Производството по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 231, ал. 1 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е образувано по жалба на К. Т. П. от с. К. срещу Заповед № 3282з-831/23.03.2020 г. на Д. на Г. Д. „. П. К. М..
С жалбата и в хода на производството жалбоподателят е поддържал искането за отмяна на заповедта поради оттегленото заявление за прекратяване на служебното му правоотношение на основани чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР преди издаването й, поради което К. 23.03.2020 г. условието от хипотезата за прилагането на чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР не е било изпълнено.
Ответникът е оспорил жалбата с доводи в писмена защита.
При анализа и оценка на събраните писмени доказателства, спорът по законосъобразността на заповедта е подсъден на съда, като отсъстват процесуални пречки по чл. 159, т. 1, 4 и 5 АПК за разглеждането му – жалбата е подадена от адресата, в срока по чл. 231, ал. 1 ЗМВР (14-дневен от връчване на заповедта на 08.04.2020 г.) и срещу подлежащ на оспорване акт за прекратяване на служебното правоотношение – чл. 231, ал. 1 ЗМВР. По същество на основанията по чл. 146 АПК, жалбата е основателна по оплакването по чл. 146, т. 4 АПК.
Издалият заповедта директор на Г. Д. „. П. при М. е и органът по назначаване на жалбоподателя на длъжността „...“ (... изпълнителска длъжност съгласно Класификатора на длъжностите в М. за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР, утвърден със Заповед № 8121з-140 от 24.01.2017 г.), като ръководител на структура по чл. 37, ал. 1, т. 1 вр. чл. 38, т. 3 ЗМВР – чл. 159, ал. 1 ЗМВР. Като орган по назначаване, негова е компетентността за издаване на заповед за прекратяване на служебното правоотношение – чл. 227 ЗМВР.
Заповедта е в писмена форма и съдържа фактическите обстоятелства за приложение на основанието по чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР – заявление за прекратяване на служебното правоотношение по собствено желание, като мотиви и част от формата по чл. 2 от Наредба № 8121з-311 от 17.07.2014 г. за реда за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи вр. чл. 226, ал. 6 ЗМВР и чл. 59, ал. 2 АПК, макар К. момента на издаването й хипотезата да не е била изпълнена.
Разпоредбата на чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР урежда хипотеза на прекратяване на служебното правоотношение по „собствено желание“, изразено в случая с подаденото от жалбоподателя заявление вх. № 4398р-1666/09.03.2020 г. (л. 13), което с последващо заявление вх. № 4398р-1856/16.03.2020 г. е оттеглено. С последното жалбоподателят изрично е заявил, че оттегля заявление вх. № 4398р-1666/09.03.2020 г., поради което К. 23.03.2020 г., на която дата е издадена заповедта по чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР, основанието за прекратяване на служебното правоотношение по т. 4 (собствено желание) не е било изпълнено. Приложението на материалния закон се преценява съобразно фактите К. момента на упражняване на компетентността от органа (арг. от чл. 142, ал. 2 АПК). В случая К. 23.03.2020 г. хипотезата „по собствено желание“ не е била изпълнена за издаване на посоченото в заповедта материалноправно основание – чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР. Затова и оспорената е издадена в противоречие на посочения текст от закона (чл. 146, т. 4 АПК). В този смисъл е допълнена и разпоредбата на чл. 228 ЗМВР – ал. 3 (Нова – ДВ, бр. 60/07.07.2020 г.), с която изрично е записана забрана за издаване на заповед за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР при подадено заявление за оттегляне на искането в 7-дневен срок от подаването му (в случая искането е подадено на 09.03.2020 г. и е оттеглено на 16.03.2020 г. – в 7-дневния срок, в рамките на който при действащия закон оттеглянето е валидно).
Неоснователно е поддържаното от ответника възражение за отсъствие на съгласие за оттегляне на заявлението от органа по назначаване, в случая отказано с резолюция „не“ на 18.03.2020 г. (върху заявлението от 16.03.2020 г. – л. 51). Подобно изискване ЗМВР не съдържа в разпоредбите на чл. 226 и чл. 228, ал. 1 и 2 ЗМВР, в редакциите им до изменението – ДВ, бр. 60/2020 г., и чл. 8, ал. 1 от Наредба № 8121з-311 от 17.07.2014 г. След като законът не въвежда изискване за съгласие на органа по назначаване за оттегляне на заявление по чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР, подобно не може да бъде прилагано по аналогия от друг нормативен акт – според ответника по аналогия от разпоредбата на чл. 326, ал. 4, изр. 3 от Кодекса на труда (КТ). Приложението на разпоредбите на КТ е допустимо за правоотношенията на служителите в М., работещи по трудово правоотношение – чл. 142, ал. 5, чл. 159, ал. 2, чл. 180, ал. 8, чл. 242, ал. 3 ЗМВР, и относно специалната закрила, правото на отпуск, на служителите по служебно правоотношение – чл. 188, ал. 2, чл. 190 ЗМВР. Статутът на държавните служители в М. е уреден със Закона за държавния служител – чл. 142, ал. 4 ЗМВР, като аналогичната на чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР хипотеза на чл. 103, ал. 1, т. 1 ЗДСл не съдържа подобно правило – оттеглянето на предложението за прекратяване на служебното правоотношение по взаимно съгласие да е възможно само при съгласие на органа по назначаване. Обратно – оттеглянето е възможно до приемане на предложението по чл. 103, ал. 1, т. 1 ЗДСл. В тази връзка и ал. 3 на чл. 228 ЗМВР (ДВ, бр. 60/07.07.2020 г.) не съдържа ограничение за оттегляне на искането по чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР в зависимост от волята на органа по назначаване.
По изложените съображения за противоречие на заповедта с разпоредбата на чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР – основание за отмяната й по чл. 146, т. 4 АПК, на основание чл. 143, ал. 1 АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноските по делото за адвокатска защита в размер на 400 лв.
На основание изложеното и чл. 172, ал. 2, пр. 2 и чл. 143, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 231, ал. 1 ЗМВР, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № 3282з-831/23.03.2020 г. на Д. на Г. Д. „. П. К. М..
ОСЪЖДА Г. Д. ... П. К. М. да заплати на К. Т. П., с адрес с. К., община П., сумата от 400 (четиристотин) лева – разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от обявяването му на страните, с връчване на преписи.

Административен съдия: /п/ Ваня Вълкадинова

Вярно с оригинала!

ВА