и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е образувано по жалба на И. Г. С.,с постоянен адрес Б.,У.“. М. № ...,В.“А“,.6,А. срещу Ревизионен акт (РА) № Р-*2555-091-001/12.12.2018 год.,издаден съвместно от екип ревизори – Ф.С.Й. – началник на сектор при ТД на НАП – гр.С. и М.Т.Ф. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП – С.(ръководител на ревизията),изменен с Решение № 1120/27.06.2019 г. на Д. на Д. „. и Д.-О. П.(ОДОП)–гр.С. при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП),в частта на установения с РА данък върху годишна данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за 2014 г. и потвърден в останалата му част,касаеща установените резултати по ЗДДФЛ за данъчните периоди 2013 г. и 2015 г.,ведно с лихвите за забава, и е по реда на чл.156-чл.161 от Д.-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).

В жалбата се излагат съображения, че обжалваният ревизионен акт е издаден в нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон. Твърди се, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ревизираното лице (РЛ) по реда на чл. 17 от ЗДДФЛ. По същество се иска от съда постановяването на съдебно решение, с което атакуваният РА да бъде отменен.Не се претендират разноски по делото.

Ответникът – Директорът на Д. „. и Д.-О. П. – гр.С. при ЦУ на НАП,чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна,като подробни съображения са изложени в депозирани писмени бележки от 20.10.2020 г.Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

По искане на ответната страна са открити производства по чл. 193, ал. 1 ГПК по оспорване истинността (автентичността) на подписите на З.М., положени върху потвърждения за получаване от 18.09.2014 г., 10.09.2014 г., 05.08.2014 г., 09.07.2014 г., 03.07.2014 г., 24.06.2014 г., 18.06.2014 г., 11.06.2014 г., 21.05.2014 г., 15.05.2014 г., 10.04.2014 г., 20.03.2014 г., 07.02.2014 г., 24.01.2014 г., 10.01.2014 г., 17.11.2015 г., 13.10.2015 г. – 2 броя, 16.09.2015 г., 16.06.2015 г., 09.06.2015 г., 27.05.2015 г., 20.05.2015 г., 12.05.2015 г., 07.05.2015 г., 21.04.2015 г., 14.04.2015 г., 08.04.2015 г., 03.04.2015 г., 25.03.2015 г., 17.03.2015 г., 11.03.2015 г., 04.03.2015 г., 26.02.2015 г., 23.02.2015 г., 19.02.2015 г., 10.02.2015 г., 04.02.2015 г., 29.01.2015 г., 27.01.2015 г., 17.01.2015 г. и 15.01.2015 г., по оспорване истинността (автентичността) на подписите на Г.Л.Т., положени върху договор за паричен заем от 16.01.2015 г. и разписка от 08.04.2015 г.; договор за паричен заем от 08.04.2015 г. и разписка от 25.05.2015 г.; договор за паричен заем от 26.05.2015 г. и разписка от 03.07.2015 г.; договор за паричен заем от 03.07.2015 г. и разписка от 03.08.2015 г.; договор за паричен заем от 03.08.2015 г. и разписка от 03.10.2015 г. (или 23.10.2015 г., върху документа е извършена поправка); договор за паричен заем от 31.10.2015 г. и разписка от 30.12.2015 г.; договор за паричен заем от 25.02.2014 г. и разписка от 28.09.2014 г.; договор за паричен заем от 25.09.2014 г. и разписка от 16.11.2014 г.; договор за паричен заем от 05.12.2014 г. и разписка от 11.12.2014 г. и договор за паричен заем от 22.12.2014 г. и разписка от 23.12.2014 г.и по оспорване истинността (автентичността) на подписите на В.К. К., положени върху договор за паричен заем от 11.03.2015 г. и разписка от 10.04.2015 г.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

И. Г. С. е физическо лице,с българско гражданство,явяващо се “местно лице“ по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ.През периода 01.01.2013 г.-31.12.2015 г. „свързани лица“ по смисъла на парагр.1,т.3 от ДР на ДОПК със С. били търговските дружества – „К.“ ООД,“К.-ХII 2000“ ЕООД,“Р.“ ООД и „Р. С.П.“ ЕООД.На последното оспорващият е бил упълномощено лице,а неговата майка Петра Иванова Стойкова-управител. И. С., през посочения период е бил в трудови правоотношения с „К.“ ООД.За периода 01.01.2013 г.-31.12.2015 г.на И. С. е била извършвана ревизия по чл.17 ЗДДФЛ,приключила с РА № *9222-091-001/20.09.2017 г.С Решение № 539/20.04.2018 г. на Д. на ОДОП-гр.С. РА № *9222-091-001/20.09.2017 г. бил отменен,а преписката върната за извършване на нова ревизия за установяване на задълженията по ЗДДФЛ за посочения период.

Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-*2555-20-001/30.04.2018 г.,връчена по електронен път на С. на 28.05.2018 г.,е била възложена извършването на разпоредената повторна ревизия за определяне на задълженията на жалбоподателя за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за периода от 01.01.2013 г.до 31.12.2015 г.(л.30).Със Заповед № Р-*2555-023-001/19.07.2018 г. на началник сектор „Ревизии“ в дирекции „Контрол“ при ТД на НАП-гр.С. ревизията била спряна(л.28).Със Заповед № Р-*2555-143-001/20.08.2018 г.последната е била възобновена,като е бил определен срок за приключването й до 01.10.2018 г.(л.26).

Резултатите от ревизията са отразени в Ревизионен доклад (РД) № Р-*2555-092-001/15.10.2018 г.(л.34),връчен на С. на 23.10.2018 г. по реда на чл.29,ал.4,вр.с чл.30,ал.6 ДОПК.Въпреки удължения срок за предоставяне на възражения до 06.12.2018 г. по искане на жалбоподателя,такива срещу констатациите и предложението за установяване на задължения в РД не били депозирани.

Ревизията приключила с РА № Р-*2555-091-001/12.12.2018 г.(л.57),издаден съвместно от екип ревизори – Ф.С.Й. – началник сектор „Ревизии“ в Д. „Контрол“ при ТД на НАП-гр.С. и М.Т.Ф. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП – С.(ръководител на ревизията),упълномощени за това със Заповед № РД-01-2257/07.12.2018 г.на Д. на ТД на НАП(л.21).

С РА са били установени допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за 2013 г.,за 2014 г.и за 2015 г. в общ размер на 108 050.44 лв.,ведно с лихва върху тях в размер на 32 374.55 лв.Според констатациите в акта същите произтичали от установени в хода на ревизията несъответствия между реализираните през годините доходи и приходи с притежаваното имущество и извършените разходи от ревизираното лице (РЛ),в резултат на недекларирани от С. доходи,подлежащи на облагане по реда на чл.122,ал.1,т.2 ДОПК.

В ревизионното производство е констатирано,че И. С. за периода от 01.01.2013 г.до 31.12.2015 г. е подал ГДД по чл.50 ЗДДФЛ,както следва:
- за 2013 г. – няма подадена ГДД,
- за 2014 г. – ГДД с В.№ *11400/27.04.2015 г.,
- за 2015 г. – ГДД с В.№ *81243/27.04.2016 г.

При анализиране източниците на доходи на С. било установено,че през ревизирания период оспорващият е получил доходи от следните източници:
1.Доходи от трудово правоотношение,изплатено от „К.“ООД в размер на 7 045.56 лв. през 2014 г. и в размер на 6 900.84 лв. през 2015 г.
2.Доход,реализиран през 2014 г. от продажбата на собствени 25 дружествени дяла от капитала на „Р.“ ООД,в размер на 2 500 лв.Реализираният доход е бил деклариран от жалбоподателя в подадената за 2014 г. ГДД по чл.50 ЗДДФЛ с В.№ *11400/27.04.2015 г.
3.Получени заеми от физически лица – Н.Й. Г.и Х.Л. Г.,в общ размер на 29 800 лв.Те били декларирани от РЛ в Приложение № 11-„предоставени/получени заеми“ към подадената за 2015 г.ГДД по чл.50 ЗДДФЛ.При извършената проверка в хода на ревизията в Информационната система на НАП,направена във В. с установяване реалността на предоставените заеми,било установено,че заемодателите Н.Г.и Х.Г. също декларирали в подадените си ГДД по чл.50 ЗДДФЛ отпуснатите на С. заеми в размер на по 14 900 лв.или общо в размер на 29 800 лв.
4.Други облагаеми доходи – установено било,че по банковите сметки на И. С. регулярно постъпвали парични средства,внасяни в брой от различни физически лица на по 3-4 вноски от по 5-6 хиляди лева на месец в началото на 2014 г.,достигайки до 10-15 вноски в края на 2014 г. и през 2015 г. на стойност около 50-60 хиляди лв.месечно.След обобщаване на резултатите по години,органът по приходите констатирал,че през 2014 г. С. е получил по банковите си сметки парични постъпления в общ размер на 306 665.07 лв.,а през 2015 г. – 720 296.10 лв.

