и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на К. Г. Г. с ЕГН *, с адрес: село Б., общ. Г. Д., подадена чрез процесуален представител по пълномощие адв. М. Г., съдебен адрес: гр. Б., ул. „...“ № ..., против Решение № 1040-01-237 от 14.09.2022 г., издадено от Д. на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) - Б., с което е потвърдено Разпореждане № 012-00-83-4 от 12.07.2022 г., издадено от упълномощено лице за Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Б., определено със Заповед № 1015-01-81 от 25.04.2016 г. на Д. на ТП на НОИ - Б., с което на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО е спряно производството по изплащане на паричното обезщетение за безработица на К. Г. Г.. В жалбата се излагат съображения за противоречие на обжалваното решение със събраните доказателства относно приложимото законодателство в областта на социалната сигурност, твърди се, в този смисъл, че същото е незаконосъобразно. В жалбата се твърди, че командироването на лицето във Франция е било по реда на чл. 121 от Кодекса на труда (КТ), а не по реда на чл. 121а от КТ, което не налага необходимостта от снабдяване на работодателя с удостоверение формуляр А1 „Удостоверение за приложимото законодателство в областта на социалната сигурност“, тъй като се запазва упражняването на осигурителните права на жалбоподателя по българското законодателство. Твърди се, също така, че работодателят „...“ ЕООД е внасял осигурителните вноски на К. Г. Г. през целия срок на действие на трудовия му договор със същото дружество в националната осигурителна система на Република България съгласно действащото българско законодателство. За времето на изпълнение на трудовия му договор, включително и при командироването му във Франция, е получавал трудовото си възнаграждение в Република България, осигурителните вноски са били платени и внесени по съответната сметка на НОИ. В този смисъл счита, че липсват доказателства за придобит осигурителен доход в страна, различна от Република България, респективно основание за спиране изплащането на дължимото на жалбоподателя парично обезщетение за безработица. Иска се отмяна на оспорения административен акт и постановяване възобновяване изплащането на обезщетение за безработица, определено с Разпореждане № 012-00-83-1 от 14.02.2022 г., издадено от Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Б., за оставащия период.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуален представител по пълномощие, надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Претендира присъждане на разноски съгласно списък. Доразвива съображенията си в съдебно заседание и в представени писмени бележки по делото. Твърди, че Разпореждане № 012-00-83-4 от 12.07.2022 г., издадено от упълномощено лице за Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Б., определено със Заповед № 1015-01-81 от 25.04.2016 г. на Д. на ТП на НОИ - Б., с което на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО е спряно производството по изплащане на паричното обезщетение за безработица на К. Г. Г., е нищожно поради липса на материална компетентност на длъжностното лице, издало същото разпореждане. Като мотиви посочва, че оправомощаването на длъжностното лице, издало процесното разпореждане, не е извършено от действащия към момента на издаването му Директор на ТП на НОИ, в този смисъл с прекратяване на правомощията на предходния директор е прекратено и делегирането на неговите правомощия на длъжностното лице, издало Разпореждане № 012-00-83-4 от 12.07.2022 г. Формулиран е извод, че тъй като с оспореното решение се потвърждава нищожен индивидуален административен акт, самото решение на Д. на ТП на НОИ – Б. е нищожно.

Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ – Б., чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна и иска същата да бъде отхвърлена от съда. Доводите за правилност и законосъобразност на оспорения акт са развити и в депозирани по делото писмени бележки. Твърди, че както Разпореждане № 012-00-83-4 от 12.07.2022 г., така и оспореното Решение № 1040-01-237 от 14.09.2022 г. са издадени от материално и териториално компетентни органи и в кръга на законоустановените им правомощия. Излага съображения, че при направена допълнителна проверка в информационната система на НОИ е установено, че за К. Г. Г. са подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО от осигурителя „...“ ЕООД, с вид осигурен „99“ - за лица, командировани или изпратени по реда на чл. 121а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от КТ и по смисъла на чл. 121а, ал. 1, т. 1 и Регламент № 883/2004 на Европейския парламент. Посочва, че в хода на извършената проверка съгласно предоставена от Национална агенция за приходите информация на осигурителя „...“ ЕООД няма издадени формуляри А1 „Удостоверение относно законодателството в областта па социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя“ за осигурените от дружеството лица, в тази връзка липсва основание за деклариране на данни с декларации обр. № 1 „Данни за осигуреното лице“ с вид осигурен „99“. В тази връзка, предвид, че при командироване преценката относно изпълнението на задължителните условия във връзка с определяне и удостоверяване на приложимото законодателство се извършва от компетентната институция на изпращата държава - членка, която за Република България е ТД на НАП, и предвид, че е започнала проверка от ТД на НАП на „...“ ООД за определяне на приложимото законодателство, която не е приключила, счита, че са налице предпоставките за спиране на производството по изплащане на обезщетение за безработица на К. Г. Г.. Формулиран е извод, че административният орган правилно е установил релевантните за спора обстоятелства и ги е подвел под хипотезата на приложимите правни норми, поради което законосъобразно е постановил Решение № 1040-01-237/14.09.2022 г. Иска от съда да отхвърли депозираната жалба и да потвърди оспорения административен акт, издаден от Д. на ТП на НОИ – Б..

