и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс във вр. с чл. 215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на Ц. С. А. с адрес: Б., ул. „Д. Б.“ № *, . *, А. *, подадена чрез упълномощен адвокат, срещу Заповед № 829/26.07.2019 г. на Заместник-К. по строителството и сигурността на О. Б., с която е одобрен подробен устройствен план – план за застрояване /ПУП-ПЗ/ за промяна предназначението на имот с идентификатор 04279.38.35, местност „Кури дере – Ш.22“ по КК на Б., от „нива“ за „шивашки цех“ – ново ниско свободно застрояване.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че заповедта е издадена от некомпетентен орган, при неспазване на установената форма, в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на административно-производствените правила - отменителни основания по чл. 146, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК. Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане на сторените в производството разноски.
Оспорващата, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в същата доводи.
Ответникът – Заместник-кметът на О. Б., чрез процесуалния си представител – надлежно упълномощен юрисконсулт, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна “Ф. с.“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Изразява становище за законосъобразност на оспорената заповед, като доводите са подробно доразвити в депозирани по делото писмени бележка. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.
Заинтересованите страни У. Л. С. и Е. Л. М., редовно призовани, не се явяват, не се представляват и не ангажират становище по жалбата.
Заинтересованата страна О. Б., редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.
По делото са събрани писмени доказателства. Изслушани са заключения от четири извършени съдебно-технически експертизи, които са приобщени към доказателствения материал по делото.
Като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и възраженията на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Със Заповед № 1206/09.10.2017 г. на К. на О. Б. /на л. 21 от делото/, на Заместник-К. по строителството и сигурността на О. Б., считано от 09.10.2017 г., са предоставени функции /правомощия/ по Закона за устройство на територията, между които и правомощието по чл. 129, ал. 2 от ЗУТ – да одобрява, съответно да не одобрява подробни устройствени планове в обхват до един квартал.
Административното производство по издаване на оспорената заповед е започнало по подадено от заинтересованата страна „Ф. с.“ ЕООД Заявление с В. № АП-0107-5/14.01.2019 г. /на л. 37 от делото/ като собственик на поземлен имот с идентификатор 04279.38.35 по КККР на Б. в местността „Кури дере – Ш-22“ по плана на Б. /нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот и скици на имота на л. 42 – л. 47 от делото/, с което е поискано да бъде процедиран, приет и одобрен проект за шивашки цех в посочения имот.
С Решение № 286 по Протокол № 12 от заседание на Общински съвет – Б., проведено на 28.09.2018 г. /на л. 41 от делото/, на основание чл. 124а, ал. 1 от ЗУТ и чл. 21, ал. 1, т. 11 от ЗМСМА, след проведено поименно гласуване, общинският съвет е разрешил изработване на Подробен устройствен план /ПУП/ - План за застрояване /ПЗ/ за промяна предназначението на имот с идентификатор 04279.38.35 в местността „Кури дере – Ш.22“ по КК на Б. от „нива“ за „шивашки цех“ при спазване на следната устройствена зона и устройствени показатели: Устройствена зона – „Жм“; Височина на застрояване – до 10 м“; Максимална стойност на Кинт – 1.2; Плътност на застрояване – максимум 60 % и Плътност на озеленяване – минимум 40 %.
Проектът за ПУП е съгласуван с Регионалната здравна инспекция /РЗИ/ - Б., като в издаденото здравно заключение от 17.12.2018 г. /на л. 48 от делото/ е посочено, че инспекцията съгласува проекта „при спазени здравни норми и изисквания и недопускане на вредности в околната среда“.
Видно от Писмо изх. № 4011/1/ от 26.11.2018 г. на Директора на РИОСВ – Б. /на л. 49 от делото/, преценката на компетентния орган за заявеното инвестиционно предложение, е че при реализацията му няма вероятност от отрицателно въздействие върху предмета и целите на опазване на защитените зони и в тази връзка не е необходимо провеждане на процедура по оценка за съвместимост по реда на Глава втора от Наредбата за ОС.
