и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е касационното по реда на чл.63, ал.1, изр.2 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) във връзка с чл.208 и следващите от Административно процесуалния кодекс(АПК).
Образувано по касационна жалба на С. М. А. със съдебен А. гр. Б., ул. „Т.
А.” №., офис 109 против Решение №2998/23.06.2010 год., постановено по
н.а.х.д.№317 по описа на Районен съд – Р. за 2010 год., с което е потвърдено
Наказателно постановление (НП) №2236/08.09.2009 год. на Началника на РУ на М. – Р.. С НП на касационния жалбоподател е наложено наказание глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл.
174, ал.3, предл.1 от ЗДвП. С жалбата се излагат доводи за постановяване на
решението в противоречие с материалния закон. Твърди се, че неправилно районния съд е приел нарушението за доказано, като се излагат и доводи за неотчетени от
съда процесуални нарушения при издаване на НП. Иска се съдът да отмени
решението на РС - Р. и да отмени наказателното постановление. В съдебно
заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на касационния
жалбоподател.
Ответникът по касационната жалба – Началника на РУ на М. – Р. не изразява
становище по касационната жалба.
Прокурорът от О. П. – Б. дава мотивирано заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Административен съд – Б. намира, че жалбата е процесуално допустима като
подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна имаща право и
интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С атакуваното решение Районен съд – Р. е потвърдил НП №2236/08.09.2009 год. на
Началника на РУ на М. – Р., с което на касационния жалбоподател е наложено
наказание глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 месеца на основание чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП. Наказателното
постановление е издадено за това, че на посочената в него дата жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество.
За да потвърди обжалваното наказателно постановление районният съд е приел, че
жалбоподателят е извършил констатираното в АУАН и издаденото въз основа на него НП нарушение. В съдебното решение са обсъдени всички доводи на нарушителя на
база събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Установената от районния съд фактическа обстановка се потвърждава от
приложените към делото АУАН и издадено въз основа на него НП на Началника на РУ
на М. - Р., както и от показанията на разпитаните пред първоинстанционният съд
свидетели. Правилни и задълбочени са изводите на съда за доказаност на
извършеното административно нарушение от страна на жалбоподателя, които
настоящия състав не намира за необходимо да преповтаря.
Административно-наказателната отговорност на нарушителя е ангажирана на
основание чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП, съгласно който водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 12 до 18 месеца и глоба от 500 до 1000 лв. За да бъде наложено наказание по
цитираната разпоредба следва да е установено, че водача е отказал да му бъде
извършена проверка с техническо средство или да не изпълни предписанието за
медицинско изследване на концентрация на алкохол в кръвта. В производството
пред районния съд безспорно е установено, че С. А. е отказал да му бъде
извършена проверка с техническо средство. Това обстоятелство не се отрича от
нарушителя в подадената пред районния съд жалба. Визираното в АУАН и НП
нарушение е извършено от касационния жалбоподател, независимо от
обстоятелството, че същия не е бил в автомобила, когато е направен опит от
страна на полицейските служители да извършат проверка за установяване
употребата на алкохол. От доказателствата по делото се установява, че на
посочената дата А. е управлявал описаното в АУАН и НП моторно превозно
средство, поради което ирелевантно е обстоятелството, че при проверката е бил
спрял на бензиностанцията и е бил извън лекия автомобил.
При цялостната проверка на АУАН и на издаденото въз основа на него НП, съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен в
съответствие с изискванията на чл.42 и чл.43 от ЗАНН. Същото важи и за
издаденото НП. Последното съответствува на чл.53 ал.1 и чл.57 от ЗАНН.
Наказателното постановление съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Наложеното наказание съответства на разпоредбата на чл.173, ал.4, предл.1 от ЗДвП.
Ето защо съдът намира, че както от обективна, така и от субективна страна,
жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му административно нарушение, което е квалифицирано правилно.
По изложените съображения,касационната жалба се явява неоснователна. Не са
налице касационни основания визирани в чл.348, ал.1 от НПК вр. с чл.63 от ЗАНН
за отмяна на обжалваното решение. Решението на районният съд се явява валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 пр.1 от АПК, вр. чл.63, ал.1 от
ЗАНН, Административният съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2998/23.06.2010 год., постановено по н.а.х.д.№317 по
описа на Районен съд – Р. за 2010 год., с което е потвърдено Наказателно
постановление №2236/08.09.2009 год. на Началника на РУ на М. – Р..
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Мария Тодорова

ЧЛЕНОВЕ:
1. /п/ Иван Шекерлийски
2. /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева

Вярно с оригинала!
О.М.