Решение № 533

към дело: 20127030700874
Дата на заседание: 03/07/2013 г.
Съдия:Марияна Мицева
Съдържание

и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 204 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба подадена от “В. П.- М. - В. ЕИК 040077459, със
седалище и адрес на управление: гр.Б., ул. „. №. .3,А., представляван от В. И.
П. против Н. З. К. - С..

В исковата молба се твърди, че имуществените вреди са вследствие на прилагане на Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК № РД-16-3/10.01.2008 година на Директора на НЗОК, отменено с решение № 4148/30.03.2009 г. по адм. д. № 10621/2008 година на ВАС. В периода на действие на този лекарствен списък от 01.02.2008г. до 31.05.2009г. оспорващата в качеството й на собственик на аптека е прилагала предписанията в указанието при извършване на дейностти си при продажба на лекарствени продукти , като е отпускала същите от “Приложение 2- Лекарствен списък на НЗОК –работна версия за аптеки”, заплащани напълно или частично от НЗОК на задължително здравно осигурените лица (ЗЗОЛ) с по-ниски от нормативно определените в Наредба за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти (НУПРРРЦЛП) надценки, наложени от НЗОК с отменения лекарствен списък. Вредите представляват разликата
между реално заплатената цена на лекарствата, съгласно отмененото указание и
действително дължимата от пациентите, съобразно НУПРРРЦЛП. Размерът на
претендираните имуществени вреди първоначално е определен на 22 124.00 лева
-главница, ведно с мораторна лихва в размер на 9 514.00 лева, както и законната
лихва върху главницата, считано от подаване на иска до окончателното изплащане.
В съдебно заседание иска се поддържа, като с протоколно определение от
07.03.2013г. е допуснато изменение на иска по отношение на претендиранатата
главница и лихва, както следва: 21 629,44 лева главница за периода от
01.02.2008г. до 31.05.2009г. и мораторна лихва в размер на 9 926,90 лева за
периода от 01.02.2008г. до датата на подаване на исковата молба – 18.12.2012г.
Претендира се присъждане на сторените по делото разноски. Представя се писмено становище.

Ответникът – Н. З. К., Ч. процесуалния си представител изразява становище за
неоснователност на иска, като твърди, че намаления приход, който е реализирал
ищеца няма характер на причинена вреда по смисъла на ЗОДОВ, тъй като произтича от договорни отношения. Алтернативно изразява становище за неоснователност на иска за целия период и евентуална основателност на иска за периода 10.04.2009г. до 31.05.2009 година. Представя писмена защита.
Представителят на О. П. - Б. изразява мотивирано становище за основателност на исковата молба. Счита, че са налице предпоставките на чл.1,ал.1 от ЗОДОВ за
реализиране на отговорността на НЗОК.

След като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на
страните и съобрази разпоредбите на закона, съдът установи следното:
Ищецът В. И. П., в качеството си на магистър - фармацевт и представляващ “В. П.
- М. - ВМ” е сключила Договор №01-0633/28.03.2006г. с НЗОК за отпускане на
лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК. По силата на чл.1 от Договора ищцата Ч. аптека рег.№01031, находяща се в гр.Б., ул.”И. Р.” №**
е задължена да отпуска за ЗЗОЛ лекарства за домашно лечение на територията на страната, заплащани напълно или частично от НЗОК, включени в лекарствения
списък на НЗОК по чл.33,т.1 от НРД от 2006г., а съгласно ал.2 се задължава да
отпуска на ЗЗОЛ медицински изделия и диетични храни за специални медицински
цели, заплащани напълно или частично от НЗОК, включени в лекарствения списък на НЗОК по чл.33,т.2 от НРД от 2006г. Съгласно чл.17,ал.1 от Договора изпълнителят при формиране на продажните си цени на лекарствата от лекарствения списък на НЗОК, начислява надценка до нормативно определена за търговец на дребно, съгласно Наредбата за правилата за образуване и регистриране на цени на лекарствените продукти при продажбата им на дребно /НПОРЦЛППД/ (отм.)

