Normal;
Производството по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 118, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е образувано по жалба на К. Д. У. от с. С. срещу Решение № 2153-01-40/05.11.2019 г. на Д. на ТП на Н. – Б. и потвърденото с него Разпореждане № */2140-01-438/13.09.2019 г. на ръководител „ПО“ при ТП на Н. – Б..
Жалбоподателят е оспорил решението като издадено в нарушение на процесуалните правила по чл. 34 и 35 АПК, относно задължението на органа да събере и оцени всички доказателства за осигурителния стаж на жалбоподателя, и в противоречие с материалноправни разпоредби на закона (чл. 146, т. 4 АПК).
Жалбата с искане за отмяна на решението и потвърденото с него разпореждане е поддържана и в съдебно заседание чрез пълномощник със съображения, че стажът в поделение 52770 следва да бъде зачетен от първа категория труд съгласно чл. 118 ЗОВСРБ вр. чл. 52, ал. 1 ПКСВ. Съображенията са доразвити в писмена защита.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, е оспорил основателността на жалбата. Доводите са доразвити в писмено становище.
Въз основа на събрани писмени доказателства и заключението по назначената съдебно-икономическа експертиза, съдът прие следното:
Административното производство е образувано по заявление на жалбоподателя В. № 2119-01-9/11.01.2019 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (л. 18), с приложени към което документи за осигурителен стаж, включително удостоверение Обр. УП-2 от Военно окръжие – област Б. изх. № 2992/30.05.2003 г. (л. 22) и удостоверения Обр. УП-2 от Военно окръжие – София (поделение 52770) № 3-1148/29.08.2008 г. (л. 25) и изх. № 3-969/08.07.2008 г. (л. 29) за стаж на длъжностите „началник на Военен отдел“, „началник отдел“ и „младши експерт“.
С Разпореждане № */2140-01-438/13.09.2019 г. (л. 86), след отмяна на Разпореждане № */2140-01-134/11.03.2019 г. (л. 42) с Решение № 2153-01-31/25.07.2019 г. на Д. на ТП на Н. – Б. (л. 75), с което пенсионната преписка е върната за повторна проверка и произнасяне, е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1, и 6 КСО. При допълнителното проучване за стажа на жалбоподателя в периода от 01.01.1989 г. до 03.06.2008 г. са получени отговори от Военно окръжие ІІ-ра степен – Б. рег. № 3-481/31.05.2019 г. (л. 63), че У. не е служил като кадрови военнослужещ, от Дирекция „Държавен военно-исторически архив“ на Държавна агенция „Архиви“ – гр. Велико Търново изх. № 4558/06.08.2019 г. (л. 80), че е назначен като волнонаемен служител на длъжност „началник отдел ВО и ГО“, считано от 01.01.1989 г. до 30.11.1994 г., от Оперативен архив на Българската армия рег. № 283-1131/23.04.2019 г. (л. 56) и Удостоверение рег. № 283-1132/23.04.2019 г. (л. 58), че е работил като цивилен служител във Военно окръжие – Б. на длъжностите: „началник ВО“ от месец декември 1994 г. до месец април 2000 г., „началник отдел“ от месец май 2000 г. до месец март 2002 г., „ръководител звено“ от месец април 2002 г. до месец май 2003 г., и от Военно окръжие І-ва степен – София рег. № 3-1161/17.05.2019 г. (л. 61), че е бил по трудови правоотношения на посочените длъжности в УП-2 изх. № 3-969/08.07.2008 г. и УП-2 изх. № 3-1148/29.08.2008 г. От Общинска администрация – С. е получен отговор с писмо изх. № 33-00-024/02.08.2019 г. (л. 82), че жалбоподателят е работил като военно-отчетник в Община С., назначен на тази длъжност от Военно окръжие – Б. и е изпълнявал функции по организиране провеждането на медицински прегледи на наборниците, изземване на личните им документи след връчване на повиквателни и връщането им при зачисляване на военен отчет след уволнение от военна служба, изготвяне на наборни здравни книжки, известяване на наборници и запасни, като дейностите по гражданска защита на населението при бедствия и аварии в мирно и военно време са изпълнявани от друг служител, назначен от кмета на общината. Въз основа на отговорите с Разпореждане № */2140-01-438/13.09.2019 г. за спорния стаж на жалбоподателя от 01.01.1989 г. до 03.06.2008 г. във Военно окръжие (поделение 52770) на длъжностите „началник отдел“ и „младши експерт“ е прието, че е от трета категория.
