и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е след Решение № 8509/30.06.2020 г., постановено по адм. дело № 616/2019 г. по описа на ВАС, Трето отделение, с което е обезсилено Решение № 2053/06.12.2018 г., постановено по адм. дело № 512/2018 г. по описа на Административен съд – Б. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
Производството е образувано по искова молба, подадена от „. Б. за А. Л. П. /МБАЛ “П./ с ЕИК., със седалище и адрес на управление: Б.. ул. „. № 62, представлявана от Изпълнителния директор Д. Д. И., срещу Националната З. К. /НЗОК/ със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „. № 1.
Искът е с правно основание чл. 1, ал. 1 вр. чл. 4 от ЗОДОВ, като ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 300 /триста/ лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в заплатено от него адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по н.а.х.д. № 1848/2014 г. по описа на Районен съд – БлагоевгрА. с решението по което е отменено Наказателно постановление № НП-517/01.12.2014 г. на Директора на Районната З. К. /РЗОК/ - Б. и по к.н.а.х.д. № 520/2015 г. по описа на Административен съд - Б.; ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата претенция. Претендира присъждане на сторените в настоящото производство разноски, както и на разноските, направени в производствата по адм. дело № 512/2018 г. по описа на Административен съд – Б. и по адм. дело № 616/2019 г. по описа на ВАС.
Ответникът – НЗОК, чрез процесуалния си представител, оспорва иска и моли същият искът да бъде отхвърлен.
Представителят на О. П. – Б. изразява становище за основателност на предявения иск и пледира за уважаването на същия.
Съдът, след като анализира поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, ведно с доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
С Наказателно постановление № НП-517/01.12.2014 г., издадено от Директора на РЗОК – Б. /на л. 6 – л. 9 от адм. дело № 512/2018 г. по описа на Административен съд - Б./, на ищеца са били наложени 5 /пет/ имуществени санкции, всяка в размер на по 200.00 /двеста/ лева, за извършени от него административни нарушения по чл. 55, ал. 2, т. 2 вр. т. 3 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ във вр. с чл. 31, т. 1 и т. 2, чл. 182, чл. 188, т. 6, б. „б“ от НРД 2014 за медицинските дейности.
Наказателното постановление е било обжалвано пред Районен съд /РС/ – БлагоевгрА. като по жалбата на МБАЛ “П. , е било образувано н.а.х.д. № 1848/2014 г. по описа на същия съд. Видно от доказателствата по делото, в производството пред РС – БлагоевгрА. МБАЛ “П. е била представлявана от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат Е. Щ. от Адвокатска колегия /АК/ – Б.. По делото пред районния съд е представен Договор за правна защита и съдействие серия АВ № * и пълномощно от 20.01.2015 г. за процесуално представителство пред всички инстанции /на л. 181 от н.а.х.д. № 1848/2014 г. по описа на Районен съд – Б./, удостоверяващи, че настоящият ищец е заплатил за адвокатска защита сумата от 300.00 /триста/ лева. В представения Договор за правна защита и съдействие е отразен като начин на заплащане на договореното адвокатско възнаграждение - “по банков път“. Представено е и доказателство за заплащането на уговореното адвокатско възнаграждение /на л. 18 от адм. дело № 512/2018 г. по описа на Административен съд - Б./.
С Решение № 6148/31.07.2015 г., постановено по н.а.х.д. № 1848/ 2014 г. по описа на РС – БлагоевгрА. съдът е отменил като незаконосъобразно процесното НП. Недоволен от постановеното първоинстанционно решение, издателят на санкционния акт го е обжалвал пред Административен съд – БлагоевгрА. който с Решение № 1793/ 20.11.2015 г., постановено по к.н.а.х.д. № 520/2015 г. по описа на съда, е оставил в сила обжалваното пред него решение на РС – Б.. Решението по посоченото дело е влязло в законна сила на 20.11.2015 г.
С подаването на настоящата искова молба, ищецът е представил доказателства за реално заплащане на договорената сума от 300.00 лева за осъщественото процесуално представителство по делата пред Районен съд – Б. и Административен съд – БлагоевгрА. като видно от представеното Платежно нареждане /на л. 18 от адм. дело № 512/2018 г. по описа на Административен съд - Б./, цитираната сума е заплатена по договорения начин – по банков път, в хода на съдебното административно-наказателно производство по обжалване на НП – на 22.01.2015 г. /договорът за правна защита и съдействие е сключен на 20.01.2015 г./.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
По допустимостта на иска:
Съдът намира за изпълнено условието на чл. 204, ал. 1 от АПК - искът се подава от лице с надлежна процесуална легитимация и е насочен против ответник, притежаващ характеристиките по чл. 205 от АПК. Искът е предявен срещу Националната З. К. /НЗОК/. Съгласно изискванията на чл. 205 от АПК, исковете за обезщетение за вреди се предявяват срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Съгласно чл. 2 от Правилника за устройство и дейността на НЗОК, НЗОК е юридическо лице със седалище С., а Районните здравноосигурителни каси, каквато е и РЗОК – БлагоевгрА. чийто директор е издал незаконосъобразния акт, от който се претендират вредите, съобразно чл. 36 от Правилника за устройство и дейността на НЗОК, е в организационната структура на НЗОК. Ето защо и съгласно изискванията на чл. 205 от АПК, настоящият състав намира, че искът правилно е насочен и в това производство като ответник е конституирана именно НЗОК.
Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, за да е допустим искът по чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо същият да се предяви след отмяна на административния акт по съответния ред. В процесния случай се претендират имуществени вреди от отменено наказателно постановление, издадено от Директора на РЗОК - Б.. По отношение на характера на дейността по административното наказване, с Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС по тълк. дело № 2/2014 г., се приема, че независимо от правораздавателния й характер, тази дейност е административна, тъй като се осъществява от административни по своя вид органи, извършва се по административен ред и чрез упражняване на властнически метод, като определящо в случая е обстоятелството, че това е властнически акт, издаван от административен орган по повод възложени му от закона правомощия и по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.
В случая се установява също по безспорен начин, че процесното наказателно постановление е отменено от компетентния съд с влязло в сила съдебно решение /потвърдено след касационна проверка/, поради което предявеният иск за обезщетяване за имуществени вреди от него, следва да се приеме за допустим за разглеждане от настоящия административен съд по реда на чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Относно основателността на исковата претенция, съдът намира следното:
Предявеният иск за обезщетение се основава на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Разпоредбата въвежда отговорност за държавата и общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, като предвижда исковете да се разглеждат по реда на Административно-процесуалния кодекс.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Горните две разпоредби съответстват и доразвиват предвиденото в нормата на чл. 7 от Конституцията на РБ, според която Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.
За да възникне правото на обезщетение в настоящото производство, е необходимо да са налице едновременно няколко предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на администрацията, отменен по съответния ред; 2. вреда от този акт, действие или бездействие на администрацията; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките три предпоставки е върху ищеца, т.е. страната, която търси присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди. Имуществената вреда е разликата между имуществото на ищеца след засягане на благото му и това, което би имал, ако нямаше такова засягане, като претърпените загуби се изразяват в намаляване стойността на неговото имущество.
Съобразявайки мотивите на т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на Върховния касационен съд на Република България, Общо събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд по тълк. дело № 2/2014 г., съдът приема, че издаването на процесното наказателно постановление е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административно-наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В този смисъл, наказателното постановление представлява властнически акт, издаден от административен орган и въпреки, че поражда наказателно-правни последици, то е правен резултат от санкционираща административна дейност.
По делото не е спорно, че посоченото наказателно постановление, с което е била ангажирана отговорността на ищеца, е отменено по съдебен ред с влязло в сила съдебно решение. При това положение, съдът намира за доказана първата от кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, издаден от административен орган – наказателно постановление, отменен с влязло в сила съдебно решение.
Съдът намира, че се доказват и причинени на ищеца имуществени вреди от отменения акт на Директора на РЗОК - БлагоевгрА. както и причинна връзка между причинените вреди и незаконосъобразното наказателно постановление.
В случая, ищецът претендира имуществени вреди в размер на 300.00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита при обжалване на издаденото срещу него наказателно постановление пред Районен съд – Б. и в производството пред касационната инстанция – Административен съд - Б..
Установява се по делото, че именно във връзка с оспорване на издаденото наказателно постановление, ищецът в настоящото производство е упълномощил адвокат, като е договорил и му е заплатил адвокатски хонорар в размер на 300.00 лева за производствата пред районния съд и административния съд, т.е. намаляването на ищцовото имущество, поради заплащане на посоченото адвокатско възнаграждение, безспорно е резултат и следствие на издаването на наказателното постановление.
Съдът приема, че адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на административно-наказателния спор и е израз на обичайната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения и отменен като незаконосъобразен акт - наказателно постановление.
Реалното заплащане на адвокатското възнаграждение се доказва от представения договор за правна защита и съдействие, който е изцяло оформен в съответствие с изискванията на т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС /плащане по банков път на договорената сума и представяне на доказателства за извършеното плащане/.
