и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно–процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на К. Н. В., с ЕГН *, с постоянен адрес : гр. Х., ул. “. Х. № 85, подадена чрез проц. представител – адв. И. Т., против Решение № 1596/ 26.05. 2020г., постановено по н.а.х.д. № 8/ 2020г. по описа на Районен съд – Г. Д., в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 19-0266-000652/ 19.08. 2019г. на Началника на РУ – Г. Д. към ОД на М. – Б., в частта му по т.1, с която на касационният жалбоподател В., за извършено нарушение по чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, и на основание чл. 179, ал. 2 от с.з., е наложено административно наказание “Глоба“ в размер на 200. 00 лв. /двеста лева/.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на атакуваното съдебно решение в обжалваната му част, без да се сочат конкретни касационни основания по см. на чл. 348 от НПК. Оспорват се изводите на първоинстанционният съд за липса на процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, както и за доказаност на нарушението. Твърди се, че тези изводи на съда почиват на непрецизен анализ на събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което НП да бъде отменено в частта му по т.1, както и присъждане на сторените по делото разноски и за двете инстанции.

В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. По делото е депозирано писмено становище от проц. му представител – адв. Т., с което се претендира отмяна на съдебния акт в обжалваната част.

Ответникът – РУ Г. Д. П. ОД на М. – Б., не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от О. П. – Б. дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което счита, че решението на районния съд, в обжалваната му част, следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Б., в настоящия си състав, след като съобрази направените оплаквания и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното :

Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е основателна. Съображения :

С решението в обжалваната му част, предмет на касационната проверка, Районен съд – Г. Д., е потвърдил Наказателно постановление № 19-0266-000652/ 19.08. 2019г. на Началника на РУ – Г. Д. към ОД на М. – Б., в частта му по т.1, с която на К. Н. В., за извършено нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, и на основание чл. 179, ал. 2 от с.з., е наложено административно наказание “Глоба“ в размер на 200. 00 лв. /двеста лева/.

За да постанови този резултат, районният съд е приел за безспорно доказано и правилно квалифицирано вмененото на К. В. нарушение по чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата. Съдът е стигнал до извода, че в хода на производството по установяване и санкциониране му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а П. определяне на наказанието по вид и размер правилно е приложен законът.

Решението в обжалваната му част е неправилно.

Настоящият касационен състав не споделя изводите на РС за доказаност вмененото на К. В. нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

От фактическа страна административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана за това, че П. У. на лек автомобил, поради несъобразена скорост, е реализирал ПТП, блъскайки намиращото се на пътното платно домашно животно /крава/. Така наказващият орган е формирал извод, че с деянието си водачът е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, която гласи, че водачите на пътни превозни средства са длъжни П. избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Нарушението е санкционирано на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, която норма предвижда наказание глоба в размер на 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление, за водач, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие.

От така формулираното административнонаказателно обвинение следва, че несъобразената скорост от страна на водача, е елемент от фактическия състав на вмененото му нарушение, като същевременно е налице причинно–следствена връзка между движението му с несъобразена скорост и реализираното ПТП, т.е. допуснал е ПТП именно поради У. на МПС с несъобразена скорост. Относно този факт, обаче, по делото не бяха събрани каквито и да било доказателства, което окачествява административнонаказателното обвинение като недоказано. Установилите нарушението полицейски служители не са възприели лично и непосредствено деянието, същите са пристигнали впоследствие. Видно от показанията им, изводът си, че ПТП е реализирано именно поради несъобразена скорост, са направили единствено на въз основа на предположение, установявайки на място ударено от процесното МПС домашно животно. Неяснотата на обвинението намира проявление и в самия начин, по който е формулирано – нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП вменява в задължение на водачите да избират скорост на движение, съобразена с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост. С кое или кои в конкретния случай от тези обстоятелства обаче, В. не се е съобразил, в НП не се сочи, а последното е от съществено значение за преценката налице ли е въобще виновно поведение, а оттам и административно нарушение, още повече че са касае за сблъсък с животно, чието поведение не винаги може да се предвиди, особено ако животното е изскочило внезапно на пътя, което би изключило субективния елемент. Липсват съставени протоколи за оглед на местопроизшествието, за направени измервания, назначени експертизи или други способи, чрез които да се установи с категоричност възприетото от свидетелите по АУАН. За да бъде определено едно деяние като административно нарушение по см. на чл. 6 от ЗАНН, наред с обективните елементи, следва да бъде установено, че същото е извършено виновно от дееца. В разглеждания случай от данните по делото такъв извод не може да бъде направен. Всичко изложено по– горе сочи недоказаност на повдигнатото на В. административно обвинение, поради липса на каквито и да било доказателства в подкрепа на същото.