Страните са представили писмени доказателства за изясняване на спора от фактическа страна, чийто предмет се свежда до това налице ли е основание за спиране на производството по отпускане на парично обезщетение за безработица.

След като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и възраженията на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Административното производство е започнало по заявление на К. Г. Г. за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание КСО, чрез Д. на Дирекция „Бюро по труда“ - гр. Г. Д., до Д. на ТП на НОИ - Б., с регистрационен № 012-00-83/04.02.2022 г. (л. 38 от делото). В заявлението си Г. е декларирал, че правоотношението му с осигурителя „...“ ЕООД е прекратено, считано от 01.02.2022 г. Към заявлението е приложена заповед № 00000131/01.02.2022 г., издадена от Управителя на „....“ ЕООД, гр. Г. Д., с която е прекратено трудовото правоотношение на К. Г. Г., считано от 02.02.2022 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда (л. 40 от делото). В заявлението жалбоподателят не е декларирал, че е упражнявал трудова дейност в държава-членка на ЕС.

С Разпореждане № 012-00-83-1 от 14.02.2022 г., издадено от упълномощено лице за Ръководител на осигуряването за безработица, определено със Заповед № 1015-01-38/26.02.2021 г. на Д. на ТП на НОИ – Б., на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 на К. Г. Г. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 02.02.2022 г. до 01.08.2022 г. в размер на 55.90 лв. дневно (л. 36 от делото).

С Разпореждане № 012-00-83-2 от 14.02.2022 г., издадено от упълномощено лице за Ръководител на осигуряването за безработица, определено със Заповед № 1015-01-38/26.02.2021 г. на Д. на ТП на НОИ – Б., на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54г, ал. 1 от КСО, е спряно изплащането на паричното обезщетение за безработица, считано от 02.02.2022 г., поради дължимо обезщетение за оставане без работа (л. 35 от делото).

С Разпореждане № 012-00-83-3 от 21.02.2022 г., издадено от упълномощено лице за Ръководител на осигуряването за безработица, определено със Заповед № 1015-01-38/26.02.2021 г. на Д. на ТП на НОИ – Б. на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54г, ал. 3 от КСО, е възобновено изплащането на паричното обезщетение за безработица, за периода от 02.03.2022 г. до 01.09.2022 г., в размер на 55,90 лв. дневно (л. 34 от делото).

С Разпореждане № 012-00-83-4 от 12.07.2022 г., издадено от упълномощено лице за Ръководител на осигуряването за безработица, определено със Заповед № 1015-01-38/26.02.2021 г. на Д. на ТП на НОИ – Б., на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО е спряно производството по изплащане на парично обезщетение за безработица, считано от 01.06.2022 г., във връзка с необходимостта от събиране на доказателства за осигурителен стаж, придобит по законодателството на Франция (л. 31 от делото).

Във връзка с постъпили заявления за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание КСО и от други лица с прекратени трудови правоотношения от осигурителя „...“ ЕООД и във връзка с подаден сигнал до Началник сектор „КРДОО“ е извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на „....“ ЕООД с цел установяване коректността на подаваните данни по чл. 5, ал. 4 от КСО.