Разпореждане № */2140-01-438/13.09.2019 г. (л. 86) е съобщено на жалбоподателя на 20.09.2019 г. (известие на л. 87) и обжалвано с жалба В. № 1012-01-673/08.10.2019 г. (л. 88), като с Решение № 2153-01-40/05.11.2019 г. директорът на ТП на Н. – Б. я е отхвърлил със съображения, че за периода от 01.01.1989 г. до 03.06.2008 г. жалбоподателят е заемал длъжности по трудово правоотношение по Кодекса на труда, а не като кадрови военнослужещ към Министерство на отбраната със сключен договор по чл. 134а, ал. 1 от Закона за Въоръжените сили на Република България (ЗВСРБ), както не е изтънявал дейности по гражданска защита на населението и националното стопанство при бедствия и аварии в мирно и военно време, с оглед което не са изпълнени предпоставките за отпускане на пенсия по чл. 69, ал. 1 КСО.
Експертът по назначената съдебно-икономическа експертиза е изяснил в основното си заключение, че признатият от пенсионния орган осигурителен стаж на жалбоподателя е 29 години 09 месеца и 00 дни, от които спорният в периода от 01.01.1989 г. до 03.06.2008 г. – 19 години 05 месеца и 02 дни, е зачетен от трета категория. При проверката във Военно окръжие – Б. и Централно военно окръжие – София експертът не е открил лично трудово досие, длъжностни характеристики, заповеди, разплащателни ведомости и др. документи относно функциите на жалбоподателя. От издадените удостоверения УП-2 от Военно окръжие – Б. и Военно окръжие – София експертът е установил, че за периода от 01.01.1997 г. до 01.06.2003 г. жалбоподателят е заемал длъжността „началник отдел“, от 02.06.2003 г. до 31.12.2007 г. (04 години 06 месеца и 29 дни) – „младши експерт“, от 01.01.2008 г. до 02.06.2008 г. (0 години 05 месеца и 02 дни) – „началник на военен отдел“, от 03.06.2008 г. до 02.08.2008 г. (02 месеца) – „началник военен отдел“. За периода от 01.12.1994 г. до 31.05.2003 г. жалбоподателят е работил като цивилен служител във Военно окръжие – Б., като от м.12.1994 г. до м.04.2000 г. е заемал длъжност „началник военен отдел“, от м.05.2000 г. до м.03.2002 г. – „началник отдел“ и от м.04.2002 г. до м. 05.2003 г. – „ръководител звено“. За периода от 01.01.1997 г. до 02.06.2008 г. е осигуряван за трета категория труд. Според вписванията в трудовата книжка за периода от 01.01.1989 г. до 30.04.2000 г. жалбоподателят е заемал административна длъжност – „началник военен отдел“, за периода от 01.05.2000 г. до 01.06.2003 г. – „“началник отдел“, за периода от 02.06.12003 г. до 30.06.2007 г. – „младши експерт“, и за периода от 01.07.2007 г. до 03.06.2008 г. – „началник военен отдел“. От 01.01.1997 г. до 03.06.2008 г. е осигуряван за трета категория труд – според посочените проценти в УП-2 изх. № 3-969/08.07.2008 г. на Военно окръжие – София и справка от Персоналния регистър на Н. (л. 35).