Тук е мястото да се отбележи, че обвинението не може да почива на предположения, поради което наличието дори на хипотетична възможност соченото за нарушител лице да не е извършило вмененото му нарушение, е основание за освобождаването му от отговорност по аргумент на чл. 54 ЗАНН. Административно–наказателната отговорност е лична, за лични действия или бездействия на конкретното физическо лице и не може да почива на предположения. Тежестта за установяване на конкретното деяние, съставляващо административно нарушение, обстоятелствата П. които е извършено, неговия извършител и вината му, е на административнонаказващия орган, който следва да проведе пълно доказване по спорните факти. Наказателното постановление не може да почива на несигурни данни и изводи, което е гаранция за реализиране правата на обвиненото в извършване на нарушение лице. Съгласно чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, наказващият орган издава наказателното постановление, само когато по безспорен начин е доказано извършване на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Преди да издаде НП, наказващият орган е следвало да направи самостоятелна проверка на обстоятелствата по нарушението, които да намират опора в съответните доказателства. Като не е извършил проверка на обосноваността на акта преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е издал НП в нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.

Ето защо, като е потвърдил процесното НП, в частта му по т. 1, касаеща вмененото на касатора нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, като бъде отменено и НП в тази му част.

С оглед изхода на делото, и предвид разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, заявената претенция от процесуалния представител на касатора за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение в производствата пред първата инстанция- за сумата от 150. 00 лв. и пред касационната инстанция- за сумата от 300. 00 лв., следва да бъде уважена, като се осъди ОД на М. – Б., като юридическото лице, в чиято структура се намира издателят на НП, да заплати на касатора, сумата в общ размер на 450. 00 лв.

Водим от горното, и на основание и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 1596/ 26.05.2020г., постановено по н.а.х.д. № 8/ 2020г. по описа на Районен съд – Г. Д., в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 19-0266-000652/ 19.08.2019г. на Началника на РУ – Г. Д. към ОД на М. – Б., в частта му по т.1, с която на К. Н. В., с ЕГН *, с постоянен адрес : гр. Х., ул. “. Х. № 85, за извършено нарушение по чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, и на основание чл. 179, ал. 2 от с.з., е наложено административно наказание “Глоба“ в размер на 200. 00 лв. /двеста лева/, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0266-000652/ 19.08.2019г. на Началника на РУ – Г. Д. към ОД на М. – Б., в частта му по т.1, с която на К. Н. В., с ЕГН *, с постоянен адрес : гр. Х., ул. “. Х. № 85, за извършено нарушение по чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, и на основание чл. 179, ал. 2 от с.з., е наложено административно наказание “Глоба“, в размер на 200. 00 лв. /двеста лева/.

ОСЪЖДА Областна дирекция на М. – Б. да заплати на К. Н. В., с ЕГН *, с постоянен адрес : гр. Х., ул. “. Х. № 85, сумата в размер на 450. 00 лв. /четиристотин и петдесет/ лева, представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение в производствата пред първата и пред касационната инстанция.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/ Саша Алексова

ЧЛЕНОВЕ : /п/ Иван Петков

/п/ Димитър Узунов

Вярно с оригинала!

Е.Ф.