В хода на проверката с писмо изх. № 9101-01-437 от 19.07.2022 г. на Д. на ТП на НОИ – Б. е изискана информация от ТД на НАП София, офис Б. за издавани формуляри А1 и коректността на подаваните данни с декларация образец № 1 от „...“ ЕООД за наетите по трудово правоотношение лица за периода от 2017 г. до момента на проверката (л. 57 от делото). Получен е отговор с № ЕО 40-00-133#3 от 19.07.2022 г. (л. 58 – л. 60 от делото), с който Директорът на ТП на НОИ – Б. е уведомен, че: няма данни за подадени искания от „....“ ЕООД за издаване на формуляр А1 „Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя“; през периода от 01.01.2017 г. до 26.07.2022 г. от „...“ ЕООД са подавани декларации образец № 1 „Данни за осигурено лице“ както с вид осигурен „1“ „За работници или служители, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО при един работодател, включително и членове на кооперации, работещи по трудово правоотношение в кооперацията, без обхванатите от следващите кодове“, така и с вид осигурен „99“ „За лицата, командировани или изпратени по реда на чл. 121а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от КТ и по реда на чл. 12, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност“; в декларации образец № 1 „Данни за осигуреното лице“ вид осигурен „99“ се попълва само ако за лицата, изпратени или командировани по реда на чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ е приложимо законодателството на Република България“; както и че за периода 01.01.2017 г. – 26.07.2022 г. за осигурителя „...“ ЕООД няма издадени формуляри А1 „Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя“ за осигурените от дружеството лица. В тази връзка е посочено, че липсва основание за деклариране на данни с декларации обр. № 1 „Данни за осигуреното лице“ с вид осигурен „99“.

С писмо изх. № 1029-01-4461 от 24.08.2022 г. (л. 26 от делото), предвид, че съгласно предоставена от ТД на НАП София, офис Б., информация няма данни за подадени искания за издаване на удостоверения А1 от „...“ ЕООД, съответно няма издадени удостоверения А1 или постановени откази за издаване на удостоверения относно приложимото осигурително законодателство, е изискано от Г. да представи документи, издадени от Франция, за да бъде направено искане до компетентната институция на Франция за издаване на СЕД U017 и СЕД U004 за потвърждаване на осигурителни периоди и доход. В отговор с молба вх. №1023-01-248 от 30.08.2022 г. (л. 30 от делото) К. Г. Г. твърди, че не разполага и не може да представи изисканите документи и че е осигуряван по българското законодателство, трудовото му възнаграждение е изплащано в България и всички осигуровки са внесени от работодателя в България.

Във връзка с горепосочената молба на жалбоподателя с писмо изх. № 1023-01-248#1 от 07.09.2022 г. е изискано от К. Г. Г. да представи удостоверение А1, издадено от ТД на НАП (л. 28 от делото), получено от жалбоподателя на 13.09.2022 г. видно от известие за доставяне (л. 27 от делото). Няма данни за представени от жалбоподателя документи в отговор на същото писмо.

За извършената проверка е съставен Констативен протокол № КП-5-01-01227373/27.10.2022 г. (л. 86 – 89 от делото). В хода на извършената проверка е установено, че: К. Г. Г. е назначен в „...“ ЕООД с трудов договор, сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 70 от КТ, на длъжност „работник строителство“, има подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ, трудовото правоотношение е прекратено със заповед от 30.09.2020 г., считано от 01.10.2020 г.; на 16.11.2020 г. е сключен друг трудов договор между „...“ ЕООД и К. Г. Г., на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 70 от КТ, съгласно който лицето заема длъжността „работник строителство“, в трудовия договор не е посочено място на работа, подадено е уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ; представени са заповеди за командироване в чужбина на основание чл. 121 във връзка с чл. 215 от КТ и чл. 8 от НКС № 4 от 05.01.2021 г. и № 13 от 01.07.2021 г., в които фигурира жалбоподателят, за извършване на строителни дейности на обекти в Париж и други градове във Франция, където е необходимо, за времето от 06.01.2021 г. до 30.06.2021 г., съответно от 01.07.2021 г. до 31.12.2021 г.; трудовото правоотношение на жалбоподателя е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ. Установено е също така, че за жалбоподателя К. Г. Г. са подавани данни с декларация образец № 1 в Регистъра на осигурените лица както следва:
- за периода от 26.11.2018 г. до 30.09.2020 г. с код за вид осигурен „01“ и данни за осигурителен стаж и доход;
- за периода от 16.11.2020 г. до 31.01.2021 г. са подавани данни с код за вид осигурен – „99“ „За лицата, командировани или изпратени но реда на чл. 121а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от Кодекса на труда и по смисъла на чл. 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) ) 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност“;
- за периода от 01.02.2021 г. до 30.04.2021 г. с код за вид осигурен „01“ и данни за осигурителен стаж и доход;
- за периода от 01.05.2021 г. до 01.02.2022 г. са подавани данни с код за вид осигурен – „99“ „За лицата, командировани или изпратени по реда на чл. 121а, ал.1, т.1 и ал. 2. т. 1 от Кодекса на труда и по смисъла на чл. 12 параграф 1 от Регламент (ЕО) ) 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност“.

От „...“ ЕООД е изискана и представена справка за командировани и некомандировани лица. Констатирано е, че за лицата, осигурени по националното законодателство и командировани във Франция, няма подадени искания и издадени удостоверения А1 за приложимото законодателство за всички лица, описани в представените заповеди за командироване, както и няма постановени откази или становища относно приложимото законодателство, в това число и по отношение на жалбоподателя.

