и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно–процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Г. В. З. от с. П., общ. С., депозирана чрез процесуалния му представител адв. Г. Ю., против Решение № 6660/10.08.2020 г., постановено по н.а.х.д. № 814/2020 г. по описа на Районен съд – Б. с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 20–7852–000106/29.05.2020 г. на Началника на 02 Районно управление - Б. при Областна дирекция на М. – Б..
В касационната жалба са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. ал. 2 и ал. 3 от НПК. Твърди се, че по делото липсват категорични доказателства, уличаващи касатора в извършване на вменените му нарушения, поради което изводите на РС – Б. за тяхната доказаност се оспорват. Сочи се още, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи незаконосъобразност на процесното НП. По поддържаните в жалбата доводи се иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което наказателното постановление да бъде отменено изцяло. Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – ОД на М. – Б. не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.
Прокурорът от О. П. – Б. дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, предвид липсата на сочените в нея касационни основания, поради което счита, че първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила.
Административен съд – Б. намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С атакуваното решение Районен съд – Б. е потвърдил Наказателно постановление № 20–7852–000106/29.05.2020 г. на Началника на 02 Районно управление - Б. при Областна дирекция на М. – Б. с което на Г. В. З. от с. П., общ. С., за нарушение на чл. 104б, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от с.з., е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца (т. 1 от НП); за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца (т. 2 от НП). За да постанови този резултат районният съд е приел, че вменените на З. нарушения са безспорно доказани както от обективна, така и от субективна страна. Съдът е констатирал правилната им квалификация, както и липса на процесуални нарушения в хода на производството по установяването и санкционирането им. Достигнал е и до извод за правилно приложение на закона при определяне вида и размера на съответните административни наказания.
Решението на районния съд е правилно.
Фактическите установявания и правните изводи са правилни и обосновани, поради което изцяло се споделят от настоящия състав на касационната инстанция.
В разглеждания случай административнонаказателната отговорност на касационния жалбоподател Г. З. е ангажирана за това, че на 09.04.2020 г., около 23.00 ч., в гр. С., при управление на собствения си лек автомобил, е извършвал кръгови движения с превъртане на гуми (дрифтиране), като последователно е влизал в района на бензиностанция „Петрол“ и е излизал на ул. „Г. Д.“. Впоследствие, при ясно подаден сигнал за спиране със стоп-палка от полицейски органи, З. не е спрял, а е продължил движението си.
Настоящият касационен състав намира за правилни и обосновани изводите на РС за доказаност на нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Цялостният анализ на поведението на З., въз основа на събраните гласни и писмени доказателства, сочи на твърдяното управление на МПС. Извършените от същия две пълни обиколки по влизане и излизане от бензиностанцията чрез въртене на гуми и умишлено поднасяне на автомобила (дрифт), изключват дори хипотетично възможността за инцидентен характер на деянието, което на свой ред опровергава защитната теза, поддържана от процесуалния представител на касатора. Действително, при определени обстоятелства поднасяне на МПС е възможно и отвъд волята на водача му, но по аргумент на изложеното по-горе случаят не е такъв. Тук е мястото да се отбележи, предвид подробно изложените в жалбата аргументи за недоказаност на нарушението, че полицейските органи са установили същото не въз основа на преглед на видеозаписи, а са имали лично и непосредствено възприятие върху поведението на З., т.е. били са преки очевидци, при и по повод изпълнение на служебните си задължения, а при разпита си в съдебно заседание са били категорични и единодушни относно възприетите от тях факти, а именно, че водачът съзнателно е управлявал автомобила си по начин, който противоречи на целите и предназначението на пътищата, отворени за обществено ползване. Ето защо правилно съдът е кредитирал показанията им с доверие, доколкото същите са безпротиворечиви, последователни и дадени при липса на заинтересованост. Показанията им не оставят никакво съмнение за целения от водача резултат – няколкократно извършени с автомобила кръгови движения с триене и превъртане на гуми. Този начин на управление на МПС не представлява използване на път за обществено ползване /ул. „Г. Д.“/ в съответствие с основната цел на пътищата – за превоз на хора и товари. Подобно поведение застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност. В този смисъл е неоснователно твърдението на касатора, че не е нарушил разпоредбата на чл. 104б, ал. 2 от ЗДвП и не става ясно за какви други цели е използвал пътя. Неоснователно в жалбата се твърди също така, че по делото липсват доказателства, уличаващи именно З. в извършване на процесните нарушения. Напротив, впоследствие деецът лично се е явил в полицейското управление, дал е сведения за случая и е заявил пред полицейски орган, че на посочените в АУАН и НП дата и час именно той е управлявал собственото си МПС, в каквато връзка собственоръчно е попълнил декларация, съдържаща се в кориците на делото. Наведените едва в касационната инстанция доводи, за допуснати неточности в подадената декларация не водят до различен извод. Обстоятелството, че на посочената дата и място именно З. е управлявал собствения си лек автомобил се потвърждава и от ангажираните от негова страна свидетели. Районния съд е изложил подробни мотиви в коя част и кои показания кредитира и кои не поради заинтересованост на свидетелите, които се споделят от касационната инстанция. Изложеното по-горе мотивира настоящия касационен състав да приеме за доказано от обективна и субективна страна вмененото на касационния жалбоподател нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Безспорно е доказано и нарушението по т. 2 от НП – неизпълнение на задължението по чл. 103 от ЗДвП, който гласи, че при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Както бе споменато по-горе, категорично по делото бе установено, че на процесните дата, място и час именно Г. З. е управлявал визирания в АУАН и НП лек автомобил, а оттам и че същият е субект на нарушението по т. 2 от НП.
Не може да бъде споделено и оплакването на касационния жалбоподател за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство. Наказателното постановление е издадено, а предхождащия го акт за установяване на административно нарушение е съставен от компетентни органи, спазени са сроковете, формата и редът при издаването им респ. съставянето им, като същите съдържат минимално изискуемите реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН. Съдържащото се в тях фактическо описание на нарушенията е достатъчно, пълно и конкретно и позволява индивидуализацията им като административни нарушения по чл. 104б, т. 2 и чл. 103 от ЗДвП. Налице е пълно фактическо и правно единство между АУАН и НП.
Ето защо, като е потвърдил процесното НП, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При касационната проверка на същото по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6660/10.08.2020 г., постановено по н.а.х.д. № 814/2020 г. по описа на Районен съд – Б..
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Марияна Мицева
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева
2. /п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!
ЕК