и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.185 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на Г. А. на О. С. против Заповед № ДК-11-9/16.12.2019 год. на Н. на Регионална дирекция за национален строителен контрол (Р.) гр.Б..
Жалбата е недопустима за разглеждане по същество, по следните съображения:
С оспорената заповед са отменени одобрените на 01.10.2019 год. инвестиционни проекти и издаденото от Г. А. на О. С. Разрешение за строеж № 65/18.11.2019 год. за строеж „Реконструкция на горски пътища за противопожарни нужди на територията на О. С.“, подобект път 2 – мах.“Гноичка“ с Железница, полски път с пл.№ 000845 по Картата на възстановената собственост на с.Железница, общ.С..
Съгласно чл. 215, ал. 1 от ЗУТ индивидуалните административни актове по този закон, отказите за издаването им и административните актове, с които те са отменени или оставени в сила, могат да се обжалват пред съответния административен съд по местонахождението на недвижимия имот. Разпоредбата на чл. 149, ал. 1 от ЗУТ сочи, че за издаденото разрешение за строеж или за отказа да се издаде такова разрешение се съобщава на заинтересуваните лица при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като в ал. 2 изчерпателно са посочени кои са заинтересувани лица по ал. 1 на чл. 149 от ЗУТ.
Органите, издали разрешение за строеж, уведомяват писмено съответните органи на Дирекцията за национален строителен контрол по местонахождение на строежа за издадените разрешения за строеж и заповеди за допълването им по чл. 154, ал. 5 и изпращат копия от тях в 7-дневен срок от издаването им. Съгласно чл. 215, ал. 5 ЗУТ (Нова - ДВ, бр. 87 от 2010 год., изм., бр. 101 от 2015 год., доп., бр. 13 от 2017 год., изм., бр. 25 от 2019 год.) в производството пред съда по дела, образувани по повод оспорване на заповеди за отмяна на разрешения за строеж по реда на чл. 156, ал. 3, се призовават Дирекцията за национален строителен контрол, органът, издал разрешението за строеж, и заинтересуваните лица. При това законодателно разрешение органът, издал разрешението за строеж няма право да обжалва заповедта по чл. 156, ал. 3 от ЗУТ.
По отношение на Г. А. заповедта на Н. на Р., издадена в производство по чл. 156, ал. 3 от ЗУТ се явява контролен административен акт. Като издател на контролирани в това производство индивидуални административни актове Главният А. няма право на оспорване на процесната заповед, тъй като същата не засяга, не нарушава нито застрашава негови законни права, свободи и интереси в качеството му на административен орган, а доколкото вменява задължения, те се основават на специалните разпоредби на ЗУТ, регламентиращи, както неговите правомощия да издава административни актове така и правомощията на Н. на Р. в производството по обжалването на тези актове. Отделно от горното, процесната заповед подлежи на обжалване от заинтересованите лица, чийто кръг е определен в нормата на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ, като главният А. не е измежду изчерпателно изброените лица, които имат право да оспорват посочения в ал. 1 от същата разпоредба индивидуален административен акт. Така лица, които са правно легитимирани да обжалват Заповед № ДК-11-9/16.12.2019 год. на Н. на Р. – Б. са възложителите посочени в отмененото разрешение за строеж, по реда предвиден в чл. 156, ал. 4 във връзка с чл. 215, ал. 4 от ЗУТ.
Правото на оспорване на индивидуалните административни актове е предоставено само на лица с доказана активна процесуална легитимация. Това са физическите и юридически лица, чиито законни права и интереси са засегнати или нарушени с акта, или за които този акт създава задължения. По отношение на разрешението за строеж или отказът да се издаде такова, както беше казано и по-горе, кръгът на заинтересуваните лица е определен в чл. 149, ал. 2 от ЗУТ и главният А. на общината като издател на акта не попада сред тях. Съдебноадминистративното производство не е способ за разрешаване на спорове между различни държавни органи в това им качество. Въведеното от това общо правило изключение, по силата на което главният А. в качеството му на орган по чл. 216, ал. 1 от ЗУТ има право на жалба, е отменено с новата редакция на чл. 215, ал. 5 от ЗУТ, ДВ, бр. 25/2019 год. Предоставената съгласно предходната редакция на нормата изрична процесуална легитимация на Г. А. е отнета, предвид което правото на оспорване не може да бъде надлежно упражнено от него по отношение контролния акт на органите на ДНСК, издаден по реда на чл. 156, ал. 3 от ЗУТ.
Водим от горното и на основание чл.159, т.4 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Г. А. на О. С. против Заповед № ДК-11-9/16.12.2019 год. на Н. на Регионална дирекция за национален строителен контрол гр.Б..
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№ 5 по описа на Административен съд – Б. за 2020 год.
Определението може да се обжалва в седемдневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

СЪДИЯ: /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева

Вярно с оригинала!
М.К.