и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. чл. 118 от КСО, във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба от М. С. П. от с. Г., общ. Г. против Решение № 1040-01-77/26.06.2020 г. на Д. на ТП на Н. - Б., с което е потвърдено Разпореждане № 012-02-767-3/25.02.2020 г. на Ръководител за осигуряването за безработица при ТП – Б. на Н. – Б., с което на основание чл. 54г, ал. 4 КСО е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица на жалбоподателката.
В жалбата се твърди, че обжалвания акт е немотивиран, доколкото в него липсва обсъждане на всички въведени от жалбоподателката възражения, като не са обсъдени представените доказателства, безспорно установяващи правото й да получи обезщетение за безработица. Счита, че не са налице основания за спиране на производството, поради което материалния закон е неправилно приложен. Иска обжалвания акт да бъде отменен, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадени от съда задължителни указания.
Доводите изложени в жалбата се поддържат в хода на устните състезания от пълномощник, който претендира присъждане на разноски по представен по делото списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът – Директорът на ТП на Н. - Б., чрез пълномощник, оспорва жалбата като неоснователна и претендира разноски.
По делото са допуснати и приети писмени доказателства.
Административен съд – Б. след преценка на доказателствата и доводите на страните намира за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление - декларация Вх. № 012-02-767/29.11.2019 г. по описа на ТД на Н. Б. (л. 82) М. П. е поискала да й бъде отпуснато парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а КСО. Със заявление от същата дата е приложила документи, удостоверяващи наличие на осигурителен стаж във В. за периода от 20.05.2019 г. до 30.08.2019 г. Посочела е още, че правоотношението с осигурителя й … е прекратено на 30.08.2019 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. С Разпореждане № 012-02-767-1/29.11.2019 г., на основание чл. 54г, ал. 4 КСО производството е спряно (л. 78) до издаване на формуляр СЕД U002, U004. С оглед представената на 13.02.2020 г. декларация за промяна на обстоятелствата и представен ПД U1, издаден от КИ на В. с Разпореждане № 012-02-767-2/13.02.2019 производството е възобновено. С писмо Изх. № 1029-ЧО-2494/24.02.2020 г. на Н., Дирекция „ОКП“ – София са дадени указания на директорите на ТП на Н. при наличие на информация, предоставена от лицето или станала известна на административния орган по друг начин, че заявителят е упражнявал дейност в 24 месечния референтен период в някое от посочените в писмото дружества, между които е … да не се предприемат действия по отпускане на обезщетения по представен от лицата преносим документ U1, а да се извърши пълна проверка, в т. ч. и от органите на МВР за предприетите пътувания. Указанието произтича от провежданото във В. разследване на определени фирми, между които е осигурителя на П. … . С Разпореждане № 012-02-767-3/25.02.2020 г. производството отново е спряно по съображения до приключване на административната проверка, стартирана от британската компетентна институция по отношение на британския работодател и наетите от него лица. Недоволна от постановения акт жалбоподателката е оспорила разпореждането пред Д. на ТП на Н. с жалба от 05.03.2020 г. и втора такава със същото съдържание от 06.03.2020 г.
Изискана е справка от сектор БДС – Б. за пътуванията на оспорващата за периода от 01.01.2019 г. до 13.04.2020 г., от която е видно, че последното излизане на лицето през ГКПП Аерогара София е на 01.08.2019 г. и влизане в страната на 08.08.2019 г. От представения самолетен билет е видно, че П. е имала билет за полет на 18.05.2019 г.
Като е приел, че спора е изяснен от фактическа страна, въз основа на събраните в административното производство документи, сезираният орган е издал обжалваното в настоящото производство Решение № 1040-01-77/26.06.2020 г., с което е потвърдил обжалваното пред него Разпореждане № № 012-02-767-3/25.02.2020 г. Мотивирал е акта си по съображения, че доколкото проверката във В.не е приключила и няма отговор във връзка с представено от оспорващата писмо от 06.05.2020 г. от КИ на В., то жалбата е неоснователна, тъй като в хода на административното производство следва да се установят факти от съществено значение при преценката за основателност на искането й за отпускане на ПОБ.
Решението е връчено на М. П. с известие за доставяне на 29.06.2020 г., недоволна от което го е обжалвала чрез административния орган до съда с жалба от 09.07.2020 г.
Въпреки че не е част от административната преписка с писмо от 27.07.2020 г. от компетентната институция на В. е предоставена информация за резултатите от проверката, като лицето М. П. не е установено да е работила при някой от разследваните осигурители.
Предвид така установената фактическа обстановка и на основание чл. 168, във в. с чл. 146 от АПК, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата като подадена в срока по чл. 118 от КСО и от надлежна страна – адресат на оспорения акт, срещу подлежащ на съдебно обжалване административен акт, във връзка с поддържаните възражения, при спазване на специалната разпоредба на закона е процесуално допустима. Родово и местно подсъдна е на сезирания съд по правилата на чл. 133, ал. 1 и чл. 128, ал. 1, т. 1 АПК.