След обсъждане на събраните в хода на проверката данни, в Констативен протокол № КП-5-01-01227373/27.10.2022 г. е направен изводът, че за да бъде приложимо българското законодателство за командированите от „...“ ЕООД във Франция лица, които временно извършват работа на територията на друга държава-членка, следва да бъде подадено искане и да бъде издаден от компетентния орган НАП формуляр А1 „Удостоверение за приложимото законодателство в областта на социалната сигурност за всяко изпратено лице“, като в случай на постановен отказ за издаване на такова, следва да бъде приложен общият принцип за осигуряване на работниците в държавата на полагане на труда. С издаването на формуляр А1 се удостоверява, че изпратеното/командировано лице остава подчинено на българското законодателство. Коментирано е това, че от представената официална справка на НАП се установява, че работодателят „....“ ЕООД не е подавал искания за издаване на формуляр А1 и няма издадени формуляри А1, няма постановени откази или становища относно приложимото законодателство.

В заключение е посочено, че за всички лица, които временно са извършвали или извършват работа за своя работодател на територията на Франция (друга държава-членка) и няма издадени удостоверения А1 за приложимо законодателство и постановени откази или становища за приложимото законодателство възниква съмнение относно правилността на прилагане на българското осигурително законодателство.

В изпълнение на заключенията по обсъждания по-горе констативен протокол Директорът на ТП на НОИ – Б. е изискал от ТД на НАП София предприемане на действия по компетентност за установяване на приложимото осигурително законодателство по смисъла на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност. С писмо изх. № 9101-01-528 от 25.08.2022 г. на Д. на ТП на НОИ – Б. е поискано от ТД на НАП София да се извърши проверка на „....“ ЕООД за периода от 2017 г. до момента относно правилното подаване на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и внасяне на осигурителни вноски, както и да бъде определено приложимото законодателство спрямо всички лица по реда на чл. 16 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г., като бъде издаден административен акт, въз основа на който следва да бъде определено приложимото законодателство (формуляр А1) или отказ за издаването му (л. 56 от делото).

По делото е прието Искане за извършване на действия от други контролни органи № Р-*4884/01.11.2022 г. от Главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас, офис Сливен за предоставяне на информация от ТП на НОИ – Б. относно „....“ ЕООД във връзка с извършвана ревизия/проверка на същото дружество за периода 01.01.2017 г. – 31.07.2022 г. във връзка с писмо изх. № 9101-01-528 от 25.08.2022 г. на Д. на ТП на НОИ – Б. (л. 80 от делото), получено в ТП на НОИ – Б. на 08.12.2022 г.

По делото са приети писмени доказателства от ТД на НАП София, офис Б., относно подадени данни с декларации образец № 1 „Данни за осигурено лице“ за К. Г. Г. от „...“ ЕООД, както и Справка – данни за осигуряване по ЕГН на жалбоподателя от 01.08.2020 г. до 28.02.2022 г. (л. 71 – л. 75 от делото). Прието е като доказателство по делото и Удостоверение от Агенция по заетостта изх. № 10-00-4916#1/12.12.2022 г., в което се посочва, че съгласно регистъра на Агенция по заетостта на „...“ ЕООД не е издавано удостоверение за регистрация като предприятие, което осигурява временна работа (л. 76 от делото); Справка за пътувания на К. Г. Г. за периода от 01.01.2017 г. до 05.08.2022 г. (л. 81 от делото); болнични листове, издадени на жалбоподателя (л. 77 – л. 78 от делото).

С Жалба вх. № 1012-01-974/17.08.2022 г. К. Г. Г. е оспорил Разпореждане № 012-00-83-4 от 12.07.2022 г., издадено от упълномощено лице за Ръководител на осигуряването за безработица, определено със Заповед № 1015-01-38/26.02.2021 г. на Д. на ТП на НОИ – Б., с което на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО е спряно производството по изплащане на парично обезщетение за безработица, считано от 01.06.2022 г., пред Д. на ТП на НОИ - Б..