При повторната си проверка експертът е пояснил в допълнителното заключение, че изпълняваните от жалбоподателя длъжности в структури на Министерство на отбраната за целия период от 01.01.1989 г. до 03.06.2008 г. са на волнонаемен служител, уреждани по реда на Кодекса на труда. За периода от 01.01.1989 г. до 30.04.2000 г. У. е заемал длъжност „началник военен отдел“, за периода от 01.05.2000 г. до 01.06.2003 г. – „началник отдел“, за периода от 02.06.2003 г. до 30.06.2007 г. – „младши експерт“, за периода от 01.07.2007 г. до 03.06.2008 г. – „началник военен отдел“ – общо 19 години 05 месеца и 02 дни. В случай че стажът от 19 години 05 месеца и 02 дни се зачете от първа категория труд, същият, превърнат в трета категория, е 32 години 04 месеца и 14 дни, а общият осигурителен стаж на жалбоподателя би бил 42 години 08 месеца и 12 дни.
В съдебно заседание при изслушване на допълнителното заключение експертът е пояснил, че посочената в разплащателно-платежните ведомости за 1988 г., 1989 г., 1990 г., 1991 г. и 1992 г., съхранявани в Държавна агенция „Архиви“, Дирекция „Държавен военно-исторически архив“ – гр. Велико Търново, длъжност на жалбоподателя е изписана като „началник ОВОГО“ (Справка 02, последен ред – стр. 5 от допълнителното заключение, л. 233), която е разчел като „началник отдел Военен отчет и гражданска отбрана“ по сведения на архиваря в гр. Велико Търново, но в нито един от останалите проверени документи заеманата длъжност ни е изписана като „началник ОВОГО“.
При тези данни съдът прие следното от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима – постъпила е в срока по чл. 118, ал. 1 КСО и от адресата на правите последици на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане.
Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане на пенсионния орган за изменение на отпусната на жалбоподателя пенсия за осигурителен стаж и възраст са издадени от компетентните по закон органи, (чл. 117, ал. 1 и чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО), в предписаната писмена форма и съдържание (чл. 117, ал. 3 КСО), както и при спазване на административнопроизводствените правила по чл. 98, ал. 1 и чл. 117, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 КСО – при надлежно сезиране на издалия разпореждането за отпускане на пенсия орган и на горестоящия орган с жалба срещу отказа.
Относно съответствието на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане с материалния закон, при установените по делото факти, съдът прие следното:
Не е спорно по делото, че в случая не са изпълнени условията по чл. 68 КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя – към датата на подаване на заявлението признатият от пенсионният орган осигурителен стаж от 29 години 09 месеца и 00 дни не съответства на изисквания от законодателя по чл. 68 КСО. Спорът между страните е по изпълнението на условията по чл. 69 и чл. 69б КСО и е разрешен с оспореното решение в съответствие със закона.
Разпоредбата на чл. 69 КСО урежда условията за придобиване право на пенсия от определени категории лица, включително военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (чл. 69, ал. 1 КСО), служителите в Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" на Министерството на вътрешните работи, изпълняващи някои от дейностите по чл. 17, ал. 2, т. 6 от Закона за Министерство на вътрешните работи (чл. 69, ал. 6 КСО), както и лицата, които са изпълнявали военна или държавна служба по законите по ал. 1 – 3, 5 и 5а, лицата, които са били на длъжностите по ал. 4 и 7, и служителите, които са извършвали дейностите по ал. 6 (чл. 69, ал. 10 КСО). Спорният осигурителен стаж на жалбоподателя в периода от 01.01.1989 г. до 03.06.2008 г. в структури на Министерство на отбраната следва да бъде преценяван с оглед условията за придобиване право на пенсия по чл. 69, ал. 1, 2 и/или 6 вр. ал. 10 КСО, които в случая не са изпълнени.