На 10.01.2008 година Директорът на НЗОК е издал Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК № РД-16-3/10.01.2008 година (лист 153 - 166). В Приложение № 2 към указанието (лист 167) са определени пределни цени на изрично посочени лекарствени средства - колона 7, частта от цената, която заплаща НЗОК - колона 8 и частта от цената, която заплаща задължително здравноосигуреното лице - колона 9. С Решение №4148/30.03.2009г. по адм.д.№10621/2008г. на петчленен състав на ВАС е оставил в сила Решение №6826/06.06.2008г. по адм.д.№2762/2008г. на тричленен състав на ВАС, с което са отменени колона 7 –“пределна цена за НЗОК” и колона 9 – “максимална стойност, заплащана от ЗЗОЛ в лева” от Приложение №2 – “Лекарствен списък на НЗОК, в сила от 01.02.2008г. – работна версия за аптеки”, неразделна част от Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК – РД-16-3/10.01.2008г.
Ищцата е подписала Анекс №2/30.01.2008г. към Договора, съгласно който е изменен чл.17 от Договора, като ал.1 предвижда ищцата да продава лекарствата от лекарствения списък на НЗОК по цени, съгласно Приложение №1 към Договора (Указание за работа с лекарствения списък на НЗОК и лекарствен списък на НЗОК –аптечна версия).
Приложени са финансови отчети на ЕТ "В.П.-М.-ВМ"”, описи на продадени лекарствени продукти, напълно или частично заплащани от НЗОК за периода 01.02.2008г. до 31.05.2009г., обобщена справка на отпуснатите лекарствени продукти, фактури и спецификации на фактури.
В периода от влизане в сила на указанието - 01.02.2008 година до 31.05.2009г., когато в изпълнение на Решение №4148/30.03.2009г. по адм.д.№10621/2008г. на ВАС влиза в сила новия Позитивен лекарствен списък, ищцата е продавала лекарствени средства на пациенти по цените, посочени в Приложение №2 – “Лекарствен списък на НЗОК, в сила от 01.02.2008г. – работна версия за аптеки”.
По делото е допусната и назначена съдебна-счетоводна експертиза. Според заключението, размерът на пропуснатите ползи, представляващ разликата между цената на лекарствените средства, която ищцата е получавала от ЗЗОЛ, съгласно Указанието и действително дължимата цена, съгласно НУПРРРЦЛП (обн., ДВ, бр. 104 от 11.12.2007 г.), без лекарствените продукти заплащани от ЦУ на НЗОК за периода 01.02.2008г. до 31.05.2009г. е 21 629.44 лева, а дължимата мораторна лихва за забава върху пропуснатите ползи е 9 926,90лв. Вещото лице е изчислило пропуснатите ползи и за периода 10.04.2009г. до 31.05.2009г., като главницата е 3 018.83лева и мораторната лихва е 1 152.91лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Исковете за обезщетения за вреди от имуществен характер - загуби и пропуснати ползи и неимуществени такива, причинени от незаконосъобразни актове на административни органи или длъжностни лица в тях, се разглеждат от административния съд по реда на чл. 203 и сл. от АПК, към който препраща и чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Според чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност.
Правният статут и предмета на дейност на НЗОК са регламентирани в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и в Правилника за устройството и дейността на НЗОК. Чл.6 от ЗЗО определя правния статут на НЗОК като регламентира качеството й на юридическо лице със седалище София, както и предмета й на дейност, който се състои в осъществяване на задължителното здравно осигуряване. Предметът на дейност на НЗОК е очертан и в чл. 7 от Правилника за устройството и дейността на НЗОК (в сила от 20.08.1999 година), съгласно който НЗОК осъществява задължителното здравно осигуряване. Правата и задълженията на НЗОК като орган, осъществяващ задължителното здравно осигуряване, с вменени му контролни функции върху оказваната медицинска помощ съгласно ЗЗО и НРД са изчерпателно изброени и в чл. 2 от НРД от 2006 година. За осъществяване целите на държавата в областта на здравеопазването, на задачите на задължителното здравно осигуряване, както и за реализиране на предоставените й дейности, НЗОК по закон извършва административноправна дейност по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ, но тази административна дейност е особен вид, чиято характеристика е изчерпателно уредена в специалната правна уредба по ЗЗО, ПУДНЗОК и НРД.
Предвид изложеното независимо, че не е сред органите на държавна власт, осъществяващи изпълнителната власт в нормативния или законовия смисъл на това правно понятие, които са изчерпателно посочени в Конституцията и Закона за администрацията, като орган осъществяващ, държавната политика в областта на здравеопазването и регулиращ обществените отношения във връзка със задължителното здравно осигуряване на населението в страната, НЗОК има белезите на административен орган по смисъла на §1 ,т.1 от АПК.
Поради това настоящият съдебен състав приема, че НЗОК е пасивно легитимирана да отговаря по предявените обективно съединени искове по чл. 1 от ЗОДОВ.
