, предл. първо от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП.
Въз основа на констатираното, В. Х. Ф. - Началник група към ОД на МВР – Благоевград, РУ Гоце Делчев, издал атакуваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0266-000305/06.12.2021 г. /на л. 4 от делото/, с която на основание чл. 22 от ЗАНН във вр. с чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, на оспорващия била наложена принудителна административна мярка – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, за отнемане на СУМПС“.
Заповедта била връчена на адресата й на 17.01.2023 г., видно от докладна записка на л. 35 от делото. От последната е видно, че Б. М. е отказал да представи СУМПС и КТ към него, поради което същите не са били иззети. Жалбата срещу заповедта е била подадена от М. на 31.01.2023 г., чрез административния орган до БлАС.
При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка съгласно чл.168 от АПК, във вр. с чл.146 от АПК и чл.169 от АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност пред БлАС административен акт и от надлежна страна – адресат на същия, за която е налице правен интерес от обжалването му.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:
Оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при издаването й, като съответства и на целта на закона, поради което същата е валидна, правилна и законосъобразна.
Съгласно чл. 172, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая, доколкото с настоящата заповед е приложена мярка по чл. 171, т. 1 от ЗДвП и издателят й е надлежно оправомощен със Заповед № 244з-1916/03.09.2019 г. на Директора на ОДМВР, съдът намира, че същата е издадена от компетентен административен орган.
Наред с горното, процесната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма, съобразно изискванията на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК, включително с посочване на фактическите и правните основания за издаването й. В същата се съдържа подробно описание на административното нарушение, по повод на което е приложена ПАМ и обстоятелствата, при които е било извършено, индивидуализация на нарушителя и моторното превозно средство, посредством което е извършил вмененото му нарушение на ЗДвП. Коректно е посочената правната му квалификация, а именно - чл. 174, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, съгласно която разпоредба, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000.00 лв. В тази връзка, съдът намира, че в заповедта е налице пълно съответствие между обстоятелствената и разпоредителната й част. Както бе посочено по-горе, разпоредбата на чл. 174, ал. 3, предл. първо от ЗДвП е посочена като правна квалификация на относимото към случая административно нарушение, извършването на което е било установено в хода на административнонаказателното производство, а нормата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от същия закон съставлява правното основание за налагане на процесната ПАМ.
Противно на твърдяното в жалбата, оспореният административен акт е издаден и в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.
От събраните по делото доказателства по безспорен начин бе установено, че на посочените в заповедта дата и час, Б. М. е управлявал товарен автомобил, като след отправена покана по надлежния ред да бъде тестван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № 0077, е отказал да бъде тестван. Тук следва да се посочи, че оспорващият не ангажира никакви доказателства в настоящото производство в подкрепа на твърденията си, изложени в жалбата.
От изложеното по-горе следва категоричният извод, че в случая са налице релевантните факти, посочени в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, респективно обуславящи приложимост на визираната в разпоредбата ПАМ, а именно – отказ на жалбоподателя да бъде тестван за употреба на алкохол. Тези факти бяха безспорно доказани, респ. не бяха опровергани по никакъв начин от оспорващия съобразно разпределената му доказателствена тежест в процеса.
Останалите доводи, поддържани с жалбата, относно невръчването на препис от съставения АУАН на нарушителя, не са предмет на разглеждане в настоящото производство, доколкото този въпрос следва да бъде решен в рамките на административнонаказателното производство, което се развива пред районния съд по повод обжалване на НП, издадено въз основа на съставения АУАН. При наличие на надлежно съставен акт за установяване на административно нарушение, компетентният орган не може да подлага на съмнение отразените в него факти. Както бе посочено вече, с оспорената заповед е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, която е преустановителна и се прилага само в изрично и изчерпателно изброените хипотези, като мярката има временен характер и се прилага под прекратително условие – до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. За приложимостта на мярката следва да бъдат установени фактите, попадащи в диспозицията на правната норма, което в настоящия случай е безспорно установено със съставения АУАН серия GA, № 470560/05.12.2021 г., който на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с материална доказателствена сила за отразените в него обстоятелства за целите на административното производство, до доказване на обратното. Такова пълно и главно доказване обжалващият не проведе в хода на съдебното производство, поради което възраженията му за противоречие с материалноправните разпоредби на закона са неоснователни.
С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за отмяна на оспорената заповед, каквото е искането в жалбата, тъй като безспорно са установени материалноправните предпоставки за налагане на процесната ПАМ. В случая съдът приема, че с налагането на процесната ПАМ, административният орган е осигурил безопасността на движението за другите участници в него и е преустановил административното нарушение.
Ето защо, като издадена от компетентен орган, при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие с изскванията за форма на акта и целта на закона, както и без противоречие с материалноправни разпоредби, процесната заповед е законосъобразен акт, а жалбата против нея се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Съгласно чл. 172, ал. 5, изр. второ от ЗДвП, настоящото решение не подлежи на обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Благоевградският административен съд
 

Р Е Ш И :

 
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б. К. М., с [ЕГН], от [населено място], [улица], обл.Б., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0266-000305/06.12.2021 г., издадена от В. Х. Ф. – Началник група към ОД на МВР – Благоевград, РУ Гоце Делчев.
Решението не подлежи на обжалване.
 

	СЪДИЯ:	/п/ Иван Шекерлийски
	Вярно с оригинала! КТ