Жалбоподателят не е бил военнослужещ по смисъла на отм. чл. 2 от Правилника за кадрова военна служба (Обн., ДВ, бр. 2 от 5.01.2001 г., отм., ДВ, бр. 44 от 12.06.2009 г., в сила от 12.06.2009 г.) за признаване право на пенсиониране при условията на чл. 69, ал. 1 КСО („кадрови военнослужещ“ до изменението на чл. 69 КСО с § 15 от ЗПР на ЗОСВРБ) – правоотношението по изпълнение на военната служба възниква въз основа на договор за военна служба съгласно чл. 115, ал. 1 и чл. 119 от отм. ЗОВСРБ (Обн., ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г., в сила от 27.02.1996 г., отм., ДВ, бр. 35/12.05.2009 г., сега чл. 134а от действащия ЗОВСРБ) и чл. 3 и чл. 42 от отм. Правилника за кадрова военна служба (ПКВС). Безспорно договор за кадрова военно служба не е бил сключен със жалбоподателя след влизане в сила на отм. ЗОВСРБ – Обн., ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г., в сила от 27.02.1996 г., съобразно изискването на § 3, ал. 1 от ПЗР на закона, нито има данни в периода от 01.01.1989 г. до влизане в сила на отм. ЗОСВРБ – 27.02.1996 г., същият да е бил на действителна военна служба, за да се приложи презумпцията на § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗОВСРБ (отм., ДВ, бр. 35/12.05.2009 г.).
От 14.02.1958 г. до 27.02.1996 г. военната служба е била уредена в Закона за всеобщата военна служба в Народна република България (Обн., Изв., бр. 13 от 14.02.1958 г., отм., бр. 112 от 27.12.1995 г., в сила от 27.02.1996 г.). По силата на чл. 9 от закона военната служби във въоръжените сили се е състояла от действителна военна служба и служба в запаса, като военнослужещите са били полагащите действителна военна служба са военнослужещи, а зачислените в запаса – запасни. Офицерите и сержантите, а за Военноморските сили - старшините, заварени на действителна военна служба към момента на влизане на ЗОСВРБ в сила (27.02.1996 г., отм. 12.05.2009 г.), се считат за кадрови военнослужещи съгласно § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗОВСРБ (Обн., ДВ, бр. 112/27.12.1995 г., в сила от 27.02.1996 г., отм. – ДВ, бр. 35/12.05.2009 г.). С тях се сключват договори съгласно този закон, като министърът на отбраната или упълномощените от него лица не могат да откажат сключването на договор. В случая обаче, според данните по делото (писмо изх. № 3-1161/17.05.2019 г. на Централно военно окръжие – София, писмо рег. № 3-481/31.05.2019 г. на Военно окръжие - Б.) и допълнителното експертно заключение по въпрос № 2, за периода от 01.01.1989 г. до 03.06.2008 г. заеманите от жалбоподателя длъжности са на волнонаемен служител по трудово правоотношение – чл. 19 от Закона за въоръжените сили на Народна република България (отм.). До влизане в сила на отм. ЗОВСРБ – 27.02.1996 г. (Обн., ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г.), жалбоподателят е заемал административна длъжност – „началник военен отдел“ (от 01.01.1989 г. до 30.04.2000 г. – вж. и трудова книжка на л. 176-185), но не е бил на действителна военна служба – военнослужещ по смисъла на чл. 8 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България (Обн., Изв., бр. 13 от 14.02.1958 г., отм., бр. 112 от 27.12.1995 г., в сила от 27.02.1996 г.), не е заемал длъжност от посочените в чл. 13 на същия закон, нито е бил офицер, сержант или войник на длъжност по чл. 54 и чл. 55 от отм. ПКВС, за да се счита за кадрови военнослужещ за стажа след 27.02.1996 г. по силата на § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗОСВРБ (отм.). Затова и стажът в периода от 01.01.1989 г. до 27.02.1996 г. не е прослуженото време на кадрова военна служба по отм. ЗОСВРБ, за да бъде зачетен за стаж на военна служба при пенсиониране - § 8а от ПЗР на КСО (Нов - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.).
