и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на М. Л. А.,със съдебен адрес гр.С.,ул.“...“ № ...,против Заповед № 17-279/26.08.2021 г. на Н. на С. по Г.К. и К.(СГКК)-гр.Б.,с която е отказано заявено изменение в Кадастрална карта и Кадастрални регистри на с.П. по отношение на поземлен имот с идентификатор *.207.7,поради наличието на спор за материално право,и е по реда на чл.54,ал.6 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР),във вр. с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

В жалбата се излагат доводи за нищожност на обжалвания административен акт.Жалбоподателят,чрез процесуалния си представител адв.Д.Х.,в съдебно заседание излага съображения за допуснати множество съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му и в съществено противоречие с материалния закон.Иска се обявяване нищожността на оспорения акт,а алтернативно – отмяната му,като незаконосъобразен.Претендират се разноски при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата.

Ответникът – Началникът на С. по Г.К. и К.-гр.Б.,чрез процесуалният си представител – гл. юрисконсулт С.-П.,в приложени писмени бележки,излага съображения за неоснователност на жалбата и счита,че оспореното решение е правилно и законосъобразно.Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение .

Заинтересованите страни А. Л. А., Д. И. Р., Д. В. Г., Б. В. З. и Й. М. А. и О. С. не се представляват и не изравят становища.

Съдът,като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните,намери за установено следното:

След приключила с влязъл в сила акт процедура § 4 от ПП ЗСПЗЗ,оспорващото лице,заедно с А. Л. А. и с Й. М. А.,в качеството си на правоприемници на Л. А. А.,починал на 30.07.2019 г. (л. 108),са съсобственици на поземлен имот с идентификатор *.207.7,в землището на с.П.,О.-гр.С..По искане на оспорващото лице и на А. Л. А. по реда на § 4к,ал.7,вр.с ал.6,вр.с § 4а,с § 4б от ПП ЗСПЗЗ,съдържащо се в жалба с рег.№ 06-2768/11.05.2021 г.,в СГКК-Б.,е образувано производство по изменение на КК и КР на с.П. и в Регистъра към Плана за новообразуваните имоти(ПНИ) на земеделските земи за отразяване на поземлен имот с идентификатор *.207.7.Изменението се изразявало в коригиране на границите на ПИ с идентификатори с №,№ *.307.2-собственост на Д. И. Р.(л.53),*.307.6-собственост на И. И. Г.(л.55) и *.307.7-собственост на Й. М. А.(л.58),както в допълване на нов ПИ с идентификатор *.207.7,въз основа на Заповед № ОА-РР-147/15.05.2018 г. на Областния управител на област Б.(л.12) и нотариален акт № 54/16.06.1997 г.(л.65).Срещу искането е постъпило възражение с рег.№ 02-895/17.08.2021 г.,депозирано от Б. В. З.,от Д. В. Г. и от Д. И. Р.(л.82 и л.85),както и възражение с рег.№ 02-884/13.08.2021 г.,подадено от Д. И. Р.(л.71,л.72).Последните възразили срещу исканото коригиране и допълване с мотив,че се засягали границите на имотите им.

Със Заповед № 17-279/26.08.2021 г.,Началникът на СГКК-Б. отказал заявеното изменение в КК и КР на с.П. по отношение на поземлен имот с идентификатор *.207.7,поради наличието на спор за материално право със собствениците на ПИ с идентификатори *.307.6 и на *.307.7,съответно с И. И. Г. и с Д. И. Р..Заповедта е връчена на М. А. и на А. А. по пощата с писмо с изх.№ 24-24738/09.09.2021 г.(л.32) с известие за доставяне на 07.10.2021 г.На същата дата оспорващото лице е депозирало срещу заповедта жалба с вх.№ 06-4052,въз основа на която е образувано настоящото производство.

От материалите по делото се установява,че Планът за новообразуваните имоти(ПНИ) и регистрите към него на земеделски земи,предоставени за ползване на граждани,въз основа на актове по § 4 от ППЗСПЗЗ за землището на с.П.,О.-гр.С.,е одобрен със Заповед № ОА-РР-220/18.04.2013 г. на Областния управител на област Б.(вж.Решение № 1903/13.09.2016 г. по адм.д. № 2/16 по описа на РС-гр.С. – л.16).Между страните е безспорно,че КК и КР на с.П. са одобрени със Заповед № РД-18-54/09.01.2018 г. на ИД на АГКК.

Изложената фактическа обстановка,която е безспорна между страните,съдът установи въз основа на приетите писмени доказателства.

При така установеното,съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице,за което е налице правен интерес от оспорване и в предвидения законов срок,поради което е процесуално допустима.

С оглед направените от процесуалния представител на жалбоподателя възражения за незаконосъобразност на акта,под формата на нищожност и алтернативно посочените за унищожаемост,съдът ще разгледа първо тези за нищожност,предвид,че унищожаемостта се поглъща,ако се открие по-тежък порок.