Действително, до приключването на производството по съдебно обжалване на НП, е бил представен само договора за правна защита и съдействие, а не и самото платежно нареждане, удостоверяващо извършеното плащане, но това не променя факта, че уговорените с договора разноски за адвокатско възнаграждение са били заплатени именно по повод на това производство след сключването на договора и преди приключването на съдебното производство. Този извод се подкрепя еднопосочно и от представеното платежно нареждане, неоспорено от ответника, което установява факта на плащането на адвокатското възнаграждение по банков път на 22.01.2015 г. Обстоятелството, че доказателствата за заплащането на разноските са представени по-късно – едва в настоящото исково производство, а не в самото производство по ЗАНН, е правноирелевантно за отговорността на ответника. Следва да се посочи, че принципно може да се разсъждава върху невъзможността да се присъдят разноски, когато с договора за правна защита и съдействие е договорено заплащането в брой на адвокатското възнаграждение и не са представени доказателства за заплащането му до приключването на съответното н.а.х.д. Когато обаче е договорен начин на заплащане на адвокатското възнаграждение по банков път и са представени доказателства за това, макар и на по-късен етап, вкл. в исковото производство по ЗОДОВ, установяващи обаче безспорно факта на заплащане на сумата по банков път до приключването на производството по съдебно оспорване на НП, неприсъждането на разноски е нелогично и неоправдано. Ето защо следва да се приеме, че направените разноски в размер на 300.00 лева са вреди, настъпили в резултат на неправомерното наказване на ищеца и явяващи се пряка последица от проведеното срещу него административно-наказателно производство, завършило с отмяната на НП по съдебен ред, поради което ответникът дължи репарирането им.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че се доказва наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, на основание чл. 1 от ЗОДОВ, за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на 300.00 лева, представляващи заплатено от него адвокатско възнаграждение по н.а.х.д. № 1848/2014 г. по описа на Районен съд – БлагоевгрА. поради което предявеният иск за тези вреди се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен за посочената сума.
Ищецът е направил искане и за присъждане на законна лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.06.2018 г., до окончателното й изплащане. Съгласно чл. 86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по чл. 86 ЗЗД има акцесорен характер и се обуславя от наличието на главно задължение, каквото безспорно е налице по делото. Затова основателна при това положение се явява и претенцията на ищеца за начисляване на законна лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане. Както бе посочено и по-горе, в този смисъл е Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК, според което обезщетение за вреди от незаконни административни актове, може да се иска след тяхната отмяна с решение на съда, като унищожаеми, а при нищожните - с констатиране на нищожността в самия процес по обезщетяване на вредите. В първия случай вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния административен акт. В случай, че вредите произтичат от нищожен акт - от момента на неговото издаване. От така определените моменти на изискуемост, започва да тече погасителната давност и се дължи мораторна лихва.
На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ответникът следва да заплати на ищеца и сторените в настоящото производство разноски. Ищецът е сторил разноски в размер на 300.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. Следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца и сторените разноски по адм. дело № 512/2018 г. по описа на Административен съд – Б. – в общ размер на 325.00 лева, от които: 25.00 лева за внесена държавна такса и 300.00 лева – за договореното и изплатено по банков път адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 02.07.2018 г. /на л. 28 от делото/, съобразно представеното платежно нареждане от 05.07.2018 г. /на л. 58 от делото/, както и на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, сторените разноски по адм. дело № 616/2019 г. по описа на ВАС – в размер на 500.00 лева за договореното и изплатено по банков път адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 19.12.2018 г. /на л. 11 от делото/, съобразно представеното платежно нареждане от 20.12.2018 г. /на л. 13 от делото/.

Водим от горното и на основание чл. 204, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Административен съд - Б.

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Националната З. К. /НЗОК/ със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „. № 1, да заплати на „. Б. за А. Л. П. с ЕИК., със седалище и адрес на управление: Б.. ул. „. № 62, представлявана от Изпълнителния директор д- р Д. И., сумата от 300.00 /триста/ лева, представляваща обезщетение за причинените на дружеството имуществени вреди, изразяващи се в заплатеното от него адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по н.а.х.д. № 1848/2014 г. по описа на Районен съд – БлагоевгрА. с решението по което е отменено Наказателно постановление № НП-517/01.12.2014 г. на Директора на Районната З. К. /РЗОК/ - Б.; ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.06.2018 г., до окончателното заплащане на сумата.

ОСЪЖДА Н. З. К. /НЗОК/ със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „. № 1, да заплати на „. Б. за А. Л. П. с ЕИК., със седалище и адрес на управление: Б.. ул. „. № 62, представлявана от Изпълнителния директор д- р Д. И., следните суми:
- сумата от 325.00 /триста двадесет и пет/ лева, представляваща сторени разноски в производството по адм.д. № 512/2018 г. по описа на Административен съд – Б.;
- сумата от 500.00 /петстотин/ лева, представляваща сторени разноски по адм. дело № 616/2019 г. по описа на ВАС и
- сумата от 300.00 /триста/ лева, представляваща сторени разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Саша Алексова

Вярно с оригинала!
О.М.