След влизане в сила на ЗОСВРБ (Обн., ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г., в сила от 27.02.1996 г., отм. 12.05.2009 г.) жалбоподателят е заемал също длъжности по трудово правоотношение по Кодекса на труда – „началник военен отдел“ до 30.04.2000 г., „началник отдел“ от 01.05.2000 г. до 01.06.2003 г., „младши експерт“ от 02.06.2003 г. до 30.06.2007 г., „началник военен отдел“ от 01.07.2007 г. до 03.06.2008 г., т.е. е бил гражданско лице по смисъла на чл. 269 и чл. 271, ал. 2 от отм. ЗОВСРБ (отм. 12.05.2009 г.). За целият период от 01.01.1989 г. до 03.06.2008 г. същият не е имал качеството на военнослужещ по смисъла на Закона за всеобщата военна служба в Народна република България (отм.), чл. 115, ал. 1 и 2 ЗОСВРБ (отм.) и чл. 2 и чл. 39 от ПКВС (отм.), съответно не е военнослужещ по смисъла на чл. 133, ал. 1, изр. 2 от действащия ЗОСВРБ. Жалбоподателят е заемал длъжности като гражданско лице по трудово правоотношение – волнонаемен по смисъла на чл. 19 от отм. Закон за въоръжените сили на Народна република България и гражданско лице по смисъла на чл. 269, ал. 1 от отм. ЗОСВРБ (сега „цивилен служител“ по смисъла на чл. 283, ал. 2 на действащия ЗОСВРБ, като заварените към влизането в сила на действащия ЗОСВРБ граждански лица по отм. ЗОСВРБ придобиват статут на цивилни служители - § 6 от ПЗР на ЗОСВРБ), което изключва признаването на осигурителния стаж за периода от 01.01.1989 г. до 03.06.2008 г. като стаж за придобиване право на пенсия при условията на чл. 69, ал. 1 и 2 КСО вр. чл. 69, ал. 10, пр. 1 КСО.
Основателно се поддържа, че съгласно чл. 104, ал. 1 КСО категорията труд се определя според „характера и условията“ на полагания труд, но в случая не само заеманите от жалбоподателя длъжности в периода от 01.01.1989 г. до 03.06.2008 г. не предполагат изпълнение на функции и задачи в пряка връзка с отбраната на страната и функционирането на въоръжените сили, но и от събраните доказателства не се установява полаганият труд да е бил в пряка връзка с отбраната на страната, въоръжените сили и отбранително-мобилизационната подготовка.
Съгласно чл. 10 и чл. 115, ал. 1 ЗОСВРБ (отм. 12.05.2009 г., сега чл. 133 ЗОСВРБ) и чл. 2 ПКВС (отм.), военната служба е държавна служба с особено предназначение, изпълнявана от военнослужещи като професия в Българската армия, Министерството на отбраната и в структурите на подчинение на министъра на отбраната "при условия и по ред, определени в този закон и в сключения договор". До 27.02.1996 г. военната служба е служба във Въоръжените сили на Народна република България – чл. 1 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България (Обн., Изв., бр. 13 от 14.02.1958 г., отм., ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г., в сила от 27.02.1996 г.). Статутът на военнослужещите е бил уреден до 27.02.1996 г. в отм. Закон за всеобщата военна служба в Народна република България, след 27.02.1996 г. – в Глава девета на отм. ЗОСВРБ (сега в раздел ІІІ на Глава седма на действащия ЗОСВРБ), и от систематическото място и ясното разграничение на правното положение на военнослужещите и гражданските лица в Българската армия, Министерството на отбраната и в структурите на подчинение на министъра на отбраната, се налага заключението, че функциите и задачите им не могат да бъдат приравнени за признаване на първа категория труд по чл. 222 ЗОСВРБ на гражданските лица.
