Производството по делото е образувано по жалба на „. М. Е. със седалище и адрес
на управление гр. С., район “Т”, У. “Д.” № 23, . 4, ап. 53 П. от
управителя А. Б. К. против решение № 1000-0115/23.11.2009 год. на Н. на М.
Кулата, с което е определен нов размер на дължимите вземания за стоките по ЕАД
08BG005400Н0002310/Н-231/20080204 в размер на 90206,11 лв. представляващи ДДС
заедно със законната лихва , считано от датата на възникване на митническоото
задължение и е с правно основание чл. 220 от ЗМ , вр. чл. 145 и следващите от
АПК.
Сочи се в жалбата , че обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като в него
не са изложени фактическите и правни основания за издването му – нарушение на
чл. 59, ал. 2 т. 4 от АПК. Решението е немотивирано издадено в нарушение на
материалния закон и не е подкрепено с доказателства. Издадените впоследствие
кредитни известия по фактурите за продажба не нарушават разпоредбите на чл. 45
и чл. 46 от ППЗДДС вр. чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС.Иска се отмяна на решението
и присъждане на разноски.
В с. з. жалбоподателя се представлява от адвокат, който поддържа жалбата. В
писмени бележки доразвива основанията за отмяна на решението.
Ответника по жалбата се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата.
По делото се представени доказателства. Назначена и изслушана е съдебно
счетоводна експертиза.
Съдът въз основа на събраните доказателства намира за установена следната
фактическа обстановка:
На 04.02.2008 год. „. М. Е. е декларирало пред М. Кулата с ЕАД №
08BG005400Н0002310/Н-231/20080204 внос от Македония на дамски блузи от
синтетика 2166 броя и дамски ризи от памук 7571 броя под митнически режим
“Едновременно допускане за свободно обръщение и крайна употреба на стоки”,
които са предмет на ДДС освободена доставка за друга държава членка на ЕС.
Стоките са продадени от фирма “М. – дружество за търговия и услуги” гр.
Щип , Р Македония Ч. фактура № 6/02.02.2008 год и е на стойност 45821,65 евро
или 89619,36 лв. Въз основа на представения сертификат за движение на стоки
ЕВРО 1 № А0383482 от 02.02.2008 год. са освободени от заплащане на вносни
митни сборове и други публични държавни вземания включително и ДДС.
В изпълнение на заповед № ЗАМ -170/30.05.2008 год. на директора наа Агенция
Митници за проверка на основание чл. 78, пар. 2 от Реглемент /ЕИО/ № 2913/92 г.
работна група от дирекция “Последващ контрол” на Агенция “Митници” е извършила
проверка относно законосъобразността на действията на проверяваното лице „. М.
Е. при поставяне на стоките под режим едновременно допускане за свободно
обръщение и крайна употреба на стоки, които са предмет на ДДС освободена
доставка за друга държава членка – режим 4200 . Периода на проверката е от
01.06.2007 г. до 28.05.2008 год. Констатациите от проверката са отразени в
доклад, адресиран до директора на Агенция митници, входиран с В. № 98/12 от
18.07.2008 год. По отношение на процесната ЕАД е констатирано, че следва да
бъде определен нов размер на дължимите държавни вземания –ДДС в общ размер на
70,56 лв. в т. ч. по т. 1.1.2 –ДДС в размер на 70,56 лв. върху доставената
стойност на стоки, доставени с фактура № 6/02.02.2008 год., но включени в
приложените по делото кредитни известия. На основание на този доклад е издадено
и оспореното решение, с което началникът на М. Кулата на основание чл. 204,
ал. 1/б от митническия кодекс на Европейския съюз ( Регламент на съвета /ЕИО/
2913/92 год.) и на основание чл. 6 от същия и чл. 58, ал. 2 и 3 от ЗДДС е
определил нов размер на публични държавни вземания за стоките по ЕАД №
08BG005400Н0002310/Н-231/20080204 в размер на 70,56 лв. заедно със законната
лихва , считано от датата на възникване на митническото задължение, съгласно
чл. 232 от регламент 2913/92 год. и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС и към 23.11.2009 год
възлизаща на 17,89.
Вещото лице в своето заключение е направило проверка как е извършено
осчетоводяването на стоката по ЕАД № 08BG005400Н0002310/Н-231/20080204 с оглед
на поставените задачи и дали доставените стоки са продадени в пълен обем на
клиенти страни членки , което е основното изискване за неначисляване на ДДС
при режим 4200. Констатирало е, че са издадени 4 броя фактури от „. М. “ Е.