Обсъждайки доказателствата по преписката Директорът на ТП на НОИ – Б. е стигнал до извода, че в процесната ситуация преценката за правото на парично обезщетение за безработица следва да бъде извършено при съблюдаване спецификите именно на декларираното в жалбата от К. Г. Г. упражняване на трудова дейност във Франция и липсата на издаден формуляр А1. В хода на административното производство е установено, че жалбоподателят е упражнявал трудова дейност при осигурителя „...“ ЕООД на длъжност „работник строителство“, констатирано е, че същият за част от периодите на съществуващото трудово правоотношение е бил командирован и е упражнявал трудова дейност за работодателя на територията на Франция, установено е, че данните с декларация образец № 1 за жалбоподателя са подавани от работодателя с код за вид осигурен „01“ и с код за вид осигурен „99“, както и че не са подавани искания за издаване на удостоверения А1 за жалбоподателя (нито от жалбоподателя, нито от работодателя), не са издавани удостоверения А1 или откази за издаването им от компетентната ТД на НАП. Предвид, че за предприемане на по-нататъшни действия във връзка с подаденото заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, следва да се прецени осигурителният статус на лицето, приложимото осигурително законодателство и правилността на подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, във връзка с установяването на които обстоятелства е започнало извършване на проверка, Директорът на ТП на НОИ в оспореното решение е формулирал извод, че са налице условията на чл. 54г, ал. 4 от КСО за спиране на производството по отпускане на претендираното обезщетение. Директорът на ТП на НОИ е приел, че са налице данни, които в случая са достатъчно основание решаващият орган да постанови спиране на производството по изплащане на обезщетението. Установените по-горе обстоятелства са били предпоставка за прилагане на предвидените в разпоредбата на чл. 54г, ал. 4 от КСО хипотези за спиране на производството с оглед необходимостта от установяване приложимото осигурително законодателство. В този смисъл Директорът на ТП на НОИ е приел, че с обжалваното разпореждане правилно е спряно производството по изплащане на обезщетение за безработица на К. Г. Г.. Според издателя на оспореното решение обжалваното пред него Разпореждане е издадено от компетентен орган, в предвидената форма, в съответствие и при точно прилагане на относимите материално-правни разпоредби, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона. Решението е връчено лично на жалбоподателя на 16.09.2022 г. видно от известие за доставяне (л. 13 от делото).

Жалбата срещу решението е подадена чрез Д. на ТП на НОИ – Б. на 30.09.2022 г. в рамките на 14-дни от връчване на решението.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, в преклузивния 14 - дневен срок, от надлежна страна - адресат на акта. Поради това, същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в настоящото производство съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО е Решението на Д. на ТП на НОИ – Б., същото Решение е издадено от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност, доколкото съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „ж“ от КСО пред Ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се обжалват разпорежданията за спиране на производството по отпускането или изплащането на парични обезщетения по глава четвърта и на пенсиите. Обжалваният акт е издаден в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила за неговото издаване и съдържа изложени фактически и правни основания за издаването си, което го прави мотивиран и дава възможност да бъде преценена законосъобразността му.

Потвърденото с оспореното Решение Разпореждане № 012-00-83-4 от 12.07.2022 г., издадено от упълномощено лице за Ръководител на осигуряването за безработица, определено със Заповед № 1015-01-81 от 25.04.2016 г. на Д. на ТП на НОИ - Б., с което на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО е спряно производството по изплащане на парично обезщетение за безработица, считано от 01.06.2022 г., съдът намира, че е издадено от компетентен орган. Съгласно чл. 54ж, ал. 1 от КСО паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Съгласно чл. 54г, ал. 4 от КСО длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 спира с разпореждане производството по отпускането или изплащането на обезщетението за безработица. По делото е приета Заповед № 1015-01-81/25.04.2016 г., с която Пенка Шилова – началник сектор „КП“, отдел „КПК“, подписала процесното разпореждане, е оправомощена да подписва издадените разпореждания на основание чл. 40, ал. 3, ал. 4, чл. 54ж, чл. 54е, ал. 4 и чл 114, ал. 3 и ал. 5 от КСО (л. 53 от делото).

Съдът намира за неоснователни твърденията на жалбоподателя за нищожност на същото разпореждане по изложените съображения. Компетентността е компетентност на органа, и лицето, заемащо съответната длъжност през периода, в който я заема, да може надлежно да издава определени актове, в това число заповеди за оправомощаване. Правният „живот“ на този вид заповеди за оправомощаване продължава до законова промяна на компетентността или до изричната отмяна на съответната заповед с нова такава, но не зависи от промяната в персоналния състав на издалия я орган. Доколкото правомощието на Д. на ТП на НОИ да определя компетентните да издават разпореждания органи не е отменено, издадените в изпълнение на това правомощие заповеди не загубват действието си при промяна на лицето, което изпълнява длъжността директор. Новият директор разполага с оперативна самостоятелност да определи други лица от състава на ТП на НОИ да издават разпореждания, като издаде нова заповед, с която отменя предходната такава. Данни или твърдения за наличие на такава заповед по делото липсват. Ето защо упълномощеното лице да издаде процесното разпореждане е била надлежно оправомощена от Д. на ТП на НОИ с нарочна писмена заповед, както бе посочено и по-горе - Заповед № 1015-01-81/25.04.2016 г. на Д. на ТП на НОИ – Б. (л. 53 от делото).