От представената трудова книжка и допълнителните проучвания на експерта в допълнителното заключение (Справка № 01 на стр. 2-5) не може да се обоснове, че жалбоподателят е бил военизиран, нито че е изпълнявал присъщи на кадрови военнослужещ функции и задачи в периода 01.01.1989 г. – 03.06.2008 г. - планиране на отбраната, разработване на стратегически, оперативни, мобилизационни и други мирновременни и военновременни планове, разработване и изпълнение на научно-технически програми и планове, изграждане и поддържане на система за управление на страната и въоръжените сили за работа във време на война, изграждане, подготовка и всестранно осигуряване на въоръжените сили и поддържането им в бойна и мобилизационна готовност, водене на разузнаване, охрана на държавната граница на Република България и пр. (чл. 6 от отм. ЗОСВРБ). Само поради установените факти, че жалбоподателят е бил награждаван с допълнителни възнаграждения за труд и резултати (права на гражданските лица по чл. 275, 276 от отм. ЗОСВРБ), участвал е в командирски занятия, командировки (вж. посочените в Справка № 02 от допълнителното експертно заключение заповеди за командировка, протоколи, справки-доклади – стр. 3-5), не могат да се правят изводи, че функциите, които е изпълнявал на заеманите в периода от 01.01.1989г. до 03.06.2008 г. длъжности, са пряко свързани с отбраната и въоръжените сили на страната, отбранително-мобилизационната подготовка в държавните органи, дружествата, организациите и учрежденията, произтичащи от военната служба и присъщи на кадровите военнослужещи – чл. 52, ал. 1 ПКВС (отм. 24.04.1999 г.). Установено е чрез допълнителното експертно заключение – Справка № 02, че жалбоподателят е бил наказван за слабости в бойната готовност, мобилизацията и гражданската отбрана във военните отдели, но като нарушение на трудовата дисциплина по чл. 197 КТ (с посочената в Справка № 02 Заповед № 388/19.06.1989 г.), присъства в списъците за изплащане на пари за облекло на волнонаемните служители (в посочения протокол от 16.08.1991 г. в Справка № 02, т. 24, стр. 5 на допълнителното заключение), в заповеди за разрешен отпуск като „гражданско лице“ (т. 33 от Справка № 02), в справка-доклад за сключване на допълнително споразумение по чл. 119 КТ (т. 34 от Справка № 02) – в потвърждение, че заеманите в периода от 01.01.1989 г. до 03.06.2008 г. длъжности са на волнонаемен (вж. и писмо изх. № П-10044/08.07.2020 г. на Д. на Дирекция „Държавен военноисторически архив“ – л. 195), на гражданско лице по трудово правоотношение (вж. и Удостоверение рег. № 283-1131/23.04.2019 г. на Оперативен архив на Българската армия – л. 58 и писмо рег. № 3-1161/17.05.2019 г. на началника на Военно окръжие І степен – София – л. 61), чиито функции не са пряко свързани с дейности по отбраната и въоръжените сили на страната.