Разгледана по същество е неоснователна.
Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане на ръководителя за осигуряването за безработица изхождат от компетентни съгласно чл. 117, ал. 1 и чл. 98 от КСО органи, издадени са в предписаната от закона форма и съдържание (чл. 117, ал. 3 от КСО), поради което изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е спазено, а доводите за обратното са неоснователни. Материалният закон е правилно приложен, като не са допуснати нарушения на административнопраизводствените правила.
Спорният по делото въпрос е правен и се свежда до преценката дали са налице основанията по чл. 54г, ал. 4 КСО за спиране на производството.
Съгласно чл. 54г, ал. 4 КСО длъжностното лице по чл. 54ж ал. 1 спира с разпореждане производството по отпускането или изплащането на обезщетението за безработица, когато има данни, които могат до доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението и/или е необходимо изясняване на осигурителен стаж и/или осигурителен доход при прилагане на разпоредбите на международни договори, по които Република България е страна. По настоящото дело са налице данни, които могат да доведат до отказ или прекратяване изплащането на ПОБ и в същото време е необходимо допълнително изясняване на осигурителния стаж във В.
, положен от жалбоподателката за посочения от нея период.
В конкретния случай е очевидно необходимо да се установи истинността на подаваните от осигурителя данни и упражняваната трудова дейност от лицето с оглед данните за пребиваването на територията на В. в периода, в който е следвало да извършва трудова дейност. „Осигурено лице", съгласно § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 КСО и за която са внесени или дължими осигурителни вноски. Важен моментът е, че при прякото прилагане на чл. 62 от Регламент /ЕО/ № 883/2004 г., размерът на паричното обезщетение за безработица се определя от осигурителния доход през последния завършен осигурителен период, независимо от неговата продължителност и от това къде е завършен. В настоящия случай размерът на ПОБ ще се определи от осигурителния доход при последния осигурител … . Съгласно разпоредбата на чл. 54а КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най - малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта, не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Р България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168 и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по кодекса, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 КТ или законодателството на друга държава. Установяването по безспорен начин на упражняване на трудова дейност е съществен момент с оглед разпоредбата на чл. 10, ал. 1 КСО, като за това установяване не е достатъчно само физическото пребиваване на територията на страната.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателката П. за немотивираност на обжалвания административен акт. Решението на Д. на ТП на Н. Б., както и оставеното в сила разпореждане, съдържат изложение на фактическите обстоятелства, които са от значение за постановяване на спиране изплащането на ПОБ по чл. 54г, ал. 4 КСО.
Разпореждането на спиране изплащането на ПОБ е различно по своето фактическо и правно основание от разпореждането за отказ и от разпореждането за прекратяване изплащането на обезщетение. За постановяване на разпореждане за спиране изплащането на ПОБ е достатъчно да са налице данни към момента на неговото постановяване, които могат до доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението и/или е необходимо изясняване на осигурителен стаж и/или осигурителен доход при прилагане на разпоредбите на международни договори. В конкретния случай са налице материалноправните предпоставки за спиране изплащането на ПОБ, като въпросите дали лицето има право на обезщетение за безработица и в какъв размер, не са предмет на настоящото производство и съдът не дължи произнасяне. Едва след постановяване на краен акт, с което искането ще бъде уважено или ще бъде постановен отказ от изплащане на ПОБ жалбоподателката би имала права да обжалва акта, който я засяга.
По изложените съображения за неоснователност на жалбата, същата следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение. М. П. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ТП на Н. сумата 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение определено по правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
На основание чл. 119 КСО (ДВ, доп., бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., изм., бр. 94 от 2019 г.) решението не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно и чл. 143, ал. 4 АПК, Административен съд – Б.


Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. С. П. от с. Г., общ. Г. против Решение № 1040-01-77/26.06.2020 г. на Д. на ТП на Н. - Б., с което е потвърдено Разпореждане № 012-02-767-3/25.02.2020 г. на Ръководител за осигуряването за безработица при ТП – Б. на Н. – Б.
ОСЪЖДА М. С. П. да заплати по сметка на ТП на Н. – Б. сумата 100,00 лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.


АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Илонка Рашкова

Вярно с оригинала!

Г.Б.