и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба на “. ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Г. Д., област Б., ул. „С.“ № 67, представлявано от Управителя В. Г. А., срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК-С2062-0116819/01.03.2023 г., издадена от Н. О. “. Д. – С. в Г. Д. “. К. при Централно управление /ЦУ/ на Националната агенция по приходите /Н./, с която е разпоредено запечатване на търговски обект – закусвалня, находящ се в гр. Г. Д., ул. “Д.“ № *, стопанисван и експлоатиран от “. ЕООД и забрана на достъпа до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а“ и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
В жалбата се твърди, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна. Сочи се, че административния акт е издаден, без да са обсъдени всички факти и обстоятелства. Иска се отмяна на заповедта.
Оспорващото дружество, чрез процесуалния си представител, с депозирано от същия писмено становище по делото, поддържа жалбата. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.
Ответната страна – Н. О. “. Д. в Г. Д. “. К. при ЦУ на Н., редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.
Жалбата е подадена от легитимирано лице – адресат на акта, за който същият е неблагоприятен, в рамките на законоустановения 14-дневен срок, считано от връчването, пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е и основателна. Съображения:
Административен съд – Б., като съобрази доводите на страните, и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
На 16.02.2023 г., в 13.05 ч., е била извършена проверка от органи по приходите на процесния търговски обект – закусвалня, находящ се в гр. Г. Д., ул. “Д.“ № *, стопанисван и експлоатиран от “. Е. резултатите от която са обективирани в Протокол за извършена проверка серия АА № 0116819/16.02.2023 г. /на л. 45 – л. 46 от делото/. При проверката е установено, че дружеството, в качеството му на лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от Министъра на финансите /Наредбата/, е допуснало нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., като не е изпълнило задължението си да регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки на всеки клиент при приемане на плащането от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство. След легитимацията на служителите в хода на проверката, е извършена съпоставка между разчетената касова наличност по фискалното устройство /ФУ/ и фактическата такава в касата на обекта, при която е установено, че разчетената касова наличност от ФУ в обекта е 16.20 лева, а фактическата наличност след преброяването на парите в касата е 709.00 лева, т.е.установена е положителна разлика в размер на 692.80 лева.
На 01.03.2023 г., след като изцяло са възприети констатациите в Протокола за извършена проверка /ПИП/ серия АА, № 0116819/16.02.2023 г., Н. О. “. Д. в Г. Д. “. К. при ЦУ на Н. е издал и оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С2062-0116819/01.03.2023 г. /на л. 5 – л. 8 от делото/, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, е наложил принудителна административна мярка на „А.“ ЕООД - “запечатване на търговски обект“ – закусвалня, находящ се в гр. Г. Д., ул. “Д.“ № *, стопанисван и експлоатиран от “. ЕООД и забрана на достъпа до него, за срок от 14 /четиринадесет/ дни. Заповедта за налагане на ПАМ е връчена на адресата й срещу разписка на 06.03.2023 г. /на гърба на л. 8 от делото/ и е обжалвана пред Административен съд – Б. на същата дата.
При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл. 168, във връзка с чл.146 и 169 от АПК съдът достига до следните правни изводи:
Оспореният административен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС орган по приходите - Н. О. “. Д. в Г. Д. “. К. при ЦУ на Н., определен със Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 год. /на л. 52 от делото/, в писмена форма, поради което е валиден.
При издаването на заповедта, обаче, са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, материално-правните изисквания и целта на закона.
В разпоредбата чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС е предвидено, че принудителната административна мярка „запечатване на обект за срок до 30 дни“, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага за лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118.
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице. Това означава, че заповедта представлява индивидуален административен акт, който следва да отговаря на всички законови изисквания за неговото съдържание. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел.
Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера й, във всяка една от хипотезите на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Мярката „запечатване на търговски обект“ в случаите по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, има превантивно действие, а именно да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на нарушителя. Изводът, че съществува такава възможност нарушителят да извърши друго административно нарушение, следва да е мотивиран и обоснован. За да се прецени съответствието на ПАМ с целта на закона, конкретни мотиви следва да са изложени и относно избора на срок на ограничението в правната сфера на адресата на акта.
Настоящият съдебен състав приема, воден от конкретно установените факти по случая, че така определеният срок от 14 дни за запечатване на обекта и забрана за достъп до него, около средния на законово определения максимален срок, е незаконосъобразно определен, тъй като не отговаря на тежестта на конкретното нарушение, нито е съобразен с целите, които се предвиждат в чл. 22 от ЗАНН за налагане на ПАМ, вкл. и е определен при неспазване на принципа за съразмерност, поради което и процесната заповед се явява незаконосъобразна. Въпреки, че в заповедта има изложени съображения за определената продължителност, те са стандартните при този вид актове, поради което и не отчитат сами по себе си, нито характера на извършеното правонарушение, нито цялостното поведение на дружеството. В оспорената заповед е посочено, че продължителността на срока на ПАМ е съобразена с вида дейност, осъществявана в обекта, стойността и характера на предлаганите стоки, както и с местоположението на търговския обект. Освен декларативното им изброяване, липсва конкретика и анализ по какъв начин работното време и местоположението са преценени при определянето на продължителността на ПАМ. По същия начин декларативно е посочено, че наложената ПАМ е за преустановяване на лошата практика в стопанисвания търговски обект и конкретния вид упражнявана дейност. В заповедта, обаче, не са изложени конкретни данни за създадена лоша практика в стопанисвания от дружеството обект, извън установеното едно нарушение. Няма данни за наличие на допуснати нарушения в обекта за предходни периоди от същия вид или други системни неспазвания на данъчното законодателство, установяващо реда и начина на регистриране на приходите от продажби. В този смисъл и няма как да се приеме за обоснован доводът, че поведението на лицето е насочено срещу установената фискална дисциплина. След като в случая констатираното нарушение е за пръв път, то от този факт не може да се направи извод за създадена организация, насочена към неотчитане на оборота. Наличието в търговския обект на регистриран ЕКАФП предполага да е създадена организация за отчитане на извършваните в тези обекти касови продажби на стоки и/или услуги. Липсват конкретни доказателства, че от търговеца са предприемани конкретни действия за прикриване на доходи.