Съдът приема, че в случая са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране на отговорността на НЗОК - незаконосъобразен акт, издаден по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред, от който са настъпили вреди и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.
По делото е установено, че аптека с ръководител магистър В. И. П. под формата на едноличен търговец е получила разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти. На 10.01.2008 година в сила от 01.02.2008г. Директорът на НЗОК е издал Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК № РД-16-3/10.01.2008 година, като в резултат е подписан Анекс №2/30.01.2008г., съгласно който е изменен чл.17 от Договора, като ал.1 предвижда ищцата да продава лекарствата от лекарствения списък на НЗОК по цени, съгласно Приложение №1 към Договора (Указание за работа с лекарствения списък на НЗОК и лекарствен списък на НЗОК –аптечна версия). Указанието на директора на НЗОК е административен акт, с който за неопределен кръг правни субекти се създават конкретни административни задължения. Указанието е отменено, като незаконосъобразно по реда, предвиден в закона.
Правоотношенията между НЗОК и собствениците на аптеки възникват по силата на двустранно подписан договор, но страните не са равнопоставени по отношение на права и задължения. Съгласно §1 от ДР на АПК- „Административен орган” е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правоотношения, овластен въз основа на закон. При сключването на договори с аптеките за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК, касата действа в качеството на административен орган, а не като субект на гражданско право. Договорът се явява законово средство, чрез което се охраняват обществените интереси, свързани с продажбата на отделни лекарствени продукти при определен режим. В този смисъл е Тълкувателно постановление №5/21.06.2007г. по т.д.№3/2007г. на ВАС. С оглед на същото неоснователни са доводите на ответника за сключен граждански договор между НЗОК и аптеката. Отделно от това както бе посочено с Решение №4148/30.03.2009г. по адм.д.№10621/2008г. на петчленен състав на ВАС са отменени колона 7 и колона 9 от Приложение №2 – “Лекарствен списък на НЗОК, в сила от 01.02.2008г. – работна версия за аптеки”. С оглед на което незаконосъобразен е и чл.17 от Анекс №2/30.01.2008г. съгласно който ищцата е задължена да продава лекарствата от лекарствения списък на НЗОК по цени, съгласно Приложение №1 към Договора (Указание за работа с лекарствения списък на НЗОК и лекарствен списък на НЗОК –аптечна версия). В периода от влизане в сила на указанието -01.02.2008 година до 31.05.2009г., когато в изпълнение на Решение №4148/30.03.2009г. по адм.д.№10621/2008г. влиза в сила новият Позитивен лекарствен списък ищцата е продавала лекарствени средства на пациенти по цените, посочени в него. В резултат от съобразяването си с разпоредбите на указанието, едноличният търговец е претърпял вреди, изразяващи се в пропуснати ползи вследствие на продажби по цени, различни от предвидените по НУПРРРЦЛП. (отм.).
Според чл. 7, ал. 1 от НУПРРРЦЛП(отм.), цената на лекарствен продукт, включван в Позитивния лекарствен списък и заплащан с публични средства, се образува от следните елементи - цена на производител, която не може да бъде по-висока от левовата равностойност на най-ниската цена за същия лекарствен продукт, заплащан от обществените здравноосигурителни фондове на страните, посочени в справката по чл. 13, ал. 1, т. 5; надценка за търговец на едро в размер 9, 8 и 6 на сто от заявената по т. 1 цена съобразно критерия, определен в чл. 8; надценка за търговец на дребно в размер 22, 20 или 18 на сто от заявената по т. 1 цена съобразно критерия, определен в чл. 8.
Съгласно чл. 8 от НУПРРРЦЛП(отм.), в случай че заявената цена на производител е до 10,00 лв., размерът на надценките за търговец на едро и за търговец на дребно, които се добавят към нея, е съответно 9 и 22 на сто. В случай че заявената цена на производител е в границите от 10,01 лв. до 30,00 лв., размерът на надценките за търговец на едро и за търговец на дребно, които се добавят към нея, са съответно 8 и 20 на сто. В случай че заявената цена на производител е над 30,00 лв., размерът на надценките за търговец на едро и за търговец на дребно, които се добавят към нея, са съответно 6 на сто, но не повече от 15 лв., и 18 на сто, но не повече от 30 лв.
Съобразно тези императивни разпоредби, надценката, която начислява търговеца на дребно (какъвто е ищцата в настоящото производство), е точно определена величина - конкретен процент върху заявената цена на производителя, чиито размер е различен - в зависимост от стойността на лекарственото средство.Претендирания размер на обезщетението, е съобразена с нормите на чл. 7 - 8 от НУПРРРЦЛП, като видно от изготвената експертиза, за периода 01.02.2008г. - 31.05.2009 година пропусната полза за ищеца е в размер на 21 629.44 лева, а размерът на дължимата мораторна лихва до датата на подаване на исковата молба – 9 926,90 лева.