Тези суми били приети от органа по приходите за недекларирани(укрити) доходи,подлежащи на облагане и като такива същите е следвало да участват при формирането на общата годишна данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ на лицето.

С цел установяване основанието за извършване на процесните парични преводи по сметките на РЛ,чрез Искания за предоставяне на документи и писмени обяснения на задълженото лице (ИПДПОЗЛ) от 12.06.2018 г. и 26.09.2018 г., са поискани писмени обяснения от С. и представяне на документи,касаещи причините и естеството на получените суми от изброени в списък физически лица.В даден отговор РЛ посочило,че сумите по сметките му представлявали временни заеми от физическите лица,които били върнати от жалбоподателя в рамките на календарната година,през която са получени.

От анализа на резултатите от извършените проверки в Информационната система на НАП,органът по приходите констатирал,че една част от вносителите на суми по сметките на жалбоподателя са лица,назначавани по трудови договори на нискоквалифицирани длъжности в „К.“ООД,в което на свой ред С. е бил управител и собственик на половината от капитала на дружеството,а за друга част от лицата въобще липсвало данни да са назначавани по трудови правоотношения.Този анализ дало основание на ревизиращият орган да направи извод,че никое от лицата-вносители на суми по сметките на жалбоподателя не е имало финансовата възможност да предостави безлихвени заеми на И. С..Изведен е извод,че внесените по сметките процесни парични средства представляват средства,натрупани от извършени касови продажби на стоки в „К.“ООД.

Като разходи,извършени от ревизираното лице,ревизиращият орган е констатирал следното:

1. за 2013 г. - комунални разходи в размер на 807.60 лв. и разходи за задължителни осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице в размер на 1 476.72 лв.,
2. за 2014 г. - разходи за задължителни осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице в размер на 123.06 лв.,
3. за 2015 г. - комунални разходи в размер на 524.76 лв.,
4.Други разходи - през ревизирания период(2013 г.-2015 г.) И. С. наредил по банковите сметки на „Р. С.П.“ ЕООД,суми в общ размер,както следва:

- през 2013 г. - 18 386.09 лв.,
- през 2014 г. - 271 760.62 лв. и
- през 2015 г. - 711 982.58 лв.

С цел установяване основанието за извършване на процесните парични преводи по сметките на „Р. С.П.“ ЕООД,чрез ИПДПОЗЛ от 12.06.2018 г. и 26.09.2018 г. са поискани писмени обяснения от С. и представяне на документи,касаещи произхода на средствата.В даден отговор РЛ посочило,че сумите са му предадени на територията на Северна Македония,от представител на чуждестранното дружество Л.М.К.“-П.,собственик на „Р. С.П.“ ЕООД,които са внасяни в страната ни в брой до 10 000 евро.

Анализът на резултатите от извършените проверки в Информационната система на НАП,не кореспондирал на обясненото от РЛ - органът по приходите констатирал,че „внесените“ в България суми не били осчетоводени по счетоводна сметка 411 „Клиенти“,а като задължения към С..Липсвало данни за лицето,което е предоставило сумите за мястото,на което са предадени парите,както и документи,удостоверяващи приемо-предаването на паричните средства,още повече,че движенията по банковите сметки в евро на „Р. С.П.“ ЕООД за периода 2014 г.-2015 г.показали извършването на 73 вноски на суми от 3 00 евро до 15 000 евро.Последните били третирани,като разход на РЛ.От съпоставката на притежаваното от С. движимо и недвижимо имущество,на доходите и разходите на РЛ са констатирани несъответствия между общите размери на извършените разходи с акумулираните приходи,които органите по приходите приели,че са в резултат на доходи,които не са декларирани.Това дало основание на органът да приеме,че за ревизирания данъчен период(2013 г.-2015 г.) са налице предпоставките за преминаването на ревизията,като такава при особените случаи по реда на чл.122,ал.-1,т.2 ДОПК – наличие на данни за укрити приходи и доходи,поради което това е съобщено на РЛ с Уведомление с изх.№ Р-*2555-113-002/26.09.2018 г.,връчено на 09.10.20018 г.

