и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.9б,
ал.3 от ЗМДТ и е образувано по жалба на “. М. със седалище и адрес на
управление с. З. Д., О. Б., П. от Д. И. Г. против Акт за установяване на
публично общинско вземане №41/15.06.2010г., издаден от К. на О. Б..
В жалбата се излагат доводи за издаване на акта в противоречие с материалния
закон, тъй като същия не е съобразен с декларираните от дружеството имоти с
Декларация В.№241/31.01.2001г., Декларация В.№251/04.06.2003г. и подадена към
нея коригираща декларация от 02.11.2004г. Твърди се, че данъчната основа от 3
139 881.26 лева е неправилно определена, тъй като същата е 2 912 154.66 лева.
Отделно от това се оспорва дължимостта на таксата, предвид на това, че на
територията на свинекомплекса, собственост на “. М. не е организирано
сметосъбиране и сметоизвозване. Сочи се нарушение на чл.62 от ЗМДТ, тъй като
административния орган не е определил таксата за битови отпадъци поотделно за
всяка услуга – сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите
отпадъци и поддържането на чистотата на територията за обществено ползване.
Иска се отмяна на оспорения акт. В съдено заседание оспорващото дружество се
представлява от адвокат, който поддържа жалбата и излага подробни доводи за
нейната основателност.
Ответникът - К. на О. Б. чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и
излага доводи за законосъобразност на оспорения акт. Претендира присъждане на
сторените по делото разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, предвид доводите на страните, приема за установено следното:
Не се спори по делото, че с Декларация по чл.17 от ЗМДТ В.№241/31.01.2001г.
К. М. е декларирало придобити от него недвижими имоти, находящи се в с.
З. Д., О. Б. - административна сграда и селскостопански постройки с обща
отчетна стойност 3 039 938.11 лева. Цитираната декларация не се представи като
доказателство по делото, тъй като същата не се съхранява в общината поради
непредаването й с архива на органите на данъчната администрация. Съществуването
на декларацията, обаче, не се оспорва от страните. Това обстоятелство се
потвърждава и от приетата като доказателство без оспорване от страните справка
за декларирани от “. М. данни (л.39 от делото), както и от заключението на
вещото лице, което установява съответствие между декларираната отчетна стойност
на имотите и тази отразена в счетоводството на дружеството.
С последваща Декларация В.№251/04.06.2003г. дружеството е декларирало следните
сгради – пропуск, столова и колбасарски цех с обща отчетна стойност от 99
943.15 лева. Това обстоятелство също се установява от приложената по делото
справка за декларирани от “. М. данни.
На 02.11.2004г., дружеството е подало трета декларация, като е посочено, че
същата е към декларация В.№251/04.06.2003г. (л.8 от делото). В нея са отразени
придобитите сгради, посочени в декларация В.№251/04.06.2003г с обща отчетна
стойност 99 943,15 лева.
Като доказателство по делото от страна на оспорващото дружество бе представена
и декларация, на която е отбелязано, че същата е към декларация В.№251/04.
06.2003г. (л.60 от делото), но съдът намира, че не следва да я обсъжда, тъй
като декларацията не съдържа дата и няма данни същата да е подадена пред
съответния орган по приходите.
С оспорения Акт за установяване на публично общинско вземане №41/15.06.2010г.
К. на О. Б. е установил задължение на „К. М. за такса битови отпадъци за
периода 2005г.-2009г. в размер на 161 515.50 лева, ведно със лихви за просрочие
в размер на 48 785.19 лева. За да определи задължението административният орган
се е позовал на подадените от дружеството декларации по чл.17 от ЗМДТ с В.
№241/31.01.2001г. и В.№251/04.06.2003г., с които е декларирано придобиването на
недвижими имоти, представляващи сгради, подробно описани в декларациите.
По делото бе приета съдебно-икономическа експертиза. От заключението на вещото
лице се установяват посочените по-горе обстоятелства относно декларираните от
дружеството сгради на обща стойност 3 139 881.26 лева. Вещото лице е извършило
справка в счетоводството на дружеството и е установило, че е налице разлика
между отчетната стойност на сградите в оборотните ведомости и тази, която е
декларирана в декларациите по чл.17 от ЗМДТ. За 2005г., 2006г. и 2007г. е
установена разлика от по 227 726.60 лева, произтичаща от обстоятелството, че в
отчетната стойност на сградите, за които е подадена декларацията от 2003г. е
включена отчетната стойност на селскостопанската постройка, декларирана през
2001г. Освен това през месец август на 2004г. дружеството е продало имоти на
стойност 127 783.15, за което не е подало декларация. За 2008г. и 2009г. също
е установена разлика между отразеното в счетоводството на дружеството и
декларираното пред органа по приходите, изразяваща се в това, че освен
описаното по-горе несъответствие, към 31.12.2008г. в счетоводството на
дружеството са отписани продадени от дружеството сгради с отчетна стойност 248
920.63 лева, за които също не е подадена декларация След като е установило, че
за процесния период дружеството не е заплащало такса битови отпадъци и е
извършило справка за определената от Общински съвет - Б. такса за 2005г.-2009г.
