и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 405а, ал. 7 от Кодекса на труда /КТ/ във вр. с чл. 145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на „. П. М. О. с ЕИК=, със седалище и адрес на управление : Г. Б., ул. „. Д. № 5, представлявано от Управителя М. И. Н., подадена чрез пълномощника – адв. М. И. П. - АК - Б., със съдебен адрес : Г. Р..., против Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение изх. № ИЗХ21008091/ 17.02.20121г. на Главен инспектор при Д. „. по Т. /Д “ИТ“/ - Г. Б..

В жалбата се навеждат доводи, че оспореният административен акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон – отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, при липса на мотиви и при неизяснена фактическа обстановка. Поддържат се твърдения за наличието на сключен граждански договор между оспорващото дружество и лицето Р. М. Б., които изключвали наличието на трудово правоотношение между тях. Иска се да бъде отменен оспорения акт, и да бъдат присъдени сторените в производството разноски.

В съдебно заседание, оспорващият, чрез проц. си представител – адв. П., поддържа жалбата по изложените в същата доводи, доразвити и в депозирани по делото писмени бележки.

Ответникът по жалбата - Д. „. по труда” – Б., в съдебно заседание, чрез проц. си представител – старши юрисконсулт Портокалска, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена, като излага доводи за законосъобразност на оспореното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150. 00 лв. и прави възражение за прекомерност на претендираното за присъждане от оспорващия адвокатско възнаграждение. Допълнителни доводи се развиват в представени по делото писмени бележки.

Заинтересованата страна – Р. М. Б., не се явява в съдебно заседание, а в депозирано по делото писмено становище, намира депозираната жалба за основателна. Твърди, че служителите на Д “ИТ“ – Г. Б., при извършване на процесната проверка по работни места, създали бъркотия и суматоха, крещели на висок глас, и в тази обстановка тя попълнила и подписала декларация, без да осмисли съдържанието й. Нямала уговорка с оспорващото дружество, да се сключва трудов договор помежду им, просто била наета да поработи за 3- 4 дни, срещу които да получи 75. 00 лв. Поради това, моли да бъде отменено оспореното постановление.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът, въз основа на събраните доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното :

На 03.02.2021г., около 15. 05 ч., служители при Д. „. по труда” /Д “ИТ“/ - Г. Б., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство, на оспорващото дружество, в стопанисвания и експлоатиран от него обект – хотел “Каза Карина“, находящ се в Г. Б., ул. „. Д. № 5. За резултатите от проверката бил съставен Протокол изх. № ПР2104565/ 17.02.2021г. /л. 20– 23 от делото/.

В хода на проверката на обекта- хотел “Каса Карина“ – Г. Б., по работни места, е била заварена да работи Р. М. Б., която собственоръчно е попълнила и подписала декларация л. 24 от делото/, в която е отразила, че работи на обекта – хотел “Каза Карина“, стопанисван от „. П. М. О. на длъжността “Готвач“ от “02.02.2021г.“, с работно време : І- ва смяна от 08. 00 ч. до 17. 00 ч. и ІІ- ра смяна от 15. 00 ч. до 22. 30 ч., с уговорено трудово възнаграждение, в размер на 840. 00 лв., с 2 почивни дни по график, както и с почивка за хранене- от 12. 00 ч. до 13. 00 ч., като не е сключила трудов договор.

Като доказателство по делото е приет Граждански договор № 5/ 01.02.2021г., сключен между оспорващото дружество и Р. Б. /л. 28 от делото/, по силата на който, дружеството е възложило на Б., а последната се е съгласила да изпълни “зададената й работа“ в “опреден обем“, без да се сочи каква е тя, срещу възнаграждение “в размер на 75. 00 лв. платимо в брой.

Приет е по делото е и Протокол от 05.02.2021г. за приемане на извършената работа по Граждански договор № 5/ 01.02.2021г., с който възложителят приел извършената от лицето работа, по почистване на складови помещения в кухня, като изплатил уговореното възнаграждение, в размер на 75. 00 лв. Протоколът е подписан от страните по Г. договор.