Въз основа на събраните в хода на ревизионното производство данни,сведения и документи,органите по приходите са определили основи за облагане с данък по реда на ЗДДФЛ,както следва:
- за 2013 г. в размер на 15 670.41 лв. и годишно Д. задължение в размер на 1 567.04 лв.,
- за 2014 г. в размер на 360 536.85 лв. и годишно Д. задължение в размер на 36 053.69 лв. и
- за 2015 г. в размер на 727 887.28 лв. и годишно Д. задължение в размер на 72 788.72 лв.

Размерът на данъчните основи е бил формиран след извършена съпоставка на наличното имущество(парични средства) в началото на ревизирания период и получените през годината доходи(постъпления) с направените през годината доходи,разходи и наличните парични средства в края на данъчния период.Установените несъответствия при съпоставката са приети от органите по приходите,като формирани от РЛ доходи.Констатираните различия между реализираните приходи и извършените разходи през отделните данъчни периоди,били следните:

- за 2013 г. – недостиг в размер на 15 670.41 лв.,
- за 2014 г. – превишение в размер на 44 326.22 лв. и
- за 2015 г. – превишение в размер на 33 640.99 лв.

В хода на ревизията е констатирано,че през 2014 г.и 2015 г. С. е имал постъпления по банковата си сметка в „Първа инвестиционна банка“ парични постъпления,наредени от физически лица,които преценени от ревизиращия орган,като облагаем доход,били включени също при формирането на данъчната основа за облагане.Допълнително установените доходи са в размери,както следва:

- за 2014 г. в размер на 306 665.07 лв. и
- за 2015 г. в размер на 720 296.10 лв.

В общият размер на данъчната основа за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ органите по приходите включили и сумите,декларирани от задълженото лице в подадените за 2014 г. и за 2015 г. ГДД ,както и размерът на изплатените доходи по трудовото правоотношение от „К.“ ООД през същите данъчни периоди.В резултат на извършената съпоставка,органите по приходите установили на РЛ допълнителен данък за внасяне по реда на ЗДДФЛ,както следва:
- за данъчен период 2013 г. в размер на 90.32 лв.,получен,като разлика между определеното годишно задължение (1 567.04 лв.) и направените от РЛ вноски като самоосигуряващо се лице (1 476.72 лв.),
- за данъчен период 2014 г. в размер на 35 930.63 лв.,получен,като разлика между определеното годишно задължение (36 053.69 лв.) и направените от РЛ вноски като самоосигуряващо се лице (123.06 лв.) и
- за данъчен период 2015 г. в размер на 72 029.49 лв.,получен,като разлика между определеното годишно задължение (72 788.72 лв.) и авансово удържания през годината данък (759.23 лв.)

В хода на съдебното производство по искане на оспорващата страна е допусната съдебно-икономическа експертиза.В неоспореното от страните заключение на вещото лице се сочи за наличието на финансови взаимоотношения между жалбоподателя и лицата,описани в таблица 1, съдържаща се в констативната част на писменото заключение,породени от сключени договори по силата на които РЛ е получавало в заем парични средства.Вещото лице е установило от счетоводните данни,още че „Р. С.П.“ ЕООД за 2014 г. са налице продажби в брой в размер на 196 063.20 лв.

Във В. с откритите производства по чл. 193, ал. 1 ГПК по оспорване истинността (автентичността) на подписите на З.М.,положени върху потвърждения за получаване; на подписите на Г.Л.Т., положени върху договори за паричен заем и разписка, и на подписите на В.К. К., положени върху договор за паричен заем и разписка,по искане на ответната страна е допусната съдебно-графологична експертиза.От заключението на вещото лице-графолог се установява,че подписите на З.М. върху потвърждения за получени от С. парични суми в евро не са положени от М..По отношение на подписите на Г.Л.Т. и В.К. К. върху договорите за заем и съответните разписки за получени от С. суми в евро са положени съответно от Т. и К..