вещото лице е изчислило, че размера на таксата за битови отпадъци за процесния
период възлиза на 161 515.50 лева, ведно с лихва за забава в размер на 48
896.34 лева. За изчислението й вещото лице се е позовало на данните, съдържащи
се в подадените от дружеството декларации по чл.17 от ЗМДТ от 2001г., 2003г. и
от 02.11.2004г. По години вещото лице е изчислило таксата за битови отпадъци,
както следва: за 2005г. и 2006г. размера на годишното задължение е изчислено
на 11 680.36 лева, като същото е само за ползване на депо и за поддържане на
чистотата на територията за обществено ползване, съгласно определения от
Общински съвет – Б. размер на промила от 3.72 общо за двете услуги. С оспорения
акт не е установено задължение за услугата сметосъбиране и сметоизвозване за
2005г. и 2006г., чиито размер е 13.28 промила. За 2007г., 2008г. и 2009г.
годишното задължение е в размер на 53 377.98 лева, включващо такса за
сметосъбиране и сметоизвозване, такса за ползване на депо и за поддържане на
чистотата на територията за обществено ползване. В приетото по делото
допълнително заключение, вещото лице е изчислило поотделно таксата за битови
отпадъци за всяка една от услугите - сметосъбиране и сметоизвозване;
обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и чистота на
териториите за обществено ползване за периода от 01.01.2005г. до 31.12.2009г.
Съдът намира, че заключението на експерта следва да се кредитира като пълно,
обективно и в съответствие със специалните му знания. Същото се подкрепя и от
писмените доказателства, приети по делото.
Като доказателства по делото бяха приети заповеди на К. от 2004г., 2005г.,
2006г., 2007г., 2008г., издадени на основание чл.63, ал.2 от ЗМДТ и отнасящи се
съответно за 2005г., 2006г., 2007г., 2008г. и 2009г. От тях се видно, че с. З.
Д., където се намират декларираните от дружеството имоти е включено в границите
на районите на О. Б., в които е организирано сметосъбиране и сметоизвозване. В
тази връзка съдът намира оспорването на удостоверение изх.№12/20.07.2010г. на
К. на с. З. Д. за доказано. Обстоятелството дали в определен район е
организирано сметосъбиране и сметоизвозване се удостоверява със заповед на К.
на общината, издадена по реда на чл.63, ал.2 от ЗМДТ, като е недопустимо К. на
населеното място да определя тези райони. От цитираните по-горе заповеди, се
установява и обстоятелството, че с. З. Д. не е включено в границите на
териториите за обществено ползване и за поддържане на чистотата. В тях не е
посочено и, че на тази територия битовите отпадъци се обезвреждат в депа или
други съоръжения.
При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168,
във връзка с чл.146 от АПК съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от лице,
притежаващо правен интерес. По същество жалбата е частично основателна.
Съгласно чл. 62, ал.1 от ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща за
услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други
съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места, като размерът се
определя за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване;
обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на
териториите за обществено ползване.
В настоящия случай от представените писмени доказателства и от заключението на
вещото лице се установи, че оспорващото дружество е декларирало по реда на чл.
17 от ЗМДТ придобити от него сгради с обща отчетна стойност 3 139 881.26 лева.
За тези имоти дружеството не е заплащало такса битови отпадъци за периода от
2005г. до 2009г.
Според чл. 71, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗМДТ, не се събира такса за: сметосъбиране
и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; за поддържане
на чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се
предоставя от общината и за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на
депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци -
когато няма такива.
Видно от представените заповеди, издадени на основание чл.63, ал.2 от ЗМДТ с.
З. Д., където се намират декларираните от дружеството имоти е включено в
границите на районите на О. Б., в които е организирано сметосъбиране и
сметоизвозване, следователно такса за тази услуга е дължима. Не се представиха
доказателства, които да оборят отразеното в издадените на основание чл.63, ал.2
от ЗМДТ заповеди, поради което съдът намира, че тази услуга се е предоставяла
от общината.
Не се установи, обаче, в през процесния период общината да е предоставяла
услугите за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и
обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и
други съоръжения. Видно от представените заповеди тези услуги не са
предоставяни за територията на с. З. Д.. Следователно за тях не следва да се
събира такса. Предоставянето на услугите за поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване и обезвреждане на битовите отпадъци и
поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения е отразено единствено
в представената по делото Заповед №2230/30.10.2009г., но същата се отнася за
2010г., която не е предмет на атакувания акт за установяване на публично
общинско вземане.