Обстоятелството, че в разплащателните ведомости за 1988 г., 1989 г., 1990 г., 1991 г. и 1992 г. посочената длъжност на жалбоподателя е „началник ОВОГО“, която не кореспондира със заеманите от жалбоподателя длъжности, посочени в останалите документи по делото (с изключение на писмо № 4558/06.08.2019 г., в което заеманата от 01.01.1989 г. до 30.11.1994 г. длъжност е посочена като „началник отдел ВО“ и ГО“ – л. 80), не променя изводите. Дори разчетена като началник „Отдел военен отчет и гражданска отбрана“ по сведения на длъжностно лице в Дирекция „Държавен военноисторически архив“ на Държавна агенция „Архиви“ (устния доклад на експерта в съдебно заседание на 29.10.2020 г.), няма данни жалбоподателят да е изпълнявал преки функции по „гражданска защита“. Още повече че до 23.03.2000 г. служба „Гражданска защита на Република България“, подчинена на Министерство на отбраната (чл. 2 от отм. Устройствен правилник на служба „Гражданска защита на Република България“), преобразувана с ПМС № 53/02.03.2001 г. в Държавна агенция „Гражданска защита, подчинена на Министерски съвет (сега Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР (ЗИД на ЗМВР – Обн., ДВ, бр. 88/09.11.2010 г.), е била военизирана (девоенизирана е от 01.05.2000 г. със Заповед № ОХ-215/23.03.2000 г. на министъра на отбраната), като стажът на работещите в службата се зачита като стаж на кадрови военнослужещи, докато жалбоподателят не е бил кадрови военнослужещ в периода от 01.01.1989 г. до 03.06.2008 г. по изложените съображения. На служителите в служба „Гражданска защита“ към Министерство на отбраната се признава първа категория труд, ако са военизирани. Затова и стажът на жалбоподателя в периода от 01.01.1989 г. до 1992 г. (за който в разплащателните ведомости заеманата длъжност е посочена като „началник ОВОГО“), дори да се приеме, че е полаган на длъжност „началник Отдел военен отчет и гражданска отбрана“, не е от първа категория, респ. отсъстват предпоставки за признаване право на пенсиониране и при условията на чл. 69, ал. 6 вр. ал. 10 КСО и чл. 17, ал. 1, т. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) – за лицата, изпълняващи дейности в системата на гражданска защита по чл. 1 от Указ № 265 от 09.02.1978 г. за гражданската отбрана (отбранителните мероприятия, осъществявани в мирно и военно време за защита на населението и народното стопанство от оръжията за масово поразяване и другите средства за нападение и за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи в огнища на поражение, и мероприятия за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи в райони на стихийни бедствия и крупни производствени аварии). Няма никакви данни по делото, от които да се съди, че жалбоподателят е извършвал някои от посочените дейности, включително като служител в офиса за военен отчет в Община С.. От отговора на кмета на община С. изх. № 33-00-024/02.08.2019 г. е установено, че дейностите по гражданска защита на населението при бедствия и аварии в мирно и военно време са изпълнявани от назначен от кмета на общината служител. Основните му функции са били свързани с организиране провеждането на медицински прегледи на наборниците, както и изземване на личните документи на наборниците след връчване на повиквателни, изготвяне на наборни здравни книжки, известяване на наборници и запасни, както и собственици на транспортна техника при учебно-мобилизационни и др. мероприятия на Военно окръжие – Б.. Затова и стажът на жалбоподателя на длъжност „началник отдел ОВОГО“ не може да бъде зачетен от първа категория по чл. 17, ал. 2 вр. ал. 1, т. 4 от НПОС за пенсиониране при условията на чл. 69, ал. 6 и 10 КСО.
Поради отсъствието на основания за признаване на стажа в периода от 01.01.1989 г. до 03.06.2008 г. от първа категория по изложените съображения, не са изпълнени и предпоставките за придобиване право на пенсия по чл. 69б КСО.
По съображенията, че решението и потвърденото с него разпореждане са издадени в съответствие със закона – чл. 68, чл. 69, ал. 1, 6 и 10 и чл. 69б КСО, отсъстват основания за отмяната им и по чл. 146, т. 4 АПК и подадената жалба следва да бъде отхвърлена.
Поради неоснователността на жалбата и съгласно чл. 143, ал. 4 АПК, на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 4 АПК вр. чл. 118, ал. 3 КСО, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. Д. У., с адрес с. С., ул. „Е.“ № 22, срещу Решение № 2153-01-40/05.11.2019 г. на Д. на ТП на Н. – Б. и потвърденото с него Разпореждане № */2140-01-438/13.09.2019 г. на ръководител „ПО“ при ТП на Н. – Б..
ОСЪЖДА К. Д. У., с адрес с. С., ул. „Е.“ № 22, да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Б. сумата от 100 (сто) лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от уведомяване на страните за неговото изготвяне, с връчване на преписи.

Административен съдия: /п/ Ваня Вълкадинова

Вярно с оригинала!
О.М.