При така установената фактическа обстановка и като съобрази разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,като подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от лице, имащо правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване административен акт и след като е осъществено обжалването по административен ред,съобразно изискванията на чл. 156, ал. 2 от ДОПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В настоящото производство и съгласно чл.160,ал.2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт,като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.По изложените вече във фактическата част на решението съображения съдът намира,че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл.118,ал.2 и чл.119, ал. 2 ДОПК орган по приходите.Спазена е формата по чл.120,ал.1 ДОПК. При постановяването на РА не се установяват съществени нарушения на процесуалните правила, които да са самостоятелно основание за отмяна на обжалвания РА. Ревизионният акт е издаден при изяснена фактическа обстановка и в съответствие с материалния закон.

Процесното ревизионно производство се е развило по реда на чл. 122 от ДОПК,като основата за облагане с данък върху доходите за периода 2013 г. - 2015 г. е определена при извършен анализ на обстоятелствата по чл.122,ал.2 от ДОПК.Съгласно разпоредбата на чл.124,ал.2 ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл.122 ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122,ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства.Установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи жалбоподателя.В производството по съдебно обжалване на РА,издаден по реда на чл.122 ДОПК,в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи,както и спазването на императивния процесуален ред за това,а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства,с които се опровергават фактическите констатации в акта.За да се приложи обаче презумпцията по чл.124,ал.2 ДОПК,то фактическите констатации,на които се позовават органите по приходите,следва да са подкрепени от надлежни доказателства.Ако такива доказателства липсват,тежестта за опровергаването им не може да бъде възложена на ревизираното лице.

Основанията за извършване на ревизия по особения ред са изрично изброени от закона в разпоредбата на чл.122,ал.1,т.1 – 7 от ДОПК.В настоящия случай, за да преминат към извършване на ревизия по особения ред,органите по приходите са приели,че за ревизирания период е налице неподадена декларация,данни за укрити приходи или доходи – обстоятелства по чл.122,ал.1,т.1,т.2.Това безспорно е установено от съставения баланс на паричния поток за процесните периоди и констатациите за наличие на превишение на разходите над приходите, както и установяване, че за процесния период не са подавани ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. На ревизираното лице е връчено уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, че основата за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 2013 г. – 2015 г. ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК,като така процедурата по чл.124,във вр. с чл. 122 от ДОПК за преминаване към облагане по аналог е спазена.

Определянето на данъчната основа за облагане с данъци,както и размера на последните са нормативно установени и следва да се прилагат точно.Единствено при наличие на обстоятелства по чл.122,ал.1 ДОПК и при спазване на правилата на чл.122,ал.2 и ал.4,ДОПК,законът дава възможност на органите по приходите да приложат установения от съответния закон размер на данъка към определена от тях основа.В този смисъл основанията по чл.122,ал.1 ДОПК следва да са безспорно установени и тежестта за това е на органите по приходите,тъй като извършването на облагане по особения ред не може да почива на предположения,а на конкретни факти обосноваващи някоя от хипотезите на чл.122,ал.1 от ДОПК.

Така в настоящия случай по отношение установените за 2013 г., за 2014 г. и за 2015 г. задължения,съдът приема,че органите по приходите обосновано са преминали към приложението на особения ред за облагане, тъй като от събраните в хода на ревизията доказателства безспорно се установява превишение на разходите над приходите,което съгласно разпоредбата на чл.123,ал.1 ДОПК се предполага за основа за облагане с данък върху доходите.От констатациите в ревизионния акт и изготвения баланс за разполагаемите парични средства за изследвания период органите по приходите са извършили цялостен анализ на паричните потоци на ревизираното лице.Изследвани са всички декларирани от жалбоподателя източници на доходи,като при определяне на разполагаемите парични средства са съобразени всички представени документи за получени доходи,както и правилно са съобразявани наличните и разходваните суми. Органите по приходите са се съобразили с императивните правила по приложимия материален данъчен закон – ЗДДФЛ,съгласно който - чл. 17, данъчната основа за облагане е годишна и така следва да обхваща доходите от всички източници за съответната календарна година.Така и основата за облагане по смисъла на чл.123 ДОПК следва да бъде определено на годишна база.При формиране на баланса на разполагаемите парични средства следва да бъдат установени общия размер на всички получени суми,които са на разположение на лицето, и съответно общият размер на всички разходвани за годината суми и спрямо тези общи размери да се извърши съпоставка дали получените и разполагаеми суми превишават разходите или обратното.Това е съобразено от органите по приходи,които в актовете си са определили правилно приходи,разходи и превишение за всяка от изследваните годините,а също и дължимия данък,с изключения за 2014 г.,за която съдът ще изложи мотиви по-долу.

