и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Н. Ц. Б.,от Б.,ул.“...“ № ...,със съдебен адрес Б.,ул.“...“ № ...,А.Т. Б.,против Решение № ППН-01-152 от 15.12.2022 г. на К. за З. на Л. Д. (КЗЛД),с което на основание чл.58,§2,б.“г“,във вр.с чл.83,§5,б.“д“ от Регламент(ЕС) 2016/679 е санкциониран с глоба в размер на 500 (петстотин) лв. за допуснато нарушение на чл.58,§1,б.“е“ от същия Регламент за това,че в качеството на администратор на лични Д. не е предоставил достъп до всички лични Д.,включително до всяко оборудване и средство за обработване на данните,както и до цялата информация,и е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК),във връзка с чл.38,ал.8 от Закона за З. на Л. Д. (ЗЗЛД).

Сочи се в жалбата,че оспореното решение е незаконосъобразно като издадено без да са налице изискванията на материалния закон.Твърди се,че не е допуснал оглед на жилището си за установяване наличието на видеозаснемане след консултация с адвокат като предпазна мярка срещу ограбване от измамници.Позовава се на конституционно установената неприкосновеност на жилището.Излагат се и доводи за липса на компетентност КЗЛД да налага глоби.Иска отмяна на оспореното решение.Становището е доразвито в представени писмени бележки.Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата – К. за З. на Л. Д.,Ч. процесуалния си представител,в приложено писмено становище излага доводи за неоснователност на жалбата.Иска се отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение /л.80/.

Заинтересованата страна – В. К. Д.,в съдебно заседание и в представени писмени бележки,поддържа становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспореното решение.

След като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

В Б. на ул.“...“ № ... е изградена 5-етажна жилищна сграда с един вход,състояща се от приземен етаж с гаражни клетки,партерен етаж,пригоден в търговски обекти,и три жилищни етажа.В тази сграда оспорващото лице обитава апартамент на втория етаж,а В. Д., родителите й – апартамент на първия етаж.

Пред КЗЛД от В. Д. постъпили жалби с вх. №,№ ППН-01-152/24.02.2022 г. и № ППН-01-152#12/27.10.2022 г.,съдържащи оплакване за неправомерно обработване на лични Д. от Н. Ц. Б. и неговата майка Б. Т. Б.,в хипотезата на осъществявано видеонаблюдение и противозаконно видеозаснемане,без съгласието на съседите,чрез монтирани две камери – първата пред входната врата на апартамента,намиращ се в Б.,ул.“...“ № ...,с обхват коридора и стълбище,а втората – на тераса от жилището,с обхват към дворното място.Към жалбите си В. Д. приложила снимков материал,от които от различна позиция се виждат тела,наподобяващи камери за видеонаблюдение,монтирани на фасадата на тераса от втори етаж на жилищна сграда и над входна врата за апартамент(л.22-л.28).

Със Заповед № РД-15-122/21.03.2022 г. на председателя на КЗЛД проверката по оплакванията била възложена на служители на КЗЛД – старши инспектор Я. В. и главен инспектор Л. М. (л.46).Последните осъществили телефонна връзка с Н. Б.,уведомили го за откритото производство по проверка на оплакванията на Д.,както и за извършване на оглед на сградата на ул.“...“ № ... в Б. на 15.06.2022 г.,в 09,зо ч.,като датата е била съгласувана с ангажиментите на Б..

На 15.06.2022 г.,в 09,зо ч. старши инспектор Я. В. и главен инспектор Л. М. пристигнали на мястото на проверката,но Н. Б. не бил открит в апартамента си.На многократните позвънявания той не отговарял.Служителите извършили оглед на сградата, при който установили,че камера на фасадата на терасата на жилището на оспорващото лице е липсвала,но фигурирал кабел и поставена саксия с цвете.Извършили оглед и на входната врата за обитавания от Б. апартамент,но на мястото на камерата,според една от снимките към жалбата,е имало осветително тяло.Многократните опити за осъществяване на телефонна връзка с оспорващото лице не дали резултат – Б. не отговарял на позвъняванията.Проверяващите служители залепили на входната врата на жилището на жалбоподателя уведомление,с което последният се уведомявал,че е открита проверка по оплакванията на Д.,като е насрочен нов оглед на място на 17.06.2022 г.,от 09,зо ч.