С Призовка, на основание чл. 45, ал. 1 от АПК /л. 31 и 32 от делото/, представляващият дружеството, е бил поканен да се яви на 12.02.2021г. в 10. 00 ч., в Д“ИТ“ - Г. Б., като представи трудовите досиета на работещите в обекта, присъствена форма за явяване/ неявяване на работа, за периода м.03.2020г.- до момента; график за работата за същия период и други документи, посочени в призовката.

На посочената по- горе дата, в Д“ИТ“ - Б., се е явил представител на оспорващото дружество, който не е представил трудов договор на Р. Б., а е представил само Граждански договор № 5/ 01.02.2021г.

Извършена е служебна справка в регистъра на уведомления за трудови договори в информационната система на Изпълнителна агенция /ИА/ на “ГИТ“, която е потвърдила, че не е налице регистриран трудов договор в ТД на НАП по отношение на Б. за процесния период /л. 25 и 26 от делото/. От извършената проверка, от представените документи, и от попълнената собственоръчно и подписана от Р. Б. декларация, проверяващите са направили извод, че по отношение на Б., е налице уговорено работно място, заемана длъжност, работно време на две смени, трудово възнаграждение, почивки- междудневни и в рамките на деня, и трудът се полага на работна площадка, осигурена от дружеството, в работно време, определено от работодателя, съобразно създадената от него организация на работа и под негов контрол, с негови средства и материали, като рискът от извършваната работа, е за негова сметка. Въз основа на тези констатации е прието за установено, че е налице предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ, и е издадено постановление за обявяване на съществуването на трудово правоотношение между „. П. М. ООД и Р. М. Б., за извършване на работа на длъжност “Готвач“, в обект - хотел “Каза Карина“, находящ се в Г. Б., ул. „. Д. № 5, експлоатиран от посоченото дружество, считано от 03.02.2021г. /Постановление- л. 17 и 18 от делото/.

По делото е разпитана като свидетел Б. И..., служител на Д “ИТ“ – Г. Б., участвала в извършването на процесната проверка в обект – хотел “Каза Карина“- Г. Б., стопанисван от „. П. М. О. от чийто разпит се установява, че проверката по работни места, е извършена на 03.02.2021г., около 15 ч, съвместно с колегите й : К., Ц. и А.. Хотелът работел, извършвала се трудова дейност. В кухнята, на рецепцията, изобщо навсякъде, имало работници, на които били раздадени декларации по образец, които трябвало да попълнят, като отразят в същите следната информация- при какви условия работят, за кого работят, работно време, почивки, трудови възнаграждения и съответно имат ли сключени трудови договори. В кухнята работниците били с работно облекло- престилка, и всеки си вършел задълженията. Камериерките имали работно облекло, с метални баджове. При попълването на декларациите, от страна на инспекторите от Д “ИТ“, не били давани напътствия, указания и диктуване на данни. Конкретно, Р. Б. сама попълнила декларацията си, като изискваните за попълване данни, били много ясни и конкретни. Б. извършвала самостоятелна трудова дейност- намирала се в кухнята на хотела, и работела като готвач, готвела. Упълномощения представител на дружеството, който присъствал на проверката, заявил, че няма никакъв проблем, като всички работещи заварени лица в кухнята, са в трудови правоотношения с дружеството. Същият не казал, че има лица, наети на граждански договори, а и никое от заварените да работят в кухнята лица, не заявило по време на проверката, че работи по граждански договор. Попълваната декларация, съдържала част, която давала възможност за попълване и наличието на гражданско правоотношение, ако има такова. В процесната декларация, лицето не отразило, че работи по гражданско правоотношение. И четиримата инспектори от Д “ИТ“, влезли заедно в кухнята, тъй като в хотела, най- много работници- 5- 7, имало именно в кухнята. Всички те, били с еднакви облекло, престилки. При влизането на служителите на Д “ИТ“ в кухнята, присъстващите, видимо се притеснили, започнали да бягат, което наложило упълномощения представител на дружеството, да окаже съдействие за попълване на декларациите, тъй като видимо лицата работели в кухнята. Конкретното лице Р. Б. работело като готвач, готвело, намирало се в кухнята и било с работно облекло. Тя заявила пред проверяващите, и отразила собственоръчно в декларацията, попълнена и подписана от нея, че няма трудов договор, че работи от предния ден в хотела- 02.02.2021г. Декларациите се попълвали, на място, в кухнята, от всички заварени работници, по едно и също време, в присъствие на инспекторите на Д “ИТ“. Едва при проверката по документи, в Инспекцията, се представил сключен граждански договор между „. П. М. ООД и лицето Р. Б..