В ревизионната преписка са съдържат договори за заеми,сключени през 2014 г. между РЛ и множество физически лица за предоставени му суми,както и разписки за върнати суми от С. на заемодателите.Приложени са и декларации от заемодателите за предоставени на РЛ суми.В съдебното производство от оспорващия са представени и други договори за заеми,сключени през 2015 г.между РЛ и З.М., Г.Л.Т. и В.К. К. и разписки за върнати на заемодателите суми.

Декларацията е частен свидетелстващ документ и като такъв,предвид факта,че между страните не е спорно авторството на декларациите,то следва да бъде обсъдено само материалната доказателствена сила на представените документи.Ответната страна твърди,че удостовереното в декларацията не отговаря на действителното фактическо положение и привежда своите съображения,но в същото време не оспорва авторството на декларацията,а единствено нейното съдържание.В този случай съдът не следва да прави проверка на автентичността на оспорения документ,а на верността на документа. Законът не предвижда задължителна доказателствена сила на изявленията и фактите,съдържащи се в частен документ, и съдът не е обвързан в преценката си за тях, поради което при оспорване верността не се открива процедура по чл.193 от ГПК,а доказването на посочените в документа факти се провежда в хода на съдебното дирене,като те следва да бъдат преценени от съда по вътрешно убеждение съобразно с всички данни и доказателства в производството.В подкрепа на твърденията си за получени суми от сключени договори за заеми,оспорващото лице представя такива,сключени през 2014 г. и през 2015 г.,които върнал в съответните години на заемодателите.Договорите за заем и представените от И. С. в хода на съдебното производство разписки за върнати суми в евро (наименовани „потвърждение за получаване“) на заемодателите З.М., Г.Л.Т. и В.К. К. имат характеристиката на частни диспозитивни документи и като такива не се ползват с материална доказателствена сила.Те могат да бъдат доказателство за възникнали облигационни правоотношения между страните по договора,но не е доказателство за реалното му изпълнение.С други думи имат доказателствена сила само досежно факта,че изявленията в документите са направени от лицата,които са ги подписали,но не удостоверяват датата на обективираните в тях изявления, т.е. не доказват,че договорите за заем са сключени на посочените в тях дати,както и че сумите са върнати от жалбоподателя на посочените дати в съответните разписки,в това число и тези,представени в съдебното производство. Ето защо съдът не кредитира заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза,в частта,в която се сочи за наличието на „финансови взаимоотношения“ между жалбоподателя и лицата през 2014 г и 2015 г.,описани в таблица 1 в констативната част на писменото заключение.

Освен това от заключението на вещото лице по назначената в откритото по чл.193 ГПК производство съдебно-графологична експертиза се установява,че подписите на З.М. върху потвържденията за получени от С. парични суми в евро не са положени от М.,поради което те са и неистински.Поради това, в предвид и на вече изложените съображения от ответната страна,настоящият съдебен състав намира,че жалбоподателят не доказва да е получил сумите по договорите за заем,респективно да ги и е връщал.Представените от РЛ частни документи не са в състояние да опровергаят формалната доказателствена сила на РА.

Изводите на органите по приходите за ревизираната 2014 г.,обаче следва да претъпят корекция по следните съображения:

От данните по ревизионната преписка се установява,че оспорващият е бил упълномощен да представлява „Р. С.П.“ ЕООД,в което неговата майка Петра Иванова Стойкова е била управител.С оглед твърденията на С.,че внасяните от него средства по сметка на „Р. С.П.“ ЕООД са средствата от касова продажба на стоки, съдът допусна съдебно-икономическа експертиза.Неоспореното заключение на вещото лице,което съдът кредитира,установява от счетоводните данни че „Р. С.П.“ ЕООД за 2014 г. са налице продажби в брой в размер на 196 063.20 лв.Последните представляват част от постъпилите през 2014 г. суми по сметките на РЛ.С оглед на тези данни,след съпоставка на наличните парични средства на С. в началото на ревизираната 2014 г.получените през годината доходи(постъпления) с направените през годината доходи,разходи и наличните парични средства в края на данъчния период,се установява недостиг в размер на 151 736.08 лв.