На 17.06.2022 г.,в 09,зо ч. инспекторите Я. В. и Л. М. пристигнали пред сградата на ул.“...“ № ... в Б.,където били посрещнати от св.Б. Б. – майка на жалбоподателя,и от Н. Б.,на когото е била връчена заповедта за проверка.Пред инспекторите двамата демонстрирали,че тялото над входната врата за апартамента е крушка,като посочили,че на терасата имало саксия,но кабелът,който се виждал до нея,е бил от сателитна чиния.Св.Б. Б. и жалбоподателят отказали да допуснат проверяващите до жилището на третия етаж,като в предоставен въпросник от служителите на КЗЛД последният отразил,че няма видеонаблюдение (л.48).

Проверяващите,при огледа на сградата,не констатирали наличието на табели за извършвано видеонаблюдение,като направили и фотоснимки на сградата от различни ъгли(л.50-59).Констатациите били отразени в Констативен протокол(л.47)

На 02.08.2022 г. инспекторите Я. В. и Л. М. изготвили Докладна записка с вх.№ ППН.01-152#6,с която го уведомили за установените факти по оплакванията на В. Д.,като предложили,с оглед на констатирания отказ от администратора и обработващ Л. Д. за извършване на проверка на всички помещения и техническо оборудване,Н. Б. да бъде санкциониран на основание чл.83,§5,б.“д“,във вр.с чл.58,§1,б.“е“ от Регламент(ЕС) 2016/679.

С Решение № ППН-01-152 от 15.12.2022 г. К. за З. на Л. Д.,на основание чл.83,§5,б.“д“ от Регламент(ЕС) 2016/679 е санкционирала Н. Б. с глоба в размер на 500 лв. за допуснато нарушение по чл.58,§1,б.“е“ от същия Регламент,за това,че на 17.06.2022 г., в качеството на администратор на лични Д.,не е предоставил достъп до всички лични Д.,включително до всяко оборудване и средство за обработване на Д.,както и до цялата информация.

Решението е връчено на оспорващия с писмо с известие за доставяне на 22.12.2022 г. (л.8).На 05.01.2023 г. Ч. административния орган Н. Б. е депозирал жалба срещу издадения акт,въз основа на която е образувано настоящото производство (л.2).

В хода на съдебното производство е разпитана св.Б. Б. – майка на оспорващото лице.В показанията си свидетелката сочи,че на 27.06.2022 г. е била заедно със сина си,когато пристигнали служители на КЗЛД,които са се представили,като обяснили,че са се обаждали по телефона и каква е целта на проверката.Сочи,че на сина й са били връчени „някакви документи“.Съдът кредитира тази част от показанията на свидетелката,като кореспондиращи на отразеното в констативен протокол от 17.06.2022 г. и на докладната записка от 02.08.2020 г.,в частта за проверката на 17.06.2022 г.Показанията на свидетелката в частта,отнасящи се до влошените отношения с Д.,съдът не обсъжда,като неотносими към предмета на спора.

Горната фактическа обстановка съдът установи въз основа на свидетелските показания в кредитираната част и въз основа на приетата административна преписка,като документите,съдържащи се в нея,представляват годни доказателства и като неоспорени от страните се възприемат изцяло и въз основа на тях се следва преценката за законосъобразност на акта.

При така установената фактическа обстановка,съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена срещу индивидуален административен акт,подлежащ на съдебен контрол,от надлежно легитимирано лице и в срока по чл.149,ал.1 от АПК,поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.

С Решение № ППН-01-152 от 15.12.2022 г. КЗЛД е наложила глоба на Н. Б. за това,че не е осигурил достъп и е препятствал проверяващ екип по Заповед № РД-15-122/21.03.2022 г. да извърши проверка за евентуално изградена система за видеонаблюдение и нейните технически параметри на адрес Б.,ул.“...“ № ....В случая не се касае за решение по същество,с което се установява нарушение на ЗЗЛД (т.е. на предполагаемо нарушение на защитени от закона лични Д.),а за препятстване на процесуално правомощие на контролен орган при осъществяване на задачи по Регламент (ЕС) 2016/679.Същото е осъществено на 17.06.2022 г. и удостоверено с констативен протокол.Предвид изложеното съдът счита,че КЗЛД е компетентен административен орган,съгласно чл.10а,ал.1 от ЗЗЛД,във вр. с чл.58,§ 1,б.“е“ от Регламент (ЕС) 2016/679,поради което възражението за нищожност на оспорения акт,които съдът извлича от жалбата,се явява лишено от основание.