По делото е разпитана като свидетел и Х. М., служител на оспорващото дружество, заемаща в същото длъжността “Офис мениджър“ на обект – хотел “Каза Карина“ – Г. Б., от чийто разпит се установява, че към момента на проверката 03.02.2021г., около 15. 00 ч., е била на работа, на рецепцията. В хотела влезли 4 госпожи проверяващи, едната дошла на рецепцията и се легитимирала, а другите тръгнали по хотела, на проверка. За идването на проверяващите, свид. звъннала на управителя на фирмата, който също дошъл. Впоследствие, й звъннали по телефона, и тя отишла в кухнята, за да попълни декларациите на неграмотните заварени лица в кухнята. Р. Б. не била неграмотна и затова, свид. нямала отношение към нейната декларация. Декларациите на заварените в кухнята лица, се попълнили в самата кухня, в условията на създадена суматоха и хаос от инспекторите от Д “ИТ“, където бил целия персонал, давали се някакви листа, обяснявало се, персоналът стоял и гледал, и не знаел за какво става въпрос. Свид. към края на януари месец тази година, се ангажирала със задачата да намери жени, които да почистят склад, намиращ се зад миялното в кухнята, където се влизало през специална врата, където имало кашони за изчистване и посуда. Били намерени три жени – А. П., Г. Т. и Р. Б.. Те дошли на място, били заведени в това складово помещение, като уговорките били с тях, за 3-4 дни, следобедите да се идва, за 75 лв. общо, за всяка една от тях, да се плати. Те се съгласили да направят това и се подписали граждански договори, като на 01.02. започнало изпълнението от тяхна страна, обектът го предали на 05.02., проверено било всичко, съобразно уговорките било извършено- измито, подредено и готово за ползване, заплатили се парите, и трите жени си тръгнали. На тях, не им било давано работно облекло и препарати. Те казали, че ще си набавят и двете неща, и хотела нямал ангажимент за това. Р. Б. и А. П. не били с работно облекло, защото от хотела не им било давано такова. Готвачите в кухнята, всички били с панталон, тениска и бяла куртка, камериерките- с лилаво. Миячите идвали облечени с обикновени дрехи – анцуг и някаква тениска и отгоре имали престилки, еднакви за всички миячи. Свид. не знаела откъде Р. Б., е с панталон, тениска и бяла куртка, абсолютно еднакви, с тези, ползвани от останалите готвачи. Най- вероятно, по случайност, фирмата и жените, си ги закупили от едно и също място. Трите наети жени, сами си носили почистващите препарати и работното облекло. В деня на проверката, поредния им ден на работа, бил трети, като на 5-ти, те си получили парите, и издали обекта. Свид. нямала лично възприятие за момента, когато проверяващите са влезли в кухнята, и затова не знаела какво са заварили те. Нейните възприятия, били от момента, когато я извикали. Управителят на фирмата М. Н., й възложила задачата, да намери жени за работа, на които да се заплати 75 лв. общо, за 3- 4 дни, в зависимост от това, как се справят. Уговорката с Р. била, да идва следобедните часове в поредни дни, след 14 ч., по нейно усмотрение. Те си определяли продължителността на престоя, без да е фиксиран точен час на идване и тръгване. Управителката Н., решила да вземе жените на граждански договор, а не на трудов. Р. Б. имала друга квалификация и работоспособност, за която от хотела, научили впоследствие, и доколкото било известно на свид., с нея говорил главния готвач, след приключване на работата по гражданския договор, да опита и ако и хареса, да започне работа като готвач в хотела, на трудов договор. Не бил сключен обаче с нея трудов договор, защото тя отказала. Паралелно текли разговорите на главния готвач с нея, и разговорите за гражданския договор. Свид. не знаела къде, при какви обстоятелства и какво, Р. Б. е попълвала в декларацията, нито знаела къде са я заварили проверяващите в хотела.