Посочените в оспорения акт мотиви относно определяне на срока на ПАМ, са недостатъчни, общи и лишени от конкретност, до степен, обосноваваща извод за липса на мотиви. Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага ПАМ, представлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и е самостоятелно основание за незаконосъобразност на административния акт, което обосновава отмяната му. При липса на мотиви относно срока на мярката е невъзможно да се прецени съответствието на целта на административния акт с целта на закона като критерий за законосъобразност на акта в неговата цялост. Изложените мотиви по отношение продължителността на срока за налагане на ПАМ, са абсолютно бланкетни и не съдържат обосноваване на обстоятелството как тежестта на конкретното нарушение обуславя определянето на срок на ПАМ 14 дни. Не следва да се приема, че срокът е обусловен единствено от посочването на факти за конкретния нарушител, предметът му на дейност, предлагани стоки, взаимоотношенията му с фиска до този момент, фактите относно обекта – местоположение. Липсват мотиви относно утежняващите или смекчаващите обстоятелства, имащи връзка с нарушението. Липсва обосноваване, основано на съотнасяне към релевантни за спора факти или към обстоятелства, имащи значение за определяне тежестта на конкретното нарушение. Определеният 14-дневен срок на ПАМ по никакъв начин не е обоснован от органите по приходите с тежестта на конкретното нарушение, извършено от оспорващото дружество, както и с обстоятелствата, при които е извършено. Така например не е ясно по какъв начин местонахождението на търговския обект обосновава само по себе си необходимост от осигуряване защита на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършени на нови нарушения. От мотивите в оспорената заповед не става ясно и как евентуално извършване и на друго нарушение на данъчното законодателство, обуславя определянето на по-дълъг срок на ПАМ. Изброяването е формално и не способства за установяване от съда на конкретните съображения за определяне на срок на мярката именно 14 дни.
Безспорно органите по приходите следва да осигуряват защита на обществения интерес, като се предотвратява възможността за извършване на нови нарушения, безспорно принципно неиздаването на фискален бон за извършена продажба създава предпоставки с това си поведение търговецът да накърнява обществения интерес и фискалната политика, укривайки част от продажбите с отражение върху реализираните доходи, но тези констатации следва да са обвързани с конкретните обстоятелства във връзка с конкретно нарушение и конкретния нарушител. Общото принципно посочване, че с процесното нарушение се засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършените от лицата продажби и тяхната регистрация, както и само позоваването на евентуална последваща невъзможност за проследяване на реалните обороти и че извършеното деяние показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина, макар и да са принципно елемент от тежестта на нарушението, не удовлетворява изискванията за мотивираност на решението на органите по приходите по отношение на срока на мярката, доколкото не са обвързани с конкретни констатации по отношение на конкретното нарушение.
В случая органите по приходите не са извършили преценка на конкретни фактически обстоятелства и обективни данни, обусловили адекватната степен на административна принуда в определения от органа срок. Не са изяснени, в съответствие с чл. 35 от АПК, релевантните факти и обстоятелства в този аспект, което представлява съществено нарушение на административно-производствените правила, обуславящо отмяна на оспорвания акт.
Налагането на принудителната административна мярка за 14-дневен срок е целесъобразно /адекватно/ само при наличие на утежняващи обстоятелства. При тази продължителност на срока се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и се игнорира целта на закона за защита на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки. Оспорената заповед е издадена в противоречие с принципа на съразмерност, уреден в чл. 6, ал. 5 АПК и в ЕКЗПЧОС, доколкото запечатването на процесния търговски обект за срок от 14 дни, засяга съществено правната сфера на жалбоподателя и е явно несъизмеримо с преследваната от закона цел. Дори да се приеме, че са налице мотиви за прилагане на процесната ПАМ по отношение на срока, то несъответствието с принципа на съразмерност, влече материална незаконосъобразност на оспорвания акт.
В този контекст, квалифицирайки процесните мерки като санкции с наказателно-правен характер, би следвало да се приеме, че кумулирането на тези санкции води до ограничаване на основното право, гарантирано в член 50 от Хартата. Член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка „имуществена санкция“ и мярка „запечатване на търговски обект“, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции, съответства на тежестта на разглежданото нарушение. /Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-97/21/.
Предвид изложеното, съдът приема, че оспорената заповед е издадена при неспазване на изискването за форма, при съществено нарушение на административно-производствените правила, в противоречие с материалния закон и при несъответствие с целта на закона, с оглед на което и по аргумент от чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК, се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, основателна се явява претенцията на оспорващия за присъждане на сторените по делото разноски в общ размер на 650.00 лева, от които 50.00 лева – държавна такса за образуване на производството по делото и 600.00 лева – за заплатено адвокатско възнаграждение, за действителното заплащане на които по делото са представени надлежни доказателства, както и списък по чл. 80 от ГПК /на л. 64 от делото/.

Воден от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С2062-0116819/01.03.2023 година на Началника на О. “. Д. в Г. Д. „Фискален К. при ЦУ на Н..

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на “. ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Г. Д., област Б., ул. „С.“ № *, представлявано от Управителя В. Г. А., сумата от 650.00 /шестстотин и петдесет/ лева, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14 -дневен срок от съобщаването му.


Административен съдия: /п/ Саша Алексова
Вярно с оригинала!
С.В.