При определяне на размера на задължението от страна на органа на НАП е използван следния подход :

Паричните средства в началото на данъчния период са събрани с постъпленията на лицето,от които е изваден размер на всички разходи на лицето и е изваден и размера на паричните средства в края на данъчния период. Изчисленията за 2014 г. показали следните резултати:
Паричните средства в началото на данъчния период = 0 лв.
Плюс постъпленията на лицето = 316 210,63 лв.
Минус размер на всички разходи на лицето = 271 883,68 лв.
Минус размер на паричните средства в края на данъчния период = 0,73 лв.
Или резултат ПОЛОЖИТЕЛЕН( представляващ превишение на приходите над разходите на лицето) = 44 326,22лв.

Съобразно посоченото в РД( на стр.43 от делото) към 31.12.2014 г. органът е посочил, че за периода е налице недостиг,което не е вярно.Следователно органите по приходите са допуснали изчислителна грешка при определянето на резултата на жалбоподателя за 2014 г., която грешка е установена от Д. на ОДОП и основателно е отстранена с Решението.

За сравнение установения недостиг в РД (на стр.43 от делото) към 31.12.2014 г. по РД възлиза на -44326.22лв., докато реално изчисленията по – горе показват, че сумата не е с минус, т.е. не е недостиг, а превишение за 2014г., следователно трябва да се облага само размера на постъпленията = 31 6210.63 лв.,вместо определения размер на облагаема основа от органа по приходите = 360 536.85 лв.(които органа неправилно е изчислил като сбор от постъпленията = 31 6210,63 лв. и установения от органа недостиг = 44 326,22лв.).Тоест налице е изчислителна грешка в РД,което е установено от Д. на ОДОП,и както се посочи по-горе - коригирано с Решението.

От данните по ревизионната преписка се установява,че оспорващият е бил упълномощен да представлява „Р. С.П.“ ЕООД,в което неговата майка Петра Иванова Стойкова е била управител.С оглед твърденията на С.,че внасяните от него средства по сметка на „Р. С.П.“ ЕООД са средствата от касова продажба на стоки съдът допусна съдебно-икономическа експертиза.Неоспореното заключение на вещото лице,което съдът кредитира,установява от счетоводните данни че „Р. С.П.“ ЕООД за 2014 г. са налице продажби в брой в размер на 196 063.20 лв.Последните представляват част от постъпилите през 2014 г. суми по сметките на РЛ( виж стр.16 от експертизата,обозначена като л.340).Същото според вещото лице се проследява от счетоводен запис дебит 501 на кредит 411, от който се установява, че за 2014 г. са налице продажби в брой в размер на 196 063.20лв.Горното води до извода,че сумата,с която е увеличен размера на постъпленията на жалбоподателя от органа по приходите за 2014 г. на стойност 306 665.07 лв.,посочена като „Други облагаеми доходи - постъпили суми в банковата сметка” следва да бъде намалена с частта от внесените средства = 196 063.20 лв.,които произтичат от касови продажби на стоки на „Р. С.П.“ ЕООД,които съгласно експертизата са внесени след това по банковата сметка на дружеството.

След описаната корекция,съдът намира за правилни,съобразявайки използвания от органите по приходите подход (паричните средства в началото на данъчния период са събрани с постъпленията на лицето, от които е изваден размера на всички разходи на лицето, и е изваден и размерът на паричните средства в края на данъчния период) следните изчисления при определяне на резултата за облагане на РЛ за 2014 г.:

Паричните средства в началото на данъчния период = 0 лв.
Плюс постъпленията на лицето = 120 147,43 лв.
Минус размер на всички разходи на лицето = 271 883,68лв.
Минус размер на паричните средства в края на данъчния период = 0,73лв.
Получава се резултат ОТРИЦАТЕЛЕН (представляващ превишение на разходите над приходите на лицето) = -151 736,98 лв.