Оспореното постановление е връчено на адресата му, на 19.02.2021г. /обратна разписка- л. 19 от делото/, а жалбата е подадена, по пощата /л. 4 от делото/, с пощенско клеймо от 04.03.2021г.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи :

Жалбата е допустима, като подадена в срок, и от надлежна страна, адресат на оспореното постановление.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Аргументи :

Оспореното постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение е издадено от компетентен орган – Главен инспектор при Д. „. по труда” – Б., според чл. 21, ал. 4, т. 2 от Устройствения правилник на ИА “Главна инспекция по Т.. Актът е мотивиран, съдържа както фактически, така и правни основания за издаването му. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при неговото издаване. Постановлението съдържа обстоятелствата, определящи правоотношението между страните като трудово, а именно : посочена начална дата на възникването му – 03.02.2021г.; заеманата длъжност – “готвач“ и място на работа – обект - хотел “Каза Карина“, находящ се в Г. Б., ул. „. Д. № 5, експлоатиран от „. П. М. ООД.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ, отношенията при предоставяне на работна сила, се уреждат само като трудови правоотношения, т.е. цитираната императивна норма на КТ не позволява отношенията при предоставянето на работна сила да се уреждат по друг начин, освен като трудови. Ако отношенията между двете страни имат характер на трудови, те задължително следва да бъдат скрепени с трудов договор. Не е предоставено в правомощията на страните по договора да избират дали да сключат трудов или друг вид договор, когато предметът му е престиране на работна сила. Страните са свободни да решат дали въобще да сключат договора, както и дали да го сключат при конкретни условия, но когато се предоставя работна сила, а не резултат, видът на договора може да бъде само трудов. Съгласно чл. 405а, ал. 1 от КТ, когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. В тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства.

От доказателствата, събрани в хода на административното и съдебното производство, безспорно се установи, че Р. Б. е предоставяла работната си сила, без да има сключен трудов договор между нея и работодателя – „. П. М. ООД. От собственоръчно попълнената и подписана от Б. декларация, във връзка с извършената проверка по спазване на трудовото законодателство, се установява, че същата е работила от 02.02.2021г., като “готвач“ в кухнята на процесния обект – хотел “Каза Карина“, с работно време : І- ва смяна от 08. 00 ч. до 17. 00 ч. и ІІ- ра смяна от 15. 00 ч. до 22. 30 ч., с уговорено трудово възнаграждение, в размер на 840. 00 лв., с 2 почивни дни по график, с почивка за хранене- от 12. 00 ч. до 13. 00 ч., както и отметка, че няма сключен трудов договор, съответно липса на отметка, че лицето работи по сключен граждански договор. От показанията на свид. И., доколкото свид. М., заяви че не е очевидец на момента на попълване на декларацията от страна на Б., се установи, че завареното да работи лице, собственоръчно е попълнило и доброволно подписало, дадената му бланка на декларация от проверяващия екип, като и на нея, както и на всички други заварени да работят лица, са и дадени разяснения във връзка с попълването на отделните графи, но без да й бъде оказван, какъвто и да е натиск от страна на проверяващия екип инспектори от Д “ИТ“ – Б., нито са й давани указания относно самото съдържание на декларацията. При проверката по документи, работодателят не е представил сключен трудов договор между него и заинтересованата страна. Проверката в информационната система на Главна инспекция по труда също е установила, че не е налице сключен трудов договор, а и това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя. Неоснователно е възражението на оспорващия, че не можело да се приеме наличието на трудово правоотношение, доколкото не се установявало в казуса наличието на всички елементи за индивидуализация на трудовото правоотношение. Съществуващата нормативна уредба не поставя изискване постановлението по чл. 405а, ал. 1 или предписанието по ал. 4 да съдържат абсолютно всички клаузи на трудовия договор по чл. 66, ал. 1 от КТ, поради което не може да се приеме, че цялостното им наличие е техен задължителен реквизит - в този смисъл Решение № 1767/ 06.02.2013г. на ВАС пост. по адм. д. № 12345/ 2012г., VI отд., Решение № 1772/ 06.02.2013г. на ВАС пост. по адм. д. № 12344/ 2012г., VI отд. и др./. На работодателя се предписва да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор, което означава, че страните сами следва да договорят условията по чл. 66, ал. 1 от КТ. Когато между тях не се сключи трудов договор, намира приложение ал. 6 на чл. 405а от КТ, съгласно която постановлението по ал. 1 замества трудовия договор и той се смята за сключен за неопределено време при 5-дневна работна седмица и 8-часов работен ден.