По отношение на периода на исковата претенция, следва да се посочи следното:
Ответника в съдебно заседание навежда доводи, че исковата претенция би била евентуално основателна, но за периода от 10.04.2009г., когато Решение №6826/06.06.2008г. по адм.д.№2762/2008г. по описа на ВАС е обнародвано в ДВ бр.27 от 10.04.2009г. и е влязло в сила - до 31.05.2009г., когато влиза в сила новият Позитивен лекарствен списък. Същевременно твърди, че за останалия период от 01.02.2008г. до 10.04.2009г. искът е неоснователен, позовавайки се на ТР № 3/22.04.2005 година на ОСГК на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 година.
Съдът е на мнение, че исковата претенция е основателна за целият претендиран период –от 01.02.2008г., датата на влизане в сила на Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК № РД-16-3/10.01.2008 година до 31.05.2009г., когато влиза в сила новият Позитивен лекарствен списък.
Разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ предвижда, че обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностно лице.
В случая исковото производство се е развило самостоятелно при наличието на влязъл в сила съдебен акт, с който е призната незаконосъобразността на административния акт, от който се претендират вредите, т.е. по реда на чл.204,ал.1 от АПК.
До момента на отмяната му унищожаемият административен акт поражда предвидените в правната норма последици и действа като редовен акт. Той се ползва от презумпцията за законност, задължителен е и подлежи на изпълнение. При отмяната на унищожаем акт породените от него правни последици се заличават с обратна сила. Ето защо имуществената отговорност за вреди от незаконосъобразна дейност възниква както когато вредата е причинена с издаването или изпълнението на нищожен административен акт, така и когато тя е причинена с издаването или изпълнението на унищожаем административен акт.
Отговорността по чл.1 от ЗОДОВ е обективна отговорност, решаващо е обективното несъответствие на вредоносния административен акт със закона и намиращата се в причинна връзка с незаконосъобразния акт вреда. След като това е така то обезщетението за вреди се дължи от момента на постановяване (издаване) на незаконосъобразния акт, а не от момента на влизане в сила на съдебното решение (или решението на административния орган), с което този административен акт е отменен. В този смисъл са Решение №8932/20.06.2012г. по адм.д.№1094/2012г. по описа на ВАС, Решение №5777/27.04.2011г. по адм.д.№1118/2011г. по описа на ВАС и др.
Както бе посочено, за възникването на имущественото право на обезщетение следва да е налице незаконосъобразност на акт. Наред с това следва да е налице и реално причинена вреда с имуществен характер, която от своя страна да е в пряка причинна връзка с отменения акт. От доказателствата по делото, безспорно се установява наличието на незаконосъобразен акт Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК РД-16-3/10.01.2008 година, съгласно който до 31.05.2009г., оспорваща е задължена на отпуска лекарствени продукти на по-ниски цени. Налице е причинно-следствена връзка между незаконосъобразния административен акт и настъпилата вреда- пропуснати ползи от незаконосъобразно определените по-ниски продажни цени.
Предвид изложеното, предявения иск, като основателен следва да се уважи. Налице е незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред, реално причинена вреда с имуществен характер, която от своя страна е в пряка причинна връзка с отменения акт.
С оглед изхода на делото на ищеца следва да се присъдят разноски общо в размер на 2 450лв., от които 50 лв.държавна такса, 1900лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 500 лв. заплатено възнаграждение за вещо лице. Възражението на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение следва да се остави без уважение с оглед на обстоятелството, че същото е направено несвоевременно.
Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК съдът може да присъди по-нисък размер от заплатеното възнаграждение, но това става само по искане на насрещната страна до приключването на устните състезания. Това е крайния момент, до който могат да се правят искания за разноските, като пропускането на срока погасява правото на страната да прави за първи път искане за намаляване на присъдените разноски в представени след този момент писмени бележки. В съдебно заседание от 07.03.2013г. възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение не е направено, поради което настоящият състав намира, че не са налице основания за неговото редуциране.
Водим от горното и на основание чл. 204 от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ съдът