към клиенти от страни членки подробно посочени по номера и дати в справка №
1. По тези фактури стоката е получена в Германия.. Продаденото количество
напълно съвпада с полученото такова.Това се установява от международната
товарителница ЧМР.
При аналитичното отчитане на доставените от „. М. Е. с фактура № 6/02.02.2008
год. и впоследствие продажбата им с издадените 4 броя фактури експертизата е
установила , че от доставени 14 броя артикули е налице пълно съвпадение между
доставеното и продадено количество при всичките 14 броя артикули. Дружеството е
издало и 4 броя кредитни известия описани подробно в справка № 04. Върху
стойността на КИ ревизиращият екип е начислил ДДС. Начина на изчисление на
сумите проверяващите са посочили в приложение 6 на ревизионния доклад. Такава
справка е направило и вещото лице – справка № 2 към допълнителната експертиза.
Вещото лице твърди, че издадените от “С. м. “ Е. кредитни известия не са
съобразени с изискванията на ЗДДС, тъй като в тях не е посочено към коя фактура
са издадени. Липсват доказателства относно основанието за издаването им-
протоколи, описи, договори и др. за наличие на дефектни стоки, липси, брак,
гаранционно поддържане, търговски отстъпки и др. Съгласно чл. 115, ал. 1 от
ЗДДС при изменение на данъчната основа или при разваляне на доставката, за
която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към
фактурата, което задължително следва да съдържа и реквизитите по чл. 115, ал.
4 от ЗДДС, а именно : номера и датата на фактурата, към която е издадено
известието и основание за издаване на известието. Кредитното известие се
осчетоводява както основната фактура, но със знак минус. С издаването му
крайният получател в държавата членка намалява начисления ДДС по основната
фактура. Дефектната стока се връща отново като собственост на доставчика, в
случая “С. М. Е.. В резултат на рекламацията на тази стока, която доставка
е следвало да се осъществи, но на практика не се е осъществила, защото е
направена рекламация и стоката се е върнала на първоначалния си собственик ,
реално няма доставка. Липсват доказателства относно това какви действия са
предприети в Германия за тях относно преоценяването: дали са отремонтирани или
бракувани и дали е платено от крайния получател данъък ДДС. Вещото лице е
приложило и справка № 02 , в която е посочил всички кредитни известия, върху
които административния орган е определил стойността на дължимия ДДС, като е
отбелязал със звездичка тези кредитни извесия по които има редукция на цената,
а не рекламация, като приема, че там където има редукция на цената не следва да
се дължи ДДС, само по тези кредитни известия при които има връщане на стока,
което ще рече, че се анулират продажбите.Вещото лице сочи, че са спазени
условията на режим 4200. Налице са данни, че стоката предмет на режим 4200 е
пристигнала в Германия, което е установило с представеното ЧМР и транспортна
фактура. Вещото лице сочи, че текстовете на чл. 45 и чл. 46 от ППЗДДС нямат
отношение към издаването на КИ и те не са издадени в нарушение на тези
разпоредби на закона. Приложимата норма при издаване на КИ е чл. 115 от ЗДДС.
Вещото лице прави извод, че независимо, че в представените кредитни известия не
е посочено към коя фактура се отнасят, приема, че те се отнасят към същия ВОД,
тъй като от съдържанието им се установява, че те касаят същите артикули и
единичните им продажни цени. Сочи също, че липсват данни стоките по тези
кредитни известия да са върнати в България, но в счетоводството на фирмата са
осчетоводени като върнати от Германия. С издаването на кредитните известия се
намалява данъчната основа на сделките. В конкретния случай вещото лице приема,
че ДДС се дължи само върху стойността на КИ, с които се анулират доставките и в
случая той е в размер на 32,04 лв., като подробно в допълнителното заключение е
изложило защо приема тази сума. Върху стойността на стоките с които се редуцира
цената не се дължи ДДС.
С оглед на така установеното съдът прави следните правни изводи: Решението е
получено от управителя на дружеството на 25.01. 2010 год., а жалбата е подадена
на 08.02.2010 год. , което ще рече, че е в срок и е допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Обжалваното решение е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 27,
ал. 1 от ППЗМ. Компетентен да го издаде е Н. на съответната М. съгласно чл.
56 от ЗДДС и чл. 30 от ППЗМ..
Решението е мотивирано съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 т. 4 от АПК.