Според определението на чл.6, ал.1 от ЗЗЛД К. за З. на Л. Д. (К.) е постоянно действащ независим надзорен орган,който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични Д. и при осъществяването на достъпа до тези Д.,както и контрола по спазването на Регламент (ЕС) 2016/679 и на ЗЗЛД.Тази своя функция К. осъществява,упражнявайки предоставени от закона правомощия,посочени в чл.10,ал.1 от ЗЗЛД, съответно чл.57 от Регламента.К. анализира и осъществява цялостен надзор и осигурява спазването на Регламент (ЕС) 2016/679,на ЗЗЛД и на нормативните актове в областта на защитата на лични Д. – чл.10,ал.2,т.1 от ЗЗЛД.Този административен орган е оправомощен и да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите,с които се нарушават правата на физическите лица по този закон,както и жалби на трети лица,във връзка с правата им по този закон – чл.38 и чл.79,ал.1,т.5 от ЗЗЛД.С разпоредбата на чл.12 от ЗЗЛД на председателя и членове на К. или на упълномощени от тях лица от администрацията са възложени правомощия за осъществяване на контрол,Ч. извършване на проверки (ал.4),които съгласно чл.12,ал.7 от ЗЗЛД завършват с констативен акт,като в случаите,когато в хода на проверката се установи административно нарушение,се образува административно-наказателно производство по Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).От анализа на посочените законови разпоредби се стига до извода,че органите,които осъществяват контрол за спазване на ЗЗЛД са: 1. К. на основание чл.10,ал.2 по реда на чл.38 и чл.39 от ЗЗЛД и 2.Председателят на КЗЛД и членовете на К. или упълномощени от тях лица от администрацията на основание чл.12 от ЗЗЛД.

Редът,по който се осъществяват двата вида контрол,е различен.Когато К. е сезирана с жалба от физическо лице,което твърди,че са му нарушени правата по ЗЗЛД,тя се произнася с решение съгласно чл.38,ал.3 от ЗЗЛД.Съгласно дадените от закона в този случай правомощия тя постановява решение,с което може да приложи мерките по чл. 58,§2, букви „а“-„з“ и „й“ от Регламент (ЕС) 2016/679 или по чл.80,ал.1,т.3,т.4 и т.5 и в допълнение към тези мерки или вместо тях да наложи административно наказание в съответствие с чл.83 от Регламент (ЕС) 2016/679,както и по глава Девета.Видът и размерът на наказанието зависи от това дали администраторът е юридическо или физическо лице и какво е извършеното нарушение.

На основание чл.9,ал.4,във връзка с ал.3 от ЗЗЛД решенията на К. се вземат с мнозинство от общия брой на членовете й /чл.7,ал.1 от ЗЗЛД – председател и 4 членове; чл.4,ал.1 от Правилника/ при проведено открито заседание.Същото следва да бъде подписано от всички членове,участвали в гласуването,като следва да се съобрази и специалната норма на чл.12 от Правилника,регламентираща валидността на решението,когато то може да се вземе и неприсъствено,ако председателят и всички членове на К. са съгласни и го подпишат.Съгласно чл.11,ал.4 от ПДКЗЛДНА „председателят или член на К.,който не е съгласен с решение,го подписва с особено мнение“.

Видно от Протокол № 35/29.09.2022 г. на проведено открито заседание присъствали трима членове на К..Последните са положили подписите си под оспорваното решение,взето с изискуемото мнозинство /л.107,л.115/.Предвид изложеното,съдът приема,че актът е постановен от компетентен орган и не е налице основание за отмяната му по чл. 146,т.1 АПК.

Предвид липсата на изрична разпоредба в ЗЗЛД,относно формата и съдържанието на решението,приложение следва да намерят изискванията на чл.59,ал.2 от АПК.Съдът намира,че оспореният акт съдържа задължителните по чл.59,ал.2 от АПК реквизити,както и подписите на лицата,участвали в гласуването /чл. 7,ал.1 от ЗЗЛД,във връзка с чл.4,ал.1 от Правилника/.При това не е налице основание за отмяната му по смисъла на чл.168,ал.1,във връзка с чл.146,т.2 от АПК.

Съдът счита,че не са налице съществени нарушения на административно-производствените правила,предпоставка за отмяна на решението на основание чл.168,ал.1, във връзка с чл.146,т.3 от АПК.