Р Е Ш И

ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса да заплати на ЕТ "В.П.-М.-ВМ"”, ЕИК 040077459, със седалище и адрес на управление: гр.Б., ул. ”П.З.” №*, ет.*,ап.*, представляван от В. И. П. сумата от 21 629,44 лева (двадесет и една хиляди шестотин двадесет и девет лева и четиридесет и четири стотинки), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - пропуснати ползи, ведно с дължимата законна лихва от подаване на исковата молба -18.12.2012г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса да заплати на ЕТ "В.П.-М.-ВМ"”, ЕИК 040077459, със седалище и адрес на управление: гр.Б., ул. ”П.З.” № *, ет.*,ап.*, представляван от В. И. П. сумата от 9 926,90 лева (девет хиляди деветстотин двадесет и шест лева и деветдесет стотинки), представляваща мораторна лихва за забава за периода от 01.02.2008г. до датата на подаване на исковата молба - 18.12.2012г.
ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса да заплати на ЕТ "В.П.-М.-ВМ"”, ЕИК 040077459, със седалище и адрес на управление: гр.Б., ул. ”П.З.” №*, ет.*,ап.*, представляван от В. И. П. сумата от 2 450 (две хиляди четиристотин и петдесет лева) разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд, гр. София в 14- срок от съобщаването му на страните.


СЪДИЯ: /п/ Марияна Мицева

Вярно с оригинала!
ЕК


File Attachment Icon
0A9FF289E776D6E5C2257B43002147CE.rtf