Като доказателство по делото е прието писмо от Управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Б. /на л. 51 – л. 53 от делото/, с което се уведомява заявителя, че „ВиК“ ЕООД не се ангажира с изграждането на канал за битови води и канал за дъждовни и дренажни води до процесния имот.
С Писмо от 01.11.2018 г. /на л. 54 от делото/ „ЧЕЗ Разпределение България“ е уведомило заинтеросованата страна „Ф. с.“ ЕООД, че проектът за ПУП се съгласува при условията, посочени в писмото.
От „Напоителни системи“ ЕАД, Клон Струма – Места, е издадено Удостоверение за поливност /на л. 55 от делото/, което да послужи за промяна на статута на земята.
На заинтересованите страни са изпратени съобщения, с които се уведомяват, че е изработен ПУП-ПЗ за процесния имот /на л. 29 – л. 32 от делото/, както и че в 14-дневен срок от получаване на съобщението, имат право да подадат писмени възражения, предложения и искания до Общинска администрация – Б..
Оспорващата Ц. А. е получила гореописаното съобщение на 20.02.2019 г. /известие за доставяне на л. 30 от делото/ и е депозирала две възражения /на л. 27 – л. 28 от делото/, в които е посочила, че в случай, че в бъдещия шивашки цех се предвижда извършване на една или повече вредни дейности /изброени в т. 4 от възражението от 22.02.2019 г./, би следвало да има по-голямо от 50 м отстояние на цеха от жилищата в района и би било необходимо да се изготви оценка за въздействието върху околната среда. Във второто възражение оспорващата е посочила, че параметрите на застрояване според изготвения ПУП не съответстват на посочените в закона /чл. 31, чл. 32 и чл. 35 от ЗУТ/, поради което следва да бъдат променени и процесният ПУП да бъде преработен съгласно действащите нормативни изисквания.
На проведено на 26.03.2019 г. заседание на Общинския експертен съвет по устройство на територията /ОЕСУТ/ при О. Б. /Протокол № 9/26.03.2019 г. на л. 25 от делото/, е взето Решение № 1. с което ОЕСУТ не приема възраженията, депозирани от оспорващата, за основателни, с мотивите, че конкретните дейности, посочени във възражението от 22.02.2019 г., ще се уточнят с инвестиционния проект, който ще бъде съгласуван с РИОСВ и РЗИ – Б.. По отношение на възражението от 28.02.2019 г. мотивите за неприемане на последното за основателно, са, че проектът за ПУП-ПЗ е изработен в съответствие със ЗУТ и Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони от 22.12.2003 г. /Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ/, като са спазени минимално изискуемите отстояния до страничните имотни граници.
Със същото решение и неприемайки възраженията на А. за основателни, ОЕСУТ е приел да се одобри процесния ПУП-ПЗ за промяна на предназначението на имот с идентификатор 04279.38.35 от „нива“ за „шивашки цех“.
На 26.07.2019 г. е издадена оспорената в настоящото производство Заповед № 829/26.07.2019 г. на Заместник-К. по строителството и сигурността на О. Б. /на л. 8 от делото/, с която е одобрен подробен устройствен план – план за застрояване /ПУП-ПЗ/ за промяна предназначението на имот с идентификатор 04279.38.35, местност „Кури дере – Ш.22“ по КК на Б., от „нива“ за „шивашки цех“ – ново ниско свободно застрояване, при спазване на следната устройствена зона и устройствени показатели: Устройствена зона – „Жм“; Височина на застрояване – до 10 м“; Кинт – 1.2; Плътност на застрояване – максимум 60 % и Минимална озеленена площ – 40 %.
Оспорената заповед е връчена на Ц. А. на 23.10.2019 г. /известие за доставяне на л. 15 от делото/, а жалбата срещу заповедта е подадена от оспорващата на 01.11.2019 г.