Спорният по делото въпрос е правен и се свежда до преценката дали са налице основанията по чл. 54г, ал. 4 от КСО за спиране на производството по изплащане на парично обезщетение за безработица на жалбоподателя.

Съгласно чл. 54г, ал. 4 от КСО длъжностното лице по чл. 54ж ал. 1 спира с разпореждане производството по отпускането или изплащането на обезщетението за безработица, когато е необходимо събиране на доказателства за осигурителен стаж и/или осигурителен доход, придобит при прилагане на разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност (т. 1); извършване на проверка от контролен или друг компетентен орган относно обстоятелства от значение за правото или размера на обезщетението; в този случай спирането е до приключване на проверката, но за не повече от 6 месеца (т. 2).

Разпореждането за спиране на производството по изплащане на парично обезщетение за безработица е различно по своето фактическо и правно основание от разпореждането за отказ и от разпореждането за прекратяване изплащането на обезщетение. Целта на спирането е обезпечителна – да не се допусне незаконосъобразно разходване на средства от бюджета на Националния осигурителен институт, възстановяването, на които би било невъзможно или значително затруднено. Поради тази причина като достатъчно основание за спирането законът приема наличието на съмнение относно осъществяването на някой от релевантните факти. Необходимо е съмнението да се основава на конкретни данни, но не и да е доказано. Установяването на отсъствието на предпоставка по чл. 54а от КСО е основание за отказ за отпускане на обезщетение за безработица, а обоснованото съмнение относно такава е основание за спиране на производството до изясняването му.

В настоящия случай наличните данни в информационната система на НОИ са обосновали съмнение у компетентния административен орган относно коректността на подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО от осигурителя на жалбоподателя „...“ ЕООД. Затова настоящият състав намира, че е налице предвиденото в чл. 54 г, ал. 4 от КСО основание за спиране на производството по изплащане на обезщетение за безработица до изясняването на посочените обстоятелства относно коректността на подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО от осигурителя „...“ ЕООД. В конкретния случай са налице материалноправните предпоставки за спиране изплащането на паричното обезщетение за безработица на жалбоподателя, като въпросът дали лицето има право на обезщетение за безработица не е предмет на настоящото производство и съдът не дължи произнасяне.

Република България като държава – членка на ЕС е длъжна да прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза. Разпоредбите на ЕС определят общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните закони, като към настоящия момент тези общи правила и принципи се съдържат в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 г., както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. Целта на посочените регламенти е да се гарантира и стимулира свободното движение на гражданите на държавите-членки, които осъществяват трудова дейност, за да не се създава излишна административна тежест при упражняването на правото на труд. Като източник на вторичното право на ЕС регламентът се прилага пряко, т.е. съдържащите се в него норми са пряко приложими във всички държави-членки (чл. 288 от ДФЕС) и са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредби от националните законодателства. Съгласно чл. 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. разпоредбите му се прилагат към всички законодателства (по смисъла на чл. 1, параграф “л“) относно посочените клонове на социална сигурност (обезщетения и помощи), в т.ч. и относно обезщетенията за безработица (чл. 3, параграф 1, б. “з“).

С Регламент (ЕО) № 883/2004 г. са въведени материалноправните правила, принципи и разпоредби в сферата на координацията на системите за социална сигурност на държавите -членки. Механизмът на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се основава на четири основни принципа: 1. определяне на приложимото законодателство; 2. равенство в третирането; 3. сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и 4. износ на обезщетения.

По делото не е спорно, че К. Г. е български гражданин, гражданин на държава членка на ЕС, поради което е и лице, спрямо което намира приложение Регламент (ЕО) № 883/2004 г.