По отношение на съответствието с материалноправните разпоредби на закона по смисъла на чл.146,т.4 от АПК,съдът излага следното:

Установява се от докладната записка от 02.08.2022 г.,че служителите на КЗЛД – старши инспектор Я. В. и главен инспектор Л. М.,на 17.06.2022 г. са били възпрепятствани от оспорващото лице да извършат всеобхватна проверка по оплакванията на В. Д.,Ч. отказ от допускане в жилището на втория етаж от жилищна сграда,намираща се на ул.“...“ № ... в Б.,където евентуално биха се открили,или не,доказателства за осъществяване на евентуално видеонаблюдение /л.36/.

Докладната записка от 02.08.2022 г. е официален свидетелстващ документ,чиято необорена в производството материална доказателствена сила неминуемо задължава съда да приеме,че действително са се осъществили отразените факти – изявления и действия,които са удостоверени в доклад за извършена проверка,издаден от служителите на КЗЛД,в качеството им на длъжностни лица в кръга на службата им по установената в закона форма и ред.По силата на това процесуално правило следва да се приеме,че на 17.06.2022 г. екипът от КЗЛД бил възпрепятстван да извърши проверка,възложена му със Заповед № РД-15-122/21.03.2022 г. на Председателя на КЗЛД,поради отказ на оспорващото лице да ги допусне в жилището си.

Фактът на недопускане на проверяващите се потвърждава от самия Н. Б. в жалбата му срещу оспорения акт – оспорващото лице по съществото си признава,че е отказал да допусне служителите на К. в жилището си.Доводите,че това той е направил,като предпазна мярка за З. от „измамници“ по съвет на адвокат,се опровергава изцяло от показанията на неговата майка – св.Б. Б..Последната сочи,че на 17.06.2022 г., „двама господа“ се появил пред сградата на ул.“...“ № ...,които се представили,че са от „Комисия за З. на потребителите“,обяснили на синът й за какво са там,посочвайки,че те са се обаждали по телефона.Сочи,че „докато оправяха някакви документи и искаха подписи на сина ми,аз слушах разговора и ми стана ясно за какво иде реч“.От анализа конкретно на тези показания на св.Б. се установява,че пристигналите „господа“ били несъмнено възприети като служители на държавен орган,натоварени с извършване на проверка,свързана с оплаквания за осъществявано от оспорващото лице видеонаблюдение.Налага се изводът,че отказът на Н. Б. да допусне проверяващите в жилището си е осъзнат и с цел да попречи за изпълнение на служебните им задължения.За това и твърдяната от Б. предпазната мярка от „измамници“ не намира опора,не само в данните от докладната записка на проверяващите,но и в показанията на неговата майка и е израз на защитна позиция на оспорващото лице.

Изложените обстоятелства са необходими и достатъчни,за да се ангажира отговорността на жалбоподателя.

Съгласно чл.10а,ал.1 от ЗЗЛД,във връзка с чл.58,§ 1,буква „е“ от Регламент (ЕС) 2016/679 КЗЛД има правомощие при разследване да получава достъп до всички помещения на администратор или обработващ лични Д.,включително до всяко оборудване и средство за обработване на лични Д.,каквото е системата за видеонаблюдение.В чл.12 ЗЗЛД е предвидено,че председателят и членовете на К. или упълномощени от нея лица от администрацията й осъществяват контрол чрез проверки за спазване на Регламент (ЕС) 2016/679,която може да се извърши по жалба на заинтересовани лица съгласно ал.4 на същия член.В чл.12а,ал.1 ЗЗЛД е формулирано и общото задължение за оказване на съдействие на К. при изпълнение на нейните задачи и правомощия.В тази връзка,по довода на оспорващия в жалбата,следва да се посочи,че КЗЛД не нарушава неприкосновеността на частната собственост,защото не осъществява проверки в отсъствието на собственик или ползвател на имота,а само със съдействието им,което е дължимо.В случая без правно значение е дали жалбоподателите са администратори на лични Д. или физически лица,обработващи лични Д. по смисъла на чл.2,§2,б.“в“ от Регламент (ЕС) 2016/679.Националният орган,в случая КЗЛД,има правомощия да разследва и да получава достъп до всяко оборудване и средство за обработване на Д.,каквото в случая е системата за видеонаблюдение.Действия-записване и съхраняване с автоматично средство-система за видеонаблюдение,попада в понятието „обработване“ по смисъла на чл.4,т.2 от Регламент (ЕС) 2016/679.Данните от системата за видеонаблюдение позволяват лицата да бъдат идентифицирани в съответствие с разпоредбата на чл.4,пар.1,т.1 от Регламент 2016/679.Физическите и юридическите лица,които осъществяват видеонаблюдение,са администратори на лични Д. по смисъла на чл.4,т.7 от Регламент 2016/679, тъй като определят целите на обработването – охрана на лица и имущество,и средствата за обработването – система за видеонаблюдение.

