Производството по делото е по реда на чл.208 и сл.от АПК, във вр.с чл.63, ал.
1, изр.2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Е. Н. К. от Б. , със съдебен А. : Б. против
Решение № 1432/16.06.2014 г., постановено по нахд № 51/2014 г., на Районен съд
– Г.С., с което е потвърдено изцяло Наказателно постановление /НП/ № 2085/13 от
11.09.2013 г. на Началника на РПУ – Г.С.,с което на Е. Н.К. за извършено
нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП на основание чл.174,, ал.1, пр.1 от
ЗДвП е наложена глоба в размер на 500,00 лв.; лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца и на основание Наредба № Із-2539 на МВР, са отнети 10
контролни точки.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно,
незаконосъобразно, и необосновано, постановено при допуснати съществени
нарушени на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяната на атакуваният
съдебен акт, както и на горепосоченото НП.
Ответникът – Районно управление “. – Г.С., не изразява становище по
касационната жалба.
Представителят на прокуратурата дава мотивирано заключение за
неоснователност на касационната жалба и пледира да бъде оставено в сила
решението на Санданския районен съд..
Настоящият състав на Административният съд - Б. след като взе предвид
доводите на страните и след анализ на събраните в първоинстанционното
производство доказателства, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от
надлежна страна, по отношение на която първоинстанционното съдебно решение е
неблагоприятно и в срока по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
С обжалваното решение РС-Г.С. е потвърдил процесното НП, с което на
касационния жалбоподател Е.Н.К. са му наложени, на основание чл.174, ал.3,
предл.1 от ЗДвП, административни наказания : "глоба" в размер на 500,00 лева,
за извършено административно нарушение по чл.5, ал.2, т.3, предл.1 от ЗДвП;
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и са му отнети 10
контролни точки, на основание Наредба № Із-2539 на МВР.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че от
обективна и от субективна страна, жалбоподателят Е. К. е осъществил
фактическия състав на инкриминираното в АУАН и в НП административно нарушение,
поради което и обжалваното НП е правилно и законосъобразно.Този извод е
направен след цялостно обсъждане на събраните по делото доказателства - писмени
и гласни. От гласните доказателства районният съд е кредитирал показанията на
св.Д.Д, св.М.Н. и св.Б.Ц., като единни и непротиворечиви. При този
анализ е стигнал до извода, че на 25.08.2013 г., около 01,57 ч., в Г.С., по У.”
Стефан Стамболов”, в посока У.“Тодор Каблешкод“, в района пред шивашкия цех
, Е. Н.К. е управлявал лек автомобил с рег.№ , след употреба
на алкохол и при извършена проверка с техническо средство алкотест дрегер е
отчете положителен резултат от 0,63 промила, след което е издаден талон за
медицинско изследване и при направеното медицинско изследване е отчетен
положителен резултат за алкохол от 0,55 промила на Е. К.. Поради това е приел,
че деянието е съставомерно, тъй като покриват елементите от фактическия състав
на посоченото по-горе административно нарушение по ЗДвП. Районният съд е приел
също така за категорично доказано авторството на нарушителя Е. Н. К. в
извършването на това административно нарушение, предвид събраните
доказателства.Подробно е обсъдил, че при съставянето на АУАН и издаденото въз
основа на него НП не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, поради което обжалваното НП се явява
законосъобразно. Посочил е също така, че наложените по вид и размер наказания
съответствуват изцяло на материалния закон, на чл.27 от ЗАНН и на целите по чл.
12 от ЗАНН.
Така постановеното решение е законосъобразно.
Липсват касационни основания за отмяната му като неправилно, поради
нарушение на материалния закон. При правилно установена фактическа обстановка,
въз основа на цялостен анализ на събраните по делото доказателства, съдът е
направил законосъобразни правни изводи относно правилността на обжалваното НП.
Последното е правилно, тъй като нарушенията са установени по категоричен начин,
а така също и личността на нарушителя. Това се установява от кредитираните от
РС-Г.С. гласни доказателства на - показанията на св.Д.Д. -
актосъставител, на свидетеля по акта - св.М.Н., и свидетеля на горепосоченото
административно нарушението - св.Б.Ц., които са единни и безпротиворечиви,
както и от писмените доказателства - АУАН, чиято доказателствена сила не е била
оборена, и от Талона за медицинско изследване, върху който е отбелязано, че
наличието на алкохол – 0,55 промила, в кръвта на Е. К.. Поради това настоящият
състав намира за неоснователно възражението на касатора, че обжалваното решение
е незаконосъобразно.
От анализа на посочените по-горе доказателства следва изводът, който е
направил и първоинстанционният съд, а именно, че извършител на тези
административни нарушения е именно касационният жалбоподател. Решението е
правилно и по отношение изводите на съда за законосъобразност на обжалваното
НП. Липсват доказателства за допуснати съществени процесуални нарушения при
съставяне на АУАН и издаденото въз основа на него НП. Неоснователно е
оплакването на касатора, че АУАН не отговаря на изискванията на чл.42,т.5 от
ЗАНН, тъй като не било посочено в акта коя точно разпоредба е нарушил касатора.
И в АУАН и в наказателното постановление е изписана една и съща нарушена
разпоредба – тази на чл.5, ал.3, т.1,пр.1 от ЗДвП, поради което не е имало
неяснота за дееца, която точно правна норма е нарушил.
Обжалваното решение е законосъобразно и в частта, с която е прието,
че НП е законосъобразно и с оглед наложените на жалбоподателя, по вид и размер,
наказания. Районният съд правилно е констатирал, че тези наказания
съответствуват на санкционната правна норма за извършеното нарушение, като при
определянето им АНО е съобразил критериите на чл.27, ал.1 и 2 от ЗАНН, с оглед
постигане целите на административнонаказателната отговорност по чл.12 от ЗАНН.
Размерите на наказанията "глоба" от 500,00 лв. и лишаването от право на
управление на МПС за срок от 6 месеца - са минималните, предвидени в закона, и
са реципрочни с оглед количеството на алкохол в кръвта на дееца – 0,55 промила,
същите са справедливи, поради което не следва да се прилага разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН, тъй като извършеното нарушение от нарушителя не може да се
квалифицира като маловажен случай с оглед на количеството алкохол в кръвта му.
Ето защо настоящият състав счита, че като цяло обжалваното решение се
явява правилно и законосъобразно.Липсват касационни основания за отмяната му,
като неправилно. При извършената служебна проверка по чл.218, ал.2 от АПК,
касационният съд счита, че обжалваното решение е и валидно и допустимо, поради
което и въз основа на изложеното по-горе, ще следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, във вр.
с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, БлАС

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1432/16.06.2014 г., постановено по
нахд № 51/2014 г., на Районен съд – Г.С..
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/ Марияна Мицева
ЧЛЕНОВЕ: /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева

/п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!
Е.Ф.