В проведеното административно производство са събрани данни, че работодателят „...“ ЕООД е с място на дейност на територията на Република България, трудовите договори със заетите лица, в това число и с жалбоподателя К. Г., са сключени на територията на Република България, след което за определени периоди от време заетите лица са командировани на територията на Франция, т.е. за определени периоди от време, макар и да е бил в трудови правоотношения с местно юридическо лице, жалбоподателят е бил командирован и е упражнявал трудова дейност в друга държава-членка. Безспорно е също така по делото, че „...“ ЕООД е работодател по смисъла на Пар. 1, т. 1 от ДР на КТ, осигурител според КСО и осигуряващ за целите на ЗЗО спрямо наетите от него лицата. В качеството си на такъв има задължението да уведомява компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) при сключване, изменение или прекратяване на трудовите договори с наетите от него лица чрез изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ, да внася дължимите за тях осигурителни вноски по КСО и ЗЗО и да подава данни за осигуряването им в съответната ТД на НАП съгласно чл. 5, ал. 4 от КСО. От предоставената информация от Агенция по заетостта по безспорен начин се установява, че търговското дружество не е включено в списъка на предприятията, които осигуряват временна работа съгласно Закона за насърчаване на заетостта, т. е. осигурителят не е регистрирано предприятие, което изпраща работници за изпълнение на временна работа на територията на друга държава членка на Европейския съюз.

Съдът намира, че в случая е налице трансгранична ситуация - пресичане на граници между държави, поради което и с оглед обстоятелството, че К. Г. е гражданин на Република България, т. е. на държава - членка на ЕС, както бе посочено и по-горе, приложими са координационните правила на системите за социална сигурност, въведени с Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009. Не са налице фактически твърдения жалбоподателят или неговият работодател да са подавали искане за издаване на удостоверение А1 от компетентния орган по Пар. 19 от Регламент ЕО 987/2009 г., по делото е безспорно установено, че от жалбоподателя и от работодателя „...“ ЕООД не са подавал искания за издаване на формуляр А1 и няма издадени формуляри А1 от компетентните органи, няма постановени откази или становища относно приложимото законодателство.

Основното правило при определяне на приложимото право, визирано в чл. 11, параграф 3, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си. С други думи, лицата, осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава-членка, са подчинени на законодателството на тази държава. С цел избягване на неблагоприятни последици, които биха настъпили за работниците, работодателите и институциите за социална сигурност, при прилагане на основното правило са предвидени изключения, едно от което е въведено с разпоредбата на чл. 12, параграф 1 от Регламент № 883/2004. Съгласно цитираната норма лице, което осъществява дейност като наето лице в държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано от този работодател в друга държава-членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава-членка, при условие че предвидената продължителност на тази работа не превишава 24 месеца и че не е изпратено да замества друго командировано лице. Същевременно, разпоредбата на чл. 14, параграф 1 от Регламент № 987/2009 въвежда уточнението, че за целите на член 12, параграф 1 от Регламент № 883/2004 лице, което осъществява дейност като наето лице в държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано от този работодател в друга държава-членка, „включва лице, което е наето с цел да бъде командировано в друга държава членка, при условие че непосредствено преди да започне работа спрямо съответното лице вече се е прилагало законодателството на държавата членка, в която е установен неговият работодател.“

Съгласно разпоредбите на чл. 19 от Регламент ЕО 987/2009 компетентната институция на държавата-членка, чието законодателство става приложимо по силата на дял II от основния регламент, информира съответното лице и, когато е уместно, неговият(ите) работодател(и) относно задълженията, установени от същото законодателство. Тя им осигурява необходимото съдействие при изпълнението на изискваните от това законодателство формалности. По искане на съответното лице или на работодателя компетентната институция на държавата-членка, чието законодателство е приложимо по силата на дял II от основния регламент, предоставя атестация, че такова законодателство е приложимо и, където е уместно, посочва до коя дата и при какви условия. С Препоръка № А1/18.10.2017 г. относно издаването на атестацията, посочена в член 19, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета, Административната комисия за координация на системите за социална сигурност, е определила структурата и съдържанието на преносим документ А1 относно приложимото законодателство, което се прилага спрямо притежателя му.

В настоящия случай, както бе посочено и по-горе, е налице трансгранична ситуация и при тези факти приложимото законодателство се определя по реда на чл. 16 от Регламент (ЕО) № 987/2009. Тази норма предвижда, че във всички случаи, когато едно и също лице упражнява дейности в две или повече държави – членки, то е длъжно да уведоми компетентната институция на държавата - членка, в която пребивава. Институцията на държавата - членка по пребиваване на лицето определя приложимото спрямо него законодателство. Това първоначално определяне е временно. Институцията, извършила временното определяне, информира институциите на всички държави – членки, на чиято територия лицето извършва дейност, или при необходимост се свързва с тях, за да се постигне взаимно съгласие относно приложимото законодателство. Тогава, когато е постигнато взаимно съгласие, временно определеното законодателство става окончателно при условие, че в срок от два месеца някоя от институциите, които са били надлежно информирани, не изрази различно становище. Компетентната институция на територията на Република България е Националната агенция за приходите. Текстът на параграф 6 на чл. 16 от Регламент (ЕО) № 987/2009 сочи, че при бездействие на задълженото лице (осигурител), институцията по пребиваването му следва да приложи горната процедура служебно веднага „след като изясни положението на лицето, евентуално чрез друга заинтересована институция.“ В хода на тази процедура следва да се определи приложимото за лицето законодателство в областта на социалната сигурност, в съответствие с разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 (чл. 11 – чл. 16) при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват). Лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството на само една държава членка (основание чл. 11(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004), при спазване на правилото- законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си ("lex loci laboris"). В случай, че лицата ще извършват трудова дейност на територията на една държава членка формуляр А1 не се издава. Съобразно българското законодателство към категорията "заети лица" спадат всички осигурени лица съгласно чл. 4, ал. 1 от КСО.