По делото е извършена съдебно-техническа експертиза, в заключението от която, прието от съда /на л. 123 – л. 129 от делото/, вещото лице-архитект е направило следните изводи: че устройствените показатели на одобрения с обжалваната заповед ПУП-ПЗ, съответстват на предвидените с ОУП устройствени показатели; че е спазено изискването на чл. 35, ал. 2 от ЗУТ, съгласно която разпоредба „Разстоянието на нежилищните сгради до вътрешните граници на урегулиран поземлен имот при свободно застрояване, не може да бъде по-малко от 3 м, а между тези сгради в урегулиран поземлен имот – съобразно подробния устройствен план и при спазване на санитарно-хигиенните, противопожарните и техническите изисквания“. Вещото лице е посочило още, че с одобрения ПУП не са допуснати намалени отстояния и че процесният поземлен имот с идентификатор 04279.38.35 попада в устройствена зона „Жм“ – жилищна зона за малкоетажно застрояване, като в отделни урегулирани поземлени имоти в жилищните територии по искане на собствениците, могат да се изграждат сгради за безвредни производствени дейности /чл. 17, ал. 2, т. 4 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ/, а в архитектурния проект на процесната бъдеща сграда се дават подробности по функционалната й характеристика и същата би следвало да отговаря на „безвредна производствена дейност“.
Допусната и назначена е и втора съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещо лице-архитект, в заключението от която, прието от съда /на л. 140 – л. 148 от делото/, експертът е достигнал до следните изводи: Процесният ПУП-ПЗ сътветства на изискването на чл. 18, ал. 1, т. 7 от ЗУТ за задължително определяне на предвиденото застрояване, чрез линиите на застрояване с ПУП, но не съответства на нормата на чл. 75 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ, защото определените с процесния план ограничителни линии на застрояване не спазват изискванията на чл. 25 – чл. 35 от ЗУТ; Твърдението на оспорващата, че „непредставянето на схеми по чл. 108 от ЗУТ при процедурата по одобряване на ПУП-ПЗ, е пряко нарушение на цитираната норма“, не е относимо за процесния ПУП-ПЗ, тъй като при промяна на предназначението на имот извън регулация, не се процедират план-схеми по чл. 108 от ЗУТ, а парцеларни планове по чл. 110, ал. 1, т. 5 от ЗУТ на следващ етап за елементите на техническата инфраструктура извън границите на урбанизираните територии; Не е допуснато нарушение по отношение застрояването спрямо дъно на процесния имот, тъй като същият е ъглов и няма дъно; Предвидените дълбочини на застрояване в имота, посочени в процесния план, не съответстват на нормата на чл. 31, ал. 5 от ЗУТ, което ще доведе до неспазване на тази норма при бъдещо жилищно застрояване в съседните имоти; Линиите на застрояване, определени по чл. 75 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ са предвидени като „ограничителни линии“ с процесния ПУП, до които според предвиждането на ПЗ може да се разположи сградата в приземното й ниво с дълбочини, предвидени с ПУП-ПЗ, но в нарушение на нормата на чл. 31, ал. 5 от ЗУТ; С ПУП-ПЗ в имоти, предвидени за Жм, могат да се предвидят „сгради за безвредни производствени дейности“ съгласно чл. 17, ал. 2, т. 4 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ, т.е. е спазено изискването за допустимост на дейностите в процесния имот съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗУТ.
По делото е назначена и съдебно-техническа експертиза, изпълнена в състав от три вещи лица-архитекти, в заключението от която, прието от съда /на л. 171 – л. 179 от делото/, експертите са достигнали до следните изводи:
- Съгласно чл. 17, ал. 2 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ, в жилищните зони могат да се изграждат и обекти с нежилищни функции, между които и сгради за безвредни производствени дейности. В случая предвиждането е за шивашки цех – производствена дейност, за която е необходимо да се докаже, че е безвредна, за да може да се предвиди в жилищна устройствена зона. Този въпрос е от компетенциите на РИОСВ и РЗИ, които отчитат въздействието на дадена човешка дейност върху околната среда и човешкото здраве, като в конкретния случай са налице съгласувателни писма от РИОСВ – Б. и РЗИ – Б. по отношение на процесния ПУП-ПЗ.