Недействителността на административните актове се проявява в двете си форми – нищожност и унищожаемост.И нищожният акт,както и унищожаемият,за да бъде обявен като такъв,следва да е постановен в нарушение на някое от петте изисквания за законосъобразност по чл.146 от АПК.Разликата между унищожаемия и нищожния административен акт е в тежестта на порока,от който е засегнат и последиците от засягането.При унищожаемия административен акт нарушението,което го опорочава,е съществено,а при нищожния – особено съществено.При унищожаемия административен акт той поражда предвидените в правната норма последици и до отмяната му,като редовен акт.При него отмяната има действие за в бъдеще,докато при нищожния – от момента на издаването му.Решението по отмяната на унищожаемия административен акт има конститутивно действие,докато решението по отмяната на нищожния акт има декларативно действие.На унищожаемия акт се дължи подчинение до момента на отмяната,докато на нищожния акт не се дължи подчинение и той не подлежи на изпълнение.

Съдебната практика е установила ясен критерий единствено при нищожност на административния акт в хипотезата на липса на компетентност.По отношение на останалите изисквания за законосъобразност на административния акт твърдо установен критерий в съдебната практика липсва,което не означава,че административният акт не може да бъде обявен за нищожен и при липсата на останалите предпоставки по чл.146 от АПК.Нищожност на административния акт може да има както поради неспазване на изискванията за форма,така и при тези за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,при противоречие с материалния закон и при несъответствие с целта на закона.

Най-общо казано критерият за нищожност на административния акт при порока „материална незаконосъобразност“ е налице,когато нарушението на материалния закон е такова голямо,че нарушава особено съществени изисквания на приложимата норма.Съществените изисквания могат да бъдат относими както до правното основание за издаване на акта,така и до съществените елементи или изисквания на същата норма.Обявяването на нищожност на административен акт е средство за отстраняване на незаконосъобразни административни актове,засегнати от толкова съществен порок,че актът изначално,от момента на издаването му не поражда правните последици,към които е насочен и за да не създава правна привидност,че съществува,при констатиране на основание за нищожност,съдът следва да го отстрани от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност.Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове,теорията е изградила следните критерии,кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост: 1) Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта; 2) Порокът във формата е основание за нищожност,само когато е толкова сериозен,че практически се приравнява на липса на форма и оттам – на липса на волеизявление.Формата е начин за външно изразяване на волеизявлението и за да бъде налице, необходимо е да е предписана от закона.Волеизявлението може да бъде изразено писмено,устно или чрез конклудентни действия.Формата е самостоятелно основание за валидно действие на административния акт и неспазването й води до недействителност на акта,чиято проявна форма (нищожност или унищожаемост) се определя от степента на порока.

Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност също,само ако са толкова сериозни,че нарушението е довело до липса на волеизявление (например – поради липсва на кворум).Според правната теория нарушението на административнопроизводствените правила е съществено,когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта,когато,ако не беше допуснато,би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос.

Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт,а не неговата валидност,поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт,който изцяло е лишен от законова опора,т.е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат.Само пълната липса на условията или предпоставките,предвидени в приложимата материалноправна норма,и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание,би довело до нищожност на посоченото основание,т.е. – нищожност на административния акт при наличие на материална незаконосъобразност е налице,когато напълно липсват материалноправните предпоставки,визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма,когато актът е лишен изцяло от законово основание,когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден,въз основа на никакъв закон от нито един орган. Административният акт е нищожен поради противоречие с материалния закон тогава,когато разпоредените правни последици са противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната норма,така че се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред. Само при описаните случаи порокът „материална незаконосъобразност“ води до нищожност на административния акт,а във всички останали – до неговата унищожаемост.Превратното упражняване на власт също е порок,водещ само до незаконосъобразност,като правило и само,ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт,посоченият порок води до нищожност.

В разглеждания случай с оспорената заповед е отказано изменение на КК и КР на с.П. и в Регистъра към Плана за новообразуваните имоти(ПНИ) на земеделските земи за отразяване на поземлен имот с идентификатор *.207.7,изразяващо се в коригиране на границите на ПИ с идентификатори с №,№ *.307.2,*.307.6 и *.307.7,както в допълване на нов ПИ с идентификатор *.207.7.

Оспорената Заповед е издадена от компетентен административен орган и в изискуемата форма,като са посочени фактическите и правните основания за издаването й.Оспореният акт отговаря на законовите изисквания за съдържание,доколкото в него изрично е посочено,че се касае за спор за материално право по чл.54,ал.2 от ЗКИР,съдът приема,че в административния акт са изложени фактически основания за издаването й,както и правни такива,които в достатъчна степен способстват за яснотата на изложението.Заповедта е съобразена с чл.59,ал.2 от АПК.

Заинтересованите страни в административното производство са били надлежно уведомени в съответствие с чл. 26,ал.1 от АПК за постъпилото заявление и за началото на процедурата по изменение на ПНИ за процесния имот,като им е указана възможността за изразяване на становище.По изложените съображения,искането на оспорващото лице по обявяване на нищожността на оспорената заповед се явява неоснователно.