Посочени са правните и фактически основания за издаването му. Органът се е
позовал на докладната записка, към която в приложение № 6 са посочени
съображенията за начисляване на ДДС. Константна е практиката на ВАС, че
фактическите основания за издаване на един административен акт могат да се
съдържат и в придружаващите го доказателства. В оспорения акт органа е
мотивирал своето решение с издадени кредитни известия, по които доставките са
анулирани Органа е мотивирал решението си , че кредитините известия са
издадени в нарушение на чл. 46 и 45 от ППЗДДС вр. чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС и
е приел, че се дължи ДДС в размер на 70,56 лв.
Установи се по делото от приетата от съда фактическа обстановка, че режим 4200
е спазен. Дружеството е издало 4 броя фактури към клиенти от страни членки
видно от справка № 1 към заключението. Стоките са получени в Германия. Това се
удостоверява от приложената ЧМР в делото лист 152. Съгласно чл. 123, ал. 1 и 2
от ЗДДС всяко данъчно задължено лице е длъжно да води подробна счетоводна
отчетност и регистър на стоките, за нуждите на контрола, която е достатъчна за
установяване на задълженията му по ЗДДС. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС
освободен от данък е вносът на стоки, когато са налице едновременно следните
условия:а. вносителят е регистрирано по този закон лице;б) в съпровождащите
стоката транспортни документи е указано, че стоката е предназначена за друга
държава членка;в) вносителят ще осъществи със стоките последваща вътреобщностна
доставка;
Дружеството е регистрирано по ЗДДС. Към делото е приложено Удостоверение за
регистрация по образец. „. М. Е. е с идентификационен номер по ДДС
BG175282739 и е регистрирано по ДДС лице от 01.06.2007 год. и по този въпрос
не се спори. Втората предпоставка също е налице. Последваща вътреобщностна
доставка е налице , когато регистрираното лице по ДДС- вносител прехвърли
възмездно правото на собстевност върху внесената стока на лице регистрирано за
целите на ДДС в друга държава членка. Документа, който удостоверява това е
фактурата за доставка. И третото условие е в документите да е посочено, че
стоките са предназначени за крайна употреба в друга държава. Осъществена е и
третата предпоставка - налице са документите по чл. 45 от ППЗДДС, т. е.
осъществена е вътрешно общностна доставка. Не е спорно за митническите власти,
че получателят на стоките са регистрирани за целите на ДДС в Германия. Стоките
са транспорнтирани за Германия и са пристигнали там,видно от положените печати
и подписи в клетка 24 на износното ЧМР. Но са издадени кредитни известия, които
вещото лице твърди, че са по тази ЕАД, с които се анулират част от доставките и
по този начин е отпадвнало основание за неплащане на ДДС от вносителя “С.
м. “ Е.. Това са кредитните известия обозначени без звездичка по таблица № 02
от допълнителното заключение на вещото лице. Дължимия размер на ДДС е 32,04
лв. Съдът не приема оспорването от страна процесуалния представител на
жалбоподателя по отношение на кредитно изевестие № 292, тъй като вещото лице
твърди, че то съществува и го е видяла при изготвянето на първоначалната
експертиза и то в счетоводството на дружеството. В кориците на делото то не
съществува, но съществува и в докалада на митницата № 98.За разликата до
начисления ДДС съгласно оспореното решение 70,56 лв. , този размер на ДДС не се
дължи, тъй като е намалена само цената на стоката, но на практика е осъществен
износ и ДДС не се дължи.
Решението е неправилно отчасти за задължението над 32,04 лв. и в тази част
следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото и чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът следва да
възстанови на жалбоподателя разноските направени за адвокат, държавна такса и
вещо лице съразмерно уважената част в размер на 204 лв.
Водим от горното и на основание чл.172, ал. 2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1000-0115/23.11.2009 год. на Н. на М. Кулата, с което е
определен нов размер на дължими държавни вземания за стоки по ЕАД
08BG005400Н0002310/Н-231/20080204 в размер на 70,56 лв., представляващи ДДС,
ведно със законната лихва, считано от датата на възникване на митническото
задължение, в частта за размера над 32,04 лв., представляваща ДДС, ведно със
законната лихва върху сумата наз 32,04 лв. считано от датата на възникване на
митническото задължение.
Отхвърля жалбата на „. М. Е. със седалище и адрес на управление гр. С., район
Т., У. “Д.” № 23, . 4, ап. 53 против решение №1000-0115/23.11.2009
год. на Н. на М. Кулата в останалата част.
Осъжда М. Ю. да заплати на „. М. Е. със седалище и адрес на управление гр. С.,
район Т., У. “Д.” № 23, . 4, ап. 53 сумата от 204 лв. разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщението на страните пред
ВАС на РБ С..

Административен съдия:\п\ Серафимка Мадолева
Вярно с оринала !
РС.