- Линиите на застрояване в обжалвания ПЗ са отразени като ограничителни – това са линии, до които и навътре към имота, от които може да се разполага бъдещата сграда. В случая следва да се прилагат разстоянията съобразно нормативите за разстояния между жилищни сгради, съответно се прилага и чл. 31, ал. 5 от ЗУТ, а именно: след 16-тия метър дълбочина, разстоянията до страничните регулационни линии се увеличават с 30 % за надвишението над 16 м, но най-много 2 м. Това обстоятелство обикновено не се отразява в ПУП-ПЗ, а е предмет на инвестиционния проект, но може да се отрази и в плана за застрояване.
- В процесния ПУП-ПЗ застрояването е предвидено с ограничителни линии на застрояване, които ограничават територията, в която може да се разположи бъдещата сграда, но с тези линии в случая не са отчетени изискванията на чл. 31, ал. 5 от ЗУТ, като следва да се вземе предвид, че най-често в практиката се приема, че това е предмет на инвестиционния проект, при изработването на който задължително се спазват всички нормативи за разстояния на сградите до регулационните линии, вкл. изискванията на чл. 31, ал. 5 от ЗУТ за увеличаване на разстоянията при дълбочина на застрояване, по-голяма от 16 м при жилищните сгради.
- Увеличаването на разстоянията между сградите и страничните регулационни линии се отразява в ПУП-ПЗ, когато застрояването е дадено със задължителни линии на застрояване, какъвто не е настоящият случай. При ограничителни линии на застрояване обикновено то не се отразява графично.
- Отреждането на имот с идентификатор 04279.38.35 за „Шивашки цех“ е допустимо съгласно чл. 17, ал. 2, т. 4 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ, единствено и само ако отговаря на изискването за безвредна производствена дейност – обстоятелство, което не е изрично упоменато нито в отреждането на имота, нито в обжалваната заповед, нито в съгласувателните становища на РИОСВ и РЗИ.
Извършена е още една съдебно-техническа експертиза в състав от три вещи лица-архитекти, в заключението от която, прието от съда /на л. 217 – л. 240 от делото/, експертите са достигнали до следните изводи:
- Устройствените показатели на ПУП-ПЗ, одобрен с оспорената заповед, съответстват на Общия устройствен план /ОУП/.
- Границите на поземления имот с идентификатор 04279.38.35, съвпадат с границата на промяна на устройствен режим, която е отразена коректно в съответствие със сигнатурата, определена в Таблица 2 „Графични елементи на ПУП“ в Приложение № 2 към чл. 68, ал. 2 от Наредба № 8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове.
- Разглежданият поземлен имот не е урегулиран и съответно не са приложими понятията „лице, дъното на имота и страничните регулационни линии“ – чл. 14, ал. 3 от ЗУТ. По този въпрос вещото лице А. С. е изразила становище, различно от това на другите две вещи лица, а именно, че не е спазено изискването на чл. 31, ал. 5 от ЗУТ за увеличаване на разстоянията след дълбочина 16 м към страничните граници.
- С процесния ПУП-ПЗ не са допуснати намалени отстояния. И по този въпрос е налице различно становище на вещото лице А. С. – че с ограничителните застроителни линии в процесния ПУП не са спазени изискванията на чл. 31, ал. 5 от ЗУТ.
- Одобреното с обжалваната заповед предвиждане за процесния имот – изграждане на обект за шивашки цех, е допустимо в зона „Жм“ при условията на чл. 17, ал. 2, т. 4 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ,
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
При преценка на законосъобразността на атакувания административен акт на основание чл. 168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Съдът е длъжен да осъществи проверка издаден ли е същия от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално-правните и материално-правните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, като съдът намира за изцяло неоснователни доводите на оспорващата в обратна насока. Съгласно нормата на чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, /в относимата му към датата на издаване на оспорената заповед редакция/, подробният устройствен план в обхват до един квартал, а в Столичната О. и в градовете с районно деление - в обхват до три квартала, както и за поземлени имоти извън границите на населени места и селищни образувания, включително за необходимите за тях елементи на техническата инфраструктура, се одобрява със заповед на К. на общината. С разпоредбата на § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ се дава възможност на К. на общината да предостави свои функции по този закон на заместниците си, на главния архитект на общината и на други длъжностни лица от общинската /районната/ администрация, какъвто е и настоящият случай съгласно Заповед № 1206/09.10.2017 г. на К. на О. Б..
Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и според съда същата е мотивирана. Съображения:
Съгласно императивното изискване на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, безусловно приложима по силата на чл. 219, ал. 3 от ЗУТ в производството по същия закон, административният акт следва да съдържа фактическите и правните основания за издаването му. В случая според съда в оспорената заповед се съдържат и фактически, и правни основания за одобряване на процесния ПУП-ПЗ. С оглед трайната съдебна практика, не е налице неспазване на установената форма на административния акт, ако фактическите основания послужили за издаването му, се съдържат в друг акт, който е част от законово определената процедура по издаването му, което е налице в процесния случай. В конкретния случай фактическите основания се съдържат в цитираните в мотивите на заповедта множество документи по започването, движението и приключването на административното производство – заявление, решение на общинския съвет, становища на РЗИ, РИОСВ, ВиК, ЧЕЗ, решение на ОЕСУТ, обяснителни записки, проект и т.н.
От изложената по-горе фактическа обстановка, съдът намира, че при издаване на обжалвания административен акт, не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и материалния закон, водещи до неговата незаконосъобразност. Аргументи:
При цялостната проверка на административния акт, съдът намира, че е спазена предвидената в ЗУТ процедура по издаването му. Планът е процедиран след издадено разрешение по чл. 124а, ал. 1 от ЗУТ. Проектът е съгласуван с всички институции, разгледан е от ОЕСУТ при О. Б.. Проектът е съобщен по реда на чл. 128, ал. 3 от ЗУТ и постъпилото възражение от оспорващата А. е разгледано от ОЕСУТ съгласно чл. 128, ал. 7 от ЗУТ. Видно от решението на ОЕСУТ, приложено по делото, на заседанието на ОЕСУТ при О. Б. е разгледан и приет представения проект за ПУП-ПЗ за процесния имот и документацията към него и е предложено на К. на О. Б. да издаде заповед за одобряването му на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ. Съдът счита, че е било осигурено правото на страните по чл. 34 от АПК да участват в административното производство, като се запознаят с преписката /чл. 34, ал. 1 от АПК/, както и им е дадена възможност да изразят становище по доказателствата и предявените искания /чл. 34, ал. 3 от АПК/.
Заповедта е издадена в съответствие с целта на закона, както и в съответствие с материалния закон.
Според съда са спазени изискванията на Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, относно интензивност на застрояване, плътност на застрояване, необходима озеленена площ и височина на застрояване. В този смисъл доводите за одобряване на процесния ПУП-ПЗ в нарушение на чл. 31, чл. 32 и чл. 35 от ЗУТ, са изцяло неоснователни и неподкрепени от събраните по делото доказателства.
Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗУТ, при ниско жилищно застрояване нормативите за разстоянията на сградите на основното застрояване са: 1. до страничната граница на урегулирания поземлен имот - най-малко 3 м; 2. до границата към дъното на урегулирания поземлен имот - най-малко 5 м.
Съдът изцяло кредитира заключенията от извършените съдебно-технически експертизи, в които се приема, че показаните на проекта линии /пунктирани червени/ са ограничителни линии на застрояване по смисъла на чл. 75, ал. 2, т. 2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за ПНУОВТУЗ. Т.е. това са ограничителни линии, до които застрояването може да се разположи /или може да отстъпи навътре от тях/. Нормативните изисквания, съдържащи се в чл. 31 - 35 от ЗУТ, следва да бъдат съобразени в процеса по съгласуване и одобряване на инвестиционния проект и по разрешаване на бъдещото строителство, а не в производството по одобрение на ПУП. Това е така, тъй като проектирането се извършва на етапи и за всеки от етапите се провежда съответната административна процедура, която завършва с издаването на съответния административен акт, подлежащ на административен и съдебен контрол.