С оглед на тези изчисления,съдът намира,че установения недостиг възлиза на -151 736.8 лв.Следователно дължимият данък по ЗДДФЛ в размер на 10% от тази сума,възлиза на 15 173.68 лв.,вместо определения с Решението на ОДОП за 2014 г. данък от 31 621.07лв. Поради невнасянето му в срок, върху така определения размер на данъка (15 173.68 лв.), на основание чл. 175 от ДОПК, във В. с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, за периода от 01.04.2015 г. до датата на издаване на РА – 12.12.2018 г.,се дължат мораторни лихви в размер на 5 701,652 лв.,изчислени посредством програмен продукт за изчисляване на лихви.

Ето защо РА в частта,с която в тежест на И. Г. С.,са установени допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за данъчен период 2014 година в размер на 35 930.63 лв.,следва да се измени на 15 736.08 лв.,ведно с лихва за забава за периода 01.04.2015 г. до датата на издаване на РА – 12.12.2018 г.,в размер на 5 701,65лв. В останалата част,жалбата следва да бъде оставена без уважение.

В РД е отбелязано,като основание за стартиране на процедурата за облагане по особения ред наличието на обстоятелството по чл.122,ал.1,т.2 от ДОПК.Анализът на събраните в хода на административното производство доказателства се установява,че за 2014 г. и за 2015 г. не е налице несъответствие между приходи и разходи, т.е.превишение на направени разходи над получени приходи,от което следва извода,че данъчната основа за тези два периода следва да бъде определен по общия ред по ЗДДФЛ.Въпреки,че ревизиращия екип е променил реда за облагане по чл.122 ДОПК,няма пречка в случая на основание чл.35,т.6 от ЗДДФЛ да се определи задължение по материалния закон.Посочената разпоредба не съставлява правно основание,релевирано за пръв път в развилото се административно производство.Освен това ревизиращият екип,видно от РА,правилно е квалифицирал получените суми,като недеклариран доход от други по смисъла на чл.35,т.6 ЗДДФЛ източници.По тези съображения,съдът намира възраженията на оспорващата страна за допуснато нарушение на материалния закон при определянето на данъчната основа за необосновани.

С оглед изхода от спора,както и изрично стореното от процесуалния представител на ответника искане за заплащане на юрисконсултско възнаграждение,съдът съобразявайки материалния интерес – дължим след корекцията данък за ревизирания период в размер на 119 550,17 лв.(коригирана главница + коригирани лихви),съобразявайки разпоредбата на чл.161,ал.1 ДОПК,вр.с чл.8,ал.1,т.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,дължимото възнаграждение за юрисконсулт следва да е в размер на 3 726 лева. Искането на процесуалния представил на ответника за определяне на разноските по реда на чл.161,ал.3 ДОПК е неоснователно.Представените от оспорващата страна доказателства в съдебното производство (договорите за заем и разписки за върнати суми на З.М., на Г.Л.Т. и на В.К. К.) не са в основата на извода за изменение на установените допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за 2014 г.Оспорващата страна не претендира разноски,поради което съдът и не дължи произнасяне.

Водим от изложеното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Ревизионен акт № Р-*2555-091-001/12.12.2018 год., издаден съвместно от органи по приходите при ТД на НАП –гр. С. в частта, с която в тежест на И. Г. С. от Б., У.“. М. № ..., В.“А“, ..., А.,са установени допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за данъчен период 2014 година в размер на 35 930.63 лв.,като изменя същата от 35 930.63 лв. на 15 736.08 (петнадесет хиляди седемстотин тридесет и шест лв.и осем ст.) лв.,ведно с лихва за забава за периода 01.04.2015 г. до датата на издаване на РА – 12.12.2018 г.,в размер на 5 701.65(пет хиляди седемстотин и един лв. и шестдесет и пет ст.) лв.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Г. С. срещу Ревизионен акт № Р-*2555-091-001/12.12.2018 год.,издаден съвместно от органи по приходите при ТД на НАП –гр. С. в частта,с която в тежест на И. Г. С.,са установени допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2013 г. и за 2015 г.,в размер съответно на 90.32 лв. и на 72 029.49 лв.,ведно със присъдени лихви за забава.

ОСЪЖДА И. Г. С. от Б.,У.“. М. № ...,В.“А“,...,А., да заплати на ТД на НАП- гр.С. разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 726(три хиляди седемстотин двадесет и шест) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Димитър Узунов

Вярно с оригинала!
КТ