Съдът намира, че правилно административният орган е приел, че в случая се касае за трудово правоотношение. Този извод съдът прави, както от писмените доказателства по делото /вкл. собственоръчно попълнената и подписана декларация от Б./, а така също и от събраните в хода на процеса гласни доказателства – показанията на свид. И. – инспектор в Д “ИТ“ – Б., участвала в извършването на цялостната процесна проверка, и свид. М.- служител в оспорващото дружество, взела участие, в част от извършената проверка, като очевидец. Съдът намира показанията на разпитаната свид. И. изцяло и тези на свид. М. в по- голямата им част/, като обективни, достоверни и логични, поради което ги кредитира, като дори намира, че между тях е налице несъществено различие само досежно определени факти и обстоятелства, които обаче не променят крайните изводи, до които достига съда, при анализа им. В собственоръчно попълнената и подписаната декларация от заинтересованата страна Б., е удостоверено не само, че това лице работи за дружеството, но са вписани и данни за определено работно време, почивки, трудово възнаграждение и място на работа – основни елементи на трудовото правоотношение. Изразеното едва в хода на съдебното производство, нежелание на Б. да сключи трудов договор, още повече, че то е в противоречие, както с декларираните от нея данни в декларацията, така и с гласните доказателства събрани по делото, а и субективното и отношение, че тя счита отношенията си с оспорващото дружество, за такива по граждански договор, е без значение в конкретния случай. Тук във връзка, с основния довод в жалбата- за наличието на правоотношения по граждански договор, а не по трудов договор, следва да се съобрази следното. На първо място- впечатление прави обстоятелството, което е безспорно, че в момента на извършване на проверката по работни места на 03.02.2021г., заинтересованата страна Б., при попълването на декларацията, в присъствие на служителите на Д “ИТ“, не е отразила в нея, нито устно е заявила, че между „. П. М. ООД и нея, е сключен граждански договор, което следва да е било факт, според датирането на същия- гражданския договор е с вписана дата- 01.02.2021г., а проверката е извършена 2 дни по- късно, като предвид това, е крайно нелогично и абсурдно, да се попълват данни за липсата на трудов договор, и да се остави графата празна, относно наличието на сключен граждански договор, и да се вписват елементи, характерни само за трудово правоотношение – място на работа, длъжност, работно време, почивки, размер на трудово възнаграждение, и да се запази в конспиративна тайна от инспекторите на Д “ИТ“, факта на сключения между страните, граждански договор. Напротив – точно обратното, ако наистина е имало към 03.02.20121г. сключен граждански договор между страните, най- логично е било да се впише в декларацията наличието му, като за това има специална графа. На второ място – следва да се има предвид, че гражданския договор не е представен в хода на проверката по работни места на 03.02.2021г., а едва при проверката по документи, на 12.02.2021г., което е доста странно, при положение, че и свид. М. заяви пред съда, че той вече е бил наличен в счетоводството на оспорващото дружество, към датата на проверката на място. На трето място – при внимателния прочит на представения пред Д “ИТ“ граждански договор /л. 28 от делото/ се установява, че със същия не е договорен изобщо твърдения от оспорващото дружество предмет, а същият като бланков, даже не е попълнен с необходимото съдържание, и няма предмет – сочи, че дружеството е възложило на Б., а последната се е съгласила да изпълни “зададената й работа“ в “опреден обем“, без да се сочи каква е тя, срещу възнаграждение “в размер на 75. 00 лв.“ платимо в брой. От “съдържанието“ на този договор, изобщо не може да се изведе поддържаната теза от „. П. М. О. че точно с него, е договорено извършването на работата– “почистване на складовото помещение зад миялното в кухнята“, която се твърди, че Р. Б. е извършвала в момента на проверката на Д“ИТ“, тъй като същият няма подобен договорен предмет. На четвърто място – неуспешен опит за доказване на същата теза, е направен с представянето едва в хода на съдебното производство, на Протокол от 05.02.2021г. за приемане на извършена работа по Граждански договор № 5/ 01.02.2021г., с който се сочи, че възложителят е приел извършената от лицето работа, по почистване на складови помещения в кухнята, като е изплатил уговореното възнаграждение, в размер на 75. 00 лв. Очевидно е, че именно поради непълнотата /празнината/ на представения, няколко дни след проверката пред Д “ИТ“ граждански договор, който очевидно не може да установи тезата на оспорващата страна, вече за целите на съдебното обжалване, е представен посочения протокол, с който се сочи, че “възложената работа“ е приета. Доказателствената стойност на същия обаче, не може да е висока, доколкото както се посочи, същият не е представен в хода на административното производство, въпреки че според датата на съставянето му- 05.02. 2021г. вече е бил факт /подписан от страните/, а проверката по документи, е извършена около седмица след това – на 12.02.2021г. и той не е представен, което също е нелогично, ако той действително е съществувал в правния мир. На пето място – и Гражданския договор от 01.02.2021г. и Протокола от 05.02.2021г., безспорно имат характера на частни документи по смисъла на чл. 180 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, и доколкото нямат достоверна дата по смисъла на чл. 181 от ГПК /в никоя от посочените хипотези/, по никакъв начин не биха могли да се противопоставят на трети лица, каквото лице в случая се явява и Д. „. по Т. - Б., още повече да имат за пред съда, в производство, като настоящото, някаква доказателствена стойност, още повече предвид противоречието им, и със съдържането на попълнената и подписана декларация от Р. Б., съставена без оказвано влияние или натиск при формиране на волеизявлението й, както и предвид съдържанието на съставения официален документ - Протокол изх. № ПР2104565/ 17.02.2021г., имащ обвързваща материална доказателствена сила, относно направените констатации от служители на Д “ИТ“ в кръга на техните правомощия, а и с оглед изнесеното от свид. И.. На шесто място – разпитаната пред съда, по инициатива на оспорващия служителка “Офис мениджър“ – свид. М., не е очевидец на момента, в който служителите на Д“ИТ“ са влезли в кухнята и непосредствено са възприели заинт. страна Б., да престира работната си сила – да работи като готвач, да готви, поради което няма как с нейните показания, да се оборят нито коментираните по- горе писмени доказателства, нито показанията на свид. И., която е била пряк очевидец на станалите събития в кухнята на процесня обект - хотел. На седмо място– в собственоръчно попълнената и подписана декларация, Р. Б., изрично е отбелязала, под страх от деклариране на неверни данни, с оглед носената от декларатора наказателна отговорност по чл. 313 от НК, конкретните факти и обстоятелства, потвърждаващи условията при които тя е предоставила своята работна сила на „. П. М. О. в експлоатирания от търговеца обект – хотел “Каза Карина“. Декларацията носи информация относно всички основни елементи на едно трудово правоотношение, а именно : наименование и адрес на работодателя, конкретен обект /хотел/, където се полага труда, длъжност, работно място, работно време, като дори е отбелязала продължителността на двете смени, почивки /междудневна, както и в рамките на деня- за хранене/, договорен размер на трудово възнаграждение. По делото безспорно се установи, че Б. е извършвала работа /готвела е/ на осигурено от оспорващия работно място, по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на КТ – в кухнята на процесния хотел, носейки работно облекло, каквото са имали всички останали лица, изпълняващи длъжността “готвач“, на територията на обекта, използвайки и предоставените от търговеца средства за работа.