Предвид изложеното и след като е нарушено правомощието на КЗЛД по чл.58,§1,б.“д“ от Регламент 2016/679 – да получава достъп до всяко оборудване и средство за обработване на данните,то надзорният орган има възможност да наложи правомощията по §2 от същия член.Преценката кое от правомощията да приложи се основава на съображенията за целесъобразност и ефективност на решението при отчитане на особеностите на всеки конкретен случай и степента на засягане на интересите на конкретното физическо лице – субект на Д.,както и на обществения интерес.Правомощията по чл.58,§2,без тази по буква „и“,имат характера на принудителни административни мерки,чиято цел е да предотвратят или да преустановят извършването на нарушение, като по този начин се постигне дължимото поведение в областта на защитата на Л. Д..Административното наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ по чл.58,§2,б.“и“ има санкционен характер.При прилагането на подходящата мярка по чл.58,§2 от Регламента се взема предвид естеството,тежестта и последиците от нарушението,както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.Оценката за това какви мерки са ефективни,пропорционални и възпиращи във всеки отделен случай отразява и целта,преследвана с избраната мярка – предотвратяване или преустановяване на нарушението,санкциониране на неправомерното поведение или и двете,каквато възможност е предвидена в чл.58,§2,б. „и“.

При преценка на горните обстоятелства К. е приела,че следва да наложи административно наказание „глоба“ в размер близък до минималния,който има за цел да санкционира неправомерното поведение и да дисциплинира ответната страна да окаже съдействия на КЗЛД при извършването на повторната проверка.В съответствие с чл.83,параграф 2 от Регламента,мотивите са следните: Буква „а“ – с нарушението се засягат правомощията на надзорния орган,без упражняването на които не може да се изясни преписката от фактическа страна,което води до отлагане на разглеждането й по същество.Това косвено води и до нарушаване на интересите на жалбоподателя,който е сезирал КЗЛД с искане жалбата му да бъде разгледана,а както беше посочено – това не е възможно към момента.Извършена е проверка на място,проведени са разговори,при които не е дадено категорично съгласие за съдействие.Буква „б“ – нарушението е извършено умишлено – налице е изричен отказ за предоставяне на достъп; Букви „в“ – „й“ не са относими за случая, доколкото произнасянето не е по същество на спора – за самото обработване на лични Д.,а е свързан с процесуален въпрос и задължението на административния орган по чл.35 АПК да издаде индивидуалния административен акт,след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая.

С оглед горното,съдът счита,че оспореното решение на КЗЛД е законосъобразно,постановено от компетентен орган,в предписаната от закона форма,при правилното приложение на материалния закон,без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона,поради което следва да бъде оставено в сила,а жалбата следва да бъде отхвърлена.

Предвид горното,съдът намира жалбата за неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

При този изход на спора и предвид направеното искане, съдът намира, че на основание чл.143,ал.3 от АПК,чл.78,ал.8 от ГПК на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.За административните дела е приложима нормата на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ,като ограничението по чл.78,ал. 8 от ГПК е размерът на юрисконсултско възнаграждение да не надхвърля предвидения в тази норма максимум от 240 лева за една инстанция.Съобразявайки изложеното и че спорът не се отличава с фактическа и правна сложност,намира,че следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 (сто) лв.

Водим от горното и на основание чл.172,ал.2 от АПК,Административен съд-Б.

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. Ц. Б.,от Б.,ул.“...“ № ...,със съдебен адрес Б.,ул.“...“ № ...,против Решение № ППН-01-152 от 15.12.2022 г. на К. за З. на Л. Д..

ОСЪЖДА Н. Ц. Б.,с ЕГН *,от Б.,ул.“...“ № ...,да заплати на К. за З. на Л. Д.,със седалище на управление гр.С.,ул.“...“ №...,сумата от 100 (сто) лева,представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните с връчване на преписи.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Димитър Узунов

Вярно с оригинала!

ВА