Вещите лица са категорични, че увеличаването на разстоянията между сградите и страничните регулационни линии, се отразява в ПУП-ПЗ, когато застрояването е дадено със задължителни линии на застрояване, какъвто не е настоящият случай, като при ограничителни линии на застрояване обикновено то не се отразява графично.
Неоснователни са и доводите за незаконосъобразност на оспорената заповед поради това, че в същата съгласно чл. 17, ал. 2, т. 4 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ не е записано, че бъдещото производство ще е безвредно, доколкото строителството следва да се извърши в терен, предвиден предимно за жилищно строителство. Съгласно изводите на част от вещите лица, които съдът кредитира, с ПУП-ПЗ в имоти, предвидени за Жм, могат да се предвидят „сгради за безвредни производствени дейности“ съгласно чл. 17, ал. 2, т. 4 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ, т.е. е спазено изискването за допустимост на дейностите в процесния имот съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗУТ. Освен изложеното, трябва да се има предвид, че едва при следващия етап на проектиране, при съгласуване на инвестиционния проект за бъдещото строителство и производство, представителите на РЗИ, РИОСВ и на другите администрации, участващи в ЕСУТ, ще преценяват дали производството е безвредно или не и въз основа на преценката си, ще вземат решение да съгласуват или не проекта. Това е посочено и в решението на ОЕСУТ - № 13 по Протокол № 9/26.03.2019 г. – „Конкретните дейности, посочени във възражението, ще се уточнят с инвестиционния проект, който ще бъде съгласуван с РИОСВ и РЗИ – Б..“
Неоснователен е и доводът за нарушение на чл. 128, ал. 6 от ЗУТ. Според заключението на вещото лице, извършило втората съдебно-техническа експертиза, твърдението на оспорващата, че „непредставянето на схеми по чл. 108 от ЗУТ при процедурата по одобряване на ПУП-ПЗ, е пряко нарушение на цитираната норма“, не е относимо за процесния ПУП-ПЗ, тъй като при промяна на предназначението на имот извън регулация, не се процедират план-схеми по чл. 108 от ЗУТ, а парцеларни планове по чл. 110, ал. 1, т. 5 от ЗУТ на следващ етап за елементите на техническата инфраструктура извън границите на урбанизираните територии
С оглед изложеното, като краен резултат се налага изводът, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила, в съответствие с материалния закон и с целта на закона, поради което жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход от спора, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, оспорващата следва да бъде осъдена да заплати на О. Б. сумата от 100.00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, да бъде осъдена да заплати на заинтересованата страна „Ф. с.“ ЕООД сторените от последната в производството разноски – в общ размер на 4 361.00 лева, от които: 600.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение и 3 761.00 лева – за заплатени възнаграждения на вещите лица, както следва: 500.00 лева депозит за първата съдебно-техническа експертиза в състав от три вещи лица; 1 306.00 лева – доплащане по тази експертиза; 900.00 лева – депозит за втората съдебно-техническа експертиза в състав от три вещи лица и 1 055.00 лева – доплащане за тази експертиза.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд - Б.

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц. С. А. с адрес: Б., ул. „Д. Б.“ № *, . *, А. *, срещу Заповед № 829/26.07.2019 г. на Заместник-К. по строителството и сигурността на О. Б., с която е одобрен подробен устройствен план – план за застрояване /ПУП-ПЗ/ за промяна предназначението на имот с идентификатор 04279.38.35, местност „Кури дере – Ш.22“ по КК на Б., от „нива“ за „шивашки цех“ – ново ниско свободно застрояване.

ОСЪЖДА Ц. С. А. с адрес: Б., ул. „Д. Б.“ № *, . *, А. *, да заплати на О. Б., сумата от 100.00 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Ц. С. А. с адрес: Б., ул. „Д. Б.“ № *, . *, А. *, да заплати на „Ф. с.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: Б., ул. „П. К. Я.“ № *, В. Д, сумата от 4 361.00 /четири хиляди триста шестдесет и един/ лева, представляваща направени от дружеството в производството разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/ Саша Алексова

Вярно с оригинала!
ЕК