Предвид това, следва да се приеме, че сключения граждански договор от 01.02.2021г., не изключва трудовия характер на правоотношението, напротив- той прикрива предоставянето на работна сила. Предмет на гражданския договор е постигане на конкретен резултат при пълна самостоятелност на изпълнителя, а в конкретната хипотеза Б. е декларирала изрично, че изпълнява възложената й работа, при определено от работодателя работно време /на две смени/, определена от него почивка /междудневна и в рамките на деня- за хранене, в рамките на петдневна работна седмица, срещу заплащане на конкретен размер трудово възнаграждение, т.е. декларирала е уговорки, които характеризират трудовия договор /чл. 66, ал. 1 от КТ/. В гражданския договор не е посочено изрично, че дейността /която и да е тя/ може да бъде извършена и от друго лице, което пък от своя страна сочи на сключването му, с оглед личността на изпълнителя, което е специфично и характерно именно за трудовото правоотношение. В тази насока е и трайната практика на Върховния административен съд /ВАС/ по подобни казуси – напр. Решение № 1623/ 09.02.2021г. пост. по адм. д. № 13006/ 2020г., по описа на ВАС, VI отд., докладчик съдията Д. С.; Решение № 14999/ 03.12.2020г. пост. по адм. д. № 6959/ 2020г., по описа на ВАС, VI отд., докладчик съдията А. М.; Решение № 6689/ 07.05.2019г. пост. по адм. д. № 8787/ 2018г., по описа на ВАС, VI отд., докладчик съдията Т. Т., Решение № 7314/ 16.05.2019г. пост. по адм. д. № 9006/ 2018г., по описа на ВАС, VI отд., докладчик председателят Р. В. и др.