Според допълнителното заключение на вещото лице Т. дължимата такса битови
отпадъци за услугата сметосъбиране и сметоизвозване за 2007г.-2009 е в размер
на 93 380.06 лева, от които 41 697.62 лева за 2007г., 41 697.62 за 2008г. и 9
984.82 за 2009г. Лихвата за забава на посочените суми към датата на издаване на
оспорения акт е определена на 15 889.59 за сумата от 2007г., 9 406.99 за сумата
от 2008г. и 933.08 лева за сумата от 2009г. или общо лихва за забава в размер
на 26 229.66 лева. За 2005г. и 2006г. не следва да се изчислява такса за
битови отпадъци за услугата сметосъбиране и сметоизвозване, тъй като такава не
е начислена с оспорения акт за установяване на публично общинско вземане. Съдът
намира, че определеното за 2005г. и 2006г. задължение от по 11 680.36 лева е за
услугите ползване на депо и за поддържане на чистотата на територията за
обществено ползване, изчислено съгласно определения от Общински съвет – Б.
размер от 3.72 промила общо за двете услуги. В тази връзка съдът намира, че в
допълнителното заключение вещото лице е допуснало грешка посочвайки, че за
2005г. и 2006г. общината е начислила само такса за сметосъбиране и
сметоизвозване. Тази констатация противоречи на основното заключение, в което е
посочено обратното – че за тези години не е начислена такса за сметосъбиране и
сметоизвозване (виж Справка №05 на л.8 от основното заключение).
Определянето на таксата е в съответствие с декларираните пред общината
обстоятелства, независимо от това, че през процесния период дружеството е
продало част от недвижимите имоти. Наличието на промени в декларираните по реда
на чл. 17 от ЗМДТ обстоятелства, следва да бъде декларирано чрез подаване на
нова декларация от данъчно задълженото лице. Таксата за битови отпадъци е
публично вземане, чиито размер зависи от декларираните от данъчния субект
обстоятелства. Тъй като оспорващото дружество не е декларирало промяна в
обстоятелствата, то таксата битови отпадъци за услугата сметосъбиране и
сметоизвозване е начислена при правилно прилагане на закона.
При правилно определен размер на дължимата такса за битови отпадъци за услугата
сметосъбиране и сметоизвозване за 2007г.-2009г., несъществено нарушение се
явява обстоятелството, че административния орган не е определил такса битови
отпадъци поотделно за всяка услуга – сметосъбиране и сметоизвозване,
обезвреждане на битовите отпадъци и поддържането на чистотата на териториите за
обществено ползване.
Предвид изложеното и в съответствие с приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза, съдът намира, че “. М. дължи такса битови отпадъци за периода от
01.01.2005г. до 31.12.2009г. в размер на 93 380.06 лева, от които 41 697.62
лева за 2007г., 41 697.62 лева за 2008г. и 9 984.82 лева за 2009г., ведно с 26
229.66 лева лихва за забава, изчислена към 15.06.2010г.
По изложените съображения, оспорения акт е неправилен отчасти, а именно за
задължението за ТБО над размера от 93 380.06 лева и за задължението за лихва за
забава над размера от 26 229.66 лева, поради което следва да се измени
съобразно заключението, като таксата за битови отпадъци се определи на 93
380.06 лева, ведно с лихва за забава в размер на 26 229.66, изчислена към
15.06.2010г.
С оглед изхода на делото и съобразно отхвърлената част от жалбата оспорващото
дружество следва да заплати на О. Б. сумата от 2 649.30 лева, представляващи
сторените от него разноски за юрисконсултско възнаграждение (което е размер на
4656 лева при цена на иска от 210 300.69 лева), съобразно отхвърлената част от
жалбата. Разноски на “. М. не следва да се присъждат, тъй като такива не са
поискани.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, пр.3 и предл. 3 от АПК
Административен съд - Б.

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Акт за установяване на публично общинско вземане №41/15.06.2010г.,
издаден от К. на О. Б., с който е установено задължение на “. М. за такса
битови отпадъци за периода 2005г.-2009г. в размер на 161 515.50 лева, ведно със
лихви за просрочие в размер на 48 785.19 лева., като намалява размер на
дължимата такса за битови отпадъци за периода от 01.01.2005г. до 31.12.2009г.
на 93 380.06 (деветдесет и три хиляди триста и осемдесет лева и шест стотинки),
ведно със сумата от 26 229.66 (двадесет и шест хиляди двеста двадесет и девет
лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща лихва за забава, изчислена
към 15.06.2010г
ОСЪЖДА на „К. М. със седалище и адрес на управление с. З. Д., О. Б., П.
от Д. И. Г. да заплати на О. Б., представлявана от К. К. П. сумата
от 2 649.30 лева (две хиляди шестстотин четиридесет и девет лева и тридесет
стотинки) разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.


СЪДИЯ:/п/ Мария Тодорова
Вярно с оригинала!
Е.Ф.