От гореизложеното е видно, че за прилагането на изключението по чл. 12 от Регламент № 883/2004 от общото правило за приложимото право се изисква да бъде издадено удостоверение А1 от съответната компетентна институция на изпращащата държава. Компетентната институция за Република България е съответната териториална дирекция на НАП, като процедурата за издаването на цитираното удостоверение е уредена в глава XII на ДОПК - чл. 88 и следв. Съгласно разпоредбата на чл. 88, ал. 2 от ДОПК по реда на тази глава се издават и удостоверения съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, като документът по чл. 88 от ДОПК се издава по искане на заинтересованото лице, отправено до компетентната териториална дирекция, съгласно чл. 89, ал. 1 от ДОПК. Изложеното аргументира извода, че единствено от компетенцията на съответната ТД на НАП е да прецени кое законодателство в областта на социалната сигурност е приложимо, респ. това на изпращащата държава или това на държавата-членка, където лицето е упражнявало дейност командированото лице.

Както бе посочено по-горе от страна на осигурителя или заетото лице К. Г. в конкретния случай не е отправено искане до институцията на територията на Република България за издаване на удостоверение А1, поради което приложим е параграф 6 от чл. 16 от Регламент (ЕО) № 987/2009, който задължава институцията по пребиваването служебно да приложи процедурата.

Териториалното поделение на НОИ, в случая ТП на НОИ – Б., не разполага с компетентност да извърши преценка доколко в конкретния случай са налице предпоставките за приложението на чл. 12, Пар. 1 от Регламент № 883/2004, тъй като по отношение на жалбоподателя не е налице издадено удостоверение А1 или постановен отказ да бъде издадено такова. Именно поради невъзможността да се определи приложимото осигурително законодателство, законосъобразно и правилно е било спряно административното производство по изплащане на парично обезщетение за безработица на жалбоподателя. Спирането има временен обезпечителен характер и охранява предотвратяването на неоснователни плащания по държавното обществено осигуряване.

Съгласно разпоредбата на чл. 54а от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най- малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта, не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168 и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по кодекса, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда или законодателството на друга държава. Установяването по безспорен начин на упражняване на трудова дейност е съществен момент с оглед разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО.

От друга страна, макар и формално, спирането охранява и интересите на жалбоподателя, защото, ако се установи, че паричното обезщетение за безработица е отпуснато неправомерно и се стигне до връщането му, ведно със съответни лихви, тъй като са налице данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението, лицето ще е пряко финансово засегнато.Предвид обстоятелството, че приложимото законодателство може да се смята за определено едва след издаването на удостоверение А1 и тогава трябва да се прецени коректността на подадените данни за осигуряване по КСО, правилно е спряно в настоящия случай производството по излащане на парични обезщетение за безработица на жалбоподателя.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното решение е законосъобразен административен акт и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.

Въпреки изхода на делото и с оглед на това, че искането за присъждане на направените разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на ответника е направено за първи път едва с писмените бележки - след приключване на последното открито заседание по делото, съдът намира, че същото не следва да бъде уважено.

Водим от гореизложеното, Административен съд - Б.

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. Г. Г. против Решение № 1040-01-237 от 14.09.2022 г., издадено от Д. на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) - Б., с което е потвърдено Разпореждане № 012-00-83-4 от 12.07.2022 г., издадено от упълномощено лице за Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Б., определено със Заповед № 1015-01-81 от 25.04.2016 г. на Д. на ТП на НОИ - Б., с което на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО е спряно производството по изплащане на паричното обезщетение за безработица на К. Г. Г..

Решението е ОКОНЧАТЕЛНО и не подлежи на обжалване на основание чл. 119 във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, б „ж“ от КСО.



АДМИНСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Ася Тодорова

Вярно с оригинала!
Е.Ф.