С оглед изложеното, съдът намира, че изводите на контролните органи, че в конкретната хипотеза, е било налице трудово правоотношение между оспорващото дружество и заинтересованата страна Б., са правилни. Затова и при установеното нарушение по чл. 1, ал. 2 от КТ, при полагането на труд, от страна на Р. Б. за „. П. М. О. без сключен в писмена форма трудов договор, при издаване на оспореното постановление е изпълнено условието по чл. 405а, ал. 1, изр. първо за обявяване съществуването на трудово правоотношение между дружеството и заинтересованата страна Р. Б. от контролните органи на Д. „. по Т. – Б..

Всичко горепосочено, води на извода, че сезиращата съда жалба, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, и с оглед правилата на чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, оспорващото дружество следва да бъде осъдено да заплати на Д. „. по Т. – Б., разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото, в размер на сумата от 150. 00 лв. /сто и петдесет лева/.

Воден от гореизложените съображения, и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „. П. М. О. с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление : Г. Б., ул. „. Д. № 5, представлявано от Управителя М. И. Н., подадена чрез пълномощника – адв. М. И. П., против Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение изх. № ИЗХ21008091/ 17.02.20121г. на Главен инспектор при Д. „. по Т. - Г. Б..

ОСЪЖДА „. П. М. О. с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление : Г. Б., ул. „. Д. № 5, представлявано от Управителя М. И. Н., да заплати на Д. „. по Т. – Б., сумата от 150. 00 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща сторени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : /п/ Иван Петков

Вярно с оригинала!

М.К.