Настоящият състав счита,че заповедта е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Съгласно § 4к, ал. 11от ПЗР на ЗСПЗЗ,когато заповедта за одобряване на ПНИ влезе в сила,след като за съответната територия са одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри,новообразуваните имоти се нанасят в кадастъра,а заповедта по § 4к, ал. 7 се вписва в имотния регистър по реда на ЗКИР.При наличието на влязъл в сила ПНИ за землището на с.П.,както и на одобрявани КК и КР за същото землище,приложимата материалноправни норма е тази по § 4к, ал. 11 от ПЗР ЗСПЗЗ.Ето защо административният орган неправилно е приел,че развилото се пред него производството е такова по отстраняване на непълнота и грешка в кадастралната карта – чл.54,ал.2 ЗКИР.Само в това производство спорът за материално право е пречка за издаването на акт,с който да бъде отстранена непълнотата или грешката в кадастралната карта и кадастралния регистър.За непълнота и грешка в кадастралната карта е налице легално определение.В разглеждания случай е било налице основанието по § 4к, ал. 11 от ПЗР ЗСПЗЗ за нанасянето на имота на жалбоподателя в КК и записването му в КР на името на съсобствениците му.Имотът не е нанесен в кадастралната карта и административният орган е бил длъжен да го нанесе,след като е бил сезиран,съгласно цитираното по-горе правило на § 4к, ал. 11 от ПЗР ЗСПЗЗ.В нарушение на материалния закон и при съществено процесуално нарушение,административният орган неправилно е приел,че производството е по чл.54,ал.2 ЗКИР и че спорът за материално право е основание за отказ за изменение на КК и КР.В този смисъл е Решение № 10891/18.10.2016 г.по адм.д.№ 2549/16 но ВАС.С оглед на изложеното,алтернативното искане на жалбоподателя за обявяване на оспорената заповед за незаконосъобазна се явява основателно.Заповед № 17-279/26.08.2021 г. на Н. на СГКК-гр.Б.,следва да бъде отменена,а преписката върната на административния орган за ново произнасяне.

При този изход на производството,съдът намира за основателна претенцията на жалбоподателя за възстановяване на направените по делото разноски за внесена държавна такса в размер на десет лева,за което следва да се осъди ответникът.

Съдът намира за основателно и искането за заплащане на адвокатско възнаграждение на пълномощника на оспорващата страна.Съгласно чл.38,ал. 2 от ЗА,адвокатът,който е оказал на страната безплатна правна защита,има право на адвокатско възнаграждение в размер,определен от съда,което съдът присъжда на адвоката.Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.38,ал.1,т.3,пр.2-ро от ЗА е установено със закон.В тази хипотеза адвокатът сам определя кои лица са от кръга на неговите близки,на които оказва безплатна адвокатска помощ.Принадлежността към нея е предоставена на преценката на адвоката,за което е достатъчно да се представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие,в който изрично се посочи,както в случая,че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл.38,ал. 1,т.3,пр.2-ро от ЗА(л.134). В договора за безплатна правна помощ,страните са приели за безспорно установено помежду си,че клиентът е „близък“ на адвоката по смисъла на цитираната разпоредба.Налице са основанията за присъждане на адвокатско възнаграждение – своевременно заявена претенция и представен договор за безплатна адвокатска помощ със съответното отбелязване.В този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд – Определение № 12909 от 02.10.2019 г. по адм.д. № 10210/2019 г., V о.; Определение № 9790 от 25.06.2019 г. по адм.д. № 13677/2017 г., V о.; Определение № 5550 от 12.04.2019 г. по адм.д. № 7892/2018 г., III о. Във връзка с изложеното следва да се осъди ответника да заплати на адв.Д. Х. възнаграждение за оказаната от нея безплатна адвокатска помощ на основание чл.38,ал.3 от ЗА,определено в размер на 500(петстотин) лева на основание разпоредбата на чл.8,ал.3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,според която за процесуално представителство,защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес,извън случаите по ал.2, възнаграждението е 500 лв. Делата по ЗКИР не попадат в случаите,регламентирани в ал.2,поради което следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размера,предвиден в чл.8,ал.3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл.172,ал.2 от АПК и чл.143,ал.1 от АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № 17-279/26.08.2021 г. на Н. на С. по Г.К. и К.-гр.Б.,с която е отказано заявено изменение в Кадастрална карта и Кадастрални регистри на с.П. по отношение на поземлен имот с идентификатор *.207.7,поради наличието на спор за материално право.

ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне,съгласно указанията,дадени в мотивите на решението по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА С. по Г.К. и К.-гр.Б. да заплати на адв.Д. Х.,с адрес гр.С.,ул.“...“ № ... сумата от 500 (петстотин) лева,представляваща адвокатско възнаграждение за оказана в настоящото производство безплатна помощ на основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата.

Решението може да бъде обжалвано от страните с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Димитър Узунов

